Влияние на организацията на работните места върху производствения цикъл
Стопанска Академия “Д. А. Ценов” град Свищов
КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА:“Влияние на организацията на работните места върху производствения цикъл”
Изготвил: Мариета Пенкова Манева
Специалност: Икономика на индустрията
ІІІ Курс, група 30, Ф. №996020
Проверил: . . . . . . . . .
/гл. ас. Г. Гуцев/
Свищов
2002
Съдържание:
Същност на работното място
Класификация на работните места
Обзавеждане на работното място
Проектиране обзавеждането на работното място
Планировка на работното място
Проектиране планировката на работното място
Обслужване на работното място
Проектиране обслужването на работното място
Форми на обслужване на работното място
Заключение
Същност на работното място
Работното място е елементарната структурна единица на предприятието, където са разположени изпълнителите на работата и съответното технологично оборудване. Работното място е част от пространството, в което се осъществяват трудовите действия на работниците. При определяне размерите и организацията на работното място трябва да се има предвид, че в него се помещават освен работниците и следните елементи:
материалите и суровините;
машините и инструментите;
производственият инвентар;
средствата за охрана и безопасност на труда.
На работното място се създава продукция. Ето защо от организацията на работното място до голяма степен зависи ефектът от трудовия процес. Значението на работното място изпъква още по-ясно, като се има предвид, че в него прекарват значителна част от живото си работниците. Това са съображенията, които поставят проблемите на организацията и обслужването на работното място сред най-важните задачи на науката и практиката по организацията на труда. При създаване организацията на работното място, трябва да се спазват следните изисквания:
рационално разположение на елементите на работното място
оптимално комплектуване на ограничената работна зона с необходимите оръдия на труда: инструменти, машини, инвентар
ритмично снабдяване на работното място с минимално необходимото количество материали и суровини, осигуряващи непрекъснат трудов процес
предпазване на работниците от вредното въздействие на околната среда
създаване на максимално възможните удобства и комфорт за участниците в производствения процес чрез осигуряване на благоприятни санитарно-хигиенни, психо-физиологически и естетически условия на труд
технически - към тези изисквания се отнасят обзавеждането на работните места със съвременно, изправно и безопасно оборудване, инструменти, подемно-транспортни средства и други в съответствие със съдържанието и особеностите на производствения и трудовия процес
организационни - те се изразяват в оптималното разполагане на работниците с отчитане трудоемкостта на изпълняваните трудови функции, в ефективното трудово обслужване на работните места, а също така и създаването на безопасни и безвредни за здравето на работниците условия на труд.
социално-психологически - те са свързани с развитието на работниците и повишаването на тяхната квалификация, с удовлетворението от труда и неговите резултати, а също така и с формирането на позитивен психологически климат
икономически - организацията на работното място трябва да обезпечава повишаване производителността на работниците, намаляване на производствените разходи, подобряване качеството на изделията или изпълняваните работи и т.н.
Равнището на организацията на работното място може да се определи, като се анализира и оцени спазването на посочените изисквания. Колкото по-стриктно те са спазени, толкова работното място ще бъде по-удобно за работа и физическите и умствените усилия на работниците ще бъдат изразходвани за работа, а не за приспособяване към неудобствата на работното място.
Класификация на работните места
В зависимост от броя на участниците в трудовия процес работните места се делят на:
индивидуални - обслужват се от един работник
колективни - на тях работят цели звена или бригади
В зависимост от равнището на механизацията на труда на изпълнителите, работните места се делят на:
работни места за ръчна работа, при които въздействието върху материалите и суровините се осъществява с помощта на инструменти, изискващи физическо усилие от работника
работни места за механизирана работа, в които въздействието се осъществява главно чрез механизирани инструменти и машини. При тях основното задължение на работниците е да направляват и контролират действието на машината
работни места за автоматизирана работа, оборудвани с автомати и механизми, изпълняващи предварително програмирани действия, в които ролята на изпълнителите е сведена до съставяне на програмата и наблюдение на автоматите
В зависимост специализацията на работното място:
специализирани - работни места пригодени за осъществяване на еднородни операции
универсални - предназначени за изпълнение на разнородни работи
Обзавеждане на работното място
Съвкупността на всички технически средства и приспособления, разположени на определено място, формира обзавеждането на работното място. В обзавеждането се включва цялата съвкупност от намиращото се на работното място основно технологично оборудване в съответствие със специализацията на работното място, а също така спомагателното оборудване, организационното обзавеждане, средствата за връзка и специалните устройства за охрана и безопасност на труда и други.
