РЕФЕРАТ

ТЕМА: Войната за независимост на САЩ

София, 24 Юни 2001 г.

Дълбоките корени на Американската революция могат да се открият още в началото на ХVІІІ в. Най-важно последствие от процеса на колонизоцията на Америка е интензивното развитиие на местното селско стопанство. В основен селскостопански район на бъдещите Съединени американски щати се превръща Юга, с неговите огромни плантации, които са безусловна собственост наанглийски аристократи или спекуланти, получили поземлената си собственост пряко от краля. Именно образуването и запазването на едрото феодално земевладение в американските колонии на Великобритания става главен социален проблем, доколкото създадената икономическа система лишава от замя много свободни американски граждани. Феодалното земевладение е важна пречка за стопанския напредък на страната поради ограничеността на възможностите за интензивно възпроизводство при феодалната система на собственост.

Исторически антипод на феодалното земевладение в Северна Америка е скуотърството, олицетворяващо и утвърждаващо копиталистическите тенденции в американската колониална икономика. Неговата база е наличието на огромни, все още незаети и необработваеми земи. Скуотърството, или произволното заселване на свободните земи, получава широко разпространение в кроя на ХVІІ в. В социално-икономическо отношение то непрекъсната умножава и засилва дребното фермерство, на което предстои да стане гръбнакът на бъдещата американска капиталистическа структура в сектора на селското стопанство. То е главна причина за англо-американския конфликт и става главен носител на демократичните преобразувания на американската икономика по отношение на селското стопанство.

Спорът за земята и противоречията в обществените взаимоотношения върху нея не са единствената сфера на зараждащия се конфликт. Важна икономическа предпоставка за него е и развитието на местната колониална промишленост и опитите на Англия да стре по законодателен път тази растяща тенденция. Мотивите на английските закони, насочени срещу американската промишленост са, че създаването на манифактури и други индустриални образувания в колониите уврежда интересите на английските фабриканти и търговци и намалява зависимостта на Северна Америка от Англия. Още от средата на ХVІІ в. английското правителство възприема строга политика на краен меркантилизъм по отношение на промишлеността и търговията в колониите. Чрез нея английската буржоазия се стреми да създаде опримални вътрешни и външни условия за извършващия се в нейната страна индустриален преврат.

Тези икономически явления спомагат за създаването на американската нация, като сбор от няколко националности. Съзнанието за общност и единство постепенно обхваща и културния живот.

Преминаването към новия етап в политическото развитие на американското буржоазно общество е предшествано от философско- идеологическо обянение и оправдание на отделянето, съпротивата и бунта. Изтъкнати американски мислители и теоретици, които започват да търсят правни и исторически основи за съпротивата срещу гнета и изграждат своите убеждения, позовавайки се на английския конституционализъм и парламентаризъм, на английската буржоазна демокрация и практика на свободно развитие на капитализма. Американската доктрина за правото на съпротива отначало се основава само на Библията и съчиненията на Джон Лок (основани на идеите за “естествени права” и “естествен закон”).

Първите масови демонстрации на недоволство са предизвикани от Акта за гербовия налог, който е най-тежкия от всички наложени дотогава данъчни задължения. Започва и бойкот на английския внос.

От 1768г. британското правителство настанява допълнителен брой войска от метрополията. В Бостън и Филаделфия - огнища на анти колониалното движение - са въведени допълнителни контингенти армия. Заедно с това водачите на “Синове на свободата” сформират доброволчески отряди.

През 1770г. антиколониалното движение на американското население преминава в нова фаза. Неин основен белег е изживяването на компромисните настроения сред част от колебаещите се в американската буржоазия и силно намаляване на влиянието на съглашателските сили вътре в пронивциалните правителства. Разкваритуваните в Бостън и Филаделфия английски войски стават причина за непрекъснати малки и големи инциденти между местната опълченска милиция и английските патрули.

