Идеята за създаване на основен закон нс Българското княжество заляга още в двата мирни договора, с които то е учредено. И в Сан-Стефанския предварителен договор от 19 февруари 1878г., и в Берлинския договор от 1 юли с. г. наличието на подобен закон е изрично обвързано със съществуването на държавата като конституционна и парламентарна монархия. Тази идея за пръв път се ражда в Канцеларията за гражданско управление на освобождаваните отвъд Дунава земи, начело с княз Владимир Черкаски. Тя е най-доброто доказателство, че руската дипломация не гледа на новата държава като на временно формирование или пък като на своя бъдеща Задунайска губерния.<br>
     Основен принцип при изработването на първоначалния проект на Органическия устав е създаването на система от държавни органи и на такъв механизъм на тяхното взаимодействие, който в общи линии да е познат на управленския елит сред българите и добре да отговаря на народния дух и на модерните европейски идеи. Воден от тези съображения, още на границата между 1877 и 1878г., княз Черкаски започва пручването на консервативните устави на Румъния и на Сърбия и преглежда демократичната Белгийска конституция, смятана за образец на модерна държавна уредба.<br>
     След подписването на Берлинския договор, Временното руско управление започва практически действия по изработването на проекта. Това е възложено на видния руски юрист Сергей Лукиянов, началник на съдебния отдел при управлението. Създаденият от него в края на октомври 1878г. текст предвижда умерено консервативна държавна уредба на новото княжество. Князът притежава извънредно големи права, Народното събрание има предимно законодателни и съвещателни функции, предвиден е висок имуществен ценз. Учредява се Държавен съвет с контролни и съвещателни функции. Гражданските права и свободи са поставени пос полицейско-административен контрол.<br>
     В този първи етап от създаването на проекта участието на българите е несъществено. През септември и октомври Лукиянов изпраща анкета от 16 въпроса до 16 български първенци за устройството на княжеството, но отговорите им се забавят и не са взети под внимание при изготвянето на проекта. Тези отговори ясно показват, че сред видните българи няма единомислие по уредбата на държавата им.<br>
     В началото на ноември 1878г. проектът и отговорите са изпратени в Петербург за обсъждане от руското правителство. През декември, на т. нар. “Особено съвещание”, се сблъскват консервативните дейци, групирани около Външното министерство и либералите, подкрепящи военния министър генерал Милютин. Под негов натиск проектът е изменен и придобива умерено либерален характер. Правата на монарха са конкретизирани, на Народното събрание - увеличени, гражданските свободи са добре защитени. Руската дипломация променя своята основна концепция за гарантиране руското влияние в България. Вместо да разчита само на проруски настроен княз, тя решава да се облегне и на народната признателност, изразена чрез предимно изборното Народно събрание.<br>
     В началото на 1879г. новият “Петербургски проект” е върнат в България и е преведен на български от професор Марин Дринов. При превода, по съвета на императорския комисар княз Ал. Дондуков, професорът прави някои дребни редакционни промени. Този трети “Дринов проект” е представен в Учредителното събрание. Отначало руските идеи са да бъде свикано събрание на българските първенци, което да изработи избирателен закон и по него да се проведат изборите за Учредително събрание. Изоставането на работата по проекта за Органическу устав и общото съкращаване на Временното руско управление от 2 години на 9 месеца, принуждава княз Дондуков да ускори процедурата. Той сам въвежда избирателния закон и по него е формирано Учредително събрание.<br>
     То е открито при големи тържества в старопрестолното Търново на 10 февруари 1879г. и в него участват 231 народни представители. Двама от тях скоро се оттеглят и затова конституцията е подписана от 229 депутати. Народните представители са от три категории: 92 са пряко избрани от народа, 116 дущи участват по право и 21 са назначени от княз Дондуков. В първия етап от работата на събранието до средата на март 1879г. заедно с тях заседават и представители на Южна България, Македония и Одринска Тракия, защото събранието се разглежда като народно представителство на цялата българска нация, а не само на малкото Княжество. След натиска на княз Дондуков, в средата на март, при заплахата, че руската окупация ще бъде заменена от международна, депутатите започват работа по проекта на конституцията.<br>
     В масовото историческот съзнание, а и в специализираната литература, включително в учебниците, се създава неточна картина за влиянието на първите идейни течения на консерватори и либерали в Учредителнот събрание. Обикновено се счита, че една малка част от депутатите са консерватори, а мнозинството са либерали. Това не е така. Действително консерваторите са малка група, чиито най-ярки представители са Константин Стоилов, Димитър Греков и Григор Начович - т. нар. “консервативен триумвират”. Близки до тях по идеи, но по-умерени като прояви и по-склонни на компромис, са представителите на Екзархията и на Цариградската община, около които се групират умерените консерватори - Тодор Икономов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, митрополитите. Отначало либералите също не са многобройни. По-активни са крайните либерали, водени от Петко Каравелое, Петко Славейков и Стефан Стамболов. Умерените либерали около Драган Цветков стоят на по-заден план. Основната маса от депутатите обаче нямат ясно изразени възгледи за уредба на страната и поне в началото не клонят към нито една група на двете течения. От това кой ще привлече тази най-голяма група зависи и каква ще бъде конституцията.<br>
     В началото на конституционните дебати крайните консерватори са по-активни и успяват да овладеят настроенията на мнозинството. Затова в предложената от тях Комисия по основните начала на конституцията са избрани почти само техни представители. Докладът на тази комисия отразява точно консервативната програма, твъдре близка до първоначалния проект на С. Лукиянов. При обсъждането на доклада се активизират и крайните либерали, най-вече Петко Славейков, и успяват да овладеят мнозинството. Така те отхвърлят доклада на комисията и предложенията на консерваторите за Сенат и Държавен съвет. Приетата на 16 април 1879г. Търновска конституция най-точно отразява възгледите за държавно устройство на крайните либерали на П. Каравелов.<br>
     Текстът на Конституцията е добре известен и аз няма да се спирам върху него, но ще се опитам да дам характеристика.<br>
     В Търновската конституци я е ясно прокаран основният модерен и демократичен принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Той е допълнен с въвеждането на принципа за отговорност на изпълнителната власт пред законодателния орган. Прокаран е и принципът за равноправие на всички граждани, допълнен с всеобщото избирателно право. Конституцията не забранява избирателните права на жените, но по това време в целия свят те просто не съществуват. В този смисъл България не би могла да бъде първата страна, дала право на избор на жените. <br>
     Конституцията има и ред слаби места. Тя съсредоточава твърде много права в ръцете на държавния глава. Липсва добро описание на съдебната власт и това я поставя под влиянието на законодателната и на изпълнителната власти. Не съществува и орган за конституционен контрол върху трите вида власти.<br>
     Крайно либералният и крайно демократичен характер на Търновската конституция я правят трудно приложима в традиционното и патриархално българско общество, което няма политически управленски опит. То в голяма степен я смята не за действащо законодателство, а за атрибут на самостоятелната държава, подобно на герба, знамето и столицата. Затова първите политически борби до Съединението между либерли и консерватори и между различните либерални крила са по въпроса за прилагането и изменението на основния закон на Княжеството.