Към основното технологично оборудване се отнасят машините, апаратите, агрегатите, пултовете и други. Обзавеждането с основно технологично оборудване трябва в максимална степен да съответства на специализацията на работното място.
Към спомагателното оборудване се отнасят подемните устройства, инструментите, производствената мебел (столове, шкафове, стелажи и други), приспособленията за съхраняване и използване на техническата документация (чертежи, справочници и други), осветителните тела, средствата за връзка и сигнализация, защитните приспособления (екрани, завеси, вентилатори, респиратори, защитни очила), предметите за естетическо оформяне на работните места и други.
Изисквания за комлектност при обзавеждането на работните места. Според това изискване за високо ефективното протичане на трудовите процеси трябва да бъдат осигурени подходящи основни и спомагателни технически средства, производствено оборудване, технологическо и организационно обзавеждане. При това средствата и приспособленията трябва да изпълняват своето функционално предназначение в тясна взаимообвързаност и в съвкупност да осигуряват условията за високоефективното протичане на трудовите процеси. Високоефективното протичане на трудовите процеси не може да бъде постигнато, ако те са обзаведени с високопроизводителни машини, но липсват подходящи устройства и приспособления за съхраняване и транспорт, за осветления, за безопасност на труда и т.н. или ако тези приспособления не отговарят на характера и условиятана протичането на трудовите процеси.
Технико-икономическите изисквания към средствата за обзавеждането се състоят в това, че тези средства трябва да съответстват на степента на специализацията на производството; тяхната мощност, точност и производствените възможности да съответствуват на изискванията на предмета на труда и характера на работата; времето и разходите по поддържането им в изправно състояние не трябва да бъдат продължителни и големи. С една дума средствата и приспособленията трябва да бъдат икономични, т.е. да създават условия за максимална непрекъснатост и ритмичност на производствените и трудовите процеси, за висока производителност на труда и изработването на висококачествена продукция, но заедно с това тяхната стойност и разходите по поддържането им трябва да бъдат възможно минимални. Според това изискване е нерационално например използването на универсални машини само за специализирани операции; скъпо оборудване с голяма точност на работа - за изработване на изделия или извършване на операции, неизискващи висока точност; мощни бързоходни транспортни средства - при ограничена скорост на движението; честа смяна на изделията на машините, изискващи продължителна пренастройка; осветителни инсталации с голяма мощност при работа, непредставляваща особени изисквания към зрителния анализатор (обратно това може да доведе до заслепяване); средства с голям обем и вместимост на съхраняване на предметите на предметите на труда на работното място в условията, когато предметът на труда се транспортира от работните места поединично или в малки транспортни партиди и т.н.
Ергономичните изисквания към конструкцията на средствата за обзавеждането се състоят в това, че конструкцията на основните и спомагателни технически средства и приспособления трябва да съответствува на възможностите на човека. Това се осигурява чрез отчитането на антропометричните, биомеханичните и психофизиологичните особености на човека при решаването на въпросите относно:
височината, размаха и дълбочината на работните зони;
разположението, размера и формата на устройствата за управление;
разположението, формата и вида на средствата за сигнализация, свръзка и контрол;
вида, формата, габаритите и т.н. на технологическото и организационното обзавеждане.
Отчитането на ергономичните изисквания при конструирането на техническите средства и приспособления осигурява удобство в работата и дава възможност работещия с минимум разход на физическа и нервно-психическа енергия да изпълнява бързо и качествено своите задължения.
Естетическите изисквания към техническите средства и приспособления се състоят в постигането на емоциално-естетично въздействие на работещия, осигуряване на психофизиологическо удобство в работата и добра ориентация в оборудването. Това се постига чрез:
избор на рационална форма на техническото средство;
избор на подходящи материали за изработването на техническите средства;
осигуряване на цялостна композиция (обемно-пространствена структура, съгласуваност на отделните елементи, пластичност, графическа изразителност и т.н.);
осигуряване на добро производствено изпълнение на техническите средства и приспособления (прецизност в покритие на повърхността, в изпълнението на отделните елементи и преходни линии и т.н.);
постигане на информационна изразителност (знаци, стил; оригиналност, съответствие на съвременните естетически възгледи и т.н.);
осигуряване на подходящо цветово оформление (сигнално-предпазни цветове, разпределение на цветовете при оформянето на отделните елементи на композицията, цветова хармония, компенсация с помощта на цветовото оформяне на неблагоприятните условия на трудовия процес и т.н.)
