Интранет-ориентираната технология за корпоративно управление на единната информационна система предполага широка отвореност и прозрачност по отношение на предоставяната информация с публичен характер както на корпоративния персонал, така и за всички потребители на глобалната информационна мрежа.

Сред иначе многообразните форми на използване на компютърната техника в корпорацията, днес все повече и повече потребители осъзнават необходимостта от онова обективно и технологично развито потребление в съвременните проспериращи икономически и интелектуални системи - комуникационното.

Комуникацията във всичките й форми е онази съществена и определяща черта на информационните процеси протичащи в корпорацията и за разглеждането на единната информационна технология като съвременна и реално функционираща днес - между сътрудниците като индивиди, между организационните структури като носители на потребни една за друга информационни, координационни, отчетни, управленски и други видове данни.

Комуникационната технология и Интранет ни позволяват ефективно обединение на внедрени в миналото програмни решения, проектиращи се и създаващи се в момента, както и бъдещи, основаващи се на по-стари и класически принципи на информационно обслужване и осигуряване. Единният, унифициран достъп до информацията, единните правила при създаването, управлението и предоставянето й не влизат в конфликт със стари и/или бъдещи форми на нейното пораждане, първична обработка и предоставяне.

Реално Интранет позволява безпроблемно надграждане на съществуващата информационна инфраструктура на корпорацията с новите технологични, информационни и идейни решения. WEB-технологията, при характеризиране на начина й на внедряване е еволюционна по отношение на безусловното и безпроблемно запазване на онези невероятно скъпи мрежови и общокомуникационни устройства и интерфейси, компютърни системи, приложен софтуер, системи за управление на бази данни и самите бази и банки данни. Тя дори не отрича, а в голяма степен предполага, изисква тяхното предварително съществуване и съществуването им за напред.

Интеграцията е тясно свързана и с откритостта, отвореността на технологията. Характеризирана като интранет-технология, тя не зависи и не предполага използването на каквото и да било специфично, нестандартно, монополно, неприсъстващо на масовия пазар програмно и техническо оборудване.

Много са положителните черти на технологията в управленски аспект. Съществен аргумент в полза на тезата за подобряване на управлението чрез подобна информационна технология е реално поддържаната актуалност на информацията и произволното (on-line) време и форма на нейното извличане и разпространение. Създава се реална предпоставка за премахване на т. нар. “комуникационна бариера” между хоризонталните нива в йерархията на управлението, където една и съща информация се разпространява съвършено бавно и най-общо казано, с възможни изкривявания, поради липсата на съподчинения и задължения за нейното качествено и срочно пренасяне и разпространение. Този проблем е тясно свързан и с възможността за възникване на една и съща информация едновременно в различните нива на управление, нейното дублиране, дори парадоксалната й независима експлоатация. Възможно е инвестиране на време и интелект в генериране на отдавна известна и разпространена другаде информация.

От гледна точка на потреблението на информацията основните услуги се свеждат до създаване и публикуване на документи, координация и управление на взаимодействията между ползващите информационната система, предоставяне на средства и приложения за групова работа, навигация в информацията чрез специализирани или "нарочно" програмирани системи за търсене, достъп и извличане на информацията, управление на достъпа до приложенията и други.

Информационната политика на корпорацията с нейните основни проявления: информационното осигуряване на управленските нива и рационалното управление и предоставяне на информационния ресурс на членовете на корпоративната общност и обществеността винаги са предполагали и развивали идеята за единна информационна система, единност на организационната форма, която ще я управлява, експлоатира, администрира и осигурява, за най-ефективна реализация и ефективно и перманентното доставяне на информация за различните нива и функции на управление на корпорацията - стратегическо, тактическо, оперативно.

Истинския потенциал на отворените, базирани на web информационни системи е възможността за интегриране на виртуални предприятия - компанията, нейните клиенти и бизнес партньори, веригата от доставчици и дистрибутори - Интранет която се простира зад корпоративните стени.

