Въздействие на туристическия продукт
Върху състоянието на туристическия продукт оказва въздействие комплекс от фактори, повечето от които дейстВат във всички фази на проектирането, създаването, оценяването и контрола му. Те се различават по степен на обхват и действие, но тяхното познаване предоставя възможност за моделиране на качеството в желаната посока. Факторите, свързани с ролята на субектите обхващат правилен подбор на кадрите, тяхната ориентация и подготовка, наличието на фирмена философия, социално-психологически климат, възможности за стимулиране и професионално израстване, създаване на умения да се работи в екип за постигане на общи цели и др. Има фактори, които са неподвластни на създателя на туристическия продукт. Това са общото социално-икономическо развитите в страната, политическа стабилност и сигурност, национална политика и международно сътрудничество в областта на туризма, традициите и модата, природните и антропогенни
ресурси със своите количествени и качествени характеристики. При развитието на съвременния туризъм от основно значение се явяват прилагането на постиженията на научно-техническия процес - нови компютърни технологии и микроелектроника
Проблемът за осигуряване определено ниво на качество придобива особена важност напоследък, с интернационализацията на туристическата дейност и по-специално с развитието на многонационални хотелски комплекси когато такава компания разширява дейността си, нейните фирмени стратегии ще трябва да
отчетат, че дейността им се извършва в далеч по-разнообразен комплекс от условия и породените от тях нови фактори не трябва да влияят на нейния продукт, с които потребителите я свързват в своите представи. Цялостният мениджмънт по въпросите на качеството набляга на широкия обмен на информация между всички нива на компанията, както и на възможността всички служители да бъдат целенасочено въвлечени в създаването на качествен продукт. В същото време трябва да се отчита
качеството на продукта на конкуренцията. От своя страна потребителите обръщат все по-голямо внимание на съответствието между качество и цена. В този смисъл те имат своето място и роля, които се изразяват в определени изисквания, т.е. точно определен начин и изисквания за производството на даден продукт или извършването на
определена услуга.
Свои собствени стандарти за качество изработват както производителите, така и потребителите. В процеса на доставяне на продукта можем да открием директна връзка между очакванията на купувачите и възможностите на организацията да ги потвърди. Доближаването на стандартите по въпроса за качеството на
производителя и купувача е от решаващо значение за неговото крайно състояние. Решаваща роля играе оценката на потребителите и клиентите. Тя се разглежда като протичаща в два различни периода от време:
А. В процеса на потребление, когато съществуват четири основни елемента:
а) Изградената система от критерии, която зависи от опита на потребителя. Основно място заема съотношението Качество:цена, като зависи дали се ползва от мъж или жена.
б) Средата, в която се извършва потреблението - изхожда се от мотивите за покупка на даден продукт
в) Обслужването, разбирано широко като взаимодействие между производители и потребители и персоналните взаимодействия.
г) Рейтингови (персонални) системи на потребителя. Те се влияят силно от използването/неизползването на дадена търновска марка.
Б. След Като продукта е бил потребен, където акцента е върху складирана информация, с чиято помощ се оценява цялостното качество на потребения вече продукт. Тук са налице два основни елемента:
а) Източници на потребителско задоволство - от акумулираните положителни оценки, от цялостния психологически ефект от консумирания продукт и др.
б) Източници на неудовлетворение - опитните потребители са убедени в своята способност да реагират адекватно в случаи на неудовлетворение, тъй като имат свои стандарти за качествен продукт. Потребители с по-малък опит нямат това предимство и са по-
колебливи в своята реакция.
Ако обобщим гореизложените характеристики, можем да направим извода, че върху качеството на всеки отделен продукт действа комплекс от фактори. Познаването им предоставя възможност за правилната им
оценка и от тук за засилване или намаляване ефекта от деиствието им.
Цената на стоката или услугата е икономически проблем, както за предлагащия, така и за търсещия. Тук се провява и силно психологическо влияние, тъй като цената е въпрос и на доверие. Поради това ценообразуването трябВа да бъде съобразено и с изискванията на психологията. Болшинството от туристите имат твърде конкретни
представи за цената. Посетителите знаят точно какво разходи са необходими за един ден, прекаран в дадена страна и в определена категория на сродство за подслон. В рамките на избрания диапазон се издирва най-атрактивното предлагане. Неговите стойности варират според социалната прослойка, възрастта и други демографски критерии, както и според страните на пристигането. С увеличаване на разстоянието от постоянното местожителство на туристите до избраното от тях място за почивка расте и толерантността спрямо ценовата оферта и обратно колкото по-близо е постоянното
местожителство до туристическия район, толкова по-тясна е връзката с цената. Този въпрос е много важна тема за оформянето но офертата и играе важна роля на равнище на предприятие, курорт, страна.