Санитарно-хигиенните изисквания към техническите средства се състоят в осигуряването на определени приспособления и устройства за създаване на условия за безвредна работа. Това се постига чрез херметизация и топлоизолация на оборудването, чрез топлопоглъщащи и отразяващи екрани, водни завеси и т.н., чрез изграждане на всмукателни устройства, вентилатори и пр. при повишена застрашеност и отделяне на вредни газове и други.
Изискванията за безопасна работа се състоят в осигуряването на условия за безаварийна работа и безопасност при монтирането , поддържането и ремонта. Това се постига чрез изграждането на конструкцията на техническите средства, осигуряващи удобство при експлоатация, чрез снабдяването с необходимите предпазни, ограничителни и спирачни устройства, сигнализации, средства за електробезопасност, работни площадки.
Изискванията към експлоатационното състояние на техническите средства и приспособения трябва да бъдат поддържани на високо ниво. Това се осъществява чрез периодичен ремонт на средства, чрез които се поддържат и възстановяват техните технически, ергономически, естетически и т.н. качества. Влошаването на експлоатационното състояние на техническите средства и приспособения говори, че те не изпълняват изцяло своето предназначение. Това се отразява върху ефективността на трудовите процеси, повишава умората на работника, повишава опасността при работата и т.н.
3.1 Проектиране на обзавеждането на работното място
При проектиране на обзавеждането на работното място се изхожда от количествената и качествена характеристика на средствата за обзавеждане. Ако средствата за обзавеждане не са достатъчно на брой и качественото им състояние не отговаря на ергономичните, естетичните, санитарно-хигиенните и експлоатационните изисквания, възможни са следните решения при разработване на проектен вариант.
когато е налице типово решение за обзавеждане на дадени работни места (типов проект), това решение се взема за проектен вариант
ако при изграждането на дадено предприятие са били създадени и проекти за обзавеждането на работните места, които по една или друга причина не са внедрени, те се вземат за основа и организационната дейност се насочва към внедряването им (ако условията на работа не са се променили)
при липса на типови решения или проекти, както и при положение, че проектите са остарели, се разработва проект за обзавеждане на работното място
Разработването на проекта за обзавеждане на работното място е дейност, която изисква съвместните усилия на конструктори, технолози, организатори, физиолози, психолози и специалисти по производствена естетика. При това се преценяват основните фактори, определящи целесъобразността от тази дейност и спецификата на производствения процес. Проектът се разработва на етапи, като отначало се проектира основното обзавеждане, а най-накрая обзавеждането със спомагателни технически средства.
Крайната цел на проектирането на обзавеждането е изграждането на модела за обзавеждането на работното място, който включва:
броят на средствата, необходими за обзавеждането на даден тип работни места
характеристика на ергономичните, естетичните, санитарно-хигиенните и експлоатационните показатели на средствата за обзавеждане
4. Планиране на работното място
Планировката на работните места е дейност, която е свързана с пространственото разположение на материалите, пултовете за управление, оборудването, инструментите, машините и съоръженията, осветителните тела и другите средства и приспособления, които се намират на работното място и са необходими за осъществяване на трудовия процес.
Планировката на работните места трябва да отговаря на следните условия:
да осигурява възможно най-икономичното използване на производствената площ;
да съкрати до минимум необходимите придвижвания на работника;
да намали транспортните разстояния;
да разположи използваните машини, инструменти и материали в съответствие с технологичната последователност на тяхното използване в процеса на труда;
да съкрати до минимум необходимите придвижвания на работниците и техните работни движения за сметка на оптималното разположение на инструментите и материалите;
да осигурява безопасността на работниците при изпълнението на техните производствени функции и ги предпазва от вредни въздействия от останалите работни места.
Разположението на строителните материали, инструментите и приспособленията трябва да позволява свободно придвижване на работниците на работното място. Минималната широчина на проходите за минаване на работниците е 600 мм. Когато през проходите освен работниците преминават и маршрутите на доставка на материали, се вземат предвид и габаритите на транспортните средства.