Интернет технологията предоставя лесни за използвани и администриране средства за публикуване на web информация. Интранет използва тези популярни и евтини, в повечето случаи дори безплатни Интернет средства за да получи стратегическо преимущество, намаляйки цената и увеличавайки ефективността. Пренасянето на уменията и опита от създаването и поддържането на Интернет приложения, към вътрешната корпоративна мрежа е един логичен и закономерен процес, спестяващ средства за обучение и преквалификация на персонала. Бързото навлизането на Интранет в бизнес-организациите даде допълнителен тласък в създаването на ефективни средства за публикуване на web информация. Все повече фирми, разработчици на софтуер осъзнаха потенциала на този пазар и се ориентираха към него. Тенденцията е от безплатни и широко разпространени, да се премине към използването на по-скъпи, но с по-големи възможности за публикуване на информация, по-лесни за глобално администриране и поддръжка програмни средства.

Средствата за публикуване на web информация се делят на следните категории:

HTML (Hyper Text Markup Language) е описателен език създаден следвайки спецификацията на ISO Standard 8879:1986 - Standard Generalized Markup Language. SGML е система за дефиниране на структурирани документни типове и markup езици за представяне на примери от тези документни типове. HTML е съвкупност от правила и описания (тагове, етикети) за структурата на даден документ. Първоначално с доста оскъдни възможности по отношение на стиловото оформление на страниците, към HTML постепенно се прибавят правила и описания за работа с многоколонен текст, математически формули, интернационализация на езика, вграждането на мултимедийни файлове в структурата на HTML документи, поддържането на разнообразни форми за диалог с потребителя, технологии като Java и ActiveX, скриптови езици като JavaScript и VBScript. Постоянното разрастване на езика, нуждата от постоянно обновяване на HTML документите прави неефективно ръчното кодиране. При HTML не се използва логика като при останалите езици и синтактичните грешки в него са трудно откриваеми. За целта се използват т.нар. HTML редактори и конвертори.

3.1.1 Редактори - HTML редакторите биват най-общо два типа:

3.1.2 Конвентори. Съществуват и т.нар. конвертори, който имат за цел конвертирането от съществуващи разпространени файлови формати (напр. MS Word или Excel) към HTML. Тяхното приложение е не толкова към създаването на нови документи, колкото към прехвърлянето на съществуващи такива към HTML. Те са особенно полезни в организации който вече имат изграден информационен фонд и искат да го прехвърлят във вид удобен за публикуване.

Разгледаните дотук редактори и конвертори са подходящи при създаването на ограничен брой документи с малко връзки помежду си. Възможностите им са ограничени относно организацията и управлението на цели сайтове, съдържащи стотици, хиляди или дори десетки хиляди документи. За такива цели следва да се използват по-сложни интегрирани продукти предлагащи готови шаблони при проектирането на цели сайтове. Те включват освен традиционните средства за създаване и преглеждане на информация, възможности за автоматично създаване и следене на връзките между отделните документи според предварително създадена структура. При евентуална промяна на използвания шаблон автоматично се променят всички документи създадени чрез него, като по този начин се създават унифицирани, лесни за навигация документи.

Този тип интегрирани средства са най-подходящи за използване при изграждането на Интранет, поради тяхната универсалност и възможности за организация и управление на огромен брой документи, съдържащи сложна йерархия на връзките помежду си. Съществуването и на голям брой шаблони, проектирани специално за отразяване на инфраструктурата на бизнес-организацията в общия случай, в значителна степен допринася за налагането на тези средства при проектирането и изграждането на Интранет.

Когато се избира web сървър следва да се имат впредвид няколко възможности негови възможности:

1. Скорост: колко потребителя ще осъществяват достъп до него по едно и също време, колко бързо ще отговори сървъра при максимално натоварване? Колко ресурси ще бъдат необходими на сървъра за оптимална работа?

2. Инсталиране и поддръжка: поддържането на работещ web сървър през цялото време е без съмнение важна предпоставка за ефективността на работа на целия Интранет.

3. Мониторинг на системата: В зависимост от това какъв е типа на Интранет, може да е важно да се знае в коя негова част потребителите се логват най-често, кой се логва, колко дълго прекарва в система и др. Или това изобщо няма никакво значение? Възможностите за аутентификацията са също важни. Съществува ли нужда от сложна и по-трудна за използване и поддържане система или обикновенното име и парола са достатъчни.

