Тенденции и проблеми в развитието на раждаемоста в България за периода (1887-1997г.) от Referatite.com

Съвременното демографско развитие на България се отличава с трайни тенденции на влошаване на демографската ситуация. Един от основните показатели за нейното характеризиране е раждаемостта. Тя изразява честотата на детеражданията при определена съвкупност от населението. Честотата обикновенно се отнася до една календарна година. Равништето на раждаемостта се намира под действието на демографски, социално-икономически, национално-исторически, културно-психологически и други фактори. Те действат комплексно, а не единично, като най-често един от тях е водещ.

Най-висока е раждаемостта в България до Балканската война. В тези години основната част от българското население жвее в селата и е заето в сферата на примитивното земеделие. Нуждите от работна сила при тогавашното екстензивно развитие на този отрасъл поддържат висока раждаемост. Равнощето на последната се влияе и от ниското културно равнище на населението и силно принизените критерии за отглеждане на деца. Липсата на социална осигуреност принуждава родителите да имат повече деца като опора за старини, а много високата детска смъртност води и до по-голям брой раждания с надежда за продължаване на рода.

По време на трите войни (Балканска, Междусъюзническата и Първата световна война в периода 1912-1918 г.) общата раждаемост показва спад и големи колебания. В тези години се нарушават семейните отношения, а броят на браковете спада. За последен път много висока раждаемост се наблюдава в периода 1920-1926г. Тогава при население около и малко над 5 млн. д. се раждат около 200 хил. д.,като през 1924г. Броят им е над 204 хил. Това е компенсационен период след тежкото военно десетилетие, а и голям контингент женско население, родено в началото на века, навлиза в детеродна възраст.

От началото на 50-те години България преминава към средновисока раждаемост (осигуряваща просто възпроизводство). Тя показва обща тенденция на спад, като през 1966 г. Бележи най-ниската си до този момент стойност (14,9%), но след това отново бележи леко покачване. Въпреки намаляването на раждаемостта, до нчалото на 80-те години може да св приеме, че тя е в състояние да осигури просто възпроизводство на нацията, а темът на този спад не е висок. Преходът към просто възпроизводство в тези години е свързан най-вече с промяна на ценностната система на българина, която формира нов тип репродуктивно поведение. Наблщдава се еманципация на жената, насилствено ликвидираме на частното земеделие, а от там и отпадане на икономическите функции на семейството. Засили се процесът на урбанизация и се повишха изискванията на населението по отношение на подрастващите (стремеж за материално осигуряване и даване на по-високо образование). Наред с това все по-голямо значение придобива семейното планиране. Старото патриархално семейство изчезва. Родителите по-слабо разчитат на децата си като опора в своите старини , а анмалената детска смъртност не изисква и толкова голям брой раждания.

От 80-те години по отношение на раждаемостта България навлезе в период на стеснено възпроизводство. Коефициентът на общата раждаемост намаля още и то с бързи темпове, като за 1995 и 1996г. Той е 8.6%, а за 1997г.-7.7%. За изтеклата година България има най-ниска обща раждаемост за цяла Европа. Бройт на родените деца е 64609, т.е. 2 пъти по-малко в сравнение с преди 20 години. В България през последните години се наблюдава ерозоя в двудетни я модел и преминаване към еднодетния. Все повече се разпространява и отказът от деца. Друг фактор, който води до тази ситуация, е намаляването на плодовитостта на жените, както и броят на тези във фертилна възраст. Брачността спада и все по-широко разспространение придобива свободното съжителство. Други фактори, оказващи негативно влияние върху раждаемостта, са емиграцията на младо население от страната, намаляването на жизненото равнище, безработицата, повишаването на издръжката на децата, сексуалните отклонения, жилищната криза, разпространението на проституцията, измененията в психологическата нагласа и др.

Раждаемостта в България от 1911г. се наблюдава и по местожителство. От тази година до началото на 50-те години тя е била по-висока в селата, отколкото в градовете (постепенно с около 10 пункта, а след това двата показателя се изравняват). Това е съвсем нормално с оглед социално-икономическите условия в българското село в онези години и действието на демографските фактори (младо население, висока брачност, висока женска плодовитост). В следвоенния период големият миграционен от селата към градовете наруши силно възрастовата структура на тази категория население и ограничи възпроизводителните възможности, а насилственото коопериране лиши селското семейство от голяма част от функциите му. В резултат от придошлото в големи размери от селата младо населените повиши общата раждаемост на градовете. След 1966г. разликата между двете категории население по отношение на този показател постепенно нараства, но в последното десетилетие отново се стеснява поради застаряване на градското население и за 1997г. при него тя е 8.1%, а при селското - 6.8%.