Планировката на работното място е външна и вътрешна. Външната планировка се изразява в пространственото разполагане на работните места на производствената територия, а също и в разполагането на оборудването на самото работно място. Изискванията към външната планировка са различни и зависят от отрасловата принадлежност на предприятието, конструкцията и габаритите на оборудването и от технологията на производството. Към външната планировка могат да се формулират някои общи изисквания:
обезпечаване на свободата на всички трудови действия на работника;
удобство на работната поза на работника в зависимост от съдържанието на труда;
досегаемост на материалните ресурси, органите за управление и инструментите;
обезпечаване на безопасност на труда и възможност за свободен изход от работното място при аварийни и екстремални ситуации;
рационалност на разполагането на оборудването по правилото: това, което работникът използва често, трябва да бъде разположено по-наблизо и обратно;
правилно разполагане на работната повърхност по отношение на източника на светлина, който по принцип трябва да се намира отляво и други.
Тясно свързана с общата планировка е вътрешната планировка на работното място. Тя трябва да създава условия за намаляване на разхода на жизнена енергия при изпълнение на трудовите дейности и намаляване на производствената умора. За целта преди всичко трябва да се проектира работната зона, т.е. частта от работното място в триизмерното пространство, в което преимуществено се изпълняват основните трудови действия.
4.1 Проектиране планировката на работното място
Целта на проектирането на планировката на работното място е разработването на такова пространствено разположение на елементите на трудовия процес, което осигурява бързо, точно, безопасно, неуморно и удобно изпълнение на трудовите функции. При проектирането на планировката на работното място се използва следния подход: когато има типово решение (или предварително разработен, но невнедрен проект), то се залага като проектен вариант, а когато такова решение липсва, разработва се модел за планировката на работното място.
При разработването на модела за планировката на работното място се изхожда от изградения модел за обзавеждане на работното място и от изискванията за икономия на работната площ, безопасност на труда, удобна работна поза и използване на най-рационалният метод на работа. Рационалната планировка синтезира резултатите от проектираното обзавеждане на работното място и предопределя прилагането на ефективни методи на работа.
Проектирането на планировката включва следните етапи:
Първи етап - определяне на границите на работното място. Границите на работното място се формират от площта, необходима за разполагане на основното и спомагателното обзавеждане, предметите на труда, както и от площта, необходима за придвижване на работника, на обслужващия персонал (при смазване, настройка, почистване на машините, вземане на отпадъци и т.н.). Разстоянията между средствата на обзавеждането и работника се обуславят от размерите на корпуса на човека, от типа на оборудването, от особеностите на неговата работа и от необходимостта от създаване на минимална зона за придвижване през време на работа при определено удобство и безопасност на работата. При това трябва да се спазва необходимата широчина на транспортните проходи.
Втори етап - уточняване границите на оперативното и спомагателно работно пространство и средствата, които се разполагат в тези граници.
Оперативно работно пространство е площ, границите на която се определят от максималната работна зона с отчитане на обръщането на 1800 и преместването на работника по една линия надясно или наляво от мястото на неговата оперативна работа. Останалата площ спада към спомагателното работно пространство, където се разполагат средствата и предметите на труда, които се използват сравнително по-рядко.
Трети етап - определяне на работната поза. Тук се обосновава работното положение “седнал” “прав” или тяхното съчетаване. При тази обосновка за основа се взема характерът на физическите усилия, необходими за изпълнение на работата, нейният темп и характер, а също така и размахът на движенията. Така при изпълнение работата, изискваща усилие до 5 кг., е най целесъобразна работна поза “седнал”. При значително усилие (10-20 кг.) - “прав”, а при усилие от 5 до 10 кг. - променлива работна поза “седнал-прав”.
При невисок темп на работа и неголям размах на движенията се препоръчва работната поза “седнал”, при голям брой движения с размах над 1 м на целия фронт, 300 мм в дълбочина, 400 мм от повърхността на работната зона поза “прав“, при работа изискваща точност, която се изпълнява с двете ръце - поза “седнал”, при профилактични работи и наблюдаване работата на машините - поза “седнал-прав” и т.н.
Целесъобразността на избора на работното положение се определя от комплекс фактори, характерни за дадено работно място.
Четвърти етап - разполагане на предметите и средствата на труда в съответствие с тяхното функционално предназначение по работни зони във вертикална плоскост.
