Същност и характеристика на Банковия надзор (Дипломна работа)
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра - Счетоводство и контрол
Специалност - Счетоводство и контрол
Същност и характеристика на Банковия надзор
/Ивайло Величков/ /Емил Асенов/
1.1 Основони принципи на Базелския комитет за
ефикасен банков надзор. 2
1.0 Система CAMELS за оценяване на банките. 5
3.0 Надзор по видове риск. 12
4.0 Правомощия за прилагане на принудителни мерки
и надзор над проблемни банки. 14
5.0 Планиране на инспекция и контрол . 19
6.0 Вътрешен и външен одит. Механизми за вътрешен контрол. 22
7.0 Инвестиционни ценни книжа. 26
8.0 Качество на активите. 29
8.1 Управление на кредитния портфейл. 29
8.2 Търговски кредити. 32
8.3 Задбалансови кредитни операции. 34
8.4 Обезпечения и документация, свързана с обезпеченията. 36
8.5 Класификация и провизиране на активите и другите
8.6 Имущество, предназначено за продажби -
9.0 Управление на активите и пасивите. Ликвидност. 41
10.0 Чувствителност към пазарен риск. 44
11.0 Приходи и анализ на рентабилността. 46
12.0 Капитал, дивиденти и собственост. 49
13.0 Валутни операции. 54
14.0 Задължения на ръководството и съвета на директорите. 56
Целта на надзорната проверка е да индентифицира нивото на риск и способността на ръководството на банката да контролира и управлява ефективно риска. Завършвайки работата в определена област, инспекторът трябва да е в състояние да отговори на въпроса, какви са рисковете за банката и добре ли се контролират те.
Целта на процедурите на инспекцията е да предоставят минимума от стъпки, които трябва да бъдат следвани във всички банки, за да се определят рисковете в определена област, както и цялостното състояние на банката. В някои банки може да се наложи ръководителят на инспекцията да разшири процедурите поради спецификацията и увеличения риск в определена област. По същия начин в други банки някои от процедурите може да са неприложими. В такъв случай инспекторът трябва просто да отбележи в процедурите и да посочи причините за това.
Процедурите предоставят обективен подход за постигане до по-добре аргументирани изводи. Те обаче нямат за цел да заместят професионалната преценка на инспектора и здравия разум.
Добре организираните работни документи са важни за аргументиране на заключенията в Доклада от инспекцията. Добрите работни документи също подпомагат организацията на проверката и са от значение при откриването на данни от инспекцията на по-късен етап.
Въведение - Основни принципи на Базелския комитет за ефективен банков надзор Раздел 1. 1
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА БАЗЕЛСКИЯ КОМИТИТ ЗА ЕФЕКТИВЕН БАНКОВ НАДЗОР
Предварителни условия за ефективен банков надзор
1. Ефективната система за банков надзор изисква всяка институция, участваща в надзора върху банките, да има определени отговорности и цели. Всяка такава институция трябва да е независима в работата си и да разполага с достатъчно ресурси. Необходимо е също и подходяща правна рамка, включваща разпоредби за лицензирането на банковите организации и постоянния надзор върху тях; правомощия за разрешаване на проблеми, свързани със спазването на законите, със сигурността, стабилността и правната защита на надзорниците. Трябва да се приемат мерки, осигуряващи обмен на информация между надзорниците и гарантиращи поверитлността на тази информация.
2. Разрешените дейности на институциите, които са лицензирани и подлежат на банков надзор, трябва да бъдат ясно дефинирани, а използването на думата "банка" във фирмените наименования да се контролира, доколкото това е възможно.
3. Лицензиращия орган трябва да има правото да определя критериите и да отхвърля молбите за създаване на институции, които не отговарят на определените критерии. Процесът на лицензиране като минимум трябва да включва оценка на структурата на собсвеността на банкта, директорите и висшето ръководство, оперативния план и вътрешния контрол на банката и предвижданото и финансово състояние, включително и собствения капитал. Ако предлагания собственик или организацията майка с чуждестранна банка, трябва да се получи допълнително съгласие на надзорния орган в нейната страна.
4. Необходимо е банковите надзорници да имат правото да проверяват и отхвърлят всяко предложение за прехвърляне на значителна собственост или контролни дялове в съществуващи банки на трети лица.
5. Банковите надзорници следва да са упълномощени да установяват критерии за проверка на основната придобита собственост или инвестициите на банката, за да гарантират, че фирмените филиали и структури не излагат банката на излишни рискове и не пречат на ефективния надзор.
Надзорни наредби и изсквания
6. Банковите надзорници трябва да определят разумни и подходящи изисквания за минималната капиталова адекватност на всички банки. Тези изисквания следва да отразяват рисковете, поемани от банките, като и да дефинират компонентите на капитала, като вземат предвид възможностите им да поемат загуби. Поне за банки с международна дейност на тези изисквания не бива да бъдат по-ниски от установените в базелското споразумение за капитала и поправките в него.
7. Съществена част от всяка надзорна система е оценката на приетите от банката политика, практически правила и процедури, свързани с отпускането на заеми, инвестирането и постоянното управление на кредитния портфейл.
8. Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките изготвят и следват
Въведение - Основни принципи на Базелския комитет за ефективен банков надзор Раздел 1. 1
подходящи правила, практика и процедури за оценка на качеството на активите, достатъчността на провизиите и резервите за загуби по кредити.
9. Банковите надзорници следва да се уверят, че банките имат управленски информационни системи, които позволяват на ръководството да установява концентрацията на риск в портфейлите, а надзорниците трябва да определят разумни лимити, ограничаващи експозициите на банките към отделни кредитополучатели или групи свързани с кредитополучатели.
10. За да предотвратят нарушения, произтичащи от кредитирането на свързани лица, банковите надзорници трябва да въведат изисквания банките да отпускат заеми на свързани лица на принципа на "една ръка разстояние", така че тези заеми да се наблюдават ефективно, като и да приемат и други подходящи мерки за контрол и намаляване на риска.
11. Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките имат адекватни правила и процедури за установяване, наблюдение и контрол на риска при инвестиране в страната и от трансфер при международната им кредитна и инвестиционна дейност, като и за подържане и на необходимите резерви за покриване на такива рискове.
12. Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките имат система за точна преценка, наблюдение и адекватен контрол на пазарните рискове. Надзорниците следва да имат правомощия да налагат конкретни ограничения и/или конкретни капиталови изисквания за покриване на експозициите по отношение на пазарния риск, когато те са основателни.
13. Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките имат цялостни процедури за управление на риска (включително и подходящ надзор от страна на управляващите органи и висшето ръководство), чрез които да установяват, измерват, наблюдават и контролират всички сериозни рискове и ако е необходимо, да заделят капитал, за да ги покрият.
14. Банковите надзорници трябва да определят дали банките притежават система за вътрешен контрол, която отговаря на естеството и мащаба на дейността им. Тази система следва да включва ясни правила за делегиране на права и задължения; разделение на функциите, свързани с поемане на ангажименти от банката, изплащане на нейни средства, и осчетоводяване на активите и пасивите и; сверяване на тези процеси, опазване на активите, както и подходящ и независим вътрешен и външен одит, който да проверява спазването на мерките за контрол и действащите закони и наредби.
15. Банковите надзорници следва да определят дали банките имат подходящи правилници, практически постановки и процедури, включително и стриктни правила за проучване на клиентите, които спомагат за висока етика и професионализъм във финансовия сектор и пречат на съзнателното използане на банките и криминалните елементи.
Методи за постоянен банков надзор
16. Една ефективна система за банков надзор трябва да включва комбинация под някаква форма на инспекция и дистанционен надзор.
Въведение - Основни принципи на Базелския комитет за ефективен банков надзор Раздел 1. 1
17. Банковите надзорници трябва да подържат редовни контакти с ръководствата на банките и напълно да са запознати с операциите на институциите.
18. Банковите надзорници трябва да имат средства за събиране, проверка и анализ на изпращаните от банката отчети по наредбите на банковия надзор и статистическата информация на консолидирана и неконсолидирана основа.
19. Банковите надзорници трябва да имат средства за независима проверка на надзорната инфомация чрез инспекции или чрез използване на външни одитори.
20. Съществен елемент на банковия надзор е способността на надзорниците да упражняват консолидиран надзор върху банковата групировка.
Изисквания по отношение на информацията
21. Банковите надзорници трябва да се уверят, че всяка банка подържа адекватни регистри, съставени в съответствие с унифицирани счетоводни правилници и стандарти, което позволява на надзорника да получи вярна и правилна представа за финансовото състояние на банката и рентабилността на дейността и, както и че банката редовно публикува финансови отчети, отразяващи вярно финансовото и състояние.
Официални правомощия на надзорниците
22. Банковите надзорници трябва да разполагат с адекватни надзорни средства за налагане на своевременни корективни мерки, когато банките не спазват надзорните изисквания ( например коефициентите за минимална капиталова адекватност), когато има нарушения на нормативните изисквания или интересите на вложителите са застрашени по друг начин. При издвънредни обстоятелства, това трябва да включва възможността да се отнеме банковия лиценз или да се препоръча отнемането му.
Международна банкова дейност
23. Банковите надзорници следва да осъществяват глобален консолидиран надзор над банковите институции с международна дейност, като адекватно следят и прилагат съответните надзорни норми за всички аспекти от дейността, извършвана от тези банкови организации по света, най-вече в клоновете, смесените дружества и подразделенията им в чужбина.
24. Основен компонент на консолидирания надзор е установяването на контакт и обмен на информация с други действащи надзорници, главно с надзорните органи на страната домакин.
25. Банковите надзорници трябва да изискват местните операции на чуждестранните банки да се извършват съгласно същите високи стандарти, прилагани за местните институции, а за целите на консолидирания надзор е необходимо да имат правомощията да обменят необходимата информация с надзорниците от страните, където са регистрирани тези чуждестранни банки.
СИСТЕМА CAMELS ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА БАНКИТЕ
Създаването на формализирана рейтингова система на риска, който банките поемат, е да се отрази всеобхвантно и унифицирано оценката на финансовото състояние на банката доколкото дейността и е съобразена с нормативната уредба, както и общата стабилност на извършените операции. Освен, че служи като полезен инструмент за обобщаване състоянието на отделните банки, рейтинговата рамка може да бъде също така в помощ на правителството при оценяване на стабилността и надежността на банковия сектор. В допълнение официалната оценка на риска, извършвана въз основа на общ модел, дава възможност на служителите от надзора да разполагат със структурна рамка за планиране на стратегията на надзора, да правят оценка и да насочват усилията си най-вече към институциите с най-голям потенциален риск или там, където са възникнали значителни проблеми.
Въпреки, че всяка банка поставя конкретен кръг от проблеми и задачи за надзора, единната рейтингова система би могла да има за основа определени фактори, свързани с финансите, управлението и спазването на нормативните изисквания, които са общи за всички банки.
Елементи на рейтинговата система
При официалната рейтингова система на риска на всяка банка се дава комплексен рейтинг въз основа на оценката на съответните финансови и оперативни стандарти и съгласно унифицирани критерии и принципи. При определянето на комплексен рейтинг всички свързани с това фактори трябва да бъдат претеглени и оценени. Тези фактори включват обикновено следните позиции:
1. Адекватност на капиталова база, собствен капитал и резерви за осигуряване на текущите операции и планове за бъдещо развитие;
2. Качество на кредитите, инвестициите и другите активи;
3. Възможност за генериране на приходи за подържане на общественото доверие, покриване за загуби, плащане на лихви по депозити и адекватна защита на средствата на вложителите;
4. Възможност за управление на ликвидността на банката и изскванията за финансиране;
5. Възможност да се отговори на законните нужди на гражданите от финансово обслужване и своевременно посрещане на задълженията по депозитите;
6.Възможност на управителното тяло:
а) правилно да администрира всички страни на финансовата дейност
б) да предвижда бъдещи проблеми и промяна на обстоятелствата.
Оценката на управителното тяло трябва да включва следното:
* качеството на вътрешния контрол на банката
* качеството на оперативните процедури, политиката на кредитиране, инвестиционната и оперативна политика;
* спазването на всички свързани с дейността на банката нормативни актове
* степента на участие на директорите, акционерите и длъжностните лица на банката в дейността и.
Определянето на комплексен рейтинг може да включва и всички други фактори, които имат значително влияние върху общото състояние на стабилността на банката.
Система CAMELS за оценяване на банките Раздел 2. 0
Функциониране на рейтинговата система
1. Гарантирано постоянно внимание от страна на надзора - служителите от надзора определят рейтинг, основаващ се на унифицирани критерии, независимо от конкретната дейност или профил на банката, като по този начин осигуряват последователна надзорна оценка.
2. Установява банките, които се нуждаят от специално внимание - състоянието на тези банки обикновено се отличава с несигурност, нестабилност или друга отрицателна характеристика, както и със сравнително голяма опастност от фалит или несъстоятелност. Използането на единни показатели за тези банки ще гарантира, че:
а) вниманието на надзора и вида на последващите мерки отговарят на сложността и естеството на проблемите на конкретната банка;
б) вниманието на надзора и предприетите действия се прилагат единно и последователно независимо от вида на банката;
в) предприето е приоритетно действие от надзора за решаване проблемите на банките, чиито финансови проблеми представляват най-голяма потенциална заплаха за сигурността на вложителите, кредитополучателите и обществеността.