По линията на перманентни конфликти идва прочутото “бостънско пиене на чай”. По онова време английската Остиндийска компания е в критично финансово състояние и отчаяно търси пласмент на застояла продукция чай. При пристигането на корабите в Чарлстън целия товар е конфискуван и запечатан в склад. Във Филаделфия и Ню Йорк не е позволено разтоварването на стоката и корабите принудително са върнати обратно. В Бостън съществуващият там Комитет за контрол на антианглийския бойкот и организацията “Синове на свободата” провежда предварителна агитация в целия град. През нощта след пристигането на корабите( 17 декември 1773г.), група дейци от”Синове на свободата” проникват в корабите и изхвърлят цялото количество чай в океана. В резултат на това през март 1774г. британското правителство издава 5 репресивни акта ( първия предвижда закриването на бостанското пристанище, втория лишава Масачузетс от правото да има свое конституционно изборно представителство, според третия заподозрените в антиправителствена дейност може без предварителни обяснения да бъдат подведени под съдебна отговорност от специално създадените съдебни органи на английската администрация, четвъртия продължава силата на Квартирния акт за статута на британските войски, а петия присъединява лежащите на северозапад от Алегейнските планини земи към отделната провинция Квебек и въвежда допълнителни религиозни и граждански свободи за населението на бивша Френска Канада, с което тя е противопоставена на другите колонии).

В обстановката на краен предел на революционната агитация от страна на “Синове на свободата” във Филаделфия на 5 септември 1774г. е свикан т. нар. І континентален конгрес. В заключителната му част английската политика е окачествена като “неконституционна, настраведлива и запрашителна за свободното развитие на американстите колонии”

През февруари 1775г. в Масачузетс е създадена комисия за изработване правилата на конституционната армия. С обсъждането на този въпрос се занимава свиканият конгрес на представители от Масачузетс на мястото на разпуснатата колониална асамблея. Той преминава в остри дебати между представителите на умереното крило и защитниците на по-радикални действия.

Докато заседава конгресът в Масачузетс, доброволчески отряди започват военна подготовка - организират складове за оръжия и провеждат военни обучения. Вдъхновители и ръководители са С. Адамс и Джон Хенкок. Генерал Хейдж издава заповед на британските подразделения да разоръжат дислоцираните около Бостън доброволчески отряди и да арестуват водачите им.

Британското командване се старае да запази в тайна военните приготовления, но представители на комитета за безопасност стриктно следят придвижването на английските войски. На 18 април британски войски с численост 700 - 800 войника се събират в Бостън, за да се отправят към Конкорд, но складовете за оръжия вече били разтурени от комитета за безопасност. Припасите в Конкорд били разпределени по близките селища.

Британските войски се отправят за Конкорд под прикритието на нощта. Много от командирите разбират за целите на операцията едва преди тръгване. В момента, когато английските отряди напускат Бостън, дежурен наблюдател на комитета за безопасност подава сигнал и куриерите на патриотите потеглят, за да съобщит за нападението. Когато те пристигат в Лексингтън, разположен на пътя към Конкорд, бият тревога и вдигат на крак местната милиция. Става въоръжен сблъсък, както и в Конкорд, където американците също съумяват да обърнат в бягство английските войски.

Резултат от събитията в Ленксингтън и Конкорд е мобилизация на нови отряди с численост над 1100 човека. Неголеми групи се крият навсякъде из домовете, дворовете, по улиците. Те обстрелват англичаните по целия обратен път от Конкорд. В това сражение американците използват тактиката на разпръснатия строй, заимствана от индианците.

Събитията от Лексингтън и Конкорд са въоръжено въстание против британското господство, начало на американската война за независимост.

Още преди законодателните мерки, конституиращи създаването на американски въоръжени сили, се сформира революционна армия, чиито войници с гордост се назовават “момчета на свободата”. Бостън, откъдето тръгват британските войски за разправа с американските патриотични сили, е обкръжен и обсаден от новосъздадените партизански отряди на Нова Англия.

В Ню Йорк организацията “Синове на свободата” ръководи завземането на арсенала, а след това организира милиционерски корпус, завзема в свои ръце митницата, складове с различни снаряжения и припаси, конфискува товарите на английските съдове, доставящи снаряжения за британския гарнизон в Бостън. Завзетите оръжия позволяват да се организират на много места доброволчески отряди, които започват партизанска война срещу Англия. През май 1775г. те дори се отправят към Канада, но тази акция се оказва несполучлива.

Три седмици след събитията в Лексингтън и Конкорд, във Филаделфия е открит ІІ Континентален конгрес, чийто делегати апелират за незабавни действия. На 14 юни 1775г. този конгрес приема постановление за създаване на регулярна армия и осигуряване средства за съществуването й. Той прави и решителна крачка за пълно скъсване с метрополията. Важен въпрос в работата му е изборът на главнокомандващ. Назначаването на Джордж Вашингтон за глава на комитета по изработване на правилата за въоръжените сили до известна степен определя избора. За главнокомандващ претендира и президентът на Континенталния конгрес Дж. Хенкок, който е един от лидерите на освободителното движение.