4 Сигурност: дали комуникациите между web сървъра и крайния потребител трябва да бъдат криптирани? Ще има ли области в Интранет до която трябва да се определи специален достъп, ограничен до дадени потребители или групи от потребители? Някой от web сървърите предлагат сложни системи за сигурност, докато други са по-елементарни в това отношение.

5. Други възможности: може би искате директна връзка към база от данни? Към конкретна база от данни? Или web сървър който да може да пуска MS Windows приложения? Или имате нужда от интегрирана мощна машина за търсене? Тези допълнителни възможности не трябва да се пренебрегват, тъй като понякога повишават знаичително ефективността.

Много е важно също да се определи колко добре web сървъра се интегрира с други продукти.

Бързодействието на web сървъра е една от характеристиките от който зависи ефективността на информационната система базирана на Интранет. Web сървъра трябва да е в състояние да поеме десетки, дори хиляди едновременни заявки, без това да окаже съществено влияние върху времето необходимо за отговор към потребителя.

С течение на времето информацията която се публикува в Интранет нараства, съответно и броя на потребителите който я използват. Колкото по-голяма роля се възлага на Интранет при отразяване на информационните процеси в организацията, толкова повече потребители ще я използват.

Бързодействието, разбира се не може да е самоцел. Ако един web сървър печели състезанието по бързина при отговор на потребителските заявки, но пък е ненадежден и трудно се администрира и поддържа, то той едва ли би бил подходящ избор за корпоративната Интранет.

Новите продукти правят много повече от това да изпълняват прости заявки от web потребителите. Те имат възможността да отправят заявки към корпоративните сървъри за бази от данни и да връщат получените резултати динамично преобразувайки ги в удобен за публикуване вид. Web сайт съдържащ изцяло статични HTML страници може да означава големи проблеми за информационния отдел.

Продължителното създаване на статични web страници е скъп процес, консумиращ излишно време и поддържането на такъв сайт е трудно. Страници с остаряла информация трябва периодично да се изтриват или модифицират, да се поддържат актуални стотици, дори хиляди връзки между отделните документи.

От друга страна статичните страници са еднопосочни и не позволяват интерактивно взаимодействие с потребителя. Дори най-добре поддържаните сайтове със статични страници не задоволяват изискванията на най-голямата нужда на корпорациите - връзката към съществуващите информационни фондове. Конвертирането на съдържанието на базата от данни към HTML формат и синхронизирането им е една приемлива възможност, но има и по-добър вариант - да се оставят данните там където са и да се използват за създаването на web страници динамично, при повикване.

Динамично създадените web страници предлагат най-малко две предимства. Първо, те позволяват на потребителите да извличат специфичната информация от която се нуждаят (например информация за конкретен даден продукт или услуга). Предимството тук е, че web страниците винаги ще отразяват последната информация в базата от данни и не е необходимо да се актуализират едновременно базата от данни и web страниците. Второто предимство е въвеждането на данните: динамичните web страници позволяват на потребителите да вкарват информация в базата от данни чрез web сървъра. Повечето web броъзъри поддържат форми в който потребителите могат да въвеждат данни. След изпращането на съдържанието на формата, web сървъра изпълнява програма която го обработва и прави връзката към базата от данни.

По принцип всички web сървъри предлагат връзки към база от данни, но има разлики във видовете на връзките.

CGI обаче имат и някой недостатъци: сложност и несигурност. Опитните програмисти може и да са наясно с Perl и Tcl, но създателите на web сайтове може и да не са. Изучаването на нови езици, колкото и логични и добре структурирани да са, винаги е свързано с допълнителни разходи по обучение и кфалификация на персонала.

Проблема със сигурността е основен: CGI в повечето случай се изпълняват с права на достъп еквивалентни на тези който има web сървъра. Един неправилно написан и недобре обмислен CGI скрипт може да доведе до сериозни проблеми свързани със сигурността на системата. CGI също така се изпълняват като отделни процеси, което при много на брои едновременни заявки консумират в значителна степен ресурсите на система и затрудняват нормалното й функциониране.

