10. Временно руско управление. Изграждане на държавния апарат. Изработване на Търновската конституция.

І. Временно руско управлене.

Изграждането на Третата българска държава започнало още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. Обявяването на войната от Русия на Турция било предшествано от цяла поредица действия за мирно уреждане на българския въпрос.

Жестокостите, извършени над българите по време на Априлското въстание от 1876 г., както и отгласът на въстанието далеч извън пределите на Балканите накарали прогресивната общественост във всички европейски страни да заговори за неотложната необходимост от коренна промяна в полза на българите. Тази категоричност послужила като сигнал за руското правителство да пристъпи към по-енергични действия.

Възстановяването на българската държавност и създаването на основните звена на държавата е една от основните задачи, залегнала в провеждания от Русия политически курс. За изпълнение на тази значима и трудна задача още в хода на войната се сформира Временно руско управление.

Във временното руско управление могат да се разграничат няколко етапа:

Подготвителният започва още през ноември 1876 г., когато към главнокомандващия руската армия се създава специална “Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд Дунав земи” с ръководител княз Владимир Черкаски.

Военновременният започва с десанта при Свищов. По този начин е направена първата стъпка за реално въвеждане на гражданско управление.

Мирновременният етап обхваща периода от подписването на Санстефанския предварителен мирен договор до май-юли 1879 г., когато се извършва предаването на централната и местна власт в български ръце.

Със специална инструкция на руското правителство на създадената Канцелария за граждански дела се възлага изработването на нормативните актове за изграждането на основните звена на българския държавен апарат да стане на основата на доброто познаване на специфичните особености на страната и степента на духовното развитие на населението.

В издадените от руското правителство инструкции до дейците на Временното руско управление се обръща внимание да се положат усилия за привличането на лица от българска народност, които да бъдат назначени на различни длъжности и особено на лица, получили образование в Русия. Всичко това се прави с оглед стабилността на новото управление. В състава на управлението се ангажират изтъкнати български дейци като - Др. Цанков, М. Балабанов, проф. М. Дринов, П. Каравелов и др.

Още в началните месеци от въвеждането на ВРУ Канцеларията за граждански дела, начело с княз Черкаски разделя освободената територия на страната на 8 губернии, вклачваща 56 окръга. На така обособените 8 губернии (Свищовска, Сливенска, Пловдивска, Софийска, Тулчанска, Видинска, Търновска, Русенска) се назначават губернатори и вицегубернатори.

С оглед по-лесното въвеждане на новата администрация се запазват съществуващите административно-териториални единици, като се преименуват санджаците в губернии, казите - окръзи, нахиите - околии и общини.

С първите си още действия в областта на финансовото устройство КГД отменя тежките за българския народ данъци и създава като най-висши финансови учреждения т.нар. губернски и окръжни казначейства.

Както при определяне на общите положения, организацията и дейността на финансовите учреждения и в цялост на финансовото устройство на страната, така и при очертаването на задачите на Юридическата комисия, която под председателството на княз Черкаски да изработи проект за устройство на съдебното дело, като основна прозира мисълта на Черкаски да се избягват коренните реформи и нововъведения.

Основните принципи, на които започва изграждането на българската държавна организация намират приложение и след смъртта на княз Черкаски (умира от малария на 3 март 1878 г. - по времето на Санстефанския мирен договор) в дейността на княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков назначен за ръководител на създадения на мястото на КГД Съвет на управлението.В Съвета на управлението се обособяват 7 отдела: вътрешен; финансов и контролен; съдебен; учебен и духовен; военен; пощи, телеграфи, пътни съобщения и обществени работи; канцелария за общи и дипломатически дела, които са основата за изграждане на министерствата и имат за задача да улеснят прехода от временно устройство към постоянно държавно устройство.

Под ръководството на Финансовия отдел се определя дейността на главните финансови учреждения - губернските и окръжни казначейства. Установява се и ефикасен контрол върху тяхната дейност чрез ежемесечни отчети. За отстраняване на евентуални нередности при постъпленията се извършват ревизии от по-високо стоящите органи. В този контекст се създава и длъжността - съветник по финансовите въпроси към губернатора.

Така изградената финансова организация претърпява по-късно известна реорганизация, продиктувана от идеята за по-икономично разходване на местните ресурси предвид намалената по Берлинския договор територия на българската държава. Поради това Финансовият отдел закрива губернските казначейства с изключение на това в София, останало да действа като централно.

Предвид на особената важност на митниците като един от основните приходоизточници на държавата се изработват временни инструкции за митническите учреждения, наставления за управителите и чиновниците на митниците, за митническите стражари, както и Митнически устав.

С цел да се подпомогне развитието на търговията и на всички отрасли на промишлеността се създава на 25.01.1879 г. от кн. Дондуков Устав на БНБ, със седалище в София.

Не по-малка по обхват и значение е дейността на Съдебния отдел с ръководител С. Лукиянов. Начало на тази дейност се слага с учредяването от княз Черкаски на т.нар. Юридическа комисия със задача да изработи проект за съдоустройство и съдопроизводство.

Съдебната власт се предоставя на селските (помирителните) съдилища, на общите (окръжни - първоинстанционни и губернски - второинстанционни) съдилища и на особените (административни, търговски, духовни и кадийски) съдилища.

С цел да се съгласува и уеднакви прилагането и тълкуването на законните норми през ноември 1878 г. се създава ВКС. За седалище на ВКС като най-висша инстанция за цялата страна се определя София - бъдещата столица на Княжество България. ВКС разглеждал обжалваните решения и присъди на общите съдилища по гражданските и наказателни дела. ВКС има 2 отделения - гражданско и наказателно и се състоял от един председател и трима подпредседатели. За пръв председател се назначава С. Лукиянов - специалист по правните въпроси и управляващ Съдебния отдел при Съвета на управлението.

Във временните съдебни правила намират отражение прогресивните принципи на организация и дейност на съда. Те установяват принципа на независимост на съда, публичност, гласност, непосредственост на съдопроизводството, както и право на защита на обвиняемия.

Привеждането в действие на новата съдоустройствена система става в началните месеци на 1879 г. когато започнало масовото опразване на военно-полевите съдилища, които са действали до тогава предвид военновременната обстановка.

След прекратяването на военните действия под ръководството на Вътрешния отдел се изработват Временни правила за устройство на полицията в Княжество България. При разделянето на градовете и окръзите на полицейски участъци се вземали под внимание гъстотата на населението - на 1000 души селско и 500 души градско население да се падне по един стражар.

Вътрешният отдел полага и усилия за правилното организиране на затворното дело. Издават се в тази насока нормативни актове за учредяването на затворите, инструкции и разпоредби за окръжния лекар на затвора и затворническата болница, за разпределението на затворниците с оглед на извършените от тях престъпления, с оглед на пола и на възрастта им, за снабдяването им с нужното облекло и храна и т.н.

Под непосредственото ръководство на Вътрешния отдел се полагат основите на медицинско-санитарното дело. Пристъпва се към организиране на болници и аптеки, особено оскъдни за страната. Организирането на медицинско-санитарното дело се извършва със съдействието на намиращите се в състава на армията лекари и мед. сестри.

Във връзка с организираната още в началните месеци по личната инициатива на кн. Черкаски съобщителна мрежа и създадените пощенски станции, отделения и кантори се изработва Проект за организацията на пощенските съобщения, както за вътрешна, така и за външна кореспонденция.