На много места се работи със специални цени - най-ниските за дадена оферта, за нейното най-ниско качество при минимален брой услуги. Допълнителното качество и допълнителните услуги се измразяват чрез добавка. Този метод, който се използва най-вече от туроператорите, може да заинтригува онази целева група, която се мотивира почти изключително от цената и се съобразява по-малко със
съотношението цена:качество, това са преди всичко слоеве с ниски доходи. Този вид ценообразуване обаче крие известни проблеми, тъй като не отговаря на нуждата от едно по-комплексно и оферирано от общо установена цена предлагане. Тази нужда се проявява преди всичко при
групите със среден и висок доход. Освен това, специалните ниски цени, чрез непредвидения размер на разходите за допълнителни услуги могат да предизвикат неприятни изненади за туристите. Това средство на ценова
политика трябва да се прилага предпазливо. Ако все пак се прибегне до неговата употреба, специалната ниска цена трябва да се означи ясно като такава, а предлаганите услуги да се опишат точно.
Основно положение за всяко ценообразуване е правилната калкулация. За окончателното оформяне на цените трябва да се избира между две крайности:
* по-нисък оборот, но по-висока единична цена.
* по-висок оборот, но по-ниска единична цена.
Развитието на туризма показва предпочитания повече към второто направление. Съвременният принцип в туризма би могъл да се характеризира като "сурова и калкулирана съобразно конкуренцията щедрост". Това означава едно правещо впечатление с широтата си
предлагане в съответствие с грижливо проучените потребности на посетителите. Всичко това, при пестеливо калкулирани и съобразени с пазара цени, подбужда към възможно постоянна и разнообразна консумация на предлаганите туристически услуги. Пълното покриване на разходите и осигуряването на печалба не са абсолютно задължителни при всяка отделна дейност, но естествено са необходими като цяло за даден период от време. Сезонното предлагане не трябва да представлява обикновен сбор от различни услуги и цени, а трябва да оферира пакет от разумно интегрирани, годни за консумация в съответния период за отпуски и ценово изгодни услуги. Това предлагане е толкова по-ценно, колкото по-удобно може да се използва съобразно практическите потребности на посетителите. Съдържащите се допълнителни услуги трябва по възможност да бъдат взаимозаменяеми, за да не принуждават отделния посетител да потребява нежелани услуги или да се отказа от тях, въпреки че ги е платил.
В стремежа за възможно по-равномерно заемане на капацитета диференцирането на цените по групи посетители или по сезони, може да се използува като средство за ценова политика то може да се използва или така, че да се създадат ясно забележими разлики между цените за една и съща услуга, или като за същата цена се оферира един различен и по-обхватен пакет от услуги. Вторият метод е по-добър при оферти, които са насочени към целеви групи с по-високи доходи. Доплащания към основаната цена не се препоръчват. Диференцирането на цените би следвало да се използва по-скоро под формата на намаления.
Съществуват твърде различни представи по отношение на цените за зимната и лятната почивка. При първата се изразходват повече средства поради няколко причини. Тя се счита за по-ползотворна и има по-добър имидж, отколкото другите видове почивки. Ползва се много често Като Втора годишна попивка от групите със среден и висок доход, но практикуването й по правило е по-кратко, тъй като разходите на един ден са по-големи. От гледна точка на предлагането зимната почивка има специални профилиращи белези. Тя се характеризира със значителни инвестиции като отопление, ски-лифтове, други въоръжения за зимен спорт, допълнителна оферта за дейности през свободното време при тежки климатични условия. Конкуриращите оферти са значително по-ограничени за другите годишни времена. Зимните оферти вече имат отчасти чертите на така наречения пазар на продавача, т.е. доминира предлагането в по-голямата част от сезона, а не търсенето. Затова би трябвало да се предпазва посетителя от неприятното усещане на тази деликатна ситуация. Препоръчително е за сезонните периоди с по-ограничено търсене да се правят токова по-золеми намаления, колкото по-слабо търсен е периодът. Може да се предложи и диференциране на цените по дни на седмицата. Отделният посетител и пътуващият с
група не трябва да се чувстват изнудени от научената на място цена. Задължително необходимите за препродаващите комисионни трябва да се калкулират в цената от предлагането. Когато туроператорите
получават при специално договори силно намалени цени за групи, тези ценови разлики не трябва да бъдат видими, а да се скривят от целостта на пакета от услуги.
Създаденото по необходимост стриктно и рентабилно ценообразуване на предлагането може да се подсигури чрез свързани цени - например чрез предлагане на съоръжения за спорт и свободно време, фотоматериали, сувенири, малка закусвалня извън ресторанта на самото
туристическо предприятие. По този начин Възможностите за приход се умножават, предлага се на посетителя многообразие и се нагажда предлагането към общите желания. Погрешно би било да се иска обвързване на посетителя изключително към собственото предприятие
или малкия курорт. Той се стреми към независимост и се чувства подпомогнат, ако чрез подходящи свързани оферти се създадат допълнителни възможности и извън собствената сфера на дейност.