3. Установява банките, които се нуждаят от по-строг надзор от обичайния -очертаването на тази категория ще улесни надзорните власти при разграничаването на банките с най-значими и основни проблеми, чиято жизненоспособност е поставена под въпрос, от банките чиито финансови и нормативни нарушения налагат конкретни надзорни мерки, но не представляватзначителен риск от провал, несъстоятелност и фалит.
4. В условията на системни сериозни затруднения на банките процедурите за определяне на рейтинг и информацията, която се генерира при този процес, могат да улеснят поставянето на изчерпателна диагноза на банковата система и класифицирането на банките чрез използването на стратегия на системно преструктуриране.
Система CAMELS за оценяване на банките
Заключенията на инспекторите по общото състояние на банката се обобщава в комбиниран рейтинг, който представлява цялостан преценка на шест основни сфери, включени в рейтинговата система CAMELS. Тези съставни фактори се отнасят до капиталовата адекватност, качеството на активите, компетентността на ръководството, както и качеството на размера на приходите, наличието на достатъчна ликвидност и чувствителността към пазарния риск. Оценките на компонентите отчитат размера и сложността на институцияута, естеството и комплексността на нейната дейност, а също и рисковия профил.
Комплексният рейтинг и компонентният рейтинг се прилага въз основа на цифрова скала от 1 до 5. С 1 се дава най-висок рейтинг, най-добро изпълнение и процедури за управление на риска, както и най-малка нужда от внимание от страна на надзорните органи, докато с 5 се определя най-нисък рейтинг.
Комплексният рейтинг обикновено има тясна връзка с определянето на компонетния рейтинг. Всеки от компонетните рейтинги се базира на качествен анализ на факторите, съставляващи компонента, а и неговата връзка с останалите компоненти.
Система CAMELS за оценяване на банките Раздел 2. 0
При рейтинговата система CAMELS комплексния рейтинг се основава на внимателна оценка на управленското, оперативното и финансово изпълнение и спазването на изискванията. Шестте основни компонента, които се използват за оценка на финансовото състояние и дейността на банката, капиталова адекватносj, качество на активите, професионално управление, качество и обем на приходите, достатъчно равнище на ликвидността и чувствителност към пазарния риск. Комплексният рейтинг се дефинира по следния начин:
Комплексен рейтинг 1. Банките в тази група са здрави във всяко едно отношение и обикновено компонентите им се оценяват с 1 и 2. Съществуващите слабости са незначителни и могат да бъдат отстранени по рутинен начин от съвета на директорите и управленското тяло.
Комплексен рейтинг 2. Банките от тази група са в основни линии здрави. За да получи банката този рейтинг, обикновено нито един от компонентните рейтинги не трябва да е по-нисък от 3. Характерни за тях са само умерените слабости, чието отстраняване е в рамките на възможностите и желанието на съвета на директорите и управленското тяло.
Комплексен рейтинг 3. Банките от тази група се приемат за задоволителни банки, при които съществуват известни основания за тревога по един или повече компоненти. Тези банки се характеризират с комбиниране на недостатъци, които могат да варират от умерени до сериозни.
Комплексен рейтинг 4. Банките от тази група обикновено показват несигурни и нездрави процедури или условия. Съществуват сериозни финансови и управленски слабости, които водят до незадоволителни резултати. Тези проблеми варират от тежки до критични.
Комплексен рейтинг 5. Банките от тази група показват изключително несигурни и нездрави процедури за управление на риска; характеризират се с критично слаби резултати, често процедурите за управление на риска са неадекватни за размера, сложността и рисковия профил на банката, като вниманието върху тях от страна на надзора е максимално.
Всяко описание на компонентният рейтинг се дели на три части: уводен параграф, списък от основните оценъчни фактори, свързани с този компонент, и кратко описание на всеки цифров рейтинг за този компонент.
Изискването на всяка банка е да подържа капитал в съответствие с естеството и степентта на поетия от банката риск и възможността на управителното тяло да установява, измерва, наблюдава и контролира тези рискове.
Рейтингът за капиталова адекватност на банката, се определя въз основа на оценката на следните оценъчни фактори:
* наличие и подържане на нормативноопределения минимално изискван капитал;
* ниво на собствения капитал и компонентите му - първичен капитал и допълнителни капиталови резерви според изискванията на закона и в зависимост от цялостното финансово състояние на банката;
* способност на ръководството да се справят с възникващи потребности от допълнителен капитал;
* размер и структура на общия рисков компонент, като и тендеции и промени в рисково претеглените балансови и задбалансови позиции;
Система CAMELS за оценяване на банките Раздел 2. 0
* спазване на нормативно определените правила за установяване на общия рисков компонент;
* характер, тенденция и обем на проблемните активи, както и адекватност на провизиите за загуби по тях, включително и други резерви;
* наличие и степен на рискови концентрации, пазарен риск и рискове свързани с нетрадиционни дейности, обусловени от структурата на счетоводния баланс;
* наличие на ефективна организация за установяване и реалистично претегляне на поеманите рискове;
* качество и стабилност на приходите, както и разумност на дивидентите и разходите за издръжка на банката;
* перспективи и планове за растеж и съответно капиталово осигуряване, както и минималния опит в управлението на растежа;
* достъп до капиталовите пазари и други източници на капитал;
* съблюдаване на наредба № 8 на БНБ.
Рейтингът на качеството на активите отразява количеството на съществуващия и потенциалния кредитен риск, свързан с кредитния и инвестиционния портфейл, друга притежавана недвижима собственост и други активи, както и задбалансови сделки.
Качеството на активите на банката се оценява на базата на оценка на следните фактори:
* Адекватност на кредитната политика, надежност на администрирането на средите и уместност на процедурите за установяване на риска;
* Преглед и оценка на кредитната политика на банката, която трябва да бъде в писмена форма, като се обърне внимание на следните елементи
- пълномощия за вземане на решения за отпускането на кредити;
- процедури за наблюдение и контрол;
- организация и комплектованост на кредитните досиета
- администриране и оценка на обезпеченията;
- процедури за събиране на вземания от клиенти;
- процедури за преструктуиране на кредити;
- начисляване и капитализиране на лихви;
- всяка друга практика, която може да се отрази на качеството на активите.
* Ниво, разпределение, сериозност и тенденция на проблемите, класифицирани, пресруктуирани, просрочени и необслужвани активи и активи без натрупване от балансови, така и от задбалансови операции;
* Адекватност на провизиите за загуби по кредити и на другите резерви за оценка на активите;
* Кредитен риск, произтичащ от или намален от задбалансовите сделки;
* Кредитните сделки да се оценят от гледна точка на:
- платежоспособност на кредитополучателите;
- предоствени гаранции и/или обезпечения;
- размер и адекватност на провизиите, заделени за покриване на риска.
* Диверсификация и качество на кредитния и инвестиционня портфейл;
* Анализ на структурата на различните видове кредити по отрасли на икономиката,
Система CAMELS за оценяване на банките Раздел 2. 0
по форма на собственост на кредитополучатерите - държавен и частен сектор, по матуритет и големи кредити;
* Обем на операциите по пласиране на емисии ценни книжа на клиенти и рискова експозиция по търговски операции в оборотния потрфейл;
* Съществуване на концентрация на активи;
* Адекватност на кредитната и инвестиционната политика, процедури и практика;
* Способност на ръководството да управлява добре активите си, включително индентифициране и събиране на проблемните активи;
* Адекватност на вътрешния контрол и управленските информационни системи;
* Обем и характер на изключенията по кредитната документация;
* Изпълнение на изискванията на Закона за банките, Наредба № 7 за големите и вътрешни кредити на банките и Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби.
В рейтинга се отразява спобността на съвета на директорите и ръководството в съответните им роли да установяват, измерват, наблюдават и контролират рисковете в дейността на банката и да гарантират нейната безопастност, стабилност и ефективност в съответсвие с действащите закони и наредби.
Способностите на ръководството и съвета на директорите се оценяват по следните фактори:
* Ниво и качество на контрол и подкрепа на всички дейности на банката от съвета на директорите и ръководството;
* Способност на съвета на директорите и ръководството да предвиждат и реагират на рисковете, които могат да възникват от промяна в условията на деловата активност или въвеждането на нови дейности или продукти;
* Адекватност и спазване на съответните вътрешни процедури и мерки за контрол, свързани с операциите и рисковете при важни дейности;
* Точност, своевременност и ефективност на управленските информационни системи и системите за наблюдение на риска, съответстващи на големината, комплексността и рисковия профил на банката;
* Адекватността на одита и мерките за вътрешен контрол за насърчаване на ефективните операции и надеждното финансово и регулаторно отчитане, за защита на активите, и за спазване на законите и вътрешната политика;
* Съблюдаване на законите и разпоредбите;
* Изпълнение на препоръките на одиторите и надзорните органи;
* Дълбочина и приемственост в управлението;
* Степен, до която съветът на директорите и ръководството са подложени или податливи на силно влияние или концентрация на власт;
* Разумна компенсационна политика и избягване на злоупотреби със служебното полужение;
* Проявена готовност за обслужване на законовите банкови потребности на клиентите;
* Цялостно представяне на банката и нейния рисков профил.
Рейтинга отразява не само количеството и тенденцията на приходите, но и факторите, които може да влияят върху трайността или качеството на приходите.
Рейтингът на приходите на една банка се определя на база на следните фактори:
* Ниво на приходите, включително тенденции и стабилност - чрез сравнителен
Система CAMELS за оценяване на банките Раздел 2. 0
анализ на структурата на приходите и разходите в абсолютни стойности и процентно съотношение за съответни периоди, като се използва счетонодство с натрупване
* Способност да се осигурява достатъчен капитал от неразпределените приходи;
* Качество и източници на приходите - основно внимание следва да се обърне върху качеството на приходите от основното дейност на банката, които са традиционни при формирането на финансовия резултат;
* Ниво на разходите за операции и за издръжка на банката;
* Адекватност на системите за бюджетиране, процедурите за прогнозиране и управленските информационни системи;
* Достатъчност на провизиите за загуби по кредити и на други сметки за преоценъчни резерви;
* Експозиция на приходите по отношение на пазарни рискове, като лихвен, валутен, ценови и др.
Когато се оценява адекватността на ликвидното състояние на банката, трябва да се отчете текущото ниво и бъдещите източници на ликвидността в сравнение с нуждите от финансиране, както и адекватността на процедурите за управление на финансовите средства от гледна точка на големината, комплексността и рисковия профил на банката.
Ликвидността се оценява по следните фактори:
* Адекватност на източниците на ликвидност в сравнение със сегашните и бъдещите потребности и способност на банката да удовлетворява потребностите от ликвидност, без това да се отразява неблагоприятно върху операциите или състоянието и;
* Наличие на активи, които бързо без загуби могат да се обърнат в парични средства;
* Достъп до паричните пазари и други източници на финансиране;
* Ниво на диверсификация на източниците на финансиране - както балансови, така и задбалансови;
* Доколко се разчита на краткосрочни, промеливи източници на финансови средства, включително кредити и депозити на трети лица ( брокери ), за да се финансират по-дългосрочни активи;
* Тенденции и стабилност на депозитите;
* Възможност да се секюритизират и продават някои пулове (обединения) от активи;
* Способност на ръководството правилно да установява, измерва, наблюдава и контролира ликвидността на банката, включително ефективност на стратегиите за управление на финансовите средства, политика по ликвидността, управленски информационни системи и планове за непредвидено финансиране.
* С влизане в сила на новата Наредба № 11, касаеща управлението и надзора върху ликвидността на банките, инспекторите следва да имат в предвид като обект за оценка цялата система за управление на ликвидността, състояща се от :
- принципи за управление на ликвидността;
- система за информация на ръководството чрез създаване и подържане на падежна таблица.
Чувствителност към пазарен риск
Отразява степента, в която промените в лихвените проценти, валутните курсове,
Система CAMELS за оценяване на банките Раздел 2. 0
цените на стоките или цените на акциите могат неблагоприятно да влияят върху приходите или стойността на капитала на банката.
Пазарният риск се оценява при следните фактори:
* Чувствителност на приходите на банката или стойността на капитала и към неблагоприятните промени в лихвените проценти, валутните курсове, цените на стоките или цените на акциите;
* Способността на ръководството да установява, измерва, наблюдава и контролира експозицията към пазарен риск, като се отчитат големината, комплексността и рисковия профил на банката;
* Характер и сложност на експозицията към лихвения риск, създадена от нетърговски позиции;
* Ако е необходимо, характер и сложност на експозицията към пазарен риск, създадена от търговските и валутни операции.
Рискът е вероятността явленията да се отразяват отрицателно върху капитала или приходите на банката. Всички банки приемат различно ниво на риск. Инспекторът по банков надзор трябва да определи дали рисковете, които банката поема, са оправдани. По принцип оправдани са тези рискове, които са разбираеми, измерими и контролируеми и които банката е в състояние да понесе при неблагоприятно развитие на обстоятелствата. Когато рисковете са неоправдани, инспекторът по банков надзор трябва да уведоми ръководството и да поиска ограничаването или елиминирането на тези рискове.