Изходни параметри за вертикална планировка на работното място са:
работна височина, т.е. разстояние по вертикал от пода до седалката в хоризонтална плоскост;
височина на седалката;
свободно пространство за краката от плоскостта на седалката до работната повърхност;
височина на свободното пространство за краката от пода до работната повърхност;
разстоянието от пода до повърхността на монтажната маса;
отдалеченост на обектите от очите и ъгъл на зрението.
Важно значение при проектирането на планировката на работното място има спазването на оптимално разстояние между очите и предмета на труда. Особено внимание се обръща на зрителните възможности на човека.
Планировката на работното място трябва да осигури удобен и без излишно зрително напрежение изглед към употребяваните материали и инструменти. Ъгълът на мигновеното виждане и възприемане не превишава 180 , ъгълът на ефективната видимост в работната зона е 300 , а максималната зона на обзора при фиксирано положение на главата, в която отчетливо се възприемат формата и местоположението на предметите, е за хоризонталната плоскост 1200 (за сметка на страничното виждане) и за вертикална плоскост - 890 (39 - нагоре и 47 - надолу). Извиването на главата вляво и вдясно увеличава зоната на кръгозора на хоризонта около 2200 , а по вертикала на 125-1350 . При планировката на работното място трябва да се има предвид, че движението на главата е твърде уморително и изисква голямо физическо и нервно напрежение. Следователно трябва да се избягва използването на работната зона извън кръгозора или в нея да се разполагат ония предмети, които се използват много рядко.
Трябва да се има предвид, че способността на човешкото око по-точно да определя размерите и пропорциите в хоризонталата, отколкото във вертикалата. При работа със светлинни сигнали, които работникът трябва да следи в хода на работата, източникът на светлина се разполага както следва:
жълт сигнал - в пределите на 1200 по хоризонтала и 950 по вертикала
син сигнал - в пределите на 1000 по хоризонтала и 800 по вертикала
червен и зелен сигнал - 600 по хоризонтала и 400 , по вертикала
Това се налага, защото границите на възприемането и различаването на отделните цветове от нашето око е различно.
От значение е и разстоянието от окото на работника до отделните предмети. Нормално трудовите действия трябва да се извършват на разстояние 380-560 мм. По-големите или по-малките разстояния уморяват зрението.
При проектиране планировката се обръща внимание на позите на работника. Най-разпространените пози са “седнал” и “прав”. За избора на позата оказват влияние редица фактори - видът и размерите на материалите, на инструментите, с които се работи; височината на обработвания детайл и други. Особено значение сред тези фактори има физическото усилие, което е необходимо при изпълнението на трудовия процес.
При малък размах на работното движение, при усилия до 5 кг., при бавни темпове на работа и при работа, изискваща особена точност, се предпочита седящата поза. Работейки прав, работникът може да извърши движения, изискващи по-голямо напрежение, имащи размах над 1000 мм по франта и съответно 300 и 400 мм съответно под и над работната зона. Когато работникът работи прав, правилно е да се наклони напред 10-150. При по-голям наклон се появява допълнително статическо напрежение, за преодоляване на което работникът изразходва по-голяма част от физическата си сила и рязко се намалява производителността на труда му.
Оптималната работна зона за работещ прав има следните основни размери: на височина - 1000 - 1600 мм, по фронта 550 мм, в дълбочина до 350 мм.
За работещите прави в рамките на работното място трябва да се осигури седалка, на която да си отпочиват през краткотрайните почивки или други прекъсванията на работата.
За работната поза “седнал” е необходима зона със следните размери: на височина - 600 - 1200 мм, в дълбочина до 550 мм и по фронта - 550 мм от центъра на сядането. Увеличаването точността на работа или намаляване размерите на обработваните детайли намалява размерите на работната зона.
При работната поза “седнал” трябва да се предвиди свободното пространство за краката на работника, което трябва да има размери над 600 мм за височината, 500 - 600 мм за широчината и 450 - 550 мм за дълбочината. Колената на работника трябва да бъдат под работната плоскост. В случаите, когато работникът, работещ седнал, трябва да извърши действие, изискващо усилие, по-голямо от 5 кг, е необходимо да се осигури опора за гърба, когато действието е напред (от работника към фронта), и за краката - за действията към него.
Пети етап - разполагане на предметите и средствата на труда в съответствие с тяхното предназначение - по работни зони в хоризонтална плоскост. При избора на решенията относно хоризонталното разполагане на средствата и предметите на труда на работното място се изхожда от честотата, продължителността и последователността на използването им и от траекторията на движенията. В съответствие с това се определя и разположението на различните елементи в работните зони, като се спазват изискванията за посоката (което се взема в дясната ръка - се разполага отдясно, а което се взема от лявата - отляво), за тежестта (по-близо и удобно се разполагат тези предмети, които са по-тежки) и за честотата (по-близо и удобно се разполагат тези предмети и средства, които се използват по-често).