Дж. Вашингтон се оказва най-подходящ във всяко отношение. Той се отличава в Седемгодишната война като находчив военачалник. Всички го познават като противник на английската колониална политика. Това, че той е богат плантатор от Вирджиния, принадлежи към състоятелните аристократични кръгове и изповядва умерени възгледи, допада на консервативната част от Конгреса.

Предлагането на Вашингтон, а след това и избирането му за главнокомандващ, е важна политическа стъпка, осигуряваща привличането на плантаторите от Юга на страната на революцията. От друга страна това е изгодно за ръководителите на освободителното движение от Севера и поставя под контрол консервативно настроените политически дейци и вече съществуващите революционни отряди, разположени предимно на територията на Масачузетс.

На 15 юни конгресът издава постановление за създаването на въоръжените сили и избира Вашингтон за главнокомандващ, а два дни по-късно още неорганизираните части встъпват в сражение с британските войски. След събитията в Лексингтън и Конкорд английските отряди се разполагат на стратегически изгодната позиция Банкърз Хил - над Бостън, а след това по неизвестни причини я напускат. Тогава американците заемат тази височина и за една нощ там построяват укрепления. Британските войски под командването на генерал Хейдж на три пъти атакуват американците, за да завземат отново височината. Сражението помага на много колебаещи се членове на Конгреса да преминат на страната на революцията, а други - обратно, ги праща в лагера на противниците й.

Идеята за независимост в Америка става все по-популярна и това се осъзнава от все повече делегати на Конгреса. Но под влиянието на консервативно настроените деятели, страхуващи се, че падането на властта на Англия ще доведе до анархия в колониите, е предприет последен опит за примирение.

След Лексингтън, Конкорд и Банкърз Хил колониите фактически се оказват в състояние на война с Англия. Окончателното скъсване с метрополията става почти неизбежно и ръководителите на освободителното движение пристъпват към обсъждане на въпроса за статута на колониите. Логиката на събитията ги довежда и до проблема за независимостта. Те не са в състояние да се противопоставят на натиска на радикално настроените делегати, настояващи за активни действия.

Прелом в настроенията на американците настъпва през 1776г. след публикуването на памфлета на Томас Пейн “Здравият смисъл”. Авторът е англичанин, но и в родината си е известен като защитник на демократическите възгледи.

През пролетта на 1776г. Конгресът пристъпва към осъществяване на мероприятия, чиято крайна цел е провъзгласяването на независимостта. На 10 май е одобрена резолюция, предложена от Дж. Адамс и препоръчваща всички колонии да организират собствени органи на властта, независими от британската корона. На 15 май тази резолюция е допълнена с преамбюл, гласящ, че всяка власт, произлизаща от метрополията, трябва да бъде напълно ликвидирана и новото правителство трябва да се опира само на властта на народа от колониите. Приемането на тази резолюция и преамбюла към нея е важна стъпка към провъзгласяването на независимостта .

Скоро става ясно, че въпросът за независимостта все още не е решен. На 7 юни 1776г. делегатът от Вирджиния Ричард Хенри Ли внася за разглеждане в Конгреса резолюция, която развива одобреното предложение на Дж. Адамс. Резолюцията на Р.Х. Ли има три пункта:

Резолюцията на Ли не се поставя веднага на гласуване, а се взема компромисно решение да се отложи до 1 юли окончателното решение, за да се даде възможност на делегатите на Конгреса да получат инструкции. Създадена е комисия в състав Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, Джон Адамс, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън, която до тази дата да подготви Декларация за независимостта. След това е избрана комисия за изработване “Членовете на конфедерацията” и трета комисия за обсъждане възможните съглашения с други държави.

На 1 юли 1776г. Континенталният конгрес пристъпва към обсъждане на въпроса за провъзгласяване на независимостта. Макар за подготовката на Декларацията за независимостта да е създадена комисия, тя всъщност е написана само от Джеферсън. Тя е първият в историята официален държавен документ, който провъзгласява принципа на народния суверенитет като основа на държавното устройство. Декларацията признава на народа правото му на въстание.