Много важен съвременен фактор за ниската раждаемост в случая е възрастовата структура на страната (общо на градското и селското й население). През 1997г. 33.8% от населеноето в България е над 50 години, т.е. не участва във възпроизводствен процес. В случая е необходимо да се разгледа и категорията население от 15 д о48 години, т.е. лицата в репродуктивна възраст. От Освобождението до края на Втората световна война тази категория нараства, което е свързано с низходящата тенденция в развитието на раждаемостта (по-малък контингент население навлиза в детска възраст, а по-многоброен - от детска в репродуктивна). В следвоенния период, когато режимът на възпроизводство бележи по-нататъшно изменение, започва намаляване и на репродуктивния контингент.В последните години България губи от това население и поради външни миграции. Проблем пред населеноето в репродуктивна възраст е и фактът, че при тях нарастват лицата над 4 0години за сметка на тези д о3 0години. В бъдеще застаряването ще продължи, което ще окаже допълнително негативно отражение върху равнището на раждаемостта.

Друг биологичен фактор, определящ сегашното равнище на раждаемостта, е делът на жените във фертилна възраст (15-49г.). Именно в този период жените реализират почти всичките с ираждания. Според данни от текущата статистика (декември 1997г.) броят им в тази възраст е2 033 334 д., като 1 533 751 са градско население. Това означава, че делът на тези жени спрямо цялото женско население е 49.5% (съответно 53.2% в градовете и 37.1% в селата). Прави впечатление силно огранчения фертилен контингент в бъллгарското село, и въпреки по-високата плодовитост на селската жена, това води до рекордно ниски стойности на общата раждаемост. В сравнение с около половин век делът на фертилния контингент намалява (през 1946г. той е 54.1%). Отрицателно влияние върху раждаемостта има не само ограничаването на това население, а и неговото застаряване. Жените във фертилна възраст от демографска гледна точка се поделят на две групи - в долна (15-29г.) и горна (30-49г.). Основна част от ражданията се реализират до 3 0години и по тази причина от възпроизводствена гледна точкае много важно съотношението между тези две групи. През 1946г. то е 50.2:49.8, а през 1997 - 43.5:56.5. Последното отношение е неблагоприятно за поддържане на по-висока раждаемост. При сегашната демографска ситуация все по-малък брой лица от женски пол ще навлизат в долна фертилна възраст и все повече ще преминават в горна. Възрастовите съотношения все повече ще се нарушават, а като цяло фертилният контингент ще намалява. Това ще бъде част от общата тенденция на застаряване. Като цяло може да се каже, че фертилният контингент у нас става все по- недостатъчен за осигуряване нормалното равнище на раждаемост.

При сегашната средна продължителност на живота у нас при двата пола (общо около 70 години) просто възпроизводство на населението, т.е. нормална заменяемост на поколенията може да се получи при коефициент на нормална плодовитост около 2.1. Това означава задължителен двудетен модел на семейства, като част от тях имат и по три деца. До 70-те години включително разглежданият показател осигурява просто възпроизводство на българското население. През 80-те години въпреки низходящата тенденция той се запазва все още на сравнително нормално равнище. Прави впечатление много бързият му спад през 90-те години, като за 1997 година достига рекордно ниска стойност, резултат на многобройните отрицателни фактори в сегашния етап от обществено-икономическото развитие на България.

Тенденцията за намаляване на раждаемостта е обща за целия европейски контингент. В Западна, Средна и Южна Европа (с изключение на Ирландия, Исландия и Малта) съвременното равниюе на раждаемост не е в състояние да осигури просто възпроизводство. Коефициентът на тоталната плодовитост е повсеместно под 2.2, но въпреки това най-често малко по-висок от сегашния показател за България. В Източна Европа раждаемостта също спада и в някои съседни страни като Гърция и Румъния тя е около 10%, като на по-високо равнище тя е в Македония , но най-вече в Албания и Турция ( вТурция например тоталният коефициент на плодовитост е 2.62). Както се вижда, въпреки че намаляването на раждаемостта е обща тенденция за европейския контингент (дори и в Турция, която с известна условност се разглежа тук, раждаемостта е спаднала с около 10 пункта в сравнение в сравнение с преди 10-15 години.), в България тя протича с по-бързи темпове и се стигна до екстремни стойности в последните няколко години. По този начин България, която в началото на века има един от най-високите показатели за раждаемост, сега е най-ниск показател в таз иобласт.

