Търговско предприемачество - Мотивацията и влиянието и върху поведението на персонала във фирмата
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
по дисциплината
ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
тема: Мотивацията и влиянието и върху
поведението на персонала във фирмата
Изработил: Проверил:
Мотивация
Това е вътрешното състояние, което движи всички условия описани като желания, движещи мотиви и т.н. От гледна точка на фирмата, личността, която е мотивирана да работи за фирмата, може да бъде представена така:
Личността работи усърдно, поддържа добро темпо на усърдна работа, отношението на личността се насочва към общите цели на фирмата;
Процесът на мотивация започва с незадоволените потребности, които предизвикват напрежение и изискват от личността ангажиране с някаква форма на отношение, с цел задоволяване на своята потребност.
Същност на мотивацията
Мотивацията е силата, която кара хората да постъпват, да действат, да се отнасят към някого или към нещо в различни ситуации по начин, който те сами избират. Хората не реагират пасивно на вътрешните и външните влияния. Ние получаваме информация “преработваме” я и сами вземаме решение какво да правим. Ние правим нещо, защото имаме необходимост от него, стремим се да постигнем някакви резултати, имаме определени желания, вътрешни позиции, цели и ценности, които ни карат да избираме това поведение. Това е механизмът на мотивацията.
В ежедневието мотивацията се използва в три различни смисъла:
мотивацията - това са целите и причините, поради които хората правят своя избор на поведение, определят действията си. Обикновено това, заради което хората правят нещо е задачата или пък желанието да постигнат нещо, да вземат социален статус, да постигнат власт, влияние, да имат приятелство и пари.
мотивацията - това е мисловния процес, на основата на който хората формират своето поведение да достигнат своите цели. Например хората изпитват желание да имат приятелство с някого, развиват своите очаквания, мечти и решават как да постъпят в определени ситуации. Те избират своя приятел например, като осмислят, преценяват личните си потребности, мотиви, интереси, емоции, ценности и вътрешни позиции.
мотивацията - това е социалния процес, посредством който някой променя поведението на друг, напр. приятелството може да бъде внушено от някой друг. Мотивацията е вечен процес.
Нека си представим ситуацията, че ръководителя на една фирма поради незнание или подценяване на мотивацията като начин за управление пропусне да определи целите на своите сътрудници, но задачите и целите не са едно и също нещо. Потребностите на сътрудниците да работят, да получават възнаграждения, да имат постижения, да се усъвършенстват в работата, да се издигат по йерархическата стълбица - всичко това може да пропадне именно поради игнориране на мотивацията.
Мотивацията може да се прекъсне като процес и когато ръководителя не осъществява обратна връзка:
не проверява как са постигнати целите;
не контролира дейността;
не комуникира с персонала;
не организира дейностите във фирмата.
Мотивационният процес се разглежда като част от човешките взаимоотношения и част от програми, даващи възможност да се подобри работата. Две са основните програми за мотивация:
стандарт на живот на работното място:
Все по-голяма част от персонала във фирмите се чувства демотивиран и незадоволен от рутинната и монотонна работа и реагират негативно на отношението на крайния резултат в дейността си - влошено качество, отсъствие от работа, закъснение, и др.
При създаване на условия за индивидуално издигане на работното място, по- високи отговорности, повече възможности за личен напредък и зрялост. То има материално изражение с условията на работа, но то е и състояние на духа на персонала. Стандарта на живот на работното място се свързва предимно с психологическото израстване и зрелост на работното място. Това се постига посредством увеличаване на обхвата и дълбочината на работата. Обхватът - това са броя дейности извършвани от един служител, докато дълбочината е икономията и отговорността и дискретността на контракта.
Основните определения на една работа са:
променливост;
работна идентичност;
значимост;
самостоятелност;
обратна връзка:
работниците да получават информация доколко успешно или неуспешно са извършили работата;
създаване на информационен канал за мотивация;
наградите и поощренията да не са скрити;
обвързване на информацията за наградите с текущото състояние на фирмата.
свързване на заплащането с изпълнението на работата:
Заплащането на служителя трябва да се схваща като всички изгоди, които работника получава. Парите са добър мотиватор, само ако служителите схващат, че доброто изпълнение на работата е средство за тяхното получаване. По-важното е, че парите, за да мотивират работниците:
трябва да създават вярата, че по-доброто изпълнение води до по-добро заплащане;
по-доброто заплащане създава по-добри отношения в колектива и намалява отрицателните последствия в различията на заплащането.
парите трябва да създават условия, при които другите допълнителни награди се свързват с по-доброто изпълнение на работата.
Парите не са най-големият мотив да накараме работника да осъществява най- оптимално дейността си.
Както по-горе разгледахме начините за мотивация в практиката се прилагат и съвременни мтивационни техники. Най- общо те се разделят в четири области:
поставяне на цели: мотивира хората за по-добро изпълнение. Тук ръководителя дава ресурсите, преодолява съпротивата, оказва помощ;
дизайн на труда: техниките за дизайн ан труда са следните: ротация, обогатяване, социотехнически техники, които акцентират върху зависимостта на проектирането на труда от психологическите особености на изпълнителя и от особеностите на задачите. Всяко обогатяване на труда, което се базира на възможностите на сътрудника да бъде по - самостоятелен, да има признание, биха го мотивирали за труд;
възнаграждение: трябва да разкрият стойността на парите и непаричните награди, които хората в организацията получават. Мотивиращата роля на възнаграждението е в това, че разкрива индивидуалния принос на всеки служител. По този начин се възнаграждават потребностите на хората, удовлетворяват се ценностите, чувството за справедливост и т.н.
комуникациии: трудно е да си представим, че за мотивирането на хората, без създаването, предаването, приемането и използването на взаимноизгодна информация. Комуникацията е действие, което прави мотивацията възможна.