Не само идеите на древните автори, английските философи и френските просветители са определили светогледа на Джеферсън. Неговите възгледи, намерили отражение в Декларацията за независимостта, отчитат опита на самите американски колонии, техните собствени демократични традиции.

В съответствие с философските възгледи на Джеферсън Декларацията провъзгласява идеите на буржоазната демокрация: равенство на хората, тяхното естествено право на живот и свобода.

Декларацията за независимостта има ярко изразен революционно-демократичен характер. Нейното приемане започва с гласуването на резолюцията на Р.Х. Ли. Подготвеният от Джеферсън и приет от членовете на комисията проект на Декларацията за независимост е приет на 4 юли 1776г. Този ден става национален празник на американския народ.

Публикуването на Декларацията за независимост намира жив отклик не само в американските колонии, но и далеч зад техните границиц Тя вдъхновява борците срещу абсолютизма и феодалните порядки, зове към въстания и това е най-важното й значение.

Приетата в момент на най-голям подем на революцията, Декларация за независимост е породена от този подем и отговаря на стремежите на широките народни маси. Провъзгласените в Декларацията принципи напълно отговарят на интересите на националната буржоазия, влязла в съюз с плантаторите против старите порядки и господството на колониалната аристокрация. Националната буржоазия е заинтересована от революционните преобразования, за да премахне пречките по пътя си към властта.

Декларацията за независимост е призната за един от най-важните документи в американската история, свидетелстващи за героични дела и революционни традиции. Но наред с това трябва да се отбележи, че тя оставя в сила позорната институция на робството. В действителност Джеферсън предлага в проекта й да се забрани робството и търговията с роби, но по настояване на делегатите от Юга този пункт е премахнат.

Положенията на Декларацията за независимост не се отнасят за коренните жители на Америка и за жените.

Наред с дейността на ІІ континенталния конгрес важен етап за установяването на новата държавна власт е избирането на местни органи на властта (събрания и конвенти) на мястото на разпуснатите колониални администрации. Тяхната дейност е до известна степен под контрола на Комитетите за връзка и безопасност. С изработването на местните конституции, събранията стават по-самостоятелни в дейността си.

В съответствие с приетите нови конституции всеки щат разработва собствена система за управление. Променят се и хората в управлението. Губернаторите на щатите вече не се назначават от краля, а се избират чрез пряко гласуване и за определен срок от време измежду местните хора, имащи голямо състояние. На разположение на избраните губернатори са изпълнителни съвети, съставени от избрани известни личности.

В 10 от колониите законодателните събрания са съставени от две палати. Сенатът (горната камара) е избиран от представители на висшите слоеве на обществото.

Изработена е и общоамериканска конституция “Състав на конфедерацията и вечния съюз”, провъзгласяваща единството на щатите в борбата за утвърждаване на независимостта и отхвърлянето на монархическия строй. По същество тя е буржоазно-демократическа конституция. Предложена е от Б. Франклин през юли 1775г., но е отхвърлена под влияние на консервативните депутати. Приета е едва на 1 март 1781 г.

Съгласно “Състав на конфедерацията и вечния съюз” върховен орган е конгресът. Той се състои от 1 палата, депутатите в която се избират всяка година. Според тази конституция президент като представител на изпълнителната власт няма. Щатите запазват пълен суверенитет по много въпроси. Решенията на конгреса имат за тях консултативен характер. По много причини “Състав на конфедерацията” е “слаба” конституция. Една от основните й слабости е, че не дава на централната власт ефективни лостове за управление на страната.

В условията на военно време жизнено необходима е мобилизацията на материалните и човешки ресурси за успешна борба с вражеската армия. За централната власт - Конгресът, на когото се пада решаването на тази задача, тя се оказва прекалено сложна. Показателни за състоянието и характера на държавната власт в САЩ от времето на войната за независимост са средствата и методите, които използва Конгресът в икономическата и финансовата политика.

Новата държава изпитва остър недостиг на средства, които са необходими за издръжка на Конгреса и другите органи на централната власт. Най-големи разходи отиват за закупуване на оръжия, военни снаряжения и продоволствия за армията.