ВРУ отделя особено внимание на изграждането на военна организация на страната. Този въпрос придобива особена актуалност след като стават известни несправедливите решения на Берлинския конгрес, който не само раздели българската държава, но и сведе първоначално определения двегодишен срок на престой на руското управление в Б-я на девет месеца.

За ядро на българската войска послужило българското опълчение. С откриването на Военното училище в София и с утвърждаването на земската войска в Княжество България се придава завършен вид на българската военна организация. Върховното управление на всички военни сили в страната се предоставяло на българския княз. Изпълнителната власт принадлежала на военния министър. Срокът на военната служба бил 10-годишен, от които 4 години на действителна служба и 6 - в запаса.

Учебният отдел под ръководството на българина проф. М. Дринов полага грижи за възстановяване дейността на училищата, за откриване на нови училища. Съгласно устава народните училища се разделят на три степени - първоначални, средни и главни. Откриват се две класически гимназии в София и Габрово и се основава в София първата държавна библиотека.

Дипломатическият отдел при Съвета на управлението насочва усилията си към разрешаването на сложните погранични конфликти, предизвикани от Турция, Сърбия и Румъния след разделянето на българската държава от Берлинския конгрес и уреждането на т.нар. бежански въпрос. Наред с тези задачи важно значение имат и усилията на Дипломатическия отдел за смекчаване действието на капитулационния режим, останал в сила за българската държава съгласно разпоредбите на Берлинския договор.

Капитулационният режим поставя в особено привилегировано положение категории чеждунци, които се изключвали от сферата на действие на местните закони.

При уточняване клаузите на самия Санстефански мирен договор въпросът за запазването на капитулационния режим не бил поставен. Но, на Берлинския конгрес западните държави, изхождайки от стопанските си интереси в тази част на Европа енергично настоява за включване на текст в договора, запазващ капитулациите. Поради крайно усложнената международна обстановка руското правителство е трябвало да се съборази с решенията на конгреса.

Чрез сключените между България и западните държави търговски договори, конвенции и спогодби българските правителства успяват ако не де юре, то де факто да премахнат някои от ограниченията в международноправния статут на българската държава много преди 1908 г., когато Б-я придобива качеството на пълноправен субект на международното право, юридически оповестено на 22.09. 1908 г. с обявяването на нейната независимост.

ІІ. Изработване на Търновската конституция.

Едновременно с изграждането на основните звена на българския държавен механизъм ВРУ започва подготвителните работи за изработването на конституционния закон на страната, който трябвало юридически да закрепи социално-икономическите и политическите изменения, настъпили в резултат на войната.

Със създаването на конституцията започва важен етап в процеса на изграждане на българската държава. С него приключва началния етап от нейното изграждане, през който на базата на извършилите се в политическата и социалната сфера на българското общество съществени изменения се полагат основните звена на българската държава.

При изпълнението на тази основна задача ВРУ се ръководило от разпоредбите, залегнали в Санстефанския мирен договор, и от издадените въз основа на договора инструкции на руското правителство.

Разделянето на единната българска държава с Берлинския договор, както и намаляването срока на действие на руската власт довжеда до изменение на начертания с въпросните инструкции план за изработване на Органическия устав. Доказателство за това е инструкцията на руското правителство, с която на императорския комисар Дондуков се нарежда да се пристъпи незабавно към изработването на проекта за Органически устав за държавно устройство на Княжество Б-я, след което проектът да се изпрати в Министерството на външните работи за разглеждане и одобрение.

Прит изработването на първоначалния проект за Органически устав за образец била взета Сръбската конституция и отчасти Румънската к-ция.

Изработването на първата българска конституция, известна в политическата ни история под наименованието Търновска конституция преминава през три важни фази: а) изработването на първоначалния проект за Органически устав за държавно устройство; б) прегледа на първоначалния проект в Петербург от т.нар. Особено съвещание; в) окончателно изработване и приемане на проекто-устава от Учредителното Народно Събрание във Велико Търново.

Първоначалният проект за Органически устав за държавно устройство на Княжество Б-я се изработва от съветника по правните въпроси и завеждащ Съдебния отдел при Съвета на управлението Сергей Лукиянов. Този проект предвижда за българското княжество Велико Народно Събрание и Обикновено Народно Събрание, съставено от депутати по право (по длъжност), по назначение от княза и по избор от народа. Съгласно проекта събранието разполага със законодателни и контролни правомощия, а също и с такива в областта на бъджетната материя.

Първоначалният проект включва в системата на върховните правителствени учреждения института на Държавния съвет, чийто членове се назначават както от княза, така и такива избирани от самото Народно събрание, като техния брой се определя в зависимост от съществуващите в страната губернии.

В първоначалния проект Лукиянов въздига в основен принцип правото на Събранието при положение, че изрази недоверие по отправена интерпелация от страна на правителството да бламира целия кабинет или всеки отделен министър. С включването на този принцип Лукиянов въздига политическата отговорност на правителството пред НС в съществен елемент на парламентарния режим.

Въпреки изпълнените с демократичен дух разпоредби включените в него принципи като тези за разнороден състав на НС с един чувствителен превес на назначаемите от княза и по право на заеманата длъжност членове, както и за имуществения избирателен ценз и ограничени права и свободи на гражданите му придават от части консервативен характер.

За отбелязване е също, че въпреки различните становища на най-изтъкнатите по това време български общественици, главното което ги обединява е, че във всички тях конституционната монархия се сочи като форма на бъдещото държавно управление. Тази форма се възприема и от двете партии на българската буржоазия - либерална и консервативна.

След изработването и обсъждането на първоначалния проект в Б-я той се изпраща в началото на м. ноември 1878 г. в Петербург за разглеждане и обсъждане от т.нар. Особено съвещание. Това всъщност е втората фаза, през която преминава изработването на първата българска конституция.

Макар и да запазва в основни линии, дадената с първоначалния проект структура и компетентност на органите на държавна власт и управление Особеното съвещание внася редица изменения, които засилват демократичния характер на проекто-устава. Възприемайки например установената с първоначалния проект сложна представителна система на депутати по право, по назначение и по избор Съвещанието не пропуска да подчертае необходимостта от засилване на изборния елемент в Събранието.

За разлика от първоначалния проект, проектът изработен в Петербург не включва в състава на Великото Народно събрание губернаторите и вицегубернаторите, с цел да се ограничи влиянието на изпълнителната власт и внесе повече демократизъм.

За разлика от първоначалния проект, съгласно който утвърждаването на одобрените от Народното събрание закони и тяхното обнародване принадлежи на княза, Петербургския проект постановява, че князът утвърждава и обнародва законите които са приети, а не само одобрени от Народното събрание.

Учредителното Народно събрание се свиква във Велико Търново на 10.02.1879 г. Броят на участниците в него възлизал на 231 души - 118 по право на заеманата длъжност, 89 души по избор - един на 10 000 от мъжкото население, 21 по назначение от Императорския руски комисар княз Дондуков-Корсаков и 3-ма като представители на различни учреждения и общества.

Непосредствено след свикването на Учредителното събрание в дните 11,12 и 13 февруари в знак на протест срещу решенията на Берлинския конгрес една част от депутатите предлагат свиканото вече събрание да се саморазтури. Други настояват заседанията да се отложат до изтичането на 9-месечния срок, предвиден в Берлинския договор. Трети по-реалистично мислещи правят предложение да се изпрати меморандум до Великите сили като се пристъпи към разглеждането на проекто-устава.