Надзорът по видове рискове е част от базирания CAMELS подход към банковия надзор. Решаващ фактор при оценка на всеки от компонентите е ефективността от управление на риска.
Надзорът по видове риск представлява оценка на нивата на риск и влиянието на риска върху бъдещото състояние на банката. След определяне на риска трябва да бъде разработена надзорна стратегия, базирана на нивата на индентифициран и предполагаем риск.
Системите за управление на риска се различават от една банка в друга в зависимост от нивото на риск, размера и сложността на банката. Въпреки това стабилните системи за оценка на риска се базират на няколко основни принципа. Всяка от програмите трябва да включва:
Ефективното управление изисква ръководството да е информирано. Съветът на директорите трябва да определя стратегическите насоки на банката. Ключов елемент на стратегическото ръководство е одобрението на поносимите нива на риска. Добре разработените системи за наблюдение позволяват на Съвета на директорите да държи мениджмънта отговорен и да оперира в определените нива на риск.
Най-често срещаните категории риск са кредитен, лихвен, ликвиден, ценови, валутен, нормативен, операционен и риск за репутацията. Нивото (ниско, средно, високо) и тенденцията (намаляващ, стабилен или нарастващ) на риска трябва да се вземат под внимание за всяка една област при оценка състоянието на банката и разработването на стратегия за надзора над нея. Тези рискове пряко или непряко са свързани с един или повече компоненти по системата CAMELS.
* Кредитен риск - рискът за печалбата на капитала, произтичащ от факта, че длъжника не е изпълнил условията по договора с банката.
* Ликвиден риск - представлява риск за печалбата и капитала, произтичащ от неспособността на банката да изпълни задълженията си при настъпване на падежа им, без да понесе неприемливи загуби.
* Лихвен риск - рискът за печалбата или капитала, произтичащ от движението на лихвените равнища.
* Валутен риск - рискът на печалбата и капитала, произтичащ от движението на валутните курсове.
Надзор по видове риск Раздел 3. 0
* Ценови риск - рискът за печалбата или капитала, произтичащ от промените в стойността на портфейлите от финансови инструменти.
* Операционен риск - риск за печалбата или капитала, произтичащ от измами, грешки, проблеми с доставката на продукта или услугата.
* Нормативен риск - рискът за печалбата или капитала, произтичащ от нарушения или неспазване на законите, наредбите, правилата или етичните стандарти.
* Риск за репутацията - рискът за печалбата и капитала, произтичащ от отрицателното обществено мнение.
ПРАВОМОЩИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ И НАДЗОР НАД ПРОБЛЕМНИТЕ БАНКИ
Настоящето изложение описва политиката на управлние "Банков надзор" относно прилагането на засилен надзор и принудителни мерки или неформални действия по Закона на банките свързаните с тях наредби, както и прилаганите от управлението процедури за започване, наблюдение и проследяване изпълнението на принудителните мерки.
Изложение на прилаганата политика
Управление "Банков надзор" ще използва дадените му от закона правомощия, за да се намесва в ситуации, при които банки са в нарушение на закона или съответните наредби, както и когато не се спазват изискванията за банков надзор или когато управлението по свое усмотрение счете за необходимо да приложи дадените му правомощия. Управление "Банков надзор" ще използва надзорни мерки, които да доведат до навременни корективни действия и да позволят вземането на решение, съобразено с конкретната ситуация.
Правомощия за прилагане на принудителни мерки
Управление "Банков надзор" има право да предприема мерки - както формални, така и неформални - по отношение на разкритите проблеми в банката, включително следните:
Общи правомощия за прилагане на принудителни мерки
* Документи и отчети. БНБ има право да изисква документи и отчети от всички банки, както и да проучва цялата информация за дейността на банките. Закон за БНБ чл. 4(1); Закон за банките чл. 62(1).
* Проверки на място. БНБ има право да провежда инспекции на място, в които да има свободен достъп до банкавите офиси, документи и друга информация. Закон за банките чл.62(1) и 64(1) - (2).
* Назначаване на експерти. БНБ може да назначава експерти като част от процеса на инспектиране. ЗБ чл. 64(3).
* Насрещни инспекции. БНБ може да поиска насрещни инспекции от други институции по отношение на извършена от нея проверка в дадена институция. ЗБ чл.64(4).
* Право на присъствие. Представители на БНБ могат да присъстват на събрания на ръководството на банката или органите за контрол. ЗБ чл. 64(6).
* Прекласифициране на кредити. Инспекторите от БНБ могат да прекласифицират кредити и други рискови експозиции, а банките са задължени да извършват корективни счетоводни записвания. Ако тези записвания не са направени срещу банките могат да бъдат предприети формални наказателни мерки по чл 65(2); Наредба № 9, чл. 27.
Въпреки че мерките, които трябва да се вземат, ще зависят от състоянието на конкретната банка, следните общи указания за определяне на подходящите мерки се базират на рейтинга, поставен от надзорните органи:
* Банки с рейтинг 1 - 2. Проблемите констатирани по време на инспекцията, обикновено се решават посредством ангажименти от страна на банката за извършване на необходимите корективни действия. Пдобни ангажименти може да изискват писмо от банката относно предприетите корективни мерки за отстраняване на проблемите.
* Банки с рейтинг 3. Основните фактори при определянето на подходящи
Правомощия за прилагане на принудителни мерки и надзор над проблемни банки Раздел 4. 0
принудителни мерки са общото състояние и перспективите на банката, начинът на отстраняване на предишни проблеми и изпълнението на предишни препоръки или изисквания, както и способността на ръководството да решава настоящите проблеми. В зависимост от оценката на тези фактори могат да се предпочетат формални или неформални принудителни мерки.
* Банки срейтинг 4 - 5. Предприемането на принудителни мерки се счита за оправдано. В повечето случаи се препоръчват формални принудителни действия. Ако не се приложат принудителни мерки, директорът на дирекция "Инспекции" трябва да документира причините за едно такова решение и да ги представи за одобрение на подуправителя на БНБ и началник на управление "Бнаков надзор".
Започване на принудителни мерки
По принципн принудителните мерки, предприети от управление "Банков надзор", се основават нарезултатите от извършената инспекция. След нейното приключване ръководителят на инспекцията изготвя доклад за резултатите, който след това се преглежда от директора на дирекция "Инспекция". След финализирането му докладът от инспекцията се предоставя на ръководството на банката за обсъждане и коментар. Ако банката не отговори в рамките на 7 дни след получаване на доклада, констатациите в доклада се смятат за окончателни. Ако банката се противопостави на една или няколко от направените констатации, това трябвя да стане с писмо до дирекция "Инспекция".
Ръководителят на инспекцията поставя началото на принудителните мерки чрез докладна записка до директора на дирекция "Инспекции". В случай че одобри приложените мерки директорът представя препоръката за принудителните мерки заедно с пълния доклад от инспекцията на подуправителя на БНБ и началник на "Банков надзор". Подуправителят свиква заседание на Комисията по принудетелни мерки, в която задължително влизат директор "Инспекции", директор "Дистанционен надзор и анализи", началник отдел "Надзорна администрация", ръководителят на инспекцията и инспекторът, осъществяващ постоянен дистанционен надзор.
Дирекция "Дистанционен надзор и анализи"
При констатиране проблеми от дирекция "Дистанционен надзор и анализи" в резултат от анализи, проверка на отчетите и други аналогични дейности инспекторите могат да предложат принудителни действия за конкретна банка, като подготвят препоръка за принудителни мерки или неформални действия.
Всяка принудително действие трябва да се описва изцяло. Документацията трябва да включва минимум:
* Доклад от инспекцията, изготвен от ръководителя на инспекцията или анализите на инспекторите от "Дистанционен надзор и анализи", на чиято основа са предприети принудителни действия;
* Работните документи инспекцията или проверката, които са довели до принудителни мерки, включително копия от банковите документи, служещи като доказателство за констатациите и нарушенията;
* Възраженията на банката;
* Писмен отговор, подготвен от ръководителя на инспекцията или инспектора от "Дистанционен надзор и анализи", в който са посочени окончателните резултати и са направени препоръки за принудителни действия;
Правомощия за прилагане на принудителни мерки и надзор над проблемни банки Раздел 4. 0
* Бележките от заседанията на Комисията по принудителните мерки, за разработване на подходящи принудителни мерки;
* Бележки от срещите с ръководството на банката, свързани с принудителните действия;
* Окончателната документация или друга документация, подписана от подуправителя на БНБ, която доказва налагането на подобни мерки;
* Коренспонденция от банката, която засягат предприетите мерки;
* Всички работни документи и доклади от последващи инспекции, извършени в съответствие с програмата за наблюдение на изпълнението;
* Тримесечни отчети от ръководителя на инспекцията или от инспектора, осъществяващ постоянния дистанционен надзор (или специално натоварено за целта лице) относно предприетите от банката мерки за изпълнение на принудителни действия и областите, вкоито банката не е успяла да изпълни наложените и мерки;
* Стратегия за надзор на банката, разработена от ръководителя на инспекцията след приключване на инспекцията, която може да включва периодични тематични инспекции на банката, потвърждаващи изпълнението от нея на принудителните мерки;
* Документацията на констатациите, довели до прекратяване или изменение на принудителните действия.
Посочената документация се държи в архива на "Банков надзор" в частта за съответната банка.
Отговорности за предприемане на принудителни мерки
Ръководител на инспекцията
* Да обобщава състоянието на банката на база на последната извършена инспекция и да отправя до директор "Инспекция" препоръки за принудителни мерки с цел отстраняване на основните констатирани проблеми и/или нарушения на закона и наредбите.
* Да разработи надзорна стратегия за банката, която да включва проследяване на изпълнението на препоръчаните принудителни действия.
* Да проследява спазването на принудителните действия, започнали от дирекция "Инспекция".
* Да изготвя писмени отчети до десет дни след края на всяко тримесечие до директора на дирекция "Инспекции" относно степента на изпълнение на принудителните действия от страна на банката.
* Да участва в изготвянето на писмена коренспонденция до банката относно степента на изпълнение на наложените принудителни действия.
* Да извършва последващи тематични и пълни инспекции, за да оцени предприетите от банката действия в отговор на наложените принудителни мерки.
* Да участва в заседанията на комисията по принудителните мерки при обсъждането на конкретни банки.
Директор на дирекция "Инспекции
* Да се запознае с констатациите и заключенията на доклада от инспекцията и препоръките за принудителни мерки. Ако е съгласен с препоръчителните мерки, докладат от инспекцията и препоръките за принудителни мерки се представят на подуправителя на БНБ и началник на "Банков надзор.
* Да се запознае с тримесечните отчети, изготвени от ръководителя на
Правомощия за прилагане на принудителни мерки и надзор над проблемни банки Раздел 4. 0
инспекцията или от специално натоварено с това лице относно изпълнението на принудителните мерки.
* Да планира дейностите на дирекция "Инспекции" по отношение проследяване изпълнението на принудителните мерки.
* Да изготвя в рамките на 20 дни след края на тримесечието докладна записка до началника на отдел "Надзорна администрация" за наложените от дирекцията принудителни мерки.
* Да учасва в заседанията на комисията по принудителните мерки.
* Да дава да подуправителя на БНБ и началник "Банков надзор" препоръки за изменение или прекратяване на принудителните мерки.
Дирекция "Дистанционен надзор и анализи"
* Да обощава и анализира състоянието на банката на базата на последните отчети, изпратени от банката, да отправя до директор "Дистанционен надзор и анализи" препоръки за принудителни мерки с цел отстраняване на основните констатирани проблеми и/или нарушения на закона и на наредбите.
* Да следи за изпълнението на принудителните мерки, започнати от дирекция "Дистанционен надзор и анализи".
* Да изготвя тримесечни отчети до директора на дирекция "Дистанционен надзор и анализи" до 10 дни след края на тримесечието относно степентта на изпълнение на принудителните мерки.
* Да участва в заседанията на Комисията по принудителните мерки при обсъждането на конкретна банка.
Директор "Дистанционен надзор и анализи"
* Да се запознае с констатациите и заключенията на анализите и препоръките за принудителни мерки. Ако е съгласен с препоръчаните мерки, анализите и препоръките за принудителни мерки се представят на подуправителя на БНБ и началник на "Банков надзор".
* Да се заподнае с тримесечните отчети, изготвени от инспекторите за изпълнение на принудителни мерки.
* Да изготвя в рамките на 20 дни след края на тримесечието докладна записка до началника на отдел "Надзорна администрация" за наложените от дирекцията принудителни мерки.
* Да участва в заседанията на Комисията по принудителните мерки.
* Да дава препоръки за изменения или прекратяване на принудителните мерки до подуправителя на БНБ началник на "Банков надзор"
Началник-отдел "Надзорна администрация
* Да изготвя формалните заповеди и документи.
* Да представя копие от документите, налагащи принудителни мерки, на съответния директор за мнение.