Шести етап - проверка на взетите решения и определяне границите на работното място, основното и спомагателното пространство, работната поза, вертикалната и хоризонталната планировка. През този етап конкретните решения на отделните елементи на планировката се формират в една система. Нейната целесъобразност се преценява от гледна точка на изискванията за максимално удобство, безопасност, икономия на работна площ и на време за изпълнение на функциите.
Като се има предвид голямото влияние на планировката на работното място върху времетраенето на движенията, може да се използва критерият продължителност на движенията, манипулациите и операциите при различните видове планировка.
При избиране на оптимален вариант на планировката може да се използва следния пример:
Първи вариант. На работното място няма приемна маса и детайлите са разположени от лявата страна на работника, върху пода - обработените детайли на разстояние 2 м, а необработените - на 1,5 м. За да се изпълняват манипулациите “сваляне на обработения детайл и поставяне на място” и “вземане на детайла от пода и поднасяне до машината”, се извършват движенията, показани в следващата таблица:
Съдържание на движенията
Време /стотин в мин/
Обръщане наляво на 90 град.
1,12
Пренасяне на детайли на три крачки
2,7
Оставяне на детайла с навеждане
1,74
Протягане на ръката на 50 см.
1,13
Хващане на необработения детайл
0,44
Изправяне (съвместно с обръщане)
1,91
Пренасяне на детайли на три крачки
2,7
Пренасяне на детйла до захващото устройство
1,3
Общо време
13,04"8 сек.
Втори вариант. На работното място няма приемна маса и палети. Необработените детайли са разположени вдясно но две метра от машината, а обработените - вляво на два метра от нея върху пода.
Необходимите движения и продължителността им са дадени в следващата таблица.
Съдържание на движенията
Време /стотин в мин/
Обръщане наляво на 90 град.
1,12
Пренасяне на детайли на три крачки
2,7
Оставяне на детайла с навеждане
1,74
Изправяне (съвместно с обръщане)
1,91
Отиване до необработения детайл
2,7
Навеждане
1,74
Хващане на необработения детайл
0,44
Изправяне (съвместно с обръщане)
1,91
Пренасяне на детайла до машината
2,7
Поднасяне на детйла до захващото устройство
1,3
Общо време
18,26"11,1 сек.
От посочените данни личи, че разходът на труд се увеличава, когато необработените и обработените детайли са на отделни места. Анализът на състава и структурата на движенията показва, че във втория случай има допълнителни движения: навеждане, изправяне, отиване до необработения детайл и пр.
Трети вариант. Работното място е обзаведено с приемна маса и палети. Приемната маса, върху която са разположени палетите, е поставена отдясно на работника почти до самата машина.
Разходите на време са дадени в следващата таблица:
Съдържание на движенията
Време /стотин в мин/
Обръщане наляво на 90 град.
1,12
Отпускане на детайла в палета
0,12
Протягане на ръката за нов детайл - 30 см.
0,58
Хващане на необработения детайл
0,44
Обръщане надясно на 90 град.
1,12
Поднасяне на детйла до захващото устройство
1,3
Общо време
4,68"3 сек.
Седми етап - формиране на окончателен вариант на планировката. През този етап се нанасят корекции в предварително взетите решения, ако при проверката се установи необходимост от изменение. Окончателният вариант се представя чрез подходящи схеми, които най-добре характеризират всички решения, свързани с планировката на работното място. Целесъобразно е да се представят поне три схеми - мащабна схема на общото разположение на средствата на труда на работното място, схема за хоризонтална планировка и схема за вертикална планировка.
Правилната планировка на работното място предполага минимални и икономични движения на работника. За тази цел всички инструменти, приспособления, материали и други, с които борави, трябва да бъдат разположени в зоната на удобната достигаемост, т.е. изпълнителят да изпълнява своите функции без да променя работната си поза или без да се придвижва. В тази зона се работи без излишни извивания, наклонявания, прикляквания, повдигания на пръсти и други излишни движения, предизвикващи допълнителна умора и загуба на работно време. Зоната на достигаемост се определя от антропометричните данни на човека - ръст, дължина на ръката, височина на лакътя и други.