При тази всеобща национална възбуда се ландира идеята на Т. Икономов за политически дуализъм в рамките на Османската империя. А именно с оглед на разделянето на Б-я: българите да се откажат пред Европа от правата на Княжеството и да приемат за Б-я правата и положението на Източна Румелия, но в замяна на това да поискат две неща: простирането на тия права и над Македония и второ - присъединяването на тези три части от целокупна Б-я - Мизия, Тракия, Македония - в една автономна област. Но, за повечето учредители мисълта да се жертва независимостта на Княжеството при условие да се разпростре автономния режим се вижда не само неясна, но и опасна.

Така бурното и продължително обсъждане на общонародния въпрос приключва с обединението на депутатите около предложението да се изпрати меморандум до Великите сили в знак на протест срещу разделянето на Б-я.

Събранието излъчва една 15-членна комисия, наречена конституционна, която да изработи рапорт върху основните принципи (начала) на проекто-устава. Проекто-уставът за българската конституция се основава на четири принципи или начала. Те са: началото на свободата, на равенството, на самоопределението и на обезпечението или на сигурността.

Залегналите в рапорта на комисията призиви за подчинение и самоограничение стават причина за отхвърлянето на рапорта от Събранието. Другата обаче съществена причина за отхвърлянето на рапорта е в предложението на конституционната комисия да се учреди в българската държава сенат, която мотивира това свое предложение за двукамерна система на парламента с необходимостта от учредяването на орган, който да опазва равновесието между княза и НС, т.е. между изпълнителната и законодателната власт.

Отхвърлянето на предложението за сенат е тежък удар за старите. Няколко заседания по-късно на техните идейни политически виждания се нанася втори удар с отхвърлянето на Държавния съвет. Неговите правомощия в областта на законодателната, изпълнително-разпоредителната и съдебната власт са преценени от либералното мнозинство като твърде опасни.

За да подчертаят още по-ясно значението на НС като единствен в страната законодателен орган учредителите записват изрично, че то не само одобрява законите, но което е по-важно - то ги и приема.

Провежданият от Учредителното НС демократизъм се изразява и в предложението Обикновеното НС да се състои от представители, избрани направо от народа. Това решение довежда до отхвърляне на сложната представителна система на депутати по право, по назначение и по избор и до провъзгласяване на принципа на всеобщото избирателно право.

С цел да се обезпечи юридически неприкосновеността на българския гражданин се включва текст от Белгийската конституция, съгласно който “никому не може да се наложи наказание, което не е установено от закона”.

Приема се и текст, даващ право на българските граждани да съставляват дружества; текст за свободата на печата, от който отпада цензурата; принципът за задължително обучение.

Обикновеното НС има следните правомощия: да обсъжда и приема законопроектите; да обсъжда предложенията за държавни заеми, за намаляване, уголемяване или установяване на данъци; да обсъжда ежегодния бюджет; да преглежда сметките на Върховната сметна палата; да повдига питания за отговорността на министрите.

Що се отнася до Великото НС учредителите приемат, че то ще се състои от представители, избрани направо от народа. Случаи, при които се свиква ВНС: при изменение или преглеждане на Конституцията; при избор на монарх, т.е. на държавен глава и при избор на регенти; при обсъждане на въпросите за отстъпване или размяна на някоя част от територията на Княжеството.

С отхвърлянето на Държавния съвет българските учредители приемат разпоредби, посветени на МС, на който по конституционните разпоредби принадлежи изпълнителната власт и който като върховен орган на тази власт координира дейността на отделните шест министерства - на външните работи и на изповеданията; на вътрешните работи; на народното просвещение; на финансите; на правосъдието; и военното министерство.

Като последица от последователно прокараната от НС линия на противодействие и на откъсване от обвързаността към Империята е и решението му, че българското знаме ще бъде трицветно и ще се състои от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално.

С приемането на 16 април 1879 г. на първата българска конституция УНС завършва своята работа. То се закрива от Императорския комисар кн. Дондуков-Корсаков. На следващия ден във Велико Търново се открива Първото Велико Народно събрание, което избира за български княз принц Александър Батенберг.

11. Основни положения в основния закон на нова България - Търновска конституция. Държавно устройство. Народно представителство. Монархически апарат. Органи на изпълнителната власт. Провокация на министрите и министерска отговорност.

Търновската конституция определя структурата, функциите и компетентността на централните органи на държавна власт - на държавния глава, на МС и на НС. Според ТК Б-я е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство.

В ТК заляга важният конституционен принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Този принцип се свързва с името на френския автор Монтескьо, който изхожда от идеята “власта да спира власта”, с цел да не може да се злоупотребява с нея от страна на държавните органи. Този наистина важен конституционен принцип не трябва да се схваща като механично разделяне или като противоборство между властите, а като хармонично съчетаване и осъществяване на присъщото за парламентарното управление сътрудничество между органите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Друг важен принцип, който заляга в ТК е принципът на министерската отговорност. ТК не само включва този принцип, но урежда както политическата, парламентарната отговорност на министрите пред парламента, така и съдебната отговорност. Съгласно чл. 153 министрите в качеството си на ръководни органи на изпълнителната власт са отговорни пред държавния глава и НС “съвкупно за всички общи мерки, които те вземат, и лично всеки един за всичко, което той е извършил по управлението на поверената нему част”.

В ТК чрез чл. 155 се визират видовете министерски престъпни деяния, извършването на които дава основание на НС за търсене на съдебна отговорност от правителството: измяна на отечеството или на царя, нарушение на конституцията, предателство или някаква вреда, причинена на държавата за лична полза.

Принципът на министерската отговорност е важен и за това, че чрез него НС осъществява контрол върху правителствената дейност. Другото важно значение на този принцип е във връзка с чл. 8 на ТК, който обявява лицето на монарха за свещено и неприкосновенно. Съгласно чл. 18 обаче наредбите и разпорежданията, които излизат от царя имат сила в такъв случай, когато те са подписани от надлежните министри, които приемат на себе си всичката за тях отговорност. По този начин съществуващата до момента на приподписването монарша неотговорност се замества с отговорността на подписалия министър или подписали министри.

Според ТК върховен глава и представител на държавата е монархът (чл. 5). Той носи титлата Негово Величество Цар на Българте. Тази титла българският държавен глава придобива след обявяването на независимостта на Б-я на 22.09.1908 г., когато Б-я се провъзгласява за “Царство”.

В съответствие с принципа за разделение на властите ТК предоставя на държавния глава - монарх правомощия в областта на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Съгласно чл. 9 на ТК законодателната власт принадлежи на царя и на НС. Законопроектите и предложенията на правителството се внасят в НС от надлежните министри по царска заповед. Приетите от НС закони подлежат на утвърждаване от царя. Правото на държавния глава да свиква НС е строго определено предвид на това, че редовната сесия трае от 15 октомври до 15 декември и от 15 януари до 15 март, а по някои важни работи НС може да се свиква извънредно. По-съществено значение има правото на държавния глава да разпуща НС и да насрочва нови избори за народни представители. Конституцията предвижда нови избори за народни представители да се проведат не по-късно от два месеца след разпускането на предишното НС.

