УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

уч. дисциплина: ВИД на България

Търговията на България със страните от

Балканския полуостров

 Балканският полуостров обхваща територия от 1 544 кв. км с население над 130 млн. души. Страните в региона реализират стокообмен в рамките на около 20 млрд. щ. долара. В региона има нужда от обща стратегия за производство и търговия, с която ще се спестят средства. Трябва да се изграждат нови гранично- пропускателни пунктове и телекомуникационни връзки между балканските страни.

Ново ГКПП трябва да има на границата ни с Гърция, защото сега стоки за половин милиард долара минават през един пункт.

Палатите от балканската асоциация подписаха споразумение за общ арбитраж. Според него всички спорове между фирми - членки на търговските палати, ще се уреждат от арбитражен съд към палатата в страната на ответника.

Международната банка за инвестиции и развитие е подготвила проект за междубанково сътрудничество с всички балкански банки. Проектът очаква предложенията на палатите от региона. Предвижда се създаване на кореспондентски връзки между банките, а по-късно и откриване на кредитни линии. При сключване на сделки чуждите банки искат гаранция от други кредитни институции, защото нямат доверие в българските банки.

Сериозните икономически промени, настъпили в България доведоха до географско преструктуриране на стокообмена ни. Външната търговия на нашата страна винаги е играла важна роля в икономиката , тъй като чрез нея се формира около 70% от НД. Сега стокообменът ни основно е насочен към балканските страни, Европейския съюз и ОНД. От голямо значение е вътрешното преструктуриране на българските фирми. Докато през 1990 г. нашите външнотърговски отношения се осъществяваха от 120 държавни организации, то през миналата година те се реализират от 20 хил. фирми , като по-голям процент от тях са частни. Либералното търговско законодателство на България за кратък период от време допусна масово присъствие на чужди фирми на българския пазар и силната конкуренция изтласка редица български фирми не само от чуждите, но и от собствените ни пазари. Тези проблеми създадоха за нашите производители и търговци една нова среда, непозната до този момент, в която всеки отделен икономически субект беше длъжен сам да се грижи за своето съществуване. Общо взето в България икономическата атмосфера поставя местните и чуждите фирми при равни условия. За съжаление това не е така за всички страни на Балканите. През 1995 г. износът на България за балканските страни възлиза на 1,4 млрд. долара или 30% от общия обмен на нашия експорт.

български износ по страни / отн. дял /

български внос по страни / отн. дял /

Гърция

Най-сериозно развитие на двустранните търговско-икономически взаимоотношения през последните години се отбелязват с Гърция. За втори пореден път през 1995 г. стокообменът надвиши половин милиард и достигна 620 млн. дол. /336 млн. дол. износ, 284 млн. дол. внос/. Гърция зае второ място по обем на чуждите инвестиции с 36 млн. дол. Три гръцки банки “Хиос”, “Йонииска” и Национална банка на Гърция получиха лиценз и работят успешно на българския пазар. През последните 5 години в България са регистрирани повече от 1000 гръцки фирми и представителства. Докато в началния период преобладаваха малки, предимно търговски фирми то сега в нашата страна се отбелязва активното присъствие на групировката “Вардиноянис”, на “Еко” и “Егсум петролиум” от петролния бранш, на “Сато”, “Дромеас”, “Скурополос”,”Неосет” в областта на мебелите, “Делта”, “Евга” и “Фаге” в производството на сладолед и т. н. Голяма част от тези фирми след проучване на балканския пазар и успешна търговска дейност впоследствие направиха сериозни инвестиции. Такава е покупката на бирената фабрика “Загорка” от гръцко-холандската фирма “Брю Инвест”

В ход е реализация на проект за създаване на свободна икономическа зона с Гърция. На площ от 1000 дка. до граничен пункт Орменион ще бъдат създадени условия за съвместен бизнес на фирми от двете страни. Ще се разкрият стотици работни места за българи. Нашето и гръцкото правителство са одобрили проекта. Той се придвижва в рамките на сътрудничеството между Хасковска област и съседния окръг Еврос с централен град Александропулос. Гръцката търговска банка “Випетва” ще участва в проекта с обслужване на зоната. Начинанието ще бъде финансирано от програмата на ФАР “Интеррег - 2”. В гръцките министерства се уточняват параметрите на бъдещето строителство в Орменион, статута на българските фирми и хората които ще работят там.