За да получи необходимите средства, Конгресът започва масово пускане на книжни пари. Въведена е нова парична единица - американски долар, чиято стойност се приравнява със стойността на испанския долар. Първото решение за пускане на книжни пари е взето през юни 1775г., почти една година преди провъзгласяване на независимостта. Към датата на провъзгласяването й вече са отпечатани 20 милиона долара. Войната бързо ги поглъща и общата сума на пуснатите от Конгреса книжни пари за целия период на войната за независимост възлиза на 226 милиона долара. Паралелно с това се пускат книжни пари и от щатите, общата сума на които не е по-малка от пуснатите от Конгреса. Необходимостта от финанси е толкова голяма, че нови пари се пускат всеки месец, а понякога и два пъти в месец. Континенталните долари наводняват страната и предизвикват огромна инфлация. За да се повиши значението на книжните пари, Конгресът приема постановление - те задължително да се ползват при всякакви плащания, включително плащането на налозите в щатите. Централното правителство се надява да изземе излишните книжни пари, да възстанови финансовия баланс в страната и да ликвидира инфлацията. За целта Конгресът пуска заеми, облигациите за които могат да се купят с книжни пари. За тези заеми отначало се плащат 4%, а по-късно 6% годишно. Освен това Конгресът пристъпва към пускане на сертификати, отиващи за нуждите на офицерите и войниците от американската армия.

Опитвайки се да облекчи финансовите трудности, Конгресът се обръща и към друг източник - задграничните заеми. Но и това не помага. Опасността от икономически крах нараства. Членовете на Конгреса си дават сметка за евентуалните катастрофални последствия от това и повдигат въпроса за преразглеждане и преустройство на финансирането. По-рано основно финансово задължение на щатите пред централното правителство са паричните плащания за събираните данъци. Сега вече всеки щат се задължава да доставя в натура продоволствия и снаряжения, а също така и изплащането на заплатите в армейските части, дислоцирани на тяхна територия. При изпълнение на тези условия голяма част от дължимите пари се приспада.

Въпросът за финансовата политика на Конгреса е една от основните причини за разногласията между лявото и дясното крило на освободителното движение. Широките слоеве на населението - фермерите и занаятчиите са застъпници на “евтините” пари. Под тяхно влияние Конгресът се опитва да прокара мерки, фиксиращи цените и насочени срещу спекулата. Тези опити не се увенчават с успех. В крайна сметка финансово-икономическата политика на Конгреса се оказва в полза на консервативните групи - търговците, плантаторите и крупните земевладелци, повечето от които натрупват крупни състояния от войната. В резултат на постоянната борба в Конгреса по въпроса за финансово-икономическата политика, отразяваща противоречията между различните слоеве, в страната се създава безизходна ситуация. В тези условия привържениците на силната централна власт провеждат реформа във финансовото министерство. Тя се основава на твърди икономии и довежда до увеличаване на постъпленията от щатите, намаляване на федералните разходи, сключване на нови задгранични заеми. Всичко това е за сметка на основната маса от населението - фермери, занаятчии и други представители на дребната буржоазия. Трудността при осъществяване на реорганизацията е в това, че общественото мнение се отнася с подозрение. Действията на централната власт постоянно са в противоречие с политиката на щатите.

Слабостта на централната власт оказва пагубно влияние не само върху състоянието на финансите и икономиката. Тя пречи и за ефективно организиране на отпор на врага, мобилизация на масите за борба с Англия. Един от основните недостатъци на “Състав на конфедерацията” е липсата на съществени изменения в положението на трудовите маси. Безправни остават индианците и негрите, от което се възползват противниците на американската независимост. Англичаните убеждават индианците, че само те се грижат за тях, а САЩ са заинтересовани да завземат земите им и няма да се спрат и пред физическото им унищожение. Тази агитация има резултат. Англия успява да склони повечето индиански племена да минат на нейна страна.

Аналогична е политиката й спрямо чернокожите. В самото начало на войната британското командване обявява, че негрите, които се сражават на страната на Англия, ще получат свобода. Това обещание довежда много негри в английската войска.

Във връзка с необходимостта от попълване числеността на американската армия Конгресът и американското командване са принудени да преразгледат отношението си към участието на негри в континенталната армия и да обявят за набор на негърски войници. Много негри участват и преди това във войната за независимост в състава на партизански отряди.

Най-прогресивните кръгове на американската буржоазия много преди войната за независимост са против системата на робството. Активен привърженик на отменянето му е Б. Франклин. Той е и участник в първата организация за борба с робството през 1775г. Съмишлениците на Франклин обаче са малцинство в Конгреса и войната не донася свобода на негърското население. Дори много от ветераните - негри са върнати като роби след края на войната.