* Да представя крайния вариант на документите на подуправителя на БНБ за мнение и подпис.
Правомощия за прилагане на принудителни мерки и надзор над проблемни банки Раздел 4. 0
* Да изготвя тримесечен консолидиран регистър на принудителните действия, съдържащ всички наложени мерки от управление "Банков надзор" и статута на изпълнението им от отделните банки. До края на месеца, следващ края на тримесечието, регистарът се предоставя на подуправителя на БНБ, а копия от него - на директорите на дирекциите "Инспекции" и "Дистанционен надзор и анализи". Да участва в заседанията ня Комисията по принудителните мерки.
* Да изготвя докуметните за прекратяване или изменение на принудителните мерки на базата на препоръки от съответния директор на дирекция и одобрение от подуправителя на БНБ и началник на "Банков надзор".
Подуправител на БНБ и началник на "Банков надзор"
* Да се запознае с констатациите на докладите от инспекцията, с анализите на дирекция "Дистанционен надзор и анализи" и препоръките за принудителни мерки.
* Да планира заседанията на Комисията по принудителните мерки, на които се разглеждат и обсъждат предложените принудителни мерки.
* Да взема решения за предприемане на принудителни мерки след провеждане на заседание на Комисията по принудителните мерки.
* Да подписва заповедите и официалните документи за налагане на принудителни мерки преди да се изпратят в банките.
* Да ръководи заседанията на Комисията по принудителните мерки.
* Да се запознава и да подписва измененията и прекратяването на принудителни мерки.
планиране на инспекцията и контрол
Планирането е от съществено значение за добре организираната и ръководена инспекция. В идеалния случай процеса на планиране започва 3 - 4 седмици преди началото на инспекцията. Но самото планиране обикновено продължава само 3 - 4 дни. За планирането отговаря ръководителят на инспекцията, но част от задълженията могат да бъдат делегирани на други инспектори от екипа.
Първият етап от планирането е преглед на доклада от предишната инспекция и на разработената надзорна стратегия на банката.
Необходимо е да се изискат и прочетат последните отчети и анализи на дирекция "Дистанционен надзор и анализи". След като ги прегледа, ръководителят на инспекцията се среща с инспектора на "Дистанционен надзор и анализи", отговарящ за тази банка, за да обсъдят състоянието на банката и да определят дали дадени области имат нужда от повишено внимание по време на надзорната инспекция.
Директорът на дирекция "Инспекции" предоставя списък на принудителните мерки, които са в сила срещу банката, наложени от дирекция "Инспекции", "Дистанционен надзор и анализи" и "Специален надзор".
След преглед на горната информация на банката се изпраща писмо за изискуеми данни. Преди изпращане на писмото се свързва с член на висшето изпълнително ръковоство и го информира за предстоящата проверка. Обсъжда с банката датата на започване на инспекцията, отчетен период на изискуемата информация, брой на инспекторите, предвидени да извършват инспекцията и планирана продължителност на инспекцията. Информира ги, че ще изпрати писмо за изискуеми данни, които ще са му ниобходими при пристигането му в банката. Писмото с изскуемите данни трябва да бъде изпратено 2 или 3 седмици преди началото на инспекцията, за да има банката достатъчно време да изготви изскуемите данни.
Преди изпращането на писмото ръководителят на инспекцията разработва меморандум за нейния обхват. Неговата функция е да се разработи план за инспекцията и да го представи. Без план инспекцията не е целенасочена и обикновено отнема повече време.
Меморандомът съдържа кратки данни за състоянието на банката, рейтинга по CAMELS, наложените принудителни мерки, области, които ще бъдат проверявани, конкретни забележки за области, да се обърне повишено внимание, конкретните задачи на отделните инспектори и срокове за проверяване на всяка програма. Прогнозираният в меморандома брой дни включва времето на планирането преди влизането в банката и времето за довършване на доклада от инспекцията в сградата на надзора. В края на всяка седмица инспекторите попълват седмични графици и ги предават на помощника на ръководителя на инспекцията или на друг инспектор, който отговаря за тях.
Процедурите по инспекцията са писмени планове с цел даване на насока и осъществяване на котрол върху инспекцията. С тях инспекцията се провежда по ясен и ефективен начин. На базата на състоянието на банката или на дадена област ръководителят на инспекцията може да прави промени в процедурите. Изпълнението на процедурите увеличава ефективността на инспекцията.
Планиране на инспекцията и контрол Раздел 5. 0
Основните задължения на ръководителят на инспекцията са следните: 1) да ръководи инспекцията и да следи тя да се извърши ефективно и ефикасно; 2) да следи констатациите от инспекцията да са верни и да са обосновани в доклада на инспекцията; 3) да съобщи констатациите на раководството на банката. По време на инспекцията той трябва да бъде добре запознат с проблемите и състояниета на всички програми.
Седмичните срещи на екипа служат за запознаване на всички инспектори с хода на проверката и с потенциални проблеми. Освен това те представляват повод за обучение на новите инспектори.
Трудно дори невъзможно е да се проверява банката без цялата изискуема информация. За да се извърши инспекцията според плана, изискуемата информация трябва да е осигурена в началото на инспекцията.
Ръководителят на инспекцията може да делегира част от административните си задължения и задълженията си на проверяващ на друг инспектор от екипа помощник. Основно предимство в използването на помощник е това, че ръководителят на инспекцията се освобождава от част от задълженията си, което му позволява да отдели повече време за съществени въпроси, свързани с ръководството на инспекцията.
Наличието на откровен диалог с ръководството на банката е от съществено значение за успешната инспекция. Още преди заключителната среща банката трябва да бъде информирана за всички важни въпроси, като прекласификация на кредити, доначислени провизии, допълнителен капитал и т.н. Също така за банката не трябва да има изненади в доклада на инспекцията. Ръководството трябва да бъде запознато с важните въпроси преди инспекторите да излязат от банката.
Работните документи включват констатациите и документацията, поддържаща заключенията направени по време на инспекцията. Констатациите в доклада от проверката трябва да бъдата подкрепени от документация в работните документи. Основните цели на работните документи са:
* Организиране на коментарите на инспекторите и информацията, получена от банката по лесно достъпен начин.
* Подобряване на ефикастостта на провеждане на инспекцията.
* Документиране на правилата, процедурите, вътрешния контрол и практиката на банкта.
* Документиране на процедурите и обхвата на инспекцията.
* Документиране на констатациите от инспекцията и заключенията, изложени в доклада на проверката.
Една от първите стъпки при прегледа на обхвата на инспекцията е да се прегледат работните документи от предната инспекция. В някои случаи инспекторът може да реши да използва работни документи от предходната инспекция, които са от помощ при анализа на текущото състояние на банката.
Трябва да се създаде отделна папка с работни документи за всяка област на инспекцията. Това трябва да се направи преди началото на инспекцията. В хода на инспекцията на всяка област, събраните данни трябва да се прилагат към съответната
Планиране на инспекцията и контрол Раздел 5. 0
папка за работни документи. Това е полезно от гледна точка локализирането и организирането на информацията по време на инспекцията. При приключване на инспекцията старши инспекторът или упълномощеното от него лице, трябва да прегледа работните документи, попълнени от останалите инспектори и трябва да се убеди, че те са пълни, имат необходимата номерация и съдържат всички данни, нужни за подкрепата на заключенията.
Могат да се създадът и други папки: папка коренспонденция и папка за текуща информация. Папките за коренспонденция ще съдържат коренспонденцията между банката и БНБ. Папката за текуща информация ще съдържа информация от траен интерес, която ще се предава от инспекция на инспекция.
Работните документи от предходната инспекция трябва да се съхраняват за всяка банка. Работни документи трябва да се съхраняват от предходни инспекции само, ако старшия инспектор смята, че те ще са от полза за бъдещи надзорни инспекции в банката.
ВЪТРЕШЕН И ВЪНШЕН ОДИТ.МЕХАНИЗМИ ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ
Инспекторите по банков надзор проверяват дали банките имат ефективни механизми за котрол и одит и дали се предприемат мерки в отговор на установените от вътрешния и външния одит слабости.
По чл. 59 от ЗБ всяка банка създава специализирана служба за вътрешен контрол (вътрешен одит). Вътрешния контрол трябва да бъде самостоятелна организационна структура в системата на банаката, подчинена единствено на висшия управителен орган на банакта - надзорен съвет или общо събрание на акционерите.
Наредба № 10 на БНБ посочва условията, процедурите, ничина и формите на създаване на службата на вътрешен контрол на банките. ЧЛ 61 от ЗБ изисква годишен независим одит, който да проверява и заверява годишния отчет на банките. Външния одит се извършва от одиторско предприятие със седалище в страната, включено в списък, утвърден от БНБ. Повечето банки възлагат годишното приключване и на международна одиторска къща.
Служба за вътрешен контрол (вътрешен одит)
Основно задължение на службата за вътрешен контрол е установяването на злоупотреби и неправомерни действия на служители и проверка на спазването на вътрешно банковите правилници, процедури и на нормативната база.
Служителите на вътрешния контрол трябва да участват в разработването на нови правилници, процедури и продукти. Това участие осигурява наличието на адекватни механизми за контрол по време на планирането и реализирането им.
Основни фактори, които трябва да се имат предвид от инспекцията при оценяването на вътрешния контрол, са независимостта и компетентността на начлника на служба "Вътрешен контрол" и нейните служители, както и адекватността на програмата за контрол.
Независимост на вътрешния контрол
Възможността вътрешния контрол да постига своите цели зависи от степента на независимост на контрольорите. Ръководството на банката не трябва да ограничава дейността на контрольорите. Контрольорът трябва да разполага с всички пълномощия, които са необходими за извършване на неговата работа, включително свободен достъп до всички отчети, необходими за правилното извършване на контрола.
Оценка на компетентността на вътрешните контрольори
Задълженията на вътрешните контрольори и тяхната квалификация ще се различават в зависимост от обема и сложността на извършваните от банката операции. При оценка на компетентността на ръководителя на вътрешен контрол се очаква той да:
* Притежава висше образование с трудов стаж в банковата или в друга финансова област;
* Включен е в програмата за повишаване на квалификацията и професионално развитие;
* Има опит в областта на контрола и притежава организационни и технически умения, съответстващи на възложените му отговорности;
Вътрешен и външен одит. Механизми за вътрешен контрол Раздел 6. 0
* Показва добри комуникативни способности - както писмени така и устни.
Инспекторите трябва да проверят образувателния ценз и квалификацията на главния контрольор и останалите контрольори, както и възможностите за повишаване на тяхната квалификация. Най-важния измерител за компетентността на служителите на вътрешния контрол е качеството на извършената от тях работа.
Адекватност на програмата за вътрешен контрол
Видът и обхватът на програмата за вътрешен контрол зависят от размера на банката и вида на извършваните от нея операции. Факторите, които трябва да се вземат в предвид при оценката на програмата за вътрашен контрол, са :
* Обхват и честота на проверките;
* Съдържанието на програмата за вътрешен контрол;
* Документирането на извършената работа;
* Направените заключения и изготвените доклади;
* Предприетите от ръководството мерки за отстраняване на установените от проверките нарушения.
За всички области от дейността на банката трябва да са налице работни програми за проверка.
След приключването на одита вътрешните контрольори изготвят писмен доклад, в който се описват констатациите и препоръките.
Инспекцията анализира процеса на отстраняване на установените нарушения. Когато в доклада на вътрешния контрол се котстатират слабости и нарушения, ръководството издава писмена заповед за отстраняването им, като посочва конкретни отговорници и срокове. Контрольорите трябва да проследяват изпълнението на всички предложени корективни мерки.
Целта на външния одит е различна от тази на вътрешния контрол. Външния одит по принцип има за цел да изрази мнение относно счетоводно-финансовите документи на банката. Целта на външния одит е да провери дали финансовото състояние на банката е правилно отразено в счетоводните отчети и документи.
Инспекторите оценяват извършената от външните одитори работа и определят дали по мнение на одиторите финансовите отчети и документи отразяват вярно състоянието на банката. Други цели са следните:
* Да се определи дали външния одитор е извършил проверките, които вътрешния контрол не е изпълнил.
* Да се определи дали качеството и обхватът на проверката на одиторите може да намали работата на инспекторите по банков надзор.
* Да се получи информация, необходима за инспекцията.
Ако работата на местните външни одитори е незадоволителна, ръководителят на проверката трябва да уведоми директора на дирекция "Инспекции" и подуправителя на БНБ и началник на управление "Банков надзор" за евентуалното им махане от одобрения
Вътрешен и външен одит. Механизми за вътрешен контрол Раздел 6. 0
списък на одиторите, изискван съгласно чл. 61(2) от ЗБ.
Външните одитори изразяват мнение в доклада доколко са достоверни финансово-счетоводните отчети на банката. Обикновено заверките на одиторите биват 3 вида: заверка без резерви, заверка с резерви и отказ от заверка.
Механизми за вътрешен контрол
Основни елементи на системата за вътрешен контрол
Механизмите за вътрешен контрол се делят на два компонента, които могат да се нарекат "административен контрол" и "счетоводен контрол".