Турция

Обемът на търговията между България и Турция през последните години непрекъснато нараства. През 1992 г. стокообменът е бил 298 млн. $, от тях 73 млн. са били турският износ в РБ и 225 млн. внос от България. През следващите две години - 1993 и 1994 г. стокообменът е 329 и съответно 330 млн. дол., като от тях през 1993 г. 86 млн. дол. са турският износ и 243 млн. вносът , а през 1994 г. износът е 143 млн. дол., а вносът - 196 млн. През 1994 г. е отбелязан обем на търговията на стойност 586 млн. дол. От тях турският износ в РБ е 184 млн. дол., а вносът на Турция от България - 402 млн. дол.

Налице е постоянно нарастваща тенденция за положително салдо за България. Така общата стойност на положителното салдо за България в търговията с Турция през последните шест години достигна 674,6 млн. дол. като през 1995 г. е отбелязан рекорден стокообмен от 218,6 млн. дол. Тези крупни ежегодни суми подпомагат преструктурирането на българския износ и развитието и укрепването на на твърде младия български частен сектор.

Показатели за търговията между Турция и България

/ млн. дол. /

Два нови момента се наблюдават в търговията между двете страни от 1989 г. насам. Първият е частният сектор в България. Въпреки, че още се намира в юношеските си години, той вече играе немалка роля в почти всички външноикономически отношения на България с други държави. неговият относителен дял във външната търговия на страната расте непрекъснато. От почти нула през 1989 г. той възлиза на 37,8% от общия износ и 33,4% от общия внос на България през 1993 г. Делът му в българо-турския стокообмен достига 20% през 1992 г. срещу почти нулевия през 1989 г. Така частния сектор разкрива нови възможности и перспективи пред развитието на икономическите отношения като цяло и пред търговията в частност между двете страни. Вторият момент е свързан със шопинг турове. Това е спонтанно възникнала и много бързо развила се форма на търговия на дребно между двете страни през последните няколко години след колапса на комунизма. Данните в това отношение са наистина внушителни. Числеността на тези български граждани възлиза на 264 273 през 1990 год., 1 215 937 през 1991 г., 946 190 през 1992 г., 618 357 през 1993 г., 826 478 през 1994 г., и на 761 144 през 1995 г. Това означава, че през последните 6 години общо 4 462 379 българи са посетили Турция, че те изнасят не по-малко от 250-300 хил. дол. ежедневно от България, с които купуват стоки в Турция.

Проблемите в двустранните търговски отношения са най-вече в твърде голямата бюрокрация в икономическата система на България, в твърде слабата прозрачност на процедурите и формалностите при взимането на решенията, в липсата на достатъчна законодателна база за насърчаването на чуждите инвеститори. Формалностите по узаконяването на инвестициите например продължават твърде дълго, при данъчното облагане липсват съответните стимули и преференции за инвеститорите, не достатъчна е информацията за възможностите да се инвестира и т. н.

Друг актуален проблем е липсата на финансова стабилност в България, а от тук и липсата на доверие на чуждите инвеститори по отношение възможностите за стабилно развитие на икономиката. Също така пречи невъзможността да се получат кредити и банкови гаранции за външнотърговските сделки на приемливи условия.

За съжаление в България няма също така нито един филиал на турска банка. Ако имаше такива филиали, това би спомогнало значително за привличането тук на турски инвеститори. Необходимо е също така и активизиране на преките контакти между турски и български бизнесмени.