Негърският въпрос е един от най-показателните примери за това как, нежелаейки да проведе решителна демократизация, Конгресът, т.е. правителството на буржоазията и плантаторите, сам пречи за повишаване боеспособността на американската армия.

Войната за независимост е не само война срещу Англия, но и гражданска война срещу вътрешните врагове, които в някаква степен са свързани с британската корона и олицетворяват контрареволюцията. Наричат ги тори или лоялисти. Те саботират решенията на революционната власт, развиват терористична дейност срещу привържениците на независимостта.

В отговор на саботажите и враждебните действия на лоялистите патриотите започват безпощадна борба с привържениците на Англия и всички, които са заподозрени в симпатии към метрополията. Още през 1776г. Конгресът приема решение за разоръжаване на лоялистите, за лишаването им от някои граждански и обществени права - лишаване от право на глас, забрана за заемане на държавни длъжности (съветници, адвокати, свещеници, лекари, учители и т.н.).

Съществуват цели армейски части, сформирани от лоялисти, които се сражават по-ожесточено и от английските. Освен тях през цялата война за независимост в тила на патриотичните сили действат контрареволюционни банди, чиито действия са особено жестоки.

Главни сили в преследването на лоялистите по места са комитетите за безопасност. Те издават заповеди за арестуване и наказание, съставят “черни списъци”, в които влиза всеки, който е заподозрян в сътрудничество с Англия.

Комитетите за безопасност, заедно с новосъздадените органи на властта, практически изпълняват ролята на диктатура. Те предшестват създаването на новите правителства на щатите и в много от тях остават да функционират и след създаването на правителство. Като органи на новата власт на народа комитетите за безопасност изиграват изключително важна роля в борбата с контрареволюционните сили.

Колкото и важна да е ролята на комитетите за безопасност, решаващо значение за изхода на войната за независимост имат действията на въоръжените сили на младата американска армия под командването на Джордж Вашингтон. Той стига до заключение, че е необходимо да се създаде единна континентална армия, а не във всеки щат отделна, и се обръща към Конгреса за вземане на съответни решения по въпроса.

Военните действия започват на 4 март 1776г. при Бостън. Там е записана и първата от многото победи на младата американска армия. Тя наброява малко над 20 хиляди души и се характеризира с голямо текучество. По численост и организация британската армия превъзхожда американската, но последната е с много висок боен дух.

На 20 януари 1783г. след сложни дипломатически преговори между САЩ и всички европейски държави, Англия, Франция и Испания подписват предварително съглашение, а на 4 март Англия обявява прекратяване на военните действия. В Америка текстът на съглашението е получен на 13 март, а на 11 април конгресът също провъзгласява края на войната. След внасянето на незначителни поправки в предварителното съглашение на 3 септември 1783г. в Париж е подписан текстът на окончателния договор. Той е ратифициран от Конгреса на 14 януари 1784г. и след размяна на ратификационните документи на 12 май 1784г. встъпва в сила. Мирният договор с Англия юридически потвърждава американската независимост.

Победата във войната срещу Англия е триумф за младата американска република, извоювала независимостта си в продължителна и упорита борба. След войната пред Съединените щати застават редица сериозни проблеми по нормализирането на вътрешния живот: преодоляване на икономическите трудности, приемане на мерки за укрепване на държавното устройство и др. От решаването им зависи съдбата на извоюваната независимост. Положението се оказва по-трудно от времето на войната. Американската икономика е в тежко състояние. Стопанството на страната е в упадък. Хаосът в сферата на финансите заплашва с крах цялата система. Инфлацията от военните години не само продължава, но и се задълбочава. Особено трудно е положението на дребните фермери и занаятчии, които масово се разоряват. Голяма част от населението задлъжнява и затворите в много щати се напълват с длъжници. Това предизвиква растящо недоволство сред народа. Започват нападения над щатските съдилища. На много места се провеждат събрания, които получават названието народни конвенти. На тях се приемат резолюции, осъждащи присъдите за дългове. Недоволството на народните маси стига и до въстания. Представителите на господстващите класи са за потушаване на бунтовете, но са необходими и политически действия за успокояване на масите. Логичен резултат от това са някои отстъпки - увеличава се броят на либералните депутати и се постига намаляване на данъците, отмяна на осъждането за дългове, намаляване заплатите на губернаторите. Стига се до заключението за спешно преразглеждане на системата на властта. Тя трябва да се заздрави и централизира. Многократно звучи призив за изработване на справедлива конституция. През пролетта на 1787г. във Филаделфия се свиква конституционен конвент с президент Дж. Вашингтон. Създаването на конституция има за цел да установи в страната законност и порядък. Тя, по замисъла на създателите си, е призвана да заздрави господството на богатите и да им помогне да се избавят от ужаса на “неконтролираната демокрация”. Главна цел на учредяваната политическа система е запазването на частната собственост и поставянето на бариери пред революционното движение. Членовете на конституционния конвент виждат основното зло в демокрацията и се стремят да спрат политическата активност на масите. По същество това е крачка назад в сравнение с приетата по време на войната “Състав на конфедерацията”.