Проблем по отношение на раждаемостта е и все по-голямото нарастване на извънбрачните раждания. През 1997 година 28.1% от новородените са от майки, които нямат официално регистриран брак. В сравнение с един период около 15-20 години относителният дял на извънбрачните деца е нарастнал 3 пъти. Тази тенденция има общоевропейски характер, но в Северна и Западна Европа поради по-голямото разспространение на свободното съжителство много голяма част от тази категория деца се отглеждат в условията на пълно семейство, като последното не е юридически оформено. У нас развитието на свободното съжителство също е фактор за нарастване на тази категория деца, но повечето от тях се отглеждат в непълно семейство и твърде често изпадат в неравноправно социално положение.

Изобщо равнището на брачност се явява фактор за раждаемостта. От края на миналия век до средата на 70-те години тя се запазва на високо равнище (средно по 8-9 брака на 1000 жители), дължащо се на достатъчния брой население в брачна възраст, както и на обществените нагласи и на господстващия морал. В тези години, включително и до 1989 година, свободното съжителство е било осъждано от общественото мнение, като пред желаещите да живеят без регламентиран брак се поставят различни ограничения. В нашата демографска история най-висока е брачността непосредствено след Първата и Втората световна война (съответно 14 и 11 брака на 1000 жители), което е свързано с демобилизацията и с т.нар. “закъснели” бракове. За сравнение през 1997 година брачността у нас е 4.1% (4.8 при градското и 2.9% при селското население). Естествено е това ниско равнище да оказва негативно влияние върху раждаемостта. През последните години България има един от най-ниските коефициенти на брачност (сключени бракове на 1000ж.). Останалите страни от Балканския регион са със значително по-висока брачност - между 6-7% за Гърция, Румъния и Турция. През 1997 година в Европа по-ниска брачност има само на територията на някогашната ГДР (сега 4 провинции на единна Германия). Що се отнася до бракоразводимостта , тя не е висока в сравнение с много страни от Европа и от развития свят по другите континенти. Освен това се наблюдава и низходяща тенденция(1.5 развода на 1000 жители през 1980г. и 1.1 през 1997г.). Зад тези данни не се крие укрепване на българското смейство, а са свързани с материални трудности и проблеми при развода.Освен това нарастват много разделените семейства.

В резултат на направения анализ на раждаемостта в страната и сравненията с миналото се установява силно изразена демографска криза. Застаряването на населението на България е много голямо и е резултат от характера на възпроизводството през последните десетилетия - ниска раждаемост, а след 1989 година и голяма емиграция. Тази възрастова структура, формираща недостатъчен и застаряващ фертилен контингент, в съчетание с ниска брачност и цялостно изменено репродуктивно поведение, белязано в условията на криза, води до безпрецедентно ниска раждаемост. Последната се влияе и от редица други неблагоприятни фактори. Най-ясен индикатор за сегашното равнище на раждаемост е състоянието на тоталния коефициент на раждаемост. Той е показателен за сегашните репродуктивни нагласи в обществото. Днешното състояние на раждаемостта у нас буди сериозни тревоги поради невъзможността за нормална заменяемост на поколенията. Като стана вечв въпрос, намаляването на раждаемостта в Европа е обща тенденция, но това, особено в Западна Европа, се дължи на промяна в ценностната система, а не на материални затруднение. У нас, разбира се, първият фактор има значение, но проблемите от материално-битов характер имат голямо значение при съвременния етап на страната. Именно пради тази причина България достигна до сегашното състояние на раждаемост. Реалното й повишаване до стойностите от миналото дори при стопанска мобилизация е невъзможно, защото те са продукт на друго време. Все пак при успех в започналите реформи и по-нормални условия на живот можее да се очаква нормално повишаване на раждаемостта. Според нас ще се ограничи броят на лицата, които не желаят деца, а част от еднодетните семейства ще преминат към двудетен модел. Освен това в никакъв случай не бива да се използват репресивни закони, като този за облагане на ергенски данък на лица без семейства и деца. Това противоречи на човешките права и не би довело до някакво реално положително въздействие върху демографката ситуация.