Понастоящем Турция е сред основните външнотърговски партньори нареждайки се през 1995 г. на трето място в стокообмена на България с балканските страни / след Македония и Гърция / и на шесто място в общия стокообмен. Нейният дял в географската структура на последния възлиза на 4,6%. Наличието на общи търговско-политически цели във връзка с интегрирането на двете стопанства във европейските икономически структури, географската близост, преките транспортни връзки и редица други фактори са сериозна предпоставка за разширяване на двустранните търговски отношения, за либерализиране движението на стоки и капитали и за производствено коопериране.

От началото на 90-те години търговските връзки между двете страни започват да се възстановяват след значителен спад в обема на взаимния стокообмен през 1989 г. За тази тенденция допринасят активизирането на деловите контакти, особено с частни български фирми и премахването на дискриминационните търговско-политически ограничения от турска страна. В резултат на това се наблюдава значително увеличаване на стокообмена и най-вече на българския износ за Турция. През 1995 г. стойностният обем на взаимната търговия достига 470,6 млн. дол. нараствайки над 14 пъти спрямо 1989 г.

Стокова структура на българския износ за Турция през 1995 г. по стокови раздели:

Износа за Турция не се развива равномерно, но през целия анализиран период значително изпреварва вноса. Най-висок стойностен обем на износа е постигнат през 1995 г. - 371 млн. дол., което означава, че спрямо кризисната 1989 г. той се е увеличил над 41 пъти. При вноса също се наблюдава неравномерно развитие. Той стагнира през периода 1989-1991 г., след което през 1992 г. се увеличава трикратно спрямо предходната година. През 1993 г. е налице незначителен спад, следван от ново увеличение през 1994 г. и особено през 1995 г., когато вносът достига 99,6 млн. дол. Делът на Турция в износа на България възлиза на 7,3%и по този показател през 1995 г. тя се нарежда на пето място сред водещите експортни пазари.

Търговското салдо на България с Турция е традиционно положително не само през 90-те години, но в по-ранни периоди. Изключение прави само 1989 г., когато в резултат на рязко свиване на износа е регистриран дефицит в размер на 15,2 млн. дол. През 1995 г. пасивът на търговския баланс е най-висок и възлиза на 271,4 млн. дол. Аргументирайки се с положителното салдо на България, Турция нееднократно е настоявала за по-широко приложение на бартерните сделки във взаимната търговия, докато от българска страна се отдава предпочитание на постигането на баланс чрез внос на ноу-хау, най-вече за ХВП. За уравновесяването на българския износ с насрещен внос биха допринесли и т. нар. триъгълни операции, при които Турция би могла да финансира български фирми за износ на български стоки на трети пазари и същевременно да реализира чрез каналите на българските си партньори свои продукции. Не бива да се забравя, че част от турския внос в България остава нерегистриран от митническата статистика, така че официалните данни за размера на пасива на търговския баланс на Турция към България са завишени.

Стоковата структура на износа на България за Турция е относително устойчива, с превес на суровините и полуфабрикатите. През целия анализиран период стоковият раздел на неблагородните метали и изделията от тях заема приоритетно място в износа. Относителният им дял възлиза на 37,7%през1992 г., на 27,6%през 1993 г., на 35,3%през 1994 г., и на 32,6%през 1995 г. През 1995 г. втори по значение в износа са продуктите на химическата промишленост, а на трето и четвърто място се нареждат съответно износът на продукти от растителен произход и износът на минерални продукти. В структурата на износа трайно присъствие, макар и със значителни различия в стойностните обеми и относителните дялове, имат минералните продукти, изделията на химическата промишленост, пластмасите и пластмасовите изделия, текстилни изделия, хранителни стоки и други. Сред стоките с най. силно присъствие в българския износ се нареждат още пшеница и ръж, газьол, амониев нитрат, катоди и секции от катоди, полипропилен плосковалцовано желязо.