Конвентът във Филаделфия е открит в края на май 1787г. и продължава да работи в продължение на 18 седмици. Той изработва съвършено нов документ, който би трябвало да влезе в сила след подписване от 9 щата, т.е. 2/3 от САЩ.

През тези 18 седмици делегатите обсъждат конституционните основи на държавното устройство на страната, което трябва да установи нов порядък, гарантиращ власт на националната американска буржоазия и плантаторите, възглавили борбата на колониите против Англия.

Конвентът разглежда две предложения, така наречените “план Вирджиния” и “план Ню Джърси”. След подробното им обсъждане е одобрен “план Вирджиния”, който става основа за изработването на новата конституция.

Една от основните особености на изработената от конвента конституция е така наречения принцип за “разделение на властите”. Цялата система висши политически органи се дели на три звена: изпълнителна власт начело с президент; законодателна - Конгрес и съдебна - Върховен съд. Тези звена са взаимно свързани и се установява централизацията на властта.

Главата на изпълнителната власт - президентът се избира за 4 години и разполага с толкова големи пълномощия, че започва да се говори за “имперско президентство”. Той утвърждава решенията на Конгреса или ги отменя, ако Конгресът не ги прегласува с 2/3 мнозинство. Той е и върховен главнокомандващ, има право да помилва, да сключва договори с чужди страни, да назначава членовете на кабинета, висшите дипломатически представители, а също така и членовете на Върховния съд. Той е длъжен ежегодно да представя пред Конгреса отчет за състоянието на делата в страната.

Законодателните функции принадлежат на Конгреса, който има две камари: горна - Сенат и долна - камара на представителите. Конгресът на САЩ има право да регулира търговията и данъчните облагания, да въвежда митнически тарифи и да пуска пари. Само Конгресът има право да обявява война и да започва военна мобилизация.

Горната камара представлява интересите на крупните собственици. За нейните членове - сенаторите е установен 6-годишен изборен мандат, докато за членовете на камарата на представителите той е 2 години.

Членовете на Върховния съд се избират пожизнено. Той има право да отмени всеки закон, решение на Конгреса или договор, признавайки ги за неконституционни.

Създадената с новата Конституция политическа система е насочена към максимално засилване на централизацията чрез предоставяне на широки пълномощия на главата на изпълнителната власт - президента, горната камара на законодателния орган - Сената и на Върховния съд. Това е бариерата срещу демокрацията.

Конвентът обсъжда и избирателните права на населението. Отказвайки се от въвеждане на каквито и да е ограничения, той обаче и не възприема всеобщото избирателно право. Имуществените и други ограничения, залегнали отпреди в конституциите на някои щати, остават в сила.

Освен мерките с общополитическо значение, конвентът приема и редица решения в интерес на заможните слоеве на населението. Дълговете подлежат на задължително погасяване не с книжни пари, а с метални. Давайки право на централното правителство да пуска пари в обръщение, конвентът забранява на щатите по-нататъшни емисии.

След продължителни разисквания по представителството на отделните щати в Конгреса делегатите достигат до решение всеки щат да има по 2 сенатора. Камарата на представителите се избира по принципа на пропорционалност с броя на жителите като се отчита и 3/5 от робското население, макар то да няма избирателни права.

По въпросите на робството и търговията с роби се стига до бурни дебати. Но и Конституцията, както и Декларацията за независимост, практически оставя тази институция.