12. Състояние на рекламата и информацията на курорта Банско.
Рекламата и информацията на курорта се развива в правилна посока чрез редица рекламни средства и форми: печата - местен и местен и национален, специализирани издания на туристическа реклама “Листовки и дипляни на Банско и Пирин планина, туристическа карта на планината, телевизионна реклама, радиореклама, рекламни оферти, каталог на частните хотели в Банско и други.
Разходите за туристическа реклама в България са 0,8 % от приходите на туризма, докато в развитите туристически държави те заемат 3-4 % от реализираните доходи.
13.Предложения по рекламата и информацията
Въз основа на изложеното могат да се направят редица предложения по рекламата и информацията на курорта, отделните видове туризъм и туристически фирми:
да се направят достояние чрез различни рекламни средства богатите природни дадености и забележителности на Пирин планина и нейните изключителни възможности за различните видове туризъм и преди всичко на снежните писти, върхове, езера, парка “Пирин”, екологичната чистота и т.н.;
издаване на каталог с уникалните културно-исторически паметници на гр. Банско, видеофилми за спецификата на народните занятия, фолклора, бита, регионалната българска кухня, частните нови хотели и битови заведения;
програмата “Пирински туристически форум” да издаде екологичен каталог на Пирин планина и парка “Пирин” и нов туристически справочник;
разработка и издаване на комплекс от печатни рекламни материали, филми, оферти на курорта и разпространение в чужбина чрез представителствата на “Балкантурист” и “Балканхолидейс”;
прилагане на система от поощрителни мерки за многократно посещение и удължаване престоя в курорта;
провеждане на анкетни и други проучвания на туристите и вземане предвид техните предложения, оплаквания и похвали при производството и реализацията на туристическите услуги;
Включване на курорта Банско в ежегодните празници и маршрути на чуждестранните и български журналисти, пишещи по въпросите на туризма;
особено внимание в рекламата и информацията следва да се отделя на новите туристически обекти, големите възможности на курорта като географско разположение на три граници, на неговото настояще и бъдещо развитие и оформяне като един от най-модерните и конкурентни планински курорти в Европа и първенец на Балканите.
Проблеми и перспективи за развитието на курорта Банско
Стратегия и цели за развитие на курорта
Генералната стратегическа цел е комплексното, мащабно и интензивно развитие на курорта Банско, на основата на богатите, разнообразни и качествени приридогеографски ресурси, културно-историческото и архитектурното наследство, новите пазарно-икономически условия, съвременните научно-технически достижения в областта на туризма, отдиха и спорта в света и страната и приоритетното място на туризма в националната икономика.
Постигането на тази стратегическа цел ще превърне Банско и микрорайона като един от водещите центрове на международния и вътрешен туризъм, ще оформи Банско като модерен и конкурентноспособен курорт, със собствен облик и сепцифика, ще осигури висока валутна, икономическа и социална ефективност. Туризмът ще стане едно от водещите направления на икономиката, първостепенен и икономически лост за бързо възраждане и забогатяване на населените места и населението в района.
Туризмът щ създаде условия за решаване на такива важни социални проблеми, като безработицата, осигуряване дохода на цели фамилии и постигане на традиции в туристическите дейности и професии, а в интеграция с отдиха и спорта ще се създадат благоприятни и пълноценни условия за повишаване жизнеността и работоспособността на българските граждани.
Основните цели на генералната стратегическа цел могат да се формулират по следния начин:
Комплексно, оптимално, ефективно и разумно усвояване на природните ресурси на планината, минералните извори и други за развитие на различни видове и форми на туризъм, отдих и спорт, като се опазва природната среда, защитените от ЮНЕСКО и българската държава забележителни природни територии, забележителности и обекти.
Рационално използване на съществуващата материално-техническа база на туризма и отдиха чрез целогодишна експлоатация, съчетаване на различни видове и форми на туризъм, почивка и развлечения, преструктуриране на собствеността на базата и увеличаване на частната собственост, реконструкция и модернизация на туристическите обекти и повишаване на техния стандарт, въз основа на новите изисквания за категоризиране на хотели, ресторанти, частни квартири и други.
Изграждане на нова, отговаряща на Европейските стандарти и норми материална база на туризма в района на Банско. Най-подходяща територия за това е “Пончина могила”, за което са направени комплексни проучвания от бившия комитет по туризъм, Национални център за териториално и селищно устройство и други органи. Както вече отбелязахме в предходната глава, наличната туристическа база е ограничена и не спомага за пълноценно използване материално-туристическите ресурси.
Повишаване качеството на туристическото предлагане и обслужване чрез разнообразяване на туристическите услуги, подобряване комфорта в туристическите обекти, издигане на професионализма и престижа на професиите в туризма.