Тези ограничения са накарали някой от фирмите разработващи web сървъри да интегрират допълнителни възможности в техните продукти за връзка с бази от данни.

Трябва да се отбележи обаче, че тези API не са приложими навсякъде. Повечето сървъри изобщо не ги поддържат, а от друга страна API са специфични за всеки конкретен web сървър. Няма наложен стандарт и не може да се очаква при евентуална смяна на платформата, че базираните на API приложения ще работят. Използването на мощните API не е без допълнителна цена, а тя е увеличения риск от срив на сървъра поради грешно разработен API код. От друга страна, нивото на техническите познания необходимо за разработването на API приложения надвишава възможностите на повечето системни администратори и web дизайнери.

3.2.3 Видове сървъри - Mail, News и IRC сървърите:

3.2.3.1 Mail сървъри - сървъри за електронна поща: Електронната поща е може би най-използваната комуникационна услуга още от зората на компютърните технологии. Въпреки главоломното развитие на web технологиите, електронната поща си остава основния начин за комуникация. Използваща се отначало само с текст, електонната поща започва да придобива все по мултимедийна насоченост. Съвременната електронна поща може да съдържа видео презентации, авангардни технологии като Java аплети и динамичен HTML. Това я прави още по-подходяща при корпоративните комуникации където се обменят най-различни типове информация.

Съществуват разбира се и проблеми при използването на електронната поща:

- Потребителите не винаги знаят на кого да изпратят дадена информация. Това често води до изпращането на документи до всички в даден отдел, което от своя страна препълва пощенските кутии на персонала със съобщения който не са важни за много от тях. .

Когато някои потребител изпрати документ използвайки електронна поща, той обикновенно я съхранява на локалния компютър. Други потребители изобщо не съхраняват изпратената поща. Това означава, че информацията не се съхранява перманентно, на едно място и то по начин усигуряващ глобалния достъп до нея .

Електронната поща като начин на разпространение на документи има и вътрешноприсъщи недостатъци. Когато към едно съобщение се прикачи файл (или файлове), то този файл се изпраща до всички получатели, без значение дали съдържанието му ги интересува или не. Потребителя от своя страна запазва копие от файла на локалната система, което води до неефективното използване на мрежовите ресурси .

Съществуват и потенциални проблеми между различни системи за електронна поща, като прикачените към съобщенията файлове често не се обработват правилно .

Въпреки тези недостатъци електронната поща остава основното средство за комуникация не само в Интернет, но и в корпоративната среда.

Интранет по никакъв начин не бива да се възприема само като web. Тя е съвкупност от много TCP/IP услуги, спомагащи за по-ефективните корпоративни комуникации. В една Интранет успешно могат да намерят приложения като News и IRC сървъри.

3.2.3.2 News сървър за дискусии . Те могат да се използват за обмяна на идеи например от групите по интереси, както и от различните отдели вътре в организацията. Предимството му пред останалите начини на комуникация е, че News сървъра подрежда хронологично информацията, като създава съответната връзка между документите който се отнасят до еднотипна информация.

3.2.3.3 IRC сървърите са особено подходящи при корпоративни on-line конференции на по-нисшия управленски персонал, при обучение и техническа поддръжка. Те са най-удачния начин за комуникация на екип работещ по даден проект, чийто състав се намира в различни географски точки, например интернационалните офиси на компанията.

4. Средства за преглеждане на информация

4.1 Mosaic. Web технологията гравитира около едно базирано на клиент-сървър технологията приложение разработено в Националния Център за Суперкомпютърни Приложения (NCSA) в университета в Илинойс. Това впечатляващо приложение, наречено Mosaic е в основата на всички съвременни средства за преглеждане на информация или т.нар. броузъри.

Уникалността на тази технология се дължи на няколко фактора:

Едно от многото преимущества на тези приложения пред настолните е, че не се нуждаят от инсталиране и поддръжка. Аплетите се инсталират динамично, при повикване, изпълняват се и се деинсталират когато повече не са необходими. Концепция като тази елиминира донякъде необходимостта от чест up-grade, както и възможността за грешно конфигуриран и с различни версии софтуер тъй като целия код необходим за изпълнението се приема динамично, при повикване.