* Административния контрол предствавлява процедурите и документите, свързани с вземането на управленски решения.
* Счетоводният контрол представлява процедури за опазване на активите и за осигуряване точност на счетоводната документация.
Механизмите за вътрашен контрол са по същество използваните методи за предотвратяване и откриване на грешки при обработката на данни, опазването на активите и подържането на достоверна счетоводна документация.
Организационната схема трябва да разпределя оперативните и счетоводни функции. Ръководството трябва да наема достатъчно квалифицирани служители за изпълнението на поставените им задачи. От организеционна гледна точка системата за вътрешен контрол трябва да осигури следното:
Вътрешнобанкови правилници
Системате за вътрешен контрол започва с надзорния съвет на банката, който отговаря за създаването на правилниците. Ролята на правилниците е да посочват правомощията за вземане на решения на подходящо ниво.
Директорски контрол. Предприетите от прякото ръководство действия са обект на периодичен контрол от страна на директорите.
Разделение на задължения. Участие на две или повече лица ведна трансакция дава възможност на един участник да проверява достоверността на извършената от другите работа.
Ротация на персонала. Планиране и внезапни ротации на задълженията са важен принцип на вътрешния контрол. За да има ефект, ротацията трябва да продължи достатъчно дълго.
Правилник за персонала. Добре изготвения правилник за персонала спомага за създаването на ефективна система за вътрешен контрол. Правилникът изисква да се наемат служители със съответния образувателен ценз, повишаване на квалификацията на служителите и оценка на работата на всеки служител.
Вътрешен и външен одит. Механизми за вътрешен контрол Раздел 6. 0
От съществено значение е използването на точна и ефективна счетоводна система с голям капацитет и стриктни механизми за контрол. Счетоводството на банката трябва да отразява вярно финансовото състояние и точните резултати от операциите.
Оперативни отговорности - счетоводната система трябва да бъде проектирана така, че да улеснява изготвянето на вътрешните отчети за нуждите на отделните директори, ръководители и служители на ключови длъжности.
Текущо водене на записите - записите трябва да се актуализират ежедневно, да отразяват отделно и разграничено операциите за всеки ден.
Аналитична оборотна ведомост - трябва да е равна със синтетичната оборотна ведомост.
Система за проследяване на операциите - всички банкови системи и счетоводни документи трябва да са проектирани така, че да може да се проследява всяка трансакция, преминала през системата.
Наръчник за счетоводство - унифицираното осчетоводяване на счетоводни операции е от съществено значение за достоверни отчети. Необходимо е банката да разполага с инструкции за осчетовнодяване на всички операции.
Опазване на материалните активи. - главния метод за опазването на активите е ограничаването на достъпа до тях само на упълномощения персонал. Опазването на активите може да се постигне с различни процедури, които са специфични за всяка банка и следва да бъдат оценявани от инспекцията.
Контрол на касата - касиерите трябва да разполагат със собствени касови наличности, до които само те да имат достъп. Не трябва да се ползват общи касови наличности, защото така не може да се определи отговорността за опазване на наличните ценности на банката.
Съвместна отговорност - този термин се отнася за процедура, при която две или повече лица носат еднаква отговорност за опозването на дадени предмети или документи.
Двоен контрол - или двоен подпис. Свързан е със съвместна отговорност, но е малко по-различен. Работата на един служител се проверява и одобрява от друг служител.
Компютърни системи и програмни продукти
Необходимо е да се разработи специална програма за вътрешен контрол, която да проверява и оценява нивото на компютърните системи и програми. Службата за вътрешен контрол определя дали електронните и обработващите системи на банката са адекватни за своевременната, вярна и ефективна обаботка на трансакциите.
ИНВЕСТИЦИОННИ ЦЕННИ КНИЖА
Инвестиционните ценни книжа на дадена банка обикновено представляват значителна част от общата сума на актива. Решенията на ръководството в тази област най-често влияят на рейтинга на качеството на активите и останалите компоненти по CAMELS. Инспекторите трябва да оценят банковите инвестиционни правилници и процедури и да оценят управлението и общото качество на инвестиционния портфейл.
Инвестиционният правилник трябва да бъде изготвен като писмен документ. Правилникът трябва да посочва задълженията, правомощията и лимитите на инвестиционния комитет, ръководството и висшите служители. Той включва раздел за изискванията за одобрение на отклоненията от правилника. Спазването на дадените насоки и инвестиционния правилник трябва да се гарантира посредством подходящ вътрешен контрол.
Основните цели на инвестиционния правилник са едни и същи за всички банки, като акцентът, поставен върху всяка една от целите, ще варира в зависимост от нуждите на различните банки. Основните цели включват:
* минимизиране на рисковете;
* генериране на добра възвращаемост от инвестициите, без да се налага да се правят неоснователни компромиси по отношение на други цели;
* постигане на подходяща ликвидност.
Инвестиционният правилник следва да съдържа следните раздели:
* Правомощия, лимити и отговорности при инвестирането.
* Разрешени видове инвестиции.
* Указания са диверсификация на портфейла, с цел да се избягнат концетрациите.
* Падежни лимити за инвестиционните книжа.
* Изисквания за финансова информация и анализ преди закупуване.
* Насоки за качеството и рейтинга.
* Стандарти за разрешаване на изключенията от правилника.
* Стандарти за отчитане пред ръковството.
* Процедури за оценка и класификация.
Правилникът трябва да описва подробно стандартите за избор, които разглеждат задълбочено въпроси като качество, датата на падеж, дивесификация, търгуемост и доход.
Качество. Емисиите от ценни книжа, които могат да бъдат законно придобити от банките, варират в голям диапазон в зависимост от качеството на инвестицията.
Падеж. Инвестиционни5ят правилник трябва да включва програма за разделяне на падежите. Подходящите дати на падеж за всяка една банка зависят от нейните индивидуални нужди и в частност изискванията и за ликвидност.
Диверсификация. Насоките на политиката, отнасящи се за диверсификацията на риска, трябва да бъдат формулирани от ръководството на банката в съответствие със
Инвестиционни ценни книжа Раздел 7. 0
законовите ограничения и предпазливата инвестиционна практика. При оценка на диверсификацията на инвестиционният портфейл на банката надзорните органи трябва да обърнат специално внимание на кредитния риск, лихвения риск и пазарния риск, свързан с концентрациите на вложения.
Търгуемост. Това е важно изискване за една значителна част от направените инвестиции. Ето защо концетрациите в съмнителни (неясни) емисии, както общински, така и корпоративни, са нежелателни. Независимо от тяхното качество, подобни вложения в последствие могат да бъдат продадени трудно, когато е налице нужда от пари в брой.
Доход. Ценните книжа се купуват с цел да генерират доходи. При инвестирането на ценни книжа, генериращи добра възвращаемост, банката следва да отчита и другите важни фактори като качество, дата на падежа, дивесификация и търгуемост.
Вземането под внимание на действащите данъци е друга важна и неотменна част от избора на видовете ценни книжа с цел бъдеща инвестиция.
Банките могат да правят разнообразни инвестиции както на международните, така и на местните капиталови пазари.
Облигацията е дългова ценна книга на правителството, общините и други финансови и нефинансови търговски предприятия с установена от закона форма, която удостоверява величината на предостаната на заем сума от притежателя на облигацията на нейния емитент, чрез която той се задължава да плати на притежателя посочената в нея номинална стойност в точно определени бъдещи моменти. Облигациите могат да бъдат лихвоносни (когато носят доход под формата на лихва, определена като лихвен процент) или безлихвени (закупени с отстъпка). Облигациите се погасяват към определена дата. Съгласно предварително дадено право на техния притежател т. нар. "конвертируеми облигации" могат да се трансформират в акции на дружеството издател по предварително определен курс.
Съучастия, акции и дялове
Съучастия, акции и дялове - парични или непарични вноски в капитала на предприятия. Притежателите им участват в разпределението на печалбите и загубите, имат право на дивиденти и носят отговорност за задълженията до размера на вноската. Чл. 19, ал. 5 от ЗБ разпорежда, че без писмено разрешение на централната банка банка не може да придобива самостоятелно или заедно с икономически свързано с нея лице, пряко или косвено участие в дружество, което не е банка, когато:
* Това участие е квалифицирано дялово участие.
* Стойността на това участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;
* В резултат от придобиването общата стойност на тези дялови участия ще надхвърли 75 на сто от собствения капитал на банката.
Инвестициите в капитала на търговските дружества са високорискови и по същността си спекулативни. Факторите, които банката трябва да преценява по
Инвестиционни ценни книжа Раздел 7. 0
отношение дългосрочните инвестиции в капитала на търговски дружества, са свързани със следните рискове:
* Бизнес риск - свързан с продукта или услугата, предлагана от съответната фирма, като за целта банката трябва да е направила комплексно цялостно проучване на пазара и продукта, като се обърне особено внимание на конкуренцията;
* Управленски риск - ръководството на фирмата може да няма необходимата техническа квалификация, способности или мотивация за постигане на стратегичските цели;
* Отраслов риск - някои отрасли на икономиката са особено повлияни от икономическия цикъл поради ограничения, затруднения, недостатъчна натовареност на производствения им капацитет и др.;
* Финансов риск - бизнесът на дружествата да не е достатъчно капитализиран или структурата на капитала е неподходяща;
* Риск, свързан с контролирането на фирмата, в която банката инвестира;
* Риск, свързан с потенциалната доходност (възвращаемост) на инвестицията - прогнозирания приход от дивиденти да не може да бъде реализиран.
Банката може да закупува ценни книжа и други подобни финансови инструменти на международните капиталови пазари. Повечето инвестиции, държани от банките, представляват предимно ценни книжа, емитирани от държавни институции на различни страни. Сигурността трябва да бъде от най-голямо значение при този вид сделки, следвана от ликвидността и търгуемостта.
Управление на инвестиционния портфейл
Много от инвестиционните проблеми, с които се сблъскват финансовите институции могат да бъдат избегнати с придържане към методите за управление на риска.
Директорите носят отговорността за определянето и делегирането на право за покупка и продажба на инвестиционни ценни книжа. Правото за извършване на сделките с ценни книжа се делегира на висши ръководни служители отговарящи за изпълнението на инвестиционният правилник.
В зависимост от вида на инвестициите банките закупуват ценни книжа в инвестиционен портфейл и ценни книжа в оборотен портфейл. Инвестиционните цели на банката определят в кой портфейл се държат закупени ценни книжа.
Управлението на инвестиционния портфейл се счита за непълно, ако не е налице важната роля, която играе портфейл от ценни книжа в управлението на ликвидната позиция на банката.
Управлението на инвестиционния портфейл трябва да притежава гъвкавост, за да позволи временни отклонения или корекции при наличието по променливи условия на капиталовия пазар.
Качество на активите Раздел 8. 0
УПРАВЛЕНИЕ НА КРЕДИТНИЯ ПОРТФЕЙЛ
Тази глава прави преглед на кредитните операции на банките и посочва насоките за управление на кредитния портфейл. При анализа на кредитния портфейл на банката, инспекторите трябва да прегледат кредитната политика, процедурите за кредитна администрация и контрол на кредитния риск. Наличието на подходящи писмени вътрешни правила, ефективни системи за контрол и подробно кредитна документация за съществено значение за управлението на кредитната дейност на банката.
Рискът в кредитния портфейл
Банковото дело е дейност, включваща поемане на преценен риск с цел извличане на печалба. Кредитирането е високорискова банкова дейност. Рискът е свързан и с разходи, затова възвращаемостта трябва да е достатъчна, за да покрива тези разходи и да създава доход за акционера. Банките трябва да индентифицират, измерват, контролират и следят поеманите и да оценяват планираните за в бъдеще рискове.
Оценката на риска следва да определи дали рисковете са обосновани или не. Поетите от банката рискове са обосновани в следните случаи:
* Рисковите експозиции са разбирани от ръководството на банката.
* Рисковите експозиции са количествено определени.
* Рисковите експозиции се управляват и контролират ефективно.
* Рисковите експозиции са във възможностите на банката да понесе лесно евентуални неблагоприятни изходи и последвалите загуби.
Ръководният състав на банката, отговорен за кредитния портфейл, трябва да индентифицира, разбира и количествено определя рисковите експозиции в портфейла.
Съществуват няколко вида риск, произтичащ от кредитната дейност, всеки от които се отразява на приходите или капитала. Категориите риск са отделни и разграничими, но не са взаимно изключващи се. Най-значимият риск по отношение на кредитния портфейл е кредитния риск. Към другите рискове спадат: лихвен риск, ликвиден риск, операционен риск и риск от променящата се нормативна база.
Кредитния риск се дефинира кота експозиция на банката към финансови загуби в резултат на неспособността на другата страна да погаси задълженията си. Кредитният риск възниква всеки път, когато средствата на банаката се предоставят посредством реални или подразбиращи се договорни споразумения, независимо дали експозицията е отразена балансово или задбалансово.
Ликвидният риск е налице, когато банката неразполага с необходимите средства за посрещане на задълженията си на време или когато тя може да се снабди с такива средства, но при много висока цена.