В областта на изпълнителната власт се постановява, че тя принадлежи на царя, всичките органи на тая власт действат от негово име и под негов върховен надзор. Върховното ръководство в областта на изпълнителната власт за държавния глава отбелязва обаче, че тази власт принадлежи на министрите и техния съвет. Именно те като органи на централното управление упражняват изпълнителната власт под върховния надзор и ръководство на царя. Оттук и правото на държавния глава да назначава и уволнява министрите, които са отговорни пред него и пред НС. Възприемайки принципа за отговорността на министрите пред НС конституцията сама насочва формирането на правителството да става по парламентарен път. Това обстоятелство не води обаче до отнемане юридически правото на монарха да назначава шефа на кабинета и министрите, но при въздействието на парламентарните принципи на управление, той не може да го упражни независимо и без оглед на волята на парламента.

В областта на изпълнителната власт трябва да се отбележи и това, че според конституцията държавния глава е върховен началник на всички военни сили както в мирно, така и във военно време.

Царят като държавен глава е представител на държавата във всичките й отношения с чуждите държави. От негово име правителството преговаря и сключва международни договори.

Прерогативи на държавния глава в областта на съдебната власт. Съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действат от името на царя.. конституцията дава право на царя да смекчава или да отменя наказания. Правото на помилване също принадлежи на царя. Що се отнася обаче до правото на амнистия конституцията предоставя това право на царя и на НС, т.е. той може да упражни това дадено му по конституция право само заедно с НС. Правата на държавния глава да смекчава, да отменя наказанията и да помилва не се простират по отношение на присъдите, по които са осъдени министрите за някакво нарушение на конституцията.

ТК провъзгласява независимостта на съдебната власт от другите конституционни власти - изпълнителна и законодателна.

Народното представителство се състои от Обикновено НС и от ВНС. Активно избирателно право или право да избират имат всички български граждани на възраст 21 години, ползващи се с граждански и политически права. Пасивно избирателно право или право да бъдат избирани имат всички български граждани, които се ползват с граждански и политически права, които са грамотни и са на възраст над 30 години.

Според ТК правомощията на Обикновеното НС са следните:

На Обикновеното НС принадлежи и изключително важното право да назначава изпитателни (анкетни) комисии по управлението. Това право на Събранието е мощно средство на контрол на народното представителство върху отделните отрасли на управлението. Между важните права, които ТК предоставя на НС е и правото му на законодателна инициатива, заедно с това законодателната инициатива принадлежи и на царя. Законопроектите и предложенията на правителството се внасят в НС от надлежните министри, по царска заповед. Що се отнася до законодателната инициатива на НС тя принадлежи на всеки народен представител, който може да внесе законопроект или предложение със законодателен характер стига те да са подписани от от присъстващите представители.

Членовете на НС имат право да отправят питания и запитвания към министрите, на които те са длъжни да отговарят. Всеки народен представител при констатирани от него нередности в управлението има право да отправи питане до съответния министър. Последният е длъжен да отговори. След отговора народният представител взема отношение по отговора, заявявайки че е доволен или че не е доволен. При последния случай, той развива питането си в запитване - интерпелация. Х-ерно при интерпелацията е това, че по нея се изказват представители на всички политически партии в парламента и с оглед на застъпените становища интерпелацията завършва с изказване на доверие или на недоверие, т.е. блам на правителството.

Съгласно ТК числото на представителите на ВНС е равно на двойното число представители на ОНС. То се свиква при следните случаи: при изменение или преглед на конституцията; при избор на нов държавен глава - монарх; при избиране на регенти; при обсъждане на въпроси за отстъпване или разменяне на някоя част от територията на държавата; при произнасяне по случая дали българският цар може да бъде управител и на друга някоя държава.

Изпълнителната власт според ТК принадлежи на царя, но тази власт той упражнява не сам, а с помощта на МС. МС се състои от всичките министри. Един от тях, се назначава от царя за председател на МС.

Като върховен орган на изпълнителната власт МС има за задача да координира работата на отделните министерства във връзка с редовното насочване и ръководене на държавната администрация.

ТК предвижда създаването на шест министерства:

Броят на министерствата се увеличава с две при първото изменение на Конституцията през 1893 г. като се създава Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. При повторното измененение на ТК през 1911 г. броя на министерствата се увеличава с още две, за да станат 10 на брой - Министерство на земеделието и търговията се разделя на Министерство на земеделието и държавните имоти и на Министерство на търговията, промишлеността и труда; Министерство на общесвените сгради, пътищата и съобщенията се разделя на М-во на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на М-во на железниците пощите и телеграфите.

Приемането на 16 април 1879 г. на първата българска конституция, известна като ТК довежда до реализирането на особено важната в политическо отношение задача - окончателно изработване на политическата организация на Б-я и избор на първия български княз Александър Батенберг.

Облигационно и вещно право.

І. Реципиране на облигационно право.

Нуждата от ново законодателно уреждане на гражданските отношения в освободена Б-я била изключително голяма, което поставя задачата пред българския законодател да уреди облигационното право, чрез създадения от него през 1892 г. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Със ЗЗД се уреждали отношенията на обмена и положението на гражданско-правните субекти и всички право-отношения на равнопоставеност между тях.

ЗЗД включва няколко основни принципи, върху които е изградено българското облигационно право. На първо място това е принципът за равенството на гражданите пред закона: “всяко лице може да сключва договори, ако то по закон не е неспособно”. Вписвайки разпоредбата, че всеки може да сключва договори, ако не попада под ограниченията на някаква специална неправоспособност законът заличава всички ограничения в правоспособността и дееспособността, които въвеждало феодалното право и прокламира равенството на всички граждани пред закона.

Изхождайки от идеята за равенството между гражданите пред закона ЗЗД установява т.нар. автономия на договарянето, т.е. свобода при договарянето. Страните по един договор имат пълна свобода при контактуването.

Друг не по-малко важен принцип, залегнал в ЗЗД е този, провъзгласяващ абсолютната обвързваща сила на договарящите се. “Договорите, сключени законно имат силата на закон за тези, които ги сключили. Те могат да бъдат отменени само по взаимно съгласие или по предвидени в закона причини”. Редовно сключеният договор при всяка правна система подлежи на изпълнение. Страните трябва да направят всичко необходимо, за да изпълнят точно и в предвидения срок, произтичащите от договора за тях задължения.

Договорите, които имат за предмет прехвърлянето на собственост (продажбата, замяната, дарението) пораждат не само задължение да се предаде вещта на купувача от страна на продавача, но направо прехвърлят собствеността на вещта, която е предмет на договора. Това значи, че собствеността се смята за прехвърлена от момента на сключването на договора, независимо от това къде е вещта, дали тя е още у продавача.

ЗЗД освен специалната част, посветена на предмета на договорите, урежда последователно отделните видове договори - продажба, замяна, наем, наем на вещи, наем на работа и др. Законът регламентира и другите видове договори - договорите за спогодба, за реснта, за застраховката, за заема, за влога, за залога, за поръчителството и др.

ІІ. Узаконяването на собствеността е станало по-късно по причина, че след Освобождението е трябвало да бъде ликвидирана турската феодална собственост. Поради това създаването на Закона за имуществата , собствеността и сервитутите става едва през 1904 г.

ЗИСС възприема принципа за неограничената частна собственост - “собствеността е правото на ползване и на разпореждане с вещите по най-безусловен начин, стига само да не се прави с тях някое употребление, което законите забраняват”.