Провеждане на гъвкава пазарна политика, изучаване и завоюване на нови туристически пазари в региона и Европа, засилване на рекламата на туристически продукт на Пирин планина, Банско и целия микрорайон и т.н.
2. Подобряване на транспортните връзки и достъпността на курорта
В близките години ще се подобри значително транспортната достъпност и транспортните връзки на курорта чрез:
балканската ж.п. линия Албания-Македония (Скопие)-Гюешево Кюстендил-Дупница-Благоевград-Симитли4 и оттам с автотранспорт до Банско (40 км);
електрифициране и преустройство на широки релси ж.п. линия София-Благоевград-Симитли-Сандански-Кулата;
разкриване на нов ГКПП гр. Гоце Делчев (България) - Драма (Гърция) и нови ГКПП с Македония;
цялостна реконструкция на пътната мрежа в района и главно Банско-Гоце Делчев, Банско-Симитли, Банско-Велинград и вътрешноселищните и курортни пътища и подстъпи;
превръщането на теснолинейната ж.п. линия гара Септември-Велинград-Якоруда-Разлог-Банско-Добринище в атрактивна туристическа линия, за което има проекти и инвестиции;
изграждането на туристическо летище в Разложката котловина.
Всичко това ще увеличи разнообрази и улесни интензивността на туристическите потоци от Гърция, Македония, другите страни на Балканския полуостров, Европа и Близкия изток, както и от вътрешността на страната. Освен това ще се намалят разстоянията и времето на пътуванията на туристите, предпочитащи съчетание на почивка - море-планина, конгресен туризъм в спокойни планински курорти, маршрутно-познавателен туризъм със специализиран туризъм. Ще се оформи и нова транзитна туристическа зона България-Гърция (Банско-Гоце Делчев-Драма) и нарастване на туристическия поток през Македония.
Транспортният фактор и пестенето на време и средства за пътуване в бъдеще ще играе особено важна роля за преразпределение на туристическата клиентела в Българския туристически регион и преди всичко за станалите напоследък и модерни и търсени “уикенд пътувания” на близки разстояния за няколко почивни дни. В това отношение курорта Банско ще придобие още едно предимство и ще се увеличи неговата притегателна способност за туристи от съседните страни и България.
3. Разширяване и разнообразяване на курортно-туристическите функции на Банско
Направените научни изследвания, оценки, анализи и изводи показват, че курортно-туристическите функции на Банско и съседните селища не са достатъчно развити и не съответстват на обективните природни дадености, антропогенни ценности, новите пазарни възможности, материално-технически фактори, транспортни връзки и организационно-структурни предпоставки и законова в България и общината.
Курортно-туристическите функции на Банско през близките години и в перспектива ще се разширяват количествено, структурно и в качествено отношение и ще заемат съществено място в социално-икономическото развитие на общината и целия район в следните направления:
3.1. Разширяване и разнообразяване на курортно-туристическите функции чрез различни видове и форми на туризъм, отдих и спорт:
А) Планински зимен туризъм (ски-спускане, ски-бягане, алпинизъм, ски-училище и други зимни спортове в продължение на над 150 дни в годината. А в Бански суходол има вечен сняг и каране на ски е възможно дори и през лятото.
Б) Провеждане на национални и международни състезания по зимни спортове и дисциплини за професионалисти и аматьори, за което отговарят някои от планинските съоръжения, като новите ски-писти, въжен транспорт и други елементи на инфраструктурата трябва да отговарят на международните изисквания.
В) Алпинизъм за квалифицирани катерачи по Пиринските върхове, които са от висока категория за този вид спорт.
Г) Планински регреативен туризъм (зимен и летен) за чуждестранни и български туристи.
Д) Екскурзионно летуване по определените четири маршрута, като се използва базата на БТС. Възможно е екскурзионната почивка да се разнообрази с нови туристически маршрути, тъй като досега Пирин е слабо урбанизирана планина.
Е) Спортно-оздравителен отдих и туризъм.
Ж) Дълготраен и краткотраен отдих.
З) Маршрутно-познавателен туризъм с опорен пункт гр. Банско с неговото богато, разнообразно и в някои отношения и уникално наследство в културата, архитектурата, историята, възрожденските занаяти и съвременните паметници.
И) Балнеоложки туризъм, отдих и профилактика (Добринище и Баня).
К) Спортен лов и риболов (ловно стопанство Дъбовец, ловни терени , Пиринските езера, р. Места и др.)
Л) Специализиран туризъм (природолюбителски, ботанически, селски, хоби-излети и турове за горски плодове, билки, туризъм по професионални интереси за стара възрожденска архитектура, народни художествени занаяти и пр.).
М) Делови туризъм (конгреси, конференции, сесии, семинари, делови контакти и срещи с други подобни) в неурбанизирана среда, чието търсене непрекъснато расте.
Н) Транзитен туризъм (голямо развитие при новите транспортни и гранични условия) и други.