Стокова структура на българския внос от Турция през 1995 г. по стокови раздели

Стоковата структура на вноса е по-силно диверсифицирана. Приоритетно място в нея имат стоковите раздели на текстилните материали изделия, машините, апаратите, електрооборудването и резервните части за тях, продуктите на ХВП, химически продукти и продуктите от растителен произход. Структурата на вноса не е устойчива. През 90-те години се очертава тенденция към намаляване на вноса на машини и съоръжения и увеличаване на вноса на химически и минерални продукти, както и на текстил и текстилни изделия. На равнище отделни стокови позиции през 1995 г. с най-голям относителен дял във вноса от Турция са автобусите, огнеупорните тухли и плочи, кожите от едър рогат добитък, памукът, лимоните и бензолът.

Пречка за развитието на двустранната търговия е възприетата през последните 4 години от турска страна политика на ограничаването на българския експорт. Последователно бяха наложени антидъмпингови мита при вноса на български стругове, калцирана сода, PVC,при това, без да се спазват принципите на ГАТТ, в които се включва шестмесечна предупредителна процедура.

Сериозен проблем представлява и т. нар. “куфарна търговия”, при която наши търговци внасят за над 20 млн. дол. годишно турски стоки, без да плащат мита. По този начин българският пазар се залива предимно от некачествена турска продукция, конкурираща нелоялно както българските производители, така и турските търговци, желаещи да търгуват по нормален път с България.

Румъния

е била и остава важен търговско-икономически партньор на нашата страна. За съжаление през последните години се забелязва намаление на обема на стокообмена - за 1995 г. той е 150 млн. дол. / 95 млн. дол. износ, 55 млн. дол. внос /. Някои от причините за този спад са:

Неблагоприятните фактори могат да бъдат преодолени чрез:

Особено важно е да се реши своевременно проблемът с определяне на мястото за строеж на мост на река Дунав.

Югославия

Наложеното спрямо Югославия търговско-икономическо ембарго предизвика сериозни икономически щети за нашата страна. Преди всичко бяхме лишени от един сериозен търговски партньор и то в период на преориентация на външната ни търговия, като стокообменът спадна на 81 млн. дол. за 1995 г. / 78 млн. дол. - износ, 3 млн. дол. - внос /, през 1996 г. той възлезе на 350 млн. дол. По време на ембаргото сме разменяли изделия за ок. 70-80 млн. дол. - главно хуманитарни стоки. Най-голямо сътрудничество се осъществява в черната и цветната металургия, химическата промишленост, селскостопанското производство и ХВП, в областта на строителните материали, мебелната промишленост. Предприятията, които участват в стокообмена от югославска страна са в по-голямата си част държавни.

Въпреки признанието на международната общественост, че България се е предържала стриктно към санкциите и че това е довело до сериозни икономически щети за нашата страна, засега не е намерен адекватен начин за компенсиране на загубите от спазването на санкциите.

В настоящия етап следва да се положат усилия за срочно възстановяване на търговско-икономическите отношения с Югославия и особено внимание следва да се обърне на прекъснатите кооперационни връзки, чрез които се формираше около 30%от стокообмена преди налагането на санкциите. Много важно за нашата страна е скорошното решаване на проблема с високите магистрални такси, наложени от югославската страна, които правят българския експорт за Централна и Западна Европа нерентабилен.

Сериозно внимание следва да се отдели и на възстановяването на прекъснатите от ембаргото междубанкови отношения, тъй като не е възможно планираният от двете страни стокообмен от 500 млн. дол. годишно да се обслужва по досегашните примитивни способи на разплащания на дължимите суми по сделките в брой. Успоредно с това трябва да се ускори подписването на необходимите спогодби, които да поставят българския бизнесмен в най-благоприятна позиция на югославския пазар и обратното. В тази връзка вече са създадени условия за взаимно предоставяне на статут на най-облагодетелствувана нация в търговската сфера както и облекчения в областта на външнотърговските операции.