При тази концепция обаче едно грешно създадено приложение може да доведе до сериозни проблеми със сигурността на системата. При създаването на езика, авторите са били наясно с проблема и Java е създаден с идеята да бъде сигурен, като всичко което е възможно да доведе до проблеми със сигурността е премахнато. Съществува и мощен механизъм за проверяване на изпълнявания код (Java Virtual Machine), които не допуска изпълнението на несигурни приложения.

Java може да се използва основно в три области на корпоративните разпределени системи:

І.Разработване на приложения клиент/сървър: Java не е само добавка към Интернет браузърите. Той е нов, лесен нацин за разработване на вътрешни клиент/сървър приложения. Java е превъзходна алтернатива на С++ за разработване на разпределени приложения които се изпълняват върху корпоративната LAN.

ІІ.Достъп до данни: Java е лесен начин да се разпространи бизнес информацията широко, евентуално до вътрешните и външните потребители (достъп до данните през Интернет). Тази мощ позволява използвайки Java да се напишат собствени средства за преглеждане на информация за произволен тип на представяне на данните. По този начин потребителя получава максимума от информацията (графично представяне на данните, използване на филтри и др.)

Информацията е възможно да се вмъкне в аплети за обработване на таблици, така че потребителя да може по-лесно да анализира информацията.

ІІІ.Транзакции в реално време: Java е възможно да се използва за създаването на истински базирани на обработването на транзакции приложения, ориентирани както към бизнеса, така и към крайните клиенти. Този модел на електронна търговия, в момента е ограничен пазар, но който има тенденцията да нараства експоненциално

Всяка една от тези области използва разбирането за разделянето на данните от потребителския интерфейс. Java е идеалния език за написването на клиентската част от тези клиент/сървър приложения. Вградените класове позволяват на програмиста да изгражда интерфейси за минимална част от времето, което ще отнеме за изграждането на същия използвайки MS Windows или X/Motif.

Java е създадена да ускори публикуването на информация. Използвайки Java за корпоративните проекти информационните отдели на бизнес-организациите разработват приложенията по-бързо, като създават едно приложение работещо на всички платформи.

Най-голямото преимущество на ActiveX архитектурата е, че тя обещава да предостави средството за разработването на мрежово-ориентирани приложения от следващо поколение, запазвайки съществуващите инвестиции на разработчиците като натрупан опит и създаден код.

OLE стандарта на Microsoft премина през няколко ревизии откакто беше публикуван за първи път. Последната разработка е OLE контрола или OCX (понякога се използва и термина ActiveX). Тези програмируеми обекти могат да се използват като стабилна основа при разработването на големи приложения. Предизвикателството пред Интернет стратегията на Microsoft е да намери начин да превърне настолно ориентираните OCX в подобия на Java аплети.

За да направи OCX по-мрежово ориентирани, Microsoft трябва да преодолее няколко проблема. Първият е, че обема на OCX е твърде голям което затруднява ефективните комуникации. Втория, по-съществен проблем е, че повечето OCX са написани на C++. Сравнен с Java, традиционните C++ програми не са много сигурни. C++ дава на програмиста възможността за директен достъп до файловата система и опративната памет. Когато потребителя зарежда динамично едно OCX, няма 100 % сигурност, че не си излага системата на вируси, който ще повредят, унищожат или откраднат информация.

Съществува и проблема, че съществуващите OCX са разработени специално за MS Windows. Ако OCX трябва да станат мрежово ориентирани, те трябва да станат също и по-малко зависими от настолната платформа.

Във връзка със сигурността Microsoft създаде концепцията за цифрови сигнатури. Рационалното в случая, че потребителите ги интересува повече откъде идва програмата отколкото дали тя има достъп до файлови или други ресурси. Цифровите сигнатури могат да докажат, с голяма степен на надеждност, че програмата идва от сигурен източник и не е променяна по време на пътя до назначението си.

Microsoft отчита също и проблема с платформената зависимост на OCX, като създава ActiveX за Macintosh. Ако разработката се окаже успешна, създателите на сoфтуер могат да бъдат спокойни, че тяхните ActiveX приложения ще бъдат достъпни за голямото мнозинство от Интернет и Интранет потребители.