3.2. Реализацията на курортно-туристическите функции ще се постига посредством три групи форми:
А) Самостоятелни форми - всяка функция, вид туризъм, отдих и спорт - самостоятелно (както са посочени в т. 3.1.)
Б) Комбинирани форми на туризъм, отдих и спорт на територията на курорта и микрорайона като: планински туризъм и балнеоложки туризъм, отдих и спорт, маршрутно-познавателни пътувания и отдих, конгресен туризъм с отдих и познавателен туризъм, транзитен туризъм и краткотраен отдих, планински отдих и хоби-туризъм, краткотраен отдих и лов и риболов и т.н.
В) Комбинирани форми при съчетаване на видовете туризъм, отдих и спорт на курорта Банско с тези на други курорти и туристически обекти на България (морски туризъм - планински туризъм); конгресен туризъм в София и Пловдив - маршрутно-познавателен туризъм и краткотраен отдих в Банско и други.
Г) Туризъм, отдих в курорта Банско с посещения на близки райони в съседни страни - Гърция, Македония, Турция.
3.3. Разширяването и разнообразяването на курортно-туристическите функции на Банско и тяхното сполучливо многовариантно благоприятно използване въз основа на обективните приридогеографски дадености и бъдещото изграждане на туристическия микрорайон с основно ядро Банско ще го превърнат в един от най-добрите курорти в Балканския регион и в Европа.
4. Опазване на природната среда
Проблемите на опазването и оптимизирането на природната среда са пряко свързани с развитието на туризма и усвояването на туристическите ресурси. Като цяло Пирин планина е добре запазена. Антропогенното въздействие върху планината е минимално. В голяма степен това се дължи на обявяването на планината като природен парк Пирин и закрилата му от държавата и ЮНЕСКО.
Прекомерното вмешателство в природата и нейната неразумна експлоатация не бива да се допуска поради факта, че нейните ресурси са трудно възстановими, а някои от тях и невъзстановими. Това има актуално значение при бъдещето усвояване на планински и други територии на Пирин планина и района за курортно-туристически цели. Ето защо, функционалната връзка туризъм-планинска природна среда трябва да бъдат винаги в центъра на вниманието на различни държавни и обществени органи при разработване и практическо реализиране на различни програми и проекти за развитие на туризма.
Общо проблемите на околната среда, произтичащи от развитието на туризма в Пирин планина и териториите около нея, могат да се декомпозират в няколко основни насоки:
Първо: Увеличаване продуктивността на горите и подобряване на ландшафта и залесителни мероприятия.
Тук влизат изграждане на лесопаркове и зелени зони около Банско, Добринище, Баня, Разлог, крайпътни насаждения, противоерозийни технико укрепителни съоръжения в горския и поземлен фонд, рекултивация на нарушени терени в горския фонд, оптимизиране на просеците за въжен транспорт и ски-писти.
Второ: Опазване чистотата на въздуха.
Към тези проблеми се отнасят опазване чистотата на въздуха от химически, металургични, циментови и други замърсявания. В това отношение преди 3-4 години замърсители на въздушния басейн на Разложката котловина бяха Завода за фуражни дрожди и Завода за целулоза край гр. Разлог. Се вече същите са закрити и въздухът е чист, а също така са изчистени водите на р. Места.
Трето: Опазване чистотата на водите. Предприемане на мерки за пречистване на отпадъчни води, реконструкция на канализационната мрежа, премахване на физическото им замърсяване с битови отпадъци.
Четвърто: Опазване и възпроизводство на природозащитни обекти и историческите места. Народният парк “Пирин” заема 60 % от площта на седемте народни парка в страната. В района има голям брой и с висока култура исторически и туристическа стойност исторически места и обекти.
С оглед разширяване на достъпа на туристите до тези обекти е необходимо създаване на буферни зони за защита на охраняваните екосистеми, туристическо маркиране, ландшафтно устройство на природните и исторически забележителности, издаване на нови туристически справочници, карти и маршрутни схеми.
Пето: Развитие на дивечовото и ловно стопанство. Предвиждат се разселване на дивеч, борба с вредния дивеч, зарибяване на реки, езера и други водни полщи, строгото спазване на установените сезони и режима за лов и риболов.
Шесто: Намаляване нивото на шума в Банско, Добринище и Разлог. Това ще се постига чрез обешумяване на промишлени и земеделски обекти, прокарване на обходни пътища и шумозащитни екрани в градовете и пътищата.
Перспективното развитие на курорта Банско в близките и по-далечни години налага да се намери приемлив баланс между усвояването на природните и антропогенни ресурси и мащабното изграждане на нова материална база на туризма от една страна и опазването на околната среда в посочените аспекти от друга страна.