Собствеността на земята включва собствеността на пространството над нея и над всичко това, което се намира отгоре или отдолу на повърхността. От това става ясно, че законодателят схваща собствеността като едно неограничено и всеобхватно право.

Правото на собственост не принадлежи само на едно лице. Както живеешият в обществото индивид е длъжен да почита правата на другите индивиди, така и последните са длъжни да почитат неговото право.

Освен изчерпателната регламентация, която ЗИСС съдържа по отношение на защитата на недвижимата собственост в него е отделено място и на защитата на движимата собственост. Добросъвестното владение на една движима вещ прави владелецът й собственик независимо от това, дали е бил собственик оня, който я е прехвърлил.

Защитата на собствеността дадена със ЗИСС не е еднаква по отношение на движимите и недвижимите имоти. Движимите вещи по самото си ествество са достъпни за един по-бърз и многократен обмен. Именно поради това естествено е при тях да не се вменява в задължение на купувача на една движимост да проверява дали неговият предшественик е бил действителен собственик на вещта, която му е прехвърлил. Именно за това законодателят установява, че добросъвестното владение е достатъчно, за да направи владеещия собственик.

По по-различен начин стоят нещата при недвижимите вещи. По самото си естество те не са достъпни за такъв бърз и многократен обмен, който е присъщ само за движимите вещи. Ето защо сигурността на обмена е наложила да се даде публичност на актовете за отчуждаване. Това не само е гарантирало сигурността при отчуждаването, но и създавало възможност да се установи във всеки момент на кого принадлежи дадена недвижима вещ.

ЗИСС урежда и т.нар. лични и поземлени сервитути, които са били ограничени вещни права върху чужда вещ. Между личните сервитути най-разпространен бил плодоползването - право да се ползва едно лице от вещи, които другиму принадлежат, както би ги ползвал самия собственик, но със задължение да ги запази както по състав, така и по форма. От поземлените сервитути най-често срещаните били правото на преминаване и водопрекарване.

Със ЗИСС е било и уредено и владението. Владението е държане на една вещ или ползване от едно право, което едно лице упражнява само или чрез другиго, който държи вещта или упражнява правото в негово име.

В пряка връзка с резцепцията на облигационното и вещното право е и Законът за давността, уреждащ придобивната и погасителната собственост.

Реципиране на Търговското право

Започналият процес на разрастване на търговията в нашата страна след Освобождението, както и необходимостта да се даде правна регламентация на отношенията на обмена довежда до създаването на ТЗ през 1897 г.

Изработването на ТЗ подобно на съставянето и на останалите закони продължило няколко години. ТЗ като нормативен акт включва разпоредби от двете правни системи - немската и отчасти романската правни системи.

ТЗ урежда три вида материи: материята за дружествата; м-ята за сделките и материята за несъстоятелността.

В частта, посветена на м-ята на дружествата ТЗ урежда търговските дружества, които биват: събирателни, командитни и акционерни. АД и СД представляват двете основни форми на сдружения с търговска цел, докато командитните са производни от тези две основни форми.

СД се х-еризират с малък брой съдружници. Обикновено това са лица, намиращи се в близки дори родствени отношения, действащи под общо име и при солидарна отговорност. Сделката, сключена от един от съдружниците, но от името на др-вото има обвързваща сила и за останалите съдружници, които участват както в актива, така и в пасива на др-вото.

При АД броят на членовете е неограничен. Всеки, който има акции може да бъде член на др-вото. АД има свои ръководни органи. Това са общото събрание, управителния и контролен съвет., които фактически ръководят стопанската дейност на АД. Макар в общото събрание да участват всички акционери то решавало с мнозинство на акциите, а не на членовете.

Дял трети на ТЗ, посветен на търговските сделки изчерпателно определя двете категории сделки.

Към първата закона причислява купуването или придобиването по друг начин на стоки с цел да се препродадат: предприемането да се доставят стоки, които предприемачът е придобил с тази цел; купуването и придобиването по друг начин на ценни книжа и акции, които са предмет на търговско обръщение; застраховките; морските превози на пътници или стоки и сключването на морски заеми; менителниците и записите на заповед.

Към втората категория сделки се определят тези, които се сключват по занаят - именно, изработването или преработването на движими вещи за сметка на други лица с изключение работата на дребните занаятчии; банковите и сарафските сделки; комисионните, спедиционните и транспортните сделки; сделките на публичните складове; издателските договори; сделките на производителите, които преработват собствените си произведения; посредничеството по търговски сделки.

Интересното при определянето на търговските сделки е това, че за да подпомогне търговската дейност законът дава едно по-разширително определение на търговските сделки, като установява, че всички сделки на търговеца, които се отнасят до упражняване на търговията му се считат за търговски сделки даже когато не попадат в кръга на точно изброените в закона сделки. ТЗ се прилага и към онези сделки, които са търговски само за една от страните. Друго, което също е облагодетелствувало търговеца и подпомагало неговата д-ст е, че по търговски сделки лихви се дължат и когато не са уговорени изрично. Лихвите са изискуеми - било от деня на падежа, а ако няма срок за изплащане - от деня на поканата.

Що се отнася до материята с несъстоятелността, взаимствана от романската правна система трябва да се отбележи, че тя не е била уредена задоволително. Системата за обявяване на търговеца в несъстоятелност била твърде комплицирана и не предлагала ефикасна защита на интересите на кредиторите. Имуществото на спрелия плащането си търговец било продавано на безценица, без да му се даде възможност чрез отсрочване на плащанията да преодолее затрудненията си и по този начин да бъдат осигурени вземанията на кредиторите.

Реципиране на наследственото и семейното право

Интересното при Закона за наследството е това, че неговите разпоредби са силно повлияни от основното за всяка правна система право, именно правото на собственост. Създаденият у нас през 1904 г. ЗИСС узаконява правото на неограничената частна собственост. Следователно законът застъпва становището, че собствеността е едно всеобхватно и неограничено право. Това разбиране за собствеността дава своето отражение и върху основните разпоредби на ЗН, защото наследяването по начало се намира в неразривна връзка със собствеността. По този начин законодателят предоставя възможността на собственика да се разпорежда със своите вещи както намира за добре - да ги продава, да ги дарява, да ги завещава. И тази възможност собственикът има не само приживе, но и след своята смърт. Собственикът би могъл да завещае своето имущество на всякого на когото пожелае. Упражняването на това право в неговата пълнота от страна на собственика би могло да доведе до чувствително засягане на интересите на наследниците. А известно е, че интересите на наследниците не са по-малко важни и не по-малка е грижата на законодателя да ги защити от всяка евентуална опасност.

Законодателят взима мерки за охраняване интересите на наследниците чрез резервиране за тях на част от имуществото на наследодателя, която той няма право да завещава. Тази запазена част, която наследственото право оставя за низходящите и възходящите (при положение, че няма низходящи) се нарича “законна част”. И това е така, защото ЗН предвижда два вида наследяване: по закон, т.е. по предписание на самия закон и по завещание, т.е. на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ, наречен завещание.

Според наследственото право децата на наследодателя независимо от техния пол наследяват по равни части. ЗН е предизвикал възражения и критики, тъй като се е смятало, че той не отговаря на народния бит, традиции и нрави, според които омъжените дъщери не са имали право да наследяват, тъй като те са излизали от бащиното семейство.

