Ценообразуване на база преките разходи
Стопанска академия “Д. А. Ценов” - гр. Свищов
На тема: Ценообразуване на база преките разходи
Антония Стоянова Стоянова
Специалност “СК”, ІІІ-ти курс, 18-та група
При ценообразуване на база преките разходи цените се установяват чрез прибавяне на към преките разходи на определена надбавка. Условно-постоянните разходи като цяло не се разпределят между отделните продукти, а се покриват от надбавката.
Идеята постоянните разходи да не се включват директно в разчетите произтича от факта, че те покриват за относително продължителен период от време и за сметка на приходите от всички дейности. Така, че покриването на постоянните разходи може да се отложи за по-късен период, като за текущия момент се покриват само променливите разходи. разликата между пазарната цена и променливите разходи по същество представлява единичния покриващ принос /р-сV/
Процедурата на метода започва с определяне на вероятните продажби при различни възможни цени. Това изисква добре да се познава търсенето и неговата еластичност спрямо цената, за да може да се определи най-благоприятният диапазон на изменение на цените.
Последователността на работа включва определяне на:
Вариантите на продажните цени;
Единичния покриващ принос;
Вариантите пласментни количества;
Така по калкулативната схема на ценообразуването тук променливите разходи определят долната граница на цената, а надбавката е призвана да покрие постоянните разходи и да осигури печалба. Например при първия вариант на примера за изделие В, продажната цена се получава така:
променливи разходи - 0,85 лева;
- за покриване на постоянни разходи - 0,10 лева;
- за печалба - 0,35 лева.
продажна цена - 1,20 лева.
Могат да се сравнят различни варианти на цените и приемат тези, които носят най-голяма маса на печалбата. Така се търси оптимална връзка между обема на производството, разходите за производството и продажните цени. Примерът в таблицата посочена по-долу, показва, че при цена 1,10 лева може да се реализира най-голяма маса на печалбата в размер на 316, 68.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Единичен покриващ принос, лв.
|
|
|
|
|
Очаквани пласментни количества, лв.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Основното достойнство на този метод е, че в определена степен се отчитат условията на пазара, като разчетите започват с предполагаемите продажни цени. Освен това тук разграничаването между постоянни и променливи разходи е по-осезаемо. Това обаче на практика води до известно затруднение при неговото ползване, защото не винаги се разполага със сигурни данни за пазарните цени и продажбите.
До долните граници на цените /променливите разходи/ се стига, когато бизнесорганизацията е в неблагоприятна пазарна ситуация по отношение на доставчиците, на клиентите и на конкурентите. А чрез вариране на надбавките по същество се предлагат алтернативни ценови решения /горни граници на цените/. И тук ценовите решения могат да се изведат три различни варианти на представяне на променливите разходи /абсолютна сума или норма на някаква база, стандартна или диференцирана/.
Разходните методи за ценообразуване се използват много често, особено при дефицитен и монополен пазар. Основна причина за това е, че те отчитат действителните условия на производство и реализация. Те винаги гарантират изгода за предложителя при производството и реализацията. При тях се залага, че винаги се разполага с информация за разходите по производството и реализацията.
Работата със себестойността е много по-осезателна и значително опростена. Разходите се измерват и анализират много по-лесно от търсенето. Така различието в производствените условия е основани за справедливост при ценовите различия. А с изравняване на производствените условия се изравняват и цените, което ограничава и ценовата конкуренция. Чрез тези методи се търси ценова възвръщаемост и рентабилност на процесите на производството и реализацията. Те позволяват да се унифицира схемата на формиране на цените, да се опрости изчислителната схема и аналитичната процедура на цените. При новите продукти, където няма утвърдени пазарни цени, калкулативното ценообразуване също е предпочитано.
Методите на ценообразуване, ориентирани към разходите, обаче не са издържани от пазарна гледна точка. Те не вземат в предвид аспектите на проявяване на търсенето и предлагането, а също и конкурентното влияние. Така се игнорират пазарните сигнали за формиране на цените. Освен това изчислените по този начин цени не могат да се обвържат с реализирането на определени ценови цели, което ограничава стратегическия момент в ценообразуването.
Поне три момента са типични за негативната оценка на калкулативните методи:
при формиране /договаряне/ на цените интересът на предложителите е да защити колкото се може по-високо равнище на разходите при производството и реализацията, защото, първо, те се плащат изцяло от купувачите и второ, те се база за по-висок абсолютен размер на печалбата. Интересите на купувачите тук не се вземат в предвид;
при изпълнението /производството, реализацията/ на продуктите предложителите са заинтересовани да намаляват /икономисват/ разходи, като при вече определени цени се осигурява по-висока печалба. Често това е за сметка на влаганите определени съставки в продуктите или на заменянето им с по-евтини и оттук по-некачествени съставки;
при продаване на продуктите желаната печалба ще се достигне само когато се продаде цялото количество, което е произведено. Ако фактическите продажби са по-малко от обема на производството, то печалбата се намалява с разходите по производството и реализацията, направени за непродаденото количество
|
|