Максималното опазване на природната среда в Пирин планина и района на Банско може да се постигне освен чрез посочените направления и пътища и посредством:
използване на въжения транспорт за туристическо навлизане в планината;
концентрация на новата туристическа база за настаняване, хранене, спорт, развлечение, комуникации и др. в местността “Пончина могила” без да се нарушава горския фонд и влизаща в т.н. комфортна зона за планински курорт;
използване на екологично чисти източници на енергия за отопление, осветление и други нужди на курорта (електричество, слънчева енергия, минерални топли води и пр.);
изграждане на пречиствателна станция на курорта едновременно с неговото изграждане;
озеленяване и благоустрояване на контактната зона гр. Банско - Пончина могила;
опазване и реставриране на културно-историческите паметници, атракционни обекти, занаятчийски работилници, търговски обекти, битови заведения за хранене и развлечение;
благоустрояване, художествено оформление и системно хигиенизиране на града и селищата в района и прилежащите им територии въз основа на традициите и съвременните изисквания.
Ние считаме, че решаването на изброените проблеми на околната среда са важно условие за развитието на Банско като център на екотуризъм в България.
Във връзка и с цел изграждането на Банско като екологичен курорт с международно значение действа в последните две годити Програма “ПРЕСТ” - ноу-хау фонд Великобритания-България.
Основна цел на Програма “ПРЕСТ” е да се провеждат в тригодишен период инициативи, мерки, реклама и пропаганда за ЕКО и устойчив туризъм в Пирин планина и особено парка “Пирин” като се използва опита на Великобритания.
Програмата “ПРЕСТ” е пилотна за България и си поставя следните конкретни цели:
А) План за развитие на Банско като екотуристически и общински център.
Б) Трансфер на информация, практически опит и помощ от Великобритания, което включва: нови стандарти при взаимодействието с околната среда и културно-историческите ценности, рамков документ за опазването природата, екологичното оцеляване и туризма, управленски подход към туризма, ефективен мениджмънт за защитените природни паркове и забележителности, формиране на местна туристическа асоциация от няколко съседни общини, екологично възпитание на населението.
5.1. Развитие на материално-техническата база на туризма
Основните насоки за развитието на материално-техническата база на туризма, отдиха и спорта през следващите години са:
А) Изграждане на курортна зона в местността “Пончина могила” като структуроопределящи за курорта, въз основа на изследванията на туристическите ресурси. Териториалното пространство, туристическия пазар и икономическата и социална ефективност и природните екосистеми (въздух, вода, земя, флора и фауна).
Б) Проучване, проектиране, строителство и експлоатация на нови малки и средни частни, семейни, фамилни, ведомствени и обществени хотели, хижи и др. със съответната инфраструктура на съвременно равнище за задоволяване потребностите на туристи от средни и висши социални слоеве на Европа, Русия, на съседните страни и български граждани.
В) Изграждаме на нова планинска курортно-туристическа инфраструктура в съответствие с развитие капацитета на курорта и туристопотоците - ски-писти, кабинкови и седалкови въжени линии, ски-влекове, панорамни трасета, подкрепителни заведения и други, без да се уврежда природната среда. Стана вече известно, че съществуващата планинска инфраструктура дори на сегашния етап на експлоатация на курорта не е достатъчна и създава проблеми на туристите.
Г) Значително разширяване на курортно-туристическата инфраструктура за масова физкултура, спорт, оздравителен спорт и спортно майсторство и спортно-туристически състезания на закрито и открито в градските и крайградските територии, в района на местността “Пончина могила”, планинската част и самите хотелски комплекси, обекти за културни развлечения, атракциионно-битови заведения, игрални заведения и съоръжения за занимателни игри, кабинети за физкултурно-оздравителна консултация, спортни клубове, училище и гардероби за ски спортове; съобщителни и пощенски услуги, пунктове за медицинско, аптечно и сервизно обслужване, транспортни услуги, търговска мрежа и пр.
Д) Особено внимание трябва да се отдели на материалните условия за повишаване качеството и развитие на туристическите услуги в близките селища (Добринище, Баня, Разлог, Местността Предела) за балнеология, настаняване, хранене и развлечения. Посочените селища заедно с Банско образуват една цялостна и взаимосвързана курортно-туристическа система. Поради това Банско е целесъобразно да се развива и изгражда като цялостен туристически микроклимат, включващ и близките територии. Основното ядро на курортно-туристическия микрорайон е Банско с Пирин планина.
Е) Реконструкция и модернизация и обновление на съществуващата материално-техническа база като се осъществява: технико-технологично превъоръжаване и обновление на средствата за подслон, заведенията за хранене и развлечение и туристическата инфраструктура, като се издига тяхната звездна категория; внедряване на водещи високоефективни технологии на производство, предлагане и реализация на туристическия продукт и неговите елементи; усъвършенствуване на пространствената организация и функционалните връзки в туристическите обекти; изграждане на нови и преустройство на съществуващите източници; разширяване гамата на туристическите услуги във всички туристически обекти (хотели, почивни домове, частни хотели, частни квартири и пр.); обновление и архитектурно-художествено оформление на туристическите обекти, жилищните сгради и обществените сгради и тяхното околопространство; подобряване на интериора, дизайн, естетика, интонацията и комфорта на помещенията и тяхното обзавеждане.