Всичко това накарало законодателя да направи две ревизии на ЗН. Първата, съгласно която на наследниците от мъжки пол се предоставяло правото да изкупуват срещу определени цени дяловете на наследниците от женски пол, в които са били включени непокрити недвижими имоти. С втората ревизия текстът бил коригиран в смисъл, че от непокритите недвижими имоти (ниви, ливади и др.) и от онези движимости, които се употребяват в земеделското стопанство, низходящите от мъжки пол наследяват част два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол.

Законът за наследството установява следните наследствени групи: на първо място наследяват най-близките, т.е. низходящите. При липса на наследници от първа група наследството минава в полза на втората - възходящите, т.е. родителите. Ако няма родители, преминава се към третата група - братята и сестрите заедно с другите възходящи - бабата и дядото. Ако няма и наследници от третата група призовават се наследниците от четвъртата група - останалите съребрени роднини (чичовци, братовчеди и др.), като при наследяването на всички групи наследници важи правилото, че по-близките роднини изключват по-далечните.

ЗН предвижда голяма защита на частната собственост и това особено проличава в института на т.нар. “отсъствие”, уредено в Закона за лицата. Съгласно този институт имуществото на отсъстващия е трябвало да се пази и само ако в продължение на три години няма сведение за него, то в този случай законът позволява той да се обяви във временно отсъствие, което позволявало на роднините на отсъстващия да влязат във временно владение на неговите имоти. От момента на обявяването в отсъствие те добивали възможността да управляват имотите на отсъстващия, без обаче да имат правото да се разпореждат с тях.

Що се отнася до българското семейно право трябва да се отбележи, че то предоставя всички въпроси от брачноправен х-ер в компетентност на църковните власти, тъй като единствено валиден и законен се е считал църковния брак. Поради това цялата материя, свързана с брак и въпросите относно недействителността и нищожността на брака и бракоразвода са били разглеждани и решавани от църковните съдилища. Понеже гражданският брак не бил допускан, то за да бъде валиден брака между две лица от различно вероизповедание е трябвало едното от тях да промени своята религия.

Според предписанията на Закона за настойничеството родителската власт върху непълнолетните е била предоставена на бащата и само след смъртта на последният, или когато той не може да я упражняватя преминава върху майката.

Що се отнася до припознаването на извънбрачните деца Законът за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и осиновяването допуска незаконороденото дете да бъде припознато от бащата и от майката заедно или отделно. Законът за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и осиновяването като признава за дете само онова родено от законния брак остава без всякаква закрила децата, родени от четвъртия или петия брак. Според Екзархийския устав законни са били само първия, втория и третия брак. четвъртият брак е бил незаконен, поради което и децата родени по време на брака са се считали за незаконородени и именно като такива не са имали право да наследяват.

Трудово и социално законодателство

В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. българският законодател се заема и със законодателната регламентация на труда. Още повече, че у нас не е имало никакво трудово законодателство.

Със приемането на Закона за женския и детски труд през 1905 г. се слага началото на трудовото законодателство у нас. Идеята на законодателя е била да защити на първо място преди всичко евтиния женски и детски труд от индустриалната конкуренция.

Важно значение в ЗЖДТ имала разпоредбата, с която се определя продължителността на работното време, а именно за децата от 10 до 12 години - 6 часа; за децата от 12 до 15 години - 8 часа; за жените - 10 часа. Друга важна придобивка за работещите жени и деца е задължителната почивка през време на работа.

При приложението обаче на ЗЖДТ най-съществените нарушения от страна на собствениците на индустриалните предприятия били свързани с удължаването на работното време и с отнемането или намаляването на установената задължителна почивка. Най-вече предвид на това, че глобите, които се предвиждали срещу нарушителите били много леки.

За да допълни празнотите в ЗЖДТ законодателят създава Закона за инспектората по труда. С този закон била учредена т.нар. служба на инспектората по труда със задача да контролира точното прилагане на ЗЖДТ, в т.ч. на Закона за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване. Целта е била да се подпомогне в случай на заболяване или осакатяване както работника, така и неговото с-во като наред с инвалидните пенсии се предвиждало и получаването на наследствени пенсии.

Израз на загрижеността на законодателя да съхрани работоспособността на трудещите се е и създаването на Закона за празниците и неделната почивка.

Друго важно завоевание в процеса на провеждане на социални реформи е Законът за хигиената и безопасността на труда. Той представлявал наистина крачка напред в развитието на трудовото законодателство, защото обхващал не само труда на жнетие и на децата и не само в индустриалните заведения, но и всички индустриални, занаятчийски, търговски, строителни и транспортни заведения е предприятия. Пределната възраст, която установявал законът за допускане на работа на деца била 12-годишната. По отношение продължителността на работния ден законът въвеждал максимално работно време за децата от двата пола до 16-годишна възраст - 8 часа дневно; за жените и младежите до 18 навършени години - 10 часа; за мъжете над 18 години - 11 часа. Съгласно ЗХБТ нощният труд бил забранен за момчета, ненавършили 18 години, а така също и за жените.

Важно място имали и Законът за обединение на фондовете за работнически застраховки и Законът за осигуряване работниците и служащите в случай на злополука и болест.

Нов принципен момент при създаването на трудовото и социалното законодателство е въвеждането на 8-часовия работен ден, платена седмична почивка и платен годишен отпуск (през 1919 г.). Тези важни социални придобивки се аргументират от народните представители не само с установената вече практика в напредналите европейски държави, но и с това, че тяхното приложение ще доведе до значително намаляване на заболяванията всерд работниците, до продължаване на тяхната работоспособност и живот, до повдигане на тяхната култура, до увеличаване на трезвеността всред работниците и до повишаване на общественото им съзнание.

Законодателството при управлението на БЗНС

Развитието на Третата българска държава в периода между двете световни войни, както и в навечерието на ВСВ е свързано с извършването на редица събития от важно икономическо и политическо за страната ни значение.

Управлението на БЗНС обхваща сравнително кратък по време период на държавно ръководство от 1919 до 1923 г, през който били извършени няколко реформи, като аграрната реформа, реформата на търговията със зърнени храни, просветната реформа и др.

С идването си на власт правителството на БЗНС си поставило за разрешение три основни задачи, налагащи се от създадените вследствие на войната обстоятелства и свързани с по-нататъшното съществуване на държавата ни: 1) сключване на мирен договор със Силите - победителки от ПСВ; 2) възстановяване и развитие на разрушеното от войната народно стопанство и 3) установяване на политически режим, който да отговаря на изискванията на българския народ за свобода, демокрация и прогрес.

В изпълнение на първата стояща задача бил подписан от ръководителя на българската правителствена делегация Ал. Стамболийски на 27.11.1919 г. в парижкото предградие Ньойи при крайно тежки и унизителни за Б-я условия мирният договор. По силата на този договор, известен под наименованието Ньойински, на Б-я били наложени тежки репарационни задължения.

При това положение на външнополитическа изолираност, пълна икономическа и стопанска разруха в страната и осъществяван контрол от страна на Междусъюзническата комисия правителството на БЗНС пристъпило към извършването на няколко законодателни реформи.