Към началото на есента Конституцията е окончателно редактирана и на 17 септември е представена на делегатите на конвента за подписване. На следващия ден тя е публикувана.

Обнародваната Конституция предизвиква остри спорове между привържениците - федералисти и противниците - антифедералисти.

За да влезе в сила, Конституцията трябва да бъде ратифицирана от 9 от 13-те щата - членове на Съюза. Тази мисия се възлага на щатските конвенти, чиито делегати се избират от местните събрания. Цялата страна се разделя и започва остра политическа борба. Федералистите организират събрания, демонстрации, излизат в печата, агитирайки за ратифициране на Конституцията. Най-активни в тази агитация са създателите на Конституцията Дж. Медисън, Дж. Джей и А. Хамилтън.

Противниците на Конституцията - антифедералистите нямат разработена политическа платформа, но правят всичко възможно, за да сплотят силите си срещу ратифицирането. Стига се и до улични сблъсъци. За мащабите на страната силите на федералистите и на антифедералистите са приблизително равни. По социален състав антифедералистите са по-демократични, но и много разнородни. Тяхната основна опора са фермерите, занаятчиите и дребните собственици и начело на движението им се оказват представители на буржоазията и плантаторите. Освен това, нямайки ясна програма, те се занимават главно с критика на Конституцията.

В хода на политическата борба около Конституцията важно място заема въпросът за правата на човека. В 10 от 13-те щата, в текста на местните конституции този въпрос е включен. Седем от щатите поставят като условие за ратифициране на федералната конституция включването на членове, касаещи правата на човека.

През 1789г. Конгресът е принуден да приеме 10 поправки към Конституцията, които влизат в сила от ноември 1791г. Те включват: свобода на словото, печата и събранията; право да се притежава и носи оръжие; забрана за разквартируване на войници в частни домове в мирно време; неприкосновеност на личността и имуществото и др.

Конституцията на САЩ е най-прогресивната за онова време. Тя установява буржоазно-републиканска форма на управление, свободна от феодално-монархически порядки, въвежда единна федерална власт.

Приемането на Конституцията и установяването на новата централизирана федерална система спомагат за укрепване на независимото държавно устройство на САЩ.

Американската революция започва през 1775г., когато в колониите избухва въоръжено въстание и завършва през 1783г. с подписването на мирния договор с Англия, потвърждаващ успешното завършване на войната за независимост. Пролог на революцията е освободителното движение от 1763 - 1775г., което е органически свързано с последвалите преобразования.

Толкова неразривно свързано с нея е и следреволюционния период 1783 - 1789г., съпроводен от задълбочаване на борбата между слоевете на населението. В резултат на приемането на федералната Конституция от 1787г. и нейното подписване през 1789г. господстващите слоеве съумяват да затвърдят своето положение и да стабилизират обстановката.

Едно от най-важните постижения на американската революция е ликвидирането на феодалните институции, колкото и слаби и неразвити да са те. Именно те са основна пречка за развитието на капиталистическите отношения. Войната за независимост (революцията) премахва препятствието и едновременно с това е радикално политическо решение на задачите на буржоазната революция. Американската революция е и антиколониална. Тя вдига на борба нисшите слоеве, нямащи собственост, бедните фермери, дребните занаятчии. Точно тези “низини”, враждебно настроени към владеещите собствеността и заемащи административни постове, са главната движеща сила на революцията.

На господстващата класа се налага да направи отстъпки и да лавира, така че в сложните условия на антиколониална борба да не отблъсне народа и да запази за себе си ръководната роля, контрола и революционната активност. В Америка тези, които в началото играят ръководна роля в революционното движение, практически я запазват за себе си до края, та даже и след революцията.

Провъзгласяването на демократични свободи е важен резултат на революцията. Един от най-важните проблеми на революцията е въпросът за земята. Демократизацията и в тази област има ограничен характер, протича под знака на укрепване на едрата собственост върху земята против интересите на дребните собственици. Приема се и аграрен закон. Земята се превръща в предмет на свободна покупко-продажба, става открита за свободно прилагане на капитала.

Революцията не изпълнява едно от най-важните социално-икономически преобразувания - премахването на робството във всички щати. Това довежда до гражданска война през 1861 - 65 г., която премахва изцяло робовладелската система. До тогава тя съществува като политически компромис между буржоазията на Севера и плантаторите на Юга.

Използвана литература:

2