Ж) Реставрация и системно поддържане в добро състояние на културно-историческите паметници, като уникални и опорни обекти на туризма.
З) Благоустрояване на селищата, поддържане на добра хигиена и ред, като се ангажират местните власти, обществените организации и самото население.
И) Оформяне на специфичен и оригинален облик на курорта Банско и неговите курортно-туристически обекти с цялата инфраструктура, а на микрорайона, въз основа на традициите и съвременните научни постижения в областта на туризма у нас и чужбина. Решаването на този изключителен проблем ще бъде един от най-важните за бъдещото утвърждаване на Банско на международната и национална туристическа карта.
К) Създаване на условия за целогодишна експлоатация на курортно-туристическата база като се формира комплексен и диференциран туристически продукт “Зима” и “Лято” и се постигне висок икономически социален ефекти и утвърждаване на Банско като център за целогодишен туризъм, отдих, спорт и развлечения.
Л) Осигуряване на добри трудови, социално-битови и културни условия за туристическия персонал въз основа на държавните, отраслови и синдикални документи и изисквания.
М) Внедряване на научно-техническите постижения по цялата верига: проучване-проектиране-строителство-технологично оборудване-реконструкция-офериране и експлоатация на материално-техническата база на туризма, отдиха, спорта и развлеченията в Бански микрорайон.
6. Инвестиции и инвестиционна политика.
Инвестициите и инвестиционната политика в системата на туризма, отдиха и спорта на община Банско се основава на съществуващите закони и нормативни документи в тази област: Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции, Закона за защита на конкуренцията, Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Търговския закон, Закона за туризма, Закон за паметниците на културата от Народното събрание.
Според законовата уредба и нашите виждания инвестиционната политика на курорта следва да се провежда според редица принципи, изисквания и в следните направления:
Първо, да се дава възможност за инвестиране в туризма и туристическите дейности и обекти както на български, така и на чуждестранни инвеститори. Интересът към инвестиране в курорта Банско е голям - от чуждестранни фирми на Гърция, Израел, Австрия, Швейцария, Япония, Белгия, Русия и др. и от български икономически групировки и отделни фирми и физицески лица.
Второ, община Банско, Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и горите и други заинтересовани ведомства да определят ясни и определени критерии и изисквания към участниците и конкурентите в инвестиционния капитал на курорта, като се приемат най-изгодните в икономическо, пазарно, социално и екологично отношение проекти и оферти.
Трето, особено важно е при влагане на капитали за ново строителство, реконструкция и модернизация да се прилагат най-новите постижения в областта на туристическата индустрия, като се оформя специфичен и уникален облик на курорта.
Четвърто, за бързото и ефективно развитие на частното, семейно и специализирано хотелиерство успешно могат да се използват редица фондове, програми и фактори, които инвестират в сферата на туризма, като: Българо-американски фонд; инвестиционен фонд, програма “ФАР”, Международна агенция за развитие Благоевград с подкрепа на Американския корпус на мира, Фондация “Начала”, Програма “ПРЕСТ” за екотуризъм в Пирин планина, Програма “ПРООН” - жени в развитие, инвестиции от международни банки и други финансови институции, банкови кредити и проекти на Европейския съюз.
Пето, българските инвеститори да ползват изгодни банкови кредити, гратисни периоди при погасяване на кредити, данъчни облекчения, обзавеждане на хотели и други туристически обети по фабрични цени и т.н.
Шесто, твърде важен е проблема за финансирането на общокурортната инфраструктура и нейното ефективно стопанисване чрез различни стимулиращи лостове и форми на общината, инвеститорите, собствениците на туристически обекти и местното население.
Седмо, инвестиционният капитал в туризма има редица специфични особености, като: бърза възвращаемост, износ на място, този капитал стимулира развитието на цяла поредица от съпътстващи дейности (продоволствие, обзавеждане на туристически заведения, занаятчийство, сувенири и много други, с което се оформя т.н. туристическа индустрия).
Освен това, туризмът ще предизвика и създаде условия за подобряване на пътната мрежа, съобщителните връзки, техническата инфраструктура, благоустрояването, хигиената на курортните територии в района.
Осмо, влаганите инвестиции в туризма създават условия за развитие на чисти в екологично отношение дейности, фирми и обекти.
Девето, българските и чуждестранни инвестиционни капитали в курорта и развитието на туристическия бизнес ще увеличи трудовата заетост на населението, ще спомогне за професионална реализация на младото поколение, ще създаде традиции и приемственост в туризма, ще издига културното равнище на населението.