5. Обслужване на работното място
Организацията и обслужването на работното място е неразделна част от общите проблеми на рационалната организация на труда като част от управлението на персонала. Обслужването на работното място обхваща всички онези дейности, свързани с: подготовка на производството, поддържане на оборудването, енергетичното стопанство, индустриалното стопанство, материално-техническото снабдяване на работните места, транспортното обслужване на производството, контрола върху качеството на продукцията, битово-стопанското обслужване на работниците по време на работа и други. Схематично функциите на обслужване на работното място са показани на схемата:
Обслужването на работното място има задачата да осигури непрекъсната и ритмична работа на работниците. Липсата на добро и цялостно обслужване на работното място води до чести престои, до намаляване на потенциалната възможност за висока производителност на труда, които се крият в рационалната организация и високата механизация на труда на основните работници.
Същност на обслужването на работното място е делението на процесите на основни и спомагателни и произтичащото от това разделяне на работниците на основни и обслужващи.
Към организацията на обслужването се предявяват следните изисквания:
Пълна съгласуваност и подчиненост на процеса на обслужване на основния производствен процес;
Предварително и ритмично снабдяване с материали, детайли, инструменти и други;
Комплексност на обслужването;
Бързо отстраняване на появилите се нередности в обслужването;
Икономичност на обслужването.
5. 1. Проектиране обслужването на работните места.
Обслужването на работните места се проектира в следната последователност:
определяне на състава на функциите по обслужването и разпределението им между изпълнителите;
установяване на формата на обслужване;
определяне на нормите на обслужване;
установяване на регламента на обслужване /последователност на обслужването/.
Особено внимание при организацията на обслужването на работното място се обръща на синхронизацията на работа на работниците, изпълняващи основните видове работи, и тия, занимаващи се с тяхното обслужване. За целта е необходима пълна съгласуваност между графика на основната и обслужващата дейност, като обслужващата трябва да изпреварва основната. За постигане на пълна съгласуваност трябва да се предвидят и съответните средства за производствена информация /сигнализация/.
5. 2. Форми на обслужване на работното място
Формите на обслужване на работното място на дежурна, планово-предупредителна и стандартна.
Дежурно обслужване. Намира приложение в малките и средните предприятия с единично и дребносерийно производство. Същността на тази форма на обслужване се състои в това, че спомагателните работници и обслужващите работници се повикват от основните работници при нужда. Някои от функциите на обслужване се изпълняват от основните работници и в този случай формата се нарича “самообслужване”. Достойнството на дежурната форма е относително малкия брой спомагателни работници, а основния й недостатък се заключава в това, че нейното положение може да доведе до загуба на работно време на основния работник - даже в този случай, когато обслужващия работник не е зает с друга работа, между повикването и явяването му на обекта на обслужване се губи немалко време и се намалява производителността на труда на основния работник. Загубата на работно време е значително по-голяма ако, ако спомагателния работник е извикан на друг обект за обслужване. За самообслужването могат да се отбележат два недостатъка - първо, основният работник не винаги притежава необходимата квалификация за изпълнение на всички функции по обслужването, и второ, престоите на технологичното оборудване при самообслужването многократно нарастват за сметка на времето за получаване на необходимите инструменти, запасни части и детайли, контролно-измервателни уреди и апаратура. Ето защо формата на самообслужване е оправдана само в изключителни случай при малък обем на работата и относително просто оборудване и технология.
Планово-предупредителна форма. Прилага се в условията на серийното и едросерийното производство и при достатъчно голям обем на работата. При тази форма всички или почти всички обслужващи функции се изпълняват от предварително изработени и технически обосновани план-графици. Обслужването се извършва от висококвалифицирани работници в условията на професионално-квалификационно разпределение на труда. Обслужването се извършва по календарен график независимо от това, изправно ли е оборудването или не е изправно.
Стандартно обслужване. При тази форма всички или повечето важни функции се изпълняват по твърд времеви график, в който се предвижда не само времето за обслужването и престоите на оборудването и работниците, но и последователността на различните видове обслужване. Намира приложение в масовото производство, като всички обслужващи функции се изпълняват от специалисти с висока квалификация.