Качество на активите - Управление на кредитния портфейл Раздел 8. 1
Лихвения риск включва възможността промените в лихвения процент да се отразят неблагоприятно върху финансовия резултат на банката.
Пазарният или оценъчен риск представя възможността външни фактори да повлияят отрицателно върху стойността на заложеното обезпечение.
Прегледът на управлението и администрацията на кредитите има за цел да индентифицира експозицията на банката към операционен риск и да оцени ефективността на системите за управление на риска. Операционният риск е изложеността на риск от загуба в резултат на невъзможност на системите да обработват информацията точно и на време. По принцип е много трудно операционният риск да се измери количествено.
Рискът от вътрешния контрол е потенциалната загуба, на която е изложена банката в резултат на неадекватен вътрешен административен и счетоводен контрол. Вътрешният контрол трябвя да създава лимит за риска и насоки за кредитиране посредством разработване на правилници и въпросници за проверка на точността и лоялността на служителите.
Рискът от променящата се нормативна база е потенциалното влияние на измененията в законите и наредбите върху банката и свързаните с тях рискове.
Анализът на качеството на кредитите и управлението на кредитния портфейл има за цел да индентифицира, измери, контролира и наблюдава тези рискови фактори. Съответните промени в провизиите целят да покриват евентуални загуби вследствие на поетия риск.
Оценка на риска в кредитния портфейл
Инспекторът оценява нивото на риска в кредитния портфейл на банката и ефективността на методите за индентифициране, измерване, контрол и наблюдение на този риск. Инспекторът оценява не само моментното състояние на риска в банката, но и методите за управление на риска по принцип.
Когато рискът в кредитния портфейл е необоснован, инспекторите съветват банките да намалят или да премахнат изцяло незадоволителните аспекти. Банките могат да приемат една или няколко от следните мерки:
* Разработване на планове за действие по всеки проблемен кредит за подсилване на кредитите или премахването им от портфейла.
* Подобряване на качеството и числеността на служителете в кредитния отдел.
* Количествено намаляване на експозицията.
* Въвеждане на по-добри системи за управление на риска.
* Увеличаване на капитала при необходимост чрез продажба на акции.
Банката трябва да е в състояние да индентифицира вида на риска в кредитния портфейл и вероятността даден риск да доведе до загуба, за да задели провизии за покриване на евентуални загуби. Значителните рискове в кредитния портфейл, които трудно се изразяват количествено, трябва да се следят внимателно от банката и да намерят отражение в доклада от проверката.
Качество на активите - Управление на кредитния портфейл Раздел 8. 1
Цели на проверката на управлението на кредитния портфейл
При проверка на управлението на кредитния портфейл е необходимо да се поставят конкретни цели, основани на цялостната надзорна стратегия за всяка отделна банка. Анализът, предшестващ проверката, има за цел да установи областите, предизвикващи загриженост, които могат да повлияят върху обхвата на проверката на кредитите. Целите на надзора включват:
* Количествено определяне на качеството на активите.
* Оценка на адекватността на въведената практика за управление на кредитния портфейл.
* Оценка на адекватността и точността на системата за анализ на кредитите и провизирането.
* Определяне на степентта на спазване на законите, наредбите и разпоредбите.
* Проследяване на изпълнението на вече поети от ръководството ангажименти относно предприети мерки и действия за разрешаване на даден проблем, разкрит при предишни инспекции.
Тъй като кредитния портфей е високо рисков, служителите на кредитния отдел трябва да са високо квалифицирани и да са добри в познанията. Ръководството и служителите в кредитния отдел трябва да :
* Индентифицират, измерват и управляват правилно риска в кредитния портфейл.
* Създават и подържат висококачествен кредитен портфейл.
* Общуват и подържат добри взаимоотношения с кредитополучателите.
* Гарантират, че кредитните досиета съдържат вярна и актуална информация.
* Преглеждат и наблюдават кредитите и да налагат условията за погасяване на дълга.
Служба "Вътрешен контрол" преглежда кредитния портфейл на банката, за да установи, че в кредитния отдел на банката се прилагат ефективни механизми за вътрешен контрол, които са в състояние да намалят оперативния риск в банката, дължащ се на грешки на банковите служители, съзнателни злоупотреби или не спазване на вътрешните правила. Служетелите на "Вътрешен контрол" трябва да извършват проверки с цел да защитят банката от загуби от грешки или злоупотреби. Процедурите трябва да разкриват съществуването на фалшификации, неправомерно отпуснати кредити на банкови директори, членове на ръководството и служители, неправилно отразяване на събираните от банката лихви, както и злоупотреби с възстановени вземания по вече отписани кредити. Към функциите на "Вътрешен контрол" спадат:
* Проверка на салдата на предоставени заеми.
* Потвърждаване на данните за салдата на предоставените заеми посредством коренспонденция с кредитополучателите.
* Проверка на документацията.
* Проследяване усвояването на отпуснатите кредит.
* Проверка на начислените лихви.
* Проверка на обезпечението.
Качество на активите Раздел 8. 2
Целта на търговските кредити е да финансират покупката на инвентар, оборудване или недвижимо имущество. Търговските кредити включват също така редовни капиталови кредити, селскостопански кредити и кредити за търговски цели на частни лица.
Редовните капиталови или сезонни кредити осигуряват така необходимия временен капиталов недостиг за обичайни оперативни нужди. Те се изпозват за финансиране на сезонни нужди и се погасяват на края на оперативния цикъл на производствената дейност, като трансформират запасите и вземанията си с парични средства.
Сезонните кредити могат да станат източник на следните проблеми:
* В края на оперативния цикъл банката да не получи обратно цялата сума, отпусната по кредита;
* Продуктите или услугите немогат да бъдат произведени поради съществуващи проблеми със суровините, работна ръка и оборудването;
* Продуктът не може да баде продаден поради стила на изработка, търсенето, моралната му остарялост ит.н.;
* Кредитите не могат да бъдат събрани от кредитополучателя;
* Паричните средства, генерирани приоперативния цикъл, се използват за други цели, освен предварително оповестените.
Срочни търговски кредити обикновено се отпускат за целите на придобиване на дълготрайни активи като заводи и оборудване.
Инспекторите по банков надзор трябва да имат в предвид и да обърнат внимание на често срещаните грешки при отпускане на срочни кредити, които включват:
* Неправилно оценяване на възможностите на кредитополучателя да се приспособява към промените на условията;
* Непълно разбиране на мястото на кредитополучателя в отрасъла на пазара;
* Непълно отчитане на всички фактори, които имат отражение върху приходите на кредитополучателя;
* Съотнасяне на минали тенденции към бъдещи периоди, без да се направят подходящите уточнения по отношение на промените, които са настъпили и предстои да настъпят в компанията, отрасъла, пазара и икономиката;
* Липса на предвидливост по отношение на допълнителните финансови нужди на кредитополучателя;
* Надценяване на стойността на обезпечението.
В земеделските райони селскостопанските кредити съставляват значителна част от портфейла с търговски кредити на банките. Естеството на продуктите , свързани със селскостопанските кредити, води до коефициент на бавен оборот на капитала. Понякога
Качество на активите - Търговски кредити Раздел 8. 2
са необходими две - три години брутни продажби, за да се изравнят приходите от тях с инвестирания капитал. Това може да стане причина банката да изиска цялостна гаранция на активите на кредитополучателя, за да покрие отпуснатите аванси от текущата година за отглеждане на селскостпански култури и добитък за продажба. Тези аванси обикновено се плащат, когато продукцията е продадена.
Търговското кредитиране може да бъде доходоносна част от цялостния кредитен портфейл, но последния трябва да бъде правилно управляван и подържан със сатбилен надзор на портфейла и с помоща на опитни служители, отговарящи за кредитирането.
Качество на активите Раздел 8. 3
ЗАДБАЛАНСОВИ КРЕДИТНИ ОПЕРАЦИИ
Задбалансовите операции, които генерират основно приходи от таски и комисионни, могат да подобрят коефициентите на рентабилност, използващи активите като компонент, тъй като приходите от този тип дейност включват в общия приход без да се изменят общите активи. Поради факта, че операциите се водят задбалансово, съотношението между капитала и активите не могат да се влошат независимо от техния обем. От гледна точка на контрола те пораждат безпокойство поради факта, че за тях са характерни определени рискове, като например кредитен риск. Много от рисковете, които са характерни за задбалансовите операции, не магат да се определят через прилагането на дистанционнен надзор.
При анализа на тези задбалансови кредитни операции инспекторите трябва да определят и каква е вероятността да бадат отпуснати суми от тези сключени договори, както и дали заделените провизии са достатъчни да покрият риска, характерен за тях.
При анализа на класифицираните задбалансови ангажименти трябва да се вземат в предвид следните критерии изложени в Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби.
Видове задбалансово кредитиране
Стендбай акредитивът е неотменяем ангажимент, поет от банката издала акредитива, за плащане на определена сума на даден бенифициент, ако клиентът на банката (наредител) не плати по задължението.
Два са основните риска, които са характерни за стендбай акредитивите: кредитен риск, или вероятността наредителят да не изплати своето задължение и ликвиден риск, или потенциалната невъзможност на банката да финансира с обичайните източници на средства едно твърде голямо задължение по даден актив.
С цел достатъчен контрол банките трябва да водят допълнителна отчетност за стендбай акредитивите, подобно на отчитането на преките кредити, така че по всяко време да може да се определи общото задължение на банката.
Формалният кредитен ангажимент е писмен договор, подписан от кредитора и кредитополучателя, който определя условията, при които ще се отпусне даден кредит, и каква ще е сумата. Той е срочен договор, за който обикновено се заплаща такса на банката или се изисква подържането на предварително определен компенсационен баланс по сметка на клиента.
При оценка на програмата на банката за управление на активите/пасивите е важно да се направи сравнение меду използването на кредитни ангажименти кредитни линии и източниците на средства. При всяка проверка трябва да се определят размерът на
Качество на активите - Задбалансови кредитни операции Раздел 8. 3
средствата, които са предвидени за финасиране на неизползвани кредитни ангажименти и отворени кредитни линии.
Тук се разглежда ролята акцептиращите индорсиращати банки при банковите акцепти. Не сатава въпрос за банки, които закупуват с инвестиционно предназначени акцепти от други банки. Банковите акцепти могат да се разглеждат както пряко, така като условно задължение. Ако акцептът е издаден от банката, той представлява пряко задължение, което трябва да бъде платено на една бъдеща дата. Ако банката участава във финансирането на акцепт, който издаден от друга банка, то в този случай е налице условно задължение. При анализа на риска, свързан с подобни условни задължения, трябва да се отчита финансовото състояние и възможността за плащане на акцептиращата банка.
Качество на активите Раздел 8. 4
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ И ДОКУМЕНТАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ОБЕЗПЕЧЕНИЯТА
В зависимост от особеностите на даден кредит кредиторът може да изисква от длъжника да му предостави обезпечение като гаранция за кредита,. По този начин кредиторът получава втори източник за погасяване на заема, в случай че първоначалният не отговори на очакванията на кредитора и длъжника
Обезпечението е важно средство, защитаващо банката от загуба на кредита, но то не е в състояние да замени способността на кредитополучателя да генерира необходимите средства за погасяване на дълга. В повечето случаи погасяването на даден заем через продажба на обезпечение е опорочено погасяване, което е доказателство за лош първоначален анализ на възможностите на длъжника, за неуспех на длъжника да постигне договореното или и двете.
При приемането на обезпечения от банките се спазва чл. 41 от ЗБ.
Ценни книжа. Една от формите на обезпечение е залогът на ценни книжа.
Движима собственост. Кредитополучателят може да заложи движимо имущество, което е негова лична собственост или собственост на трето лице.
Недвижима собственост. Това обезпечение е под формата на ипотека на недвижимо имущество.
Компенсационен баланс. Банката може да изиска от длъжниците си да подържат при нея определен остатък по сметките си или блокиран депозит, който да покрива част от кредита.
Надежността на обезпечението като форма на защита зависи от изграждането на законова система, която да защитава правата, гарантирани на кредитора съгласно догорвора за обезпечение. При съществуващи обстоятелства, ако при придобиването на обезпечението кредиторът установи, че от е съпроводено с неоправдани разходи, банката трябва да прецени, че стойността на обезпечението не придава допълнителна стойност на кредита.
Вътрешни правила на банката
Вътрешният правилник на една кредитна институция трябва да разглежда няколко въпроса, свързани с обезпечението и документацията по него. Банката трябва да е абсолютно сигурна, че:
* Обезпечението, което е предоставено от длъжника, наистина съществува.
* По обезпечението няма други тежести, за които кредиторът да бъде известен.
* кредиторът разполага с подписан и валиден договор за обезпечение на длъжника.
* Правата на кредитора върху обезпечението са добре защитени.