Курортът Банско и неговият туристически район имат изключително богати, разнообразни, качествени и екологично чисти туристически ресурси.
Културно-историческото наследство на града е уникално и се съчетава успешно с природните фактори и богатства.
В изпълнение са една част от значимите инфраструктурни проекти в района, които ще окажат решително влияние за ускорено развитие на курорта и района.
Културно-туристическите ресурси на сегашния етап обаче не се използват пълноценно, поради на достатъчно изградена планинска инфраструктура(въжен транспорт Банско-ски пистите и не достатъчния брой и капацитет на ски пистите).Съществува дисбаланс между легловата база в Банско и капацитета на съораженията за зимни спортове.
Недостатъчно са развити летния планински туризъм, селския туризъм, балнеоложкия туризъм, културно-познавателните пътувания в района и др.
Обезпечаването на туристическите обекти с високо квалифицирани човешки ресурси не е задоволително.
Туристическото настояще и бъдеще на банско са изпълнени с успехи, проблеми и предизвикателства.
Направените проучвания, анализи, оценки и разработки в настоящата дипломна работа ще допринесат както за изясняването, но преди всичко за развитието на туризма в Банско и района,в резултат на това Банско ще се превърне в модерен, конкурентен и ефективен и национален туристически център.
Списък на частните средства за настаняване в
град Банско
ул.„Бяло море"№12
тел. 42 64
- Хотел „Анели"
ул. „Рила" №6
тел.42 98; 42 95
- Клуб- Хотел „Балмакс"
ул. „Княз Борис" I № 48
тел. 51 54
- Хотел „Банско"
ул. „Глазне" №17
тел. 42 75; 42 21
-Хотел „Бисер"
ул. „ЕлТепе" №16
тел. 28 17; 5118
- Хотел „Боянова къща"
ул. „Пирин" № 22
тел. 35 21
- Хотел „България"
ул. „Христо Матов" № 2
тел. 30 05; 30 06
- Хотел Бъндерица
ул. „Бъндерица" № 5
тел. 31 91
- Хотел Василак
ул. „Василак" № 9
тел. 53 92; 49 90
ул. „Христо Силянов" № 1
тел. 44 35
- Хотел „Двата смърча"
ул. „Велян Огнев" № 2
тел. 26 32
- Хотел „Джано"
ул. „България" № 67
тел. 28 07
- Хотел „Джули"
ул. „Пирин" № 62
тел. 32 16
- Хотел „Златева къща"
ул. „Глазне" № 75
тел. 45 98
-Хотел „Малина"
ул. „Предел" № 8
тел. 31 89
- Хотел „Мамин Кольо"
ул. „България" № 8
тел. 22 65
- Хотел „Мацурева къща"
ул. „Велян Огнев" № 7-А
тел. 28 14; 51 79
- Хотел „Мацурева къща - Иван"
" Ваканционно селище „Пири"
пътя към с. Баня, местност „Овчарника'
- Хотел „Панорама"
ул." Пирин" № 39
тел. 28 12
-Хотел „Перун"
ул. „Пирин" № 41
тел. 31 41
ул. „Св. Иван Рилски" № 6
-Хотел „Сема-1"
ул. „Юлен" №13
тел. 50 20; 55 80
ул. „Захари Стоянов'' № 18
ул. „Тодор Александров" № 15
- Хотел„Тодорка"
Шилигарника
- Хотел „Чановете"
ул. „Пирин" № 79
тел. 37 03
- Хотел „Юлен"
ул. „Юлен" №12
тел. 35 83; 33 76
- Хотел „Златева къща - Монтажи'
ул. „Еделвайс" №7
тел. 41 75; 41 74
- Хотел „Мура'"
ул, „България"
тел. 51 36
- Хотел „Стражите"
ул. „Глазне"
тел. 40 91; 44 52
- Хотел „Хаджирускови къщи"
- Хотел „Шилигарника"
местност Шилигарника
тел. 44 90
СЪЩЕСТВУВАЩА ОСНОВНА ДЪРЖАВНА БАЗА/СРЕДСТВА ЗА
НАСТАНЯВАНЕ В КУРОРТА БАНСКО
№ ПО Наименование на средствата капацитет
ред за настаняване БРОЙ ЛЕГЛА
2. почивен доб /бивш АПК/ 65
З. почивен ДОМ НА МИНЬОРА 66
4.почивен ДОМ "респром" 50
5. почивен ДОМ министерство НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 120
6.почивен ДОМ НА чуждестранните СПЕЦИАЛИСТИ 24
7. почивна БАЗА НА "В Е К" - благоевград 20
11.обекти НА ОБЩИНАТА 128
12. СПАЛНЯ "Хаджирусковата къща" 70
Битови заведения за хранене в град Банско
- Механа „Уста Глигор"
тел. 27 57
- „Сирлещова механа „
тел.42 21
- Кръчма „Дедо Пене