Проектиране организацията на работните места
Според научната организация на труда работното място на управленческия работник трябва да отговаря на следните изисквания:
Да заема минимална площ в служебното помещение и да бъде оборудвано със специализирана мебел и съвременна организационна техника;
Да осигурява изпълнението на определен вид работа в съответствие с изискванията на научно обособената технология на управленческия процес;
Да помага за изразходване на минимални физически или умствени усилия от страна на управленческите работници при изпълнение на всички видове дейности.
Основния елемент на работното място на всеки управленчески работник е работната мебел, която служи за:
Непосредствено прилагане на управленческия труд;
Съхраняване на изучените, преработените и новосъздадените документи;
Съхраняване на справочни материали, инструменти, организационно-изчислителна техника и др;
Извършване на работата в най-удобна и най-малко уморителна поза.
Необходимите средства за организационно обзавеждане на работното място на управленческите работници са следните:
Бюрото за работа с документи. При необходимост се добавя маса-приставка за работа с образци, документи с голям формат, лабораторно оборудване, организационно-изчислителни средства;
Канцеларски шкаф за съхраняване на документи, справочници и други информационни материали, технически средства, лабораторно и друго оборудване;
Стол или кресло с регулиране височината на седалката и ъгъла на наклона на облегалката.
В основата на проектирането на работното място се използват следните параметри, които дават възможност мебелите да се регулират индивидуално в зависимост от физическите данни на работника.
височина на работната плоскост на бюрото при работа с документи - 720 - 730 мм;
височина на работната плоскост при работа с организационно-изчислителни средства - 650 - 670 мм;
разстояние на предмета на труда до очите на работещия - 450 мм;
средна височина на седене - 420 - 450 мм.
На всяко работно място могат да бъдат разграничени две основни зони - зона на работа и зона за съхраняване на материалите и оборудването.
Всяка от тези две зони може да бъде разделена на подзони в зависимост от характера на работата, вида и обема на съхраняваните материали.
Основните принципи за рационално разполагане на предметите и средствата на труда във функционалната зона се свеждат до следните по-важни изисквания:
в работната зона не трябва да има нищо излишно;
всички работни материали и предмети, намиращи се в работната зона, трябва да се разполагат в пределите на нормалната зона на управленческия работник;
всички материали и прибори, с които работи сътрудникът, трябва да имат определено място чрез което се съкращава значително времето за тяхното намиране;
местата за съхранение на материалите и оборудването трябва де се избират в зависимост от това, колко пъти се използуват през работния ден; колкото по-често се използва даден материал, толкова по-бързо трябва да се намира и по-лесно да се открива.
В зависимост от вида и характера на изпълняваните от управленческите работници работи работните места могат да бъдат разпределени в пет групи:
В първата група влизат работните места, предназначени за съставяне на текстови документи с преобладаване на ръкописи, литературни и други материали. За тази група могат да бъдат разработени редица варианти, различаващи се един от друг по площта на работното бюро, капацитета на местата за съхраняване на документите и оргатехниката и др.
Към втората група се отнасят работните места, предназначени за изпълнение на чертожно-графически работи.
Третата група обхваща работните места с масово използване на картотечното обслужване.
В четвъртата група влизат работните места за изпълнение на работи от организационно-административен характер, присъщ на ръководители от различен ранг.
В петата група влизат работните места за изпълнение на специални видове работа /изчислителни, диспечерски и т. н./.
6. Заключение
В заключение мога да добавя, че при създаването на организацията на работното място е необходимо да се изучат особеностите на процеса или операциите, които ще се изпълняват от него, специфичните условия на производството, броят на работниците, видовете материали, които ще се използват, и инструментите и машините, необходими за осъществяването на процеса, и след това да се пристъпи към усъвършенстването на съществуващата или към създаване на нова организация на работното място.
Възлагане на произво- дствена задача, добиване на документацията, наряда и производствения инструктаж
Снабдяване с енергия, електричество, пара, сгъстен въздух и др.
Контрол върху качеството и със-тоянието на проду-кцията, измерител-ни инструменти и приспособления.
Комплектуване на материалите и транспортирането им до работното място. Използване на готова продукция.
Работно място
Складиране, съхранение, отчет и отпускане на материали, инструменти и детайли.
Осигуряване с инстру-менти и текущото им поддържане.
Настройване на инструментите и машините.
Снабдяване със специално работно облекло, средства за индивидуална защита, санитарно-хигиенно обслужване.
Текущо поддържане на производствените сгради и съоръжения
Профилактично обслужване и ремонт на техноло-гичното оборудване.