Закон за трудовата повинност (1920 г.). Целите и сображенията на този закон са: 1) да се запази и оползотвори една повинност, каквато е била военната тегоба и с която българският народ е бил свикнал; 2) да се разшири образованието и подготовката на младежите за практическия живот; 3) да се организира и повдигне производството; 4) да се култивира социалното чувство у българина и да му се вдъхне любов към държавното и общественото имущество; 5) да се спомогне за извеждането на Б-я от материалните разрушения, причинени от войната.

Според ЗТП всички български поданици от двата пола след навършване на 20, респ. 16-годишна възраст подлежали на трудова повинност, т.е. на задължителен обществен труд. Срокът е бил 12 месеца за мъжете и 6 месеца за девиците. Задължението да се полага трудова повинност е било лично, без да се прехвърля другиму.

С помощта на тази трудова армия били възстановени отделни сектори на народното стопанство, построени били също много пътища, мостове и извършени други строителни дейности. По-късно ЗТП претърпял изменение, с което се допускало откупуването на трудовата повинност. Причината за това се дължи на разпространения от противниците на реформата слух, че трудовата повинност е прикрита форма на военна повинност, което довело до вмешателството на Междусъюзническата контролна комисия.

ЗТП изиграл не малка роля за възстановяването на стопанството в страната и за трудовото възитание на българската младеж.

Закон за трудовата поземлена собственост (1921г.). Основните цели, залегнали в закона за трудовата поземлена собственост (ЗТПС) били следните: 1) да се премахне експлоатацията на наемния труд в селското стопанство; 2) да се избегне раздробяването на обработваемата земя; 3) да се създадат условия за модернизирано и продуктивно селско стопанство; 4) да се създаде трудово земеделско стопанство.

Законът определя максимален размер на обработваемата земя до 300 декара на семейство за лично използване. Всички земи извън този размер трябвало да постъпят в Държавния поземлен фонд, като собствениците на тези земи, надвишаващи определения размер се обезщетявали. Всъщност по този начин се извършвала частична експроприация по отношение на едрите земевладелци. Според закона от Държавния поземлен фонд имали право да получат земя на първо място земеделските стопани или работници, които не притежавали никаква земя в своя собственост.

Със закона били въведени следните органи на трудовата поземлена собственост - Дирекция за трудовата поземлена собственост към Министерството на земеделието и държавните имоти и Окръжна и общинска комисия за трудовата поземлена собственост.

Реформата, предвид демократично-реформаторските амбиции на правителството на БЗНС не е довела до задоволяване на нуждите на безимотните и малоимотните селски стопани. Постъпленията на земи в Държавния поземлен фонд не достагнало предвижданите размери. Освен това не всички селски стопани са имали възможност да заплатят получените земи от ДПФ, тъй като отчуждаемата зема е трябвало да бъде заплатена на едрите земеделски стопани, а не да бъде конфискувана.

Въпреки половинчатостта на аграрната реформа тя е била едно от най-съществените законодателни мероприятия на земеделското правителство. Един важен експеримент за българското селско стопанство, от който и днес могат да се извлекат поуки и направят изводи за неговите положителни и негативни страни.

Образуването на водните синдикати със Закона за водните синдикати също изхождало от идеята на правителството да се създават условия за увеличаване производителността на селскостопанския труд. Според закона водните синдикати имали право да изпозват водите за напояване, за добиване на енергия, за построяване на язовири, за отводняване на блата и за всички други мероприятия, целящи трайното повдигане производителността на почвата.

Важно място заема и Законът за търговията със зърнени храни и произведенията от тях, наричан също Закон за консорциума (1921г.). Образуванията по силата на закона консорциум между БНБ, Българска Земеделска банка, Българската Кооперативна банка и Общия съюз на земеделските кооперации имал за цел да ограничи свободната търговия със зърнени храни. Вътрешната търговия със зърнени храни и произведения от тях е свободна, доколкото настоящият закон изрично не я ограничава. Що се отнася до външната търговия със зърнени храни тя се предоставяла само на Консорциума, като по този начин правителството е искало да премахне спекулата, извършвана от частните житарски фирми.

Главните функции на Консорциума включили закупуването на зърнените храни, произведенията и отпадъците от тях на вътрешния пазар и продаването им на чуждестранните пазари. Една част от зърнените храни, произведенията и отпадъците от тях оставала за вътрешния пазар, като изкупуването ставало по твърди цени, установени от закона.

Целта на реформата е била да се монополизира външната търговия със зърнени храни и подобри по този начин положението на земеделските стопани - производители.

Недостатъците на Закона за консорциума са, че не били предвидени достатъчно средства и начини за осигуряване прехраната на населението от градовете и бедните селскостопански райони на страната. Стигнало се до неритмично снабдяване на населението с необходимите хранителни продукти, което показало, че общините не са могли да се справят с тази дейност.

Правителството на БЗНС издало специален Закон за облекчение на жилищните нужди. Това е всъщност първият закон, с който се прави опит да се разреши от държавата въпросът за жилищната криза, която особено след войната се разраснала много. Това положение остро се почувствало в големите градове, които се стичали голям брой селяни поради липса на работна земя, а така също и бежанци от останалите в чужда територия български земи по силата на Ньойинския договор.

Със закона за облекчение на жилищните нужди се учредявали жилищни комисии за сгъстяване на живеещите в по-големите градове.

Демократичен х-ер имала и реформата в областта на правосъдието. Със създадения Закон за подвижните мирови съдии участъкът на мировия съдия се разделял на подучастъци.

Институцията на подвижния миръв съдия е била продиктувана от идеята да се улеснят трудещите се селяни при разрешаването на по-дребните спорове, като им се спести отиването до града, свързано със загуба не само на време, но и на средства. Съгласно закона по делата пред мировите съдии адвокатска защита не се допускала.

Интерес представляват и създадените от правителството на БЗНС Закон за данъка върху общия доход и Закон за данъка на дружествата, с които се налагал данък върху всички доходи и печалби на дружествата, занимаващи се с банкерство, търговия, застраховки, индустрия и др.

Просветната реформа на правителството на БЗНС е свързана със саздаването на Закона за учредяване на достъпни народни библиотеки, на Закона за детската литература, на Закона за поощрение на родната литература и изкуство, на Закона за авторското право и внесени изменения в Закона за народното просвещение.

С оглед осъществяването на основната цел - да се улесни ограмотяването на населението, по-специално селското, била проведена правописна реформа в книжовния български език. Така проведената правописна реформа обаче не е имала трайно приложение в страната.

Интерес представляват и направените изменения в Закона за народното просвещение през 1921 г., по силата на които се въвеждал плебисцит (народно допитване) за учителите. Според изискванията на изменения Закон за народното просвещение учителите трябвало да бъдат назначавани от училищните настоятелства за срок от една година. След изтичането на този срок се провеждал плебисцит от родителите на децата, като подложените на плебисцит учители оставали на длъжност за срок от четири години, при условие че са удобрени.

Едно от най-значимите нововъведения в закона било провъзгласяването на прогимназиалното образование за задължително и безплатно.

Значителен напредък в културното издигане на населението бележат и прокараните от правителството реформи в областта на висшето образование. С тях не само се подобрявала и усъвършенствала структурата на управлението на съществуващите висши учебни заведения, но се откривали нови, специални.

Създаденото още в края на миналото столетие Висше училище в София и последователно разширявано чрез откриването на нови отдели, по-късно наречени факултети било обособено като най-авторитетно научно и образователно учреждение в страната под наименованието Софийски държавен университет “Св. Св. Климент Охридски”.