Македония

През 1995 г. търговските взаимоотношения между България и Македония са били най- активни в сравнение с останалите републики на бивша Югославия, като стокообменът е достигал 501 млн. дол. / 330 млн. дол. - износ, 171 млн. дол. - внос /. Основна причина за този растеж беше наложеното ембарго спрямо Югославия и наложеното гръцко ембарго спрямо Македония. Това превърна България в един от главните реални търговски партньори и единствено възможния свободен транзитен път на македонските стоки за останалите европейски и за близкоизточните държави. След отпадането на ограниченията срещу Македония, следва да се работи за разширяване на договорноправната основа на двустранното сътрудничество и по-специално за ратифициране на подписаните още през 1993 г. търговска спогодба и спогодба за автомобилните превози, които не са утвърдени от българското правителство поради т. нар. “езиков спор”.

Успоредно с това трябва да се работи за подобряване и усъвършенстване инфраструктурата между двете страни, като специално внимание се отдели на срочното завършване и пускане в действие на жп линия между двете страни както и за изграждане на коридора Изток-Запад. Неотложно е и подобряването на пътната мрежа в граничните райони, подобряване на инфраструктурата на граничните и пътническите преходи, както и ускоряване на митническото обслужване по вноса и износа на стоки от двете страни.

До края на март 1997 г. може да бъде подготвена зона за свободна търговия. За да не възникне езиков проблем България е предложила документите да бъдат изготвени на английски език. Режимът на свободна търговия ще увеличи поне с 50%стокооборота между двете страни. България изнася главно метали, азотни торове, захар, дървен материал. Внасяме оловни и рудни концентрати, нерафинирана мед, суров тютюн, ябълки, круши. За да се облекчат междуфирмените плащания, които сега се бавят месеци Македония предлага банковите преводи да се извършват от три македонски и три български банки. В Македония са избрали техните Комерсиална банка, Стопанска банка, македоно-българската Балканска банка и чакат нашата оферта.

Албания

Въпреки икономическите трудности, които през последните години изпитват България и Албания двустранният стокообмен непрекъснато се увеличава и достига през 1995 г. 63 млн. дол. / 59 млн. дол. - износ, 4 млн. дол. - внос /. През последните години България поддържа постоянно положително търговско салдо, като епизодично внасяме фурми, лимони и консерви.

Големият недостатък на стокообмена е сравнително ограничената му номенклатура - главно хранителни стоки, електродомакински уреди, както и сравнително ниския обем на албанския експорт за България.

Обсъждат се възможности за покупка на български селскостопански машини, производствени линии за консерви, строителни материали, водни помпи и желязо. Възможно е привличането на български предприятия като подизпълнители при предстоящите в Албания международни търгове за строителство, резервни части за нефтената промишленост, пристанищно оборудване.

Необходимо е да се решат проблемите, свързани с:

Кипър

Въпреки увеличения стокообмен с Кипър през последните години, през 1995 г. - 19 млн. дол., от които - 12 млн. дол. износ и 7 млн. дол. внос, нивото на двустранните търговско-икономически отношения не отговаря на потенциала и традициите, които имат двете страни. България на успя да се възползва от условията, които предлага Кипър като банков, търговски и телекомуникационен център, доставящ най-благоприятни условия за навлизане на пазарите на арабските страни и страните от Близкия изток. Обема на кипърски инвестиции в страната ни, които възлизат на ок. 12 млн. дол., е недостатъчен, като се има предвид, че Кипър е страната в региона с най-много свободни капитали и със сравнително най-големи възможности за реализиране на чужди инвестиции.

Проблемите в търговско-икономическите отношения между страните от Балканския регион са:

обсъждане на възможности за изграждане на обща стратегия за производство и търговия

използвани са материали от:

Търговски вестник

сп. Външна търговия

сп. Икономически живот

в. Пари