Качество на активите - Обезпечения и документация, свързана с обезпечения Раздел 8. 4
Понякога е възможно да възникнат пропуски в документацията по обезпечението, които са извън контрола на кредитора, например ненавременно издаване или подновяване на застраховката на обезпечението от страна на застрахователя. Освен тези изключения не трябва да съществуват никакви други пропуски в документацията. Наличието на подобни пропуски оказва голямо влияние върху качеството на кредита, тъй като събирането на нередовни кредити може да се окаже трудно, ако документацията по обезпечението е непълна и неточна. Това може да повиши риска за портфейла като цяло. Наличието на пропуски би могло да се разглежда като сигнал за лоша организация на вътрешния контрол или нарушение на неговите изисквания. И двете са от значение за проверяващия, който трябва да потърси отговор на два важни въпроса: какви слабости са позволили появата на подобни изключения и какво трябва да направи ръковдството, за да отстрани проблема.
Пропуски, които продължават да съществуват, трябва да се оценяват от инспектора.
Качество на активите Раздел 8. 5
КЛАСИФИКАЦИЯ И ПРОВИЗИРАНЕ НА АКТИВИТЕ И ДРУГИТЕ РИСКОВИ ЕКСПОЗИЦИИ
Цел на класифицирането на рисковите експозиции
Инспекторът трябва да оцени качеството на активите и задбалансовите инструменти на банката, за да определи застращаващите и рискови експозиции.
Инспекторът трябва точно да оцени различните степени на риск в банката и по специално в кредитния и портфейл. Той трябва да обсъди тези рискове и, когато е възможно, да изготви в сбита форма коментар, който да се включи в доклада на инспекцията. Възможностите на инспектора да изпълнява тази функция зависят предимно от следните фактори:
* Компетентност при анализа на информацията от кредитното досие и финансовите отчети на кредитополучателя.
* Умения за обективно съчетаване на фактите.
* Познаване на актуалните икономически тенденции и способност за отчитане на техния ефект върху разглежданите рискови експозиции.
* Умение за оценяване качеството на стандартите за отпускане на кредити и осъществявания от банката кредитен анализ.
* Умение за оценка качеството на ръководството.
* Умение за прилагане на рационалност в работата.
Внимателният анализ, съчетан с открити и правилно подготвени дискусии с ръководството на банката, ще позволи на инспектора да определи тези кредити и рискови позиции, които трябва да бъдат подсилени и за които трябва да се търсят съответните решения.
Съгласно нормативните изисквания на наредба № 9 банките заделят специфични провизии за защита на своя капитал и за подържане на кредитоспособността си. Тези провизии са функция на капитала и се използват да абсорбиране на загуби.
Въпреки, че обезпечението предлага известна защита срещу загуба, инспекторът ще трябва да класифицира, защото продажбата на обезпечението в България може да е един продължителен и скъп процес. Обезпечението може да стане причина за класифициране на актива като нередовен, вместо като съмнителен.
При преглед на рисковите експозиции на банкат инспекторът трябва да има в предвид изискванията на чл. 3 ал. 2 на Наредба № 9, който гласи "Когато банката има повече от една експозиция към едно лице или икономически свързани лица и отделните експозиции за с различна степен на риск, общата експозиция се класифицира в група, към която се отнася експозицията с най-висока степен на риск"
При класифицирането на рисковите експозиции инспекторът трябва да отчете и чл.5, ал.4 от Наредба № 9 на БНБ, която гласи: "Ако за една рискова експозиция са налице едновременно критерии за отнасянето и в различни класификационни групи, тя се отнася в класификационната група, за която се изисква по-голям обем провизии".
При оценка на финансовото състояние на кредитополучателя е препоръчително инспекторите да използват ключовите коефициенти:
Качество на активите - Класификация и провизиране на активите и другите рискови експозиции Раздел 8. 5
* Коефициент на обща ликвидност.
* Краткотрайни материални активи в дни.
* Задължения към доставчици в дни.
* Марж на чистата печалба.
* Коефициент дълг/собствен капитал.
Инспекторът трябва да разглежда текущите икономически тенденции, за да определи ефекта от променящите се бизнес условия върху кредитния портфейл на банката. Тенденциите в отделните отрасли и икономическите условия намират отражение не само върху отделните кредити, но и върху риска за цялостния кредитен портфейл.
Указания за класифициране на други активи и задбалансови позиции
Инспекторът трябва да класифицира не само кредитните експозиции , но и също и другите рискови експозиции, каквито са ценните книжа, инвестициите, вземанията от финансови институции и т.н. За да класифицира тези активи, инспекторът трябва да направи анализ, подобен на този при класифицирането на кредитите.
По подобен начин всички задбалансови позиции, които излагат банката на риск, по-голям от нормалния или приемливия, трябва да се класифицират.
Банкови гаранции и поръчителства
При оценка на гаранциите, издадени от банката, инспекторът извършва анализ, подобен на този при класификацията на кредитите. Той преглежда кредитното досие на всеки клиент и:
* Анализира икономическото и финансовото му състояние.
* Определя целта на гаранцията/поръчителството.
* Определя основните източници на изплащане и оценява тяхната достатъчност.
* Проверява спазването на условията на договорите за гаранции/поръчителства.
* Определя наличието на проблеми, които биха могли да влошат изплащането.
* Сравнява стойността на предоставение обезпечения.
* Определя надежността на документацията в кредитните досиета и документацията по обезпеченията.
По мнение на главния инспектор може да се разработят описания на кредитите, които се включват към доклада на инспекцията. По принцип описанието на кредита се прави с всички кредити над определена сума, които са прекфалифицирани в по-високо рискова група по време на инспекцията и целта им е на ръководството и на директорите информацията защо са били преквалифицирани тези кредити. Описания на кредити могат да се правят и на кредити, които нарушават нормативната база, които са отпуснати на вътрешни лица или са големи класифицирани кредити.
Качество на активите Раздел 8. 6
ИМУЩЕСТВО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ПРОДАЖБА - ДВИЖИМО И НЕДВИЖИМО
Активите придобивани от банките, представляват нидвижимо или лично имущество на длъжника, което не се използва от банката за осъществяване на основаната и дейност. В повечето случаи придобиваното имущество е в резултат от придобиването на заложени в полза на банката обезпечения по просрочени кредити. Банката обикновено придобива имуществото посредством правна процедура, съответстваща на условията на договора за ипотека.
Банката трябва да е много внимателна, за да не надцени стойността на придобитото от нея имущество. Имущество, с което банката не разполага с доказателство за право на собственост, не трябва да се осчетоводява, тъй като юридически то не е нейна собственост.
По принцип придобитото имущество трябва да се оценява от независим оценител веднъж в годината, за да съществува гаранция за реалната му стойност.
Инспекторът трябва да провери и оценката, за да е сигурен, че тя отчита всички фактори. Определянето на твърде висока оценка може да наложи заделянето на допълнителни провизии за сметка на приходите.
Ако имуществото няма оценка, инспекторът трябва да класифицира отчетната му стойност и да изиска от банката да задели необходимите провизии, докато се направи нужната оценка, която да даде гаранции за реалната стойност на обезпечението.
Всяко придобито имущество трябва да е придружено от необходимата документация, която да гарантира, че:
* Банката има законно право на собственост върху имуществото.
* Правото на собственост не е обременено по никакъв начин или, ако са налице тежести, банката е отразила сумата, бенефициента и условията на плащане.
* Всички дължими данъци са платени.
* Имуществото и всички подобрения са зстраховани срещу пожар и други рискове.
* На имуществото е направена оценка.
* Приходите и разходите са правилно осчетоводени.
УПРАВЛЕНИЕ НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ. ЛИКВИДНОСТ
Управлението на активите и пасивите е сащността да доброто финансово планиране. Управлението на активите и пасивите е процес на управление на балансовите и задбалансовите позиции с цел да се максимизира спредът между получената и дължимата лихва, като същевременно на банката се дава възможност да изплаща своите задължения и да финансира растежа на активите си.
Банката, клиентите, съставът на активите и пасивите, както и икономическата и конкурентната среда могат да бъдат стабилна основа за оценка на управлението на активите и пасивите. Трябва да се провери адекватността на вътрешните правила и процедури, на системите за информация на ръководството и да се анализира ефектът от методите за управление на активите и пасивите върху ликвидността и лихвения риск.
Ликвидния риск е свързан с лихвения риск, но съществено се различава от него. Ликвидния риск се поражда от несъответствието между матуритета на активите и пасивите.
За да управляват ефектно ликвидността, банките трябва да създават система за управление на ликвидността, вътрешни правила, комитет по ликвидността и система за информиране на ръководството. Освен това банките трябва да предоставят на БНБ ежемесечно отчети за паричните си потоци.
Ликвидността прествавлява способността да се посрещат намаленията в депозитите и другите привлечени средства и да се финансира растежът на активите. Средствата трябва да се привличат на разумна цена, като техните матуритети трябва да съответстват с матуритетите на инвестираните средства. Ликвидността е съществена за всички банки от гледна точка компенсиране на очаквани и неочаквани колебания в баланса и посигуряване на средства за растеж.
Определянето на ликвидността, която е достатъчна за една банка, се основава на анализ на следните фактори:
* Настоящо и очаквано качество на активите;
* Настоящи и бъдещи приходи;
* Исторически наложили се нужди от финансиране;
* Настоящо равнище на ликвидността;
* Очаквани бъдещи нужди от ликвидност;
* Възможност за намаляване на нуждата от ликвидност или привличането на допълнителни средства;
С цел да се осигурят средства за задоволяване на нуждите от ликвидност, банката може да приложи един от следните варианти или комбинация от тях:
* Продажба на ликвидни активи;
* Увеличаване на краткосрочните задължения;
* Намаляване на неликвидните активи;
Управление на активите и пасивите. Ликвидност Раздел 9. 0
* Увеличаване на срочните пасиви;
* Увеличаване на капитала.
Информацията, която ръководството трябва да вземе в предвид при планиране на ликвидността, включва:
* Вътрешна цена на средствата;
* Несъответствия в баланса;
* Прогнози за лихвени проценти;
* Очаквани нужди от финансиране.
След като бъдат определени нуждите от ликвидност, ръководството трябва да предвиди тяхното удовлетворяване чрез управление на активите и пасивите.
Нуждите от ликвидност могат да се посрещнат чрез управление на структурата на активите на банката посредством продажба или запланувано ликвидиране на наличните търгуеми (високоликвидни) активи. Сумата на ликвидните активи, която една банка трябва да подържа зависи от стабилността на структурата на депозитите и и от обема на кредитите и другите активи. Нуждите от ликвидност ще бъдат по-големи когато:
* Последните тенденции показват чувствително намаление на депозитите;
* Значителна част от депозитите са краткосрочни специални сметки;
* Значителна част от кредитния портфейл се състои от големи статични кредити, за които малко вероятно е да бъдат намалени;
* Когато се очаква незабавно да се упражнят правата по големи неизползвани кредитни линии или ангажименти за кредитиране;
* Когато банката има концентрации на кредити към сектор икономика, който изпитва или се очаква или се очаква да изпита финансови проблеми.
Нуждите от ликвидност могат да се удовлетворят чрез привличане на средства. Това не отхвърля възможността за продажба на активи за посрещане на ликвидни нужди, защото прилагането на различни методи за управление посредством пасивите и активите ще доведе до по-ниски разходи при подържане на ликвидността.
Въпреки, че придобиването на средства на конкурентни цени позволява на много банки да отговарят на нарстващите нужди на своите клиенти от кредитиране, злоупотребата или неправилното прилагане на управлението на пасивите може да има много сериозни последици. Инспекторите трябва да са запознати със съществуването на следните рискове, характерни за управлението на пасивите:
* Привлечените средства от други банки може да не са налични винаги, когато банката има нужда от тях.
* Концентрацията към някои източници на средства може да увеличи ликвидния риск.
* Прекалената употреба на управлението на пасивите може да породи тенденции към минимизиране на портфейла от краткосрочни ценни книжа и занижаване на стандартите за ликвидност на активите, както и да доведе до голяма концентрация на краткосрочни пасиви, с които да се финансират дългосрочни активи.
Управление на активите и пасивите. Ликвидност Раздел 9. 0
* Разходите за привличане на средства могат да нарастнат в резултат на конкуренцията.
* Отделянето на твърде много внимание на привличането на средства на възможно най-ниска цена без да се отчита разпределението на падежите, увеличава неимоверно експозицията на банката към лихвен риск.
Указания относно правилника за управление на активите и пасивите
Съветът на директорите носи окончателна отговорност за подържането на достатъчна ликвидност и за контролиране на лихвения риск. Директорите трябва да създават система за управление на ликвидността, която да включва структура на управлението, правила, процедури и системи за отчитане. Обикновено един добър правилник взема в предвид присъщите характеристики на банката, целите на ръководството по отношение на активите и пасивите, указания за ликвидността, планираните приходи, както и маржовете, необходими за реализирането на тези приходи.
Правилникът трябва да съдържа указания и лимит за съотношенията, показващи адекватни нива на ликвидност. Ликвидните активи и коефициенти според чл.8 на Наредба № 11 на БНБ включват:
* Коригирани коефициеунти на ликвидните активи.
* Коефициент на ликвидните активи.
* Коригиран коефициент на ликвидните активи към депозитите
Една действаща информационна система е от основно значение за вземането на правилни решения за управлението на активите и пасивите.
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ ПАЗАРЕН РИСК
Чувствителността към пазарния риск е резултат от подвижността на лихвените проценти, валутните курсове, цените на ценните книжа на стоките.Лихвеният риск е експозицията на банаката към неблагоприятни промени в лихвените проценти. Лихвеният риск съществува при всички банки. Но прекомерния лихвен риск може да създаде значителна опастност за приходите и капиталовата база. Промените в лихвените проценти засягат приходите на банката чрез промяна на чистия доход от лихви. Промените в лихвените проценти засягат и стойността на активите, пасивите и задбаланасовите инструменти на банаката чрез настоящата стойност на бъдещите парични потоци. Следователно ефективното управление на лихвения риск, което подържа този риск в разумни граници, е изключително важно за стабилността на банките.
Ръководството носи отговорността за определяне, измерване, наблюдение и контрол над риска, свързан с търговските операции. Ръководството трябва внимателно да наблюдава всички инвестиции в ценни книжа, трябва редовно да оценява произтичащия от това пазарен риск и да предоставя редовно отчети на съвета на директорите.
Лихвеният риск е във влиянието на променящите се лихвени нива върху приходите.
Риск за кривата на дохода
Рискът на кривата на дохода е резултат от промяната в процентните отношения на еднакви инструменти с различен матуритет.
Базисният риск е резултат от слабата корелация между прмените в лихвените проценти на активите, пасивите и задбалансовите инструменти.
Риск за правото на избор на клиента
Рискът за правото на избор на клиента се проявява като резултат от изменението на пазарните лихвени проценти, при което срокът или сумата на паричния поток от един финансов инструмент се променят.
Управление на лихвения риск
Това е управление на влиянието на изменящите се лихвени нива върху дохода от лихви и пазарната стойност на акциите на банката. Той обикновено се постига чрез управление на активите, пасивите и задбалансовите инструменти.
Надзорният съвет трябвя да изисква от ръководството да определя, измерва, наблюдава и контролира ефективно лихвения риск. Правилниците, процедурите и системите, използвани за постигане на тези цели, изграждат програмата за управление на лихвения риск, която включва следните елементи:
Чувствителност към пазарен риск Раздел 10. 0
* Надзор от страна на надзорния съвет.
* Правилници и процедури за управление на лихвения риск.
* Вътрешен контрол и независим преглед.
Процедурите за независим преглед трябва да съответстват на размера на банката, сложността и и нивото на лихвен риск.
В зависимост от размера на банката надзорния съвет може да създава официален комитет за управление на лихвения риск, като преглежда дейността на този комитет поне веднъж на всяко тримесечие. В комитета трябва да влизат служители от отделите, занимаващисе с активите и пасивите. В някои банки отговорност за това може да носи комитетът за управление на активите и пасивите, ALCO комитетът.
ПРИХОДИ И АНАЛИЗ НА РЕНТАБИЛНОСТТА
Жизнеспособността на дадена банка зависи от способността и да осигурява възвращаемост на активите и капитала. Качеството на приходите се определя не само от крайния резултат (нетна печалба или загуба), но и от качеството и стабилността на източниците на приходи и разумните стойности на различните разходни сметки.
Нивото на генерираната от банката печалба се влияе от фактори, които ръководството може да е, а може и да не е в състояние да контролира.
Общ подход към инспекцията
Прегледът и анализът на финансовото състояние на банката и резултатите от дейността и започват още по време на предварителната подготовка преди началото на инспекцията. За целта се използват последните отчети за състоянието на банката, представени от дирекция "Дистанционен надзор и анализи". Предварителният анализ има за цел да установи потенциални проблеми, върху които да се съсредоточи самата инспекция. Той спомага и за намаляване на времето, прекарвано от инспекторите в банката.
Инспекторът проверява дали банката прилага принципа за "текущо начисляване" на приходите и разходите, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. При проверка на банката инспекцията трябва да установи всички съществени несъответствия в прилагането на счетоводните принципи за различните периоди. Инспекторът внимателно анализира случаите когато банката често изменя счетоводния метод за подобни трансакции. Това може да е признак за проблем с приходите, които банката се опитва да манипулира или да скрие проблемите.
Инспекторът трябва да обсъди бъдещите перспективи на банката с ръководството. Анализът на инспекцията има за цел да открие прекалени рискове и да посочи рисковете, които биха могли да повлияят отрицателно на бъдещото развитие на банката.
Основните инструменти за анализа, които са на разположение на инспектора, са финансовите отчети на банката. В тези отчети се включват финансовите отчети за ръководството, отчетът за бюджета и промените в него, счетоводният баланс, отчетът за приходите и разходите, както и изготвените от банката правилници. За да бъде извършена оценката на приходите и рентабилността, инспекторите трябва да извършат анализ на основните компоненти на отчета за приходите и разходите и отношението им към счетоводния баланс.Трябва да бъде проследена тенденцията в печалбата на банаката за няколко последователни периода и да се потърсят причините за евентуални отклонения.
Трябва да се определи истинската причина за намаляването на приходите, която може да бъде всяка една от следните:
* Количество, структура и падеж на активите и пасивите.
* Нисък дял на доходоносните активи.
Приходи и анализ на рентабилността Раздел 11. 0
* Високи разходи по икономически елемент.
* Лошо качество на активите.
* Нисък относителен дял на недоходоносните активи.
* Високи разходи за провизии.
* Ниска доходност на доходоносните активи.
* По-високи от нормалното разходи за лихви.
* Извънредни и непостоянни пера.
Инспекцията анализира финансовия резултат на банката, като оценява нивото и тенденцията на приходите посредством анализ на коефициентите. Коефициентите трябва да се сравняват с предишни периоди за установяване на възможни тенденции.
Основните рискове, които трябва да се вземат в предвид, са кредитен риск, ликвиден риск, лихвен риск и валутен риск.
Анализът на приходите на банката няма да е пълен, ако не се определи качеството им, т.е. способността на банката да продължи да реализира високи приходи. Приходи с високо качество са тези, на които банаката може да разчита всяка година за дълъг период от време. Освен количеството на приходите инспекторите трябва да анализират и тяхното качество. Възможно е дадена банка да отчита висока рентабилност с цената на неприемливо големи рискове или голям дял от приходите да са от непостоянни източници. За да се оцени качеството на приходите трябва да се определи:
* Какъв е съставът на приходите на банката - дали за банката по-голяма част от приходите са от типични банкови дейности или банката зависи в голяма степен от нетипични приходи.
* Какъв е потокът от приходи - постоянен или непостоянен? Какъв е относителния дял на доходите от основната дейност?
* Структура на баланса: какво е нивото на доходоносните активи? Какво е съотношението между активите и пасивите и разпределението на матуритета им?
* Съотношението доходност/цена.
* Съотношението риск/рентабилност.
* Лихвите по кредити и депозити: в сравнение с други банки със сходни показатели.
* Практика: настоящата практика ще се отрази ли на бъдещите резултати?
Инспекторът трябва да определи потенциалните причини за ниски и високи приходи. В повечето случаи ниските приходи са резултат от следните причини:
* Ниска доходност на активите.
* Големи разходи по депозити.
* Ниски приходи от други дейности.
* Големи провизии по кредити.
* Високи разходи по икономически елементи.
Инспекторите трябва да оценяват и степента на запознатост на ръководството с финансовите резултати на банката.
Освен анализа на приходите на банката инспекцията трябва да провери дали
Приходи и анализ на рентабилността Раздел 11. 0
банката разполага с план за печалбата и бюджет за текущата година и дали те се изготвят ежегодно. План за печалбата е обща прогноза за отчета за приходи и разходи на базата на решенията и намеренията на ръководството, както и оценката им на икономическите условия. В него могат да се съдържат елементи като очаквано ниво и променливост на лихвените нива, местните пазарни условия, стратегии за финансиране, структура на актива, лихвени проценти и цели на растежа. Планът за печалба обикновено съдържа и прогнозен баланс за периода. Инспекторите трябва да обсъдят изходните позиции с ръководството и да включат в доклада елементите, които им се струват нереални за дадена пазарана цена.
Бюджетът е част от плана за печалбата. Бюджетът представлява подробна прогноза за приходите и разходите за даден период. Бюджетът трябва да е в съответствие с цялостния план за печалбата. Разликите между плана и бюджета за текущата година и действителните резултати трябва да се обсъдят с ръководството и да се отразят в доклада от инспекцията.
КАПИТАЛ, ДИВИДЕНТИ И СОБСТВЕНОСТ
Цел и функции на капитала
Капиталът е първичният източник на средства на всяка новообразувана банка и има няколко значителни функции. Той представлява една постоянна инвестиция на собствениците на банаката. Капиталът се използва като средство за предпазване на банката от загуби.
Инспекторите трябва да оценяват капиталовата адекватност на банката, за да са в състояние да гарантират, че капиталът е достатъчен за осъществяването на текущите и бъдещите и операции.
За да се гарантира стабилния растеж на банката, тя трябва да разполага с достатъчен капитал. Неограниченото разрастване на банката се ограничава от определени изисквания, на които капиталът трябва да отговаря. Капиталът е необходим за всички операции, извършвани от банката, както и за покриване на риска, характерен за тях.
Инспекторите трябва да анализират факторите, които влияят върху платежоспособността на банката, за да могат да определят адекватността на капитала и. Към тези фактори се включват: качествотона активите, ликвидността, лихвения и валутния риск, приходите, ръководството, одит и вътрешният контрол. Капиталовата адекватност може да се оцени едва след като са разгледани всички фактори, които оказват влияние върху капитала и е оценен техният ефект - фактически и потенциален.Това става на едни по-късен етап от инспекцията, след като вече е прегледана по-голяма част от дейността на банката, независимо, че е възможно да се правят и предварителни заключения на базата на анализа на различните отчети, представлявани периодично в БНБ, направен от дирекцията "Дистанционен надзор и анализи". Определянето на капиталовата адекватност изисква и анализ на собствеността на банката, финансовите и възможности, достъпа на банката до капиталовите пазари, дългосрочните и източници за финансиране и дивидентната и политика.
Капиталът може да се привлича от външни или вътрешни източници на базата на приходите. Външното финансиране най-често се осъществява чрез привличане на допълнителен капитал посредством емисия на нови акции. Други форми на капитал могат да са дългосрочно привлечените средства като необезпечените и конвертируемите облигации. По силата на споразумения за преструкториране е възможно дълговете на някои банки да се трансформират в капитал.
Различните видове собственост изискват и задълбочен анализ. Наличието на множество малки акционери намаляват влиянието на интересите на определени групи и политическия натиск. Концентрацията на собственост може да доведе до зллоупотреби, резултат от собственото облагодетелстване или политически мотивирани решения.
Капитал, дивиденти и собственост Раздел 12. 0
За целите на надзора капиталът е разделен на две степени.
Първият компонент на капитала е първичния капитал, който включва емитирани и напълно изплатени обикновени акции (действителен капитал). този основен елемент е общ за банковите системи на всички страни. Той е ясно посочен в публикуваните счетоводни отчети и е основа на повечето пазарни оценки за капиталова адекватност.
Второто ниво на капитала (допълнителен капитал) се състои от средства, които не са постоянни от гледна точка на времето, сумата и вида, но въпреки това са достатъчно стабилни, за да се разглеждат като част от капитала. Тази част от капитала може обикновено да променя стойността си. Средствата са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и било без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си.
Наледба № 8 на БНБ определя метода за изчисляване на минималния капитал, който се изисква от БНБ общо за всички банки. Независимо от законово определения минимум (стандарт), размерът на подходящия за всяка банка капитал зависи от вероятността тя да реализира неочаквани загуби.
Гаранция, че банката разполага с достатъчно капитал често е ключов момент за дейността и. Ето защо анализът на капиталовата адекватност е от голямо значение при проверката на една банка. Всички рискове, които произтичат от дейността на банката в областта на кредита, ликвидността, лихвения процент и операциите с чуждестранна валута, влияят върху оценката на капиталовата адекватност. Тъй като всички споменати рискове оказват влияние върху капитала на банката, за определяне на капиталовата адекватност трябва да се направи оценка както и на самите рискове, така и на способността на банката да ги управдлява. Поради тази причина, капиталът е един от последните елементи на системата CAMELS, които се оценяват по време на проверката.
Оценката на капиталовата адекватност трябва да започне с изчисляване на съотношетия, чиято цел е да определи дали банката се е разраснала или свила и дали капиталът е следвал тази тенденция.
Качество на ръководството
Управлението е най-важният фактор при анализа на една банка. Нито една институция не би могла да понесе влошаването, породено от некомпетентно или нечестно управление.
При анализа на ръководството проверяващия трябва да обърне внимание на неговия опит не само от гледна точка на годините, прекарани в банковия сектор, но и на специфичните изисквания за управлението на дадена банка.
Силното управление предполага прилаганито на ефективна политика и процедури за наблюдение, въздействие и контрол. Ефективната политика и процедури трябва да определят вътрешните правила и насоки за допустим риск и неговия контрол, като и да осигурят последователност в дейността на банката с цел да направи операциите и по-предсказуеми и стабилни. Инспекторите трябва да определят съответствието с
| 