Законодателство на правителствата на Демократичния сговор и на Народния блок

Превратът на 9 юни 1923 г. и завземането на властта от сформираното правителство на т.нар. “Сговор” по непарламентарен път, организираното в отговор на преврата на Септемврийското въстание и неговото потушаване от властта с крути мерки утежнили политическата обстановка в страната. В тази обстановка бил създаден от правителството на Демократическия сговор, начело с проф. Ал. Цанков Закона за защита на държавата (1924 г.).

С този закон правителството целяло да постави комунистическата партия извън законите като пресече всякакви прояви на тази партия в политическия живот на страната. Извършеният през м. април 1925 г. атентат в катедралата “Св. Неделя” утвърдил решението за решителен удар срещу комунистическата партия и ЗЗД бил едно от главните средства за борба срещу провежданата от тази партия политика на конфронтация.

Законът забранявал всякакви обществени, политически и стопански организации или групи, които за постигане на своите цели проповядват или прибягват към престъпление, въоръжени акции, насилия или терористически действия. Законът инкриминирал също проповядването и подбуждането към вражда и омраза между отделните слоеве на населението, както и неподчинение във войската и полицията и т.н.

Наказанията, предвидени в ЗЗД са едни от най-строгите. Измененията и допълненията дни, след кървавия атентат в храма “Св. Неделя” на 16.04.1925 г., правителството мотивира с този принцип на държавна самоотбрана, за да защити не само държавата, но и за да накаже виновниците.

След падането на правителството на Ал. Цанков и идването на власт на правителството на Народния блок в страната настъпило известно умиротворяване. С поемането на управлението през 1931 г. правителствата на Народния блок, начело с Ал. Малинов и Н. Мушанов се обърнали с лице към тежко разрешимите проблеми от задълбочаващата се в страната икономическа криза, като следтсвие от световната икономическа криза от 1923 г.

Създаденият Закон за предпазния конкордат (1932 г.) имал за цел да заздрави положението на засегнатите от стопанската криза търговци.

Идеята на законодателя е била да подпомогне изпадналия в неплатежоспособност или в несъстоятелност длъжник, като му предостави възможност да възстанови плащанията си и продължи нормалната си стопанска дейност. С този закон материята за несъстоятелността е била преуредена в смисъл, че изпадналият в несъстоятелност търговец е имал възможност да поиска от съда да се открие производство за предпазен конкордат. След откриването на производството на предпазен конкордат, засегнатите кредитори не са могли да предприемат никакви изпълнителни действия против имуществото на длъжника (както е било възможно в действащия до тогава Търговски закон от 1898 г.).

Облекченията, които законът предоставял на изпадналите в неплатежоспособност длъжници се заключавали в разсрочване на задълженията и в опрощаване на известен процент от същите.

Съгласно Закона за облекчение на длъжниците (1932 г.) всеки длъжник по изпълнително производство може да иска спиране на изпълнението, ако поне един ден преди последния ден на публичната продан внесе 10% от дълга и се задължи в края на първата година да внесе още 10% и след това в края на всяко шестмесечие да внася по 10% от дълга си.

Не по-малко значение за бързото излизане от стопанската криза имал и Законът за закрила на земеделеца-стопанин. Облекченията, които предоставял закона се изразявали във възможността да се сключи земеделски конкордат. По силата на сключения земеделски конкордат земеделецът имал право на разсрочка на задълженията си за срок от 3 до 10 години и намаляване на задълженията до 50%.

Тъй като народното стопанство е било дълбоко разстроено от кризата по тази причина през 1933 г. правителството на Народния блок създава новия Закон за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита. С този закон се давал 2-годишен мораториум за заплащането на лихвите, намаляване на същите до 6% и разсрочване на самото задължение до 15 години. Задълженията се поемали от Погасителна каса, която издавала на кредиторите облигации за вземанията им, а длъжниците вместо на кредиторите си изплащали своите задължения на Погасителната каса.

Законодателството през периода 1934/41 г.

След успешното извършване на преврата през нощта на 18 срещу 19 май 1934 г. от Военния съюз сформираното пак по непарламентарен път правителство било оглавено от Кимон Георгиев.

Това правителство е искало да се представи пред обществеността като “надпартийно правителство”, поставило се начало на един нов за страната безпартиен режим. Като такова то се опирало на висшето и средно офицерство в армията.

С идването на власт на правителството Обикновеното НС било разпуснато с царски указ въз основа на доклад на председателя на МС. Пак с указ било одобрено постановлението на МС, с което се утвърждавала наредба, съгласно която “всички постановления на МС имат сила на закон и отменяват законните разпоредби, които им противоречат”. С тези няколко акта правителството дало да се разбере, че не законодателната влат в лицето на парламента, а изпълнителната власт ще решава всички въпроси в т.ч. и тези от законодателен х-ер, с което се слагало край на парламентаризма в нарушение на принципите на управление от ТК.

Пак в нарушение на конституцията правителството пристъпило към издаването на редица наредби със силата на закон без да е налице външна или вътрешна опасност за държавата и невъзможност да се свика НС.

С Наредбата за разтуряне на партийно-политическите организации образуването и съществуването на партийно-политически организации - партии, съюзи, движения и др. се забранявало. Със същата Наредба-закон всички партийно-политически печатни издания, т.е. вестници, списания и т.н. преследващи партийно-политически цели се спирали.

С друга Наредба-закон се отнемали имотите на партийно-политическите организации в полза на държавата.

Интерес представлява и Наредбата за печата с точните указания за спиране и унищожаване на печатните издания, ако не отговарят на посочените в наредбата изисквания.

В стопанската сфера на дейност на правителството важно място заема и създаването на Наредбата за учредяване на държавни монополи върху спирта, солта, тютюневите изделия и др.

След няколкомесечно управление в противовест на идеята за върховенството на конституцията правителството на деветнадесетомайците е било принудено да подаде оставка. За този развой на нещата допринесли и не малкото усилия на цар Борис ІІІ като държавен глава. Разцеплението на Военния съюз и преминаването на значителен брой висши офицери от Съюза, начело с ген. Панчо Златев на страната на царя било част от тези усилия, довели до възстановяване на триадата - парламент, кабинет, държавен глава.

Новосформираните кабинети на ген. П. Златев, Андрей Тошев и Г. Кьосеиванов макар и да деклерирали възстановяването на парламентарните принципи на управление продължили да прилагат някои от средствата и прийомите на “надпартийното” управление. Провеждането на парламентарните избори за Обикновено НС станало едва през1938 г., когато страната под въздействие на външнополитически фактори и събития навлязла в съдбоносни за нея времена. С един от своите първи актове НС одобрило издадените през времето от 1934-38 г. наредби-закони. Така били узаконени не само наредбите-закони на деветнадесетомайското правителство, но и тези издадени от следващите правителства.

Между тези наредби-закони заслужава да се отбележи Наредбата-закон за запазване моралната и материална сила на войската, с която се забранявало съществуването на всякакви организации, групи, целящи да въвлекат войската в общественополитически борби.

Свързан с военновременната обстановка бил и Законът за осигуряване на снабдяването и регулирането на цените. С него на Министерството на търговията, промишлеността и труда се възлагала грижата за по ритмичното снабдяване на населението с необходимите стоки, както и правилното образуване на цените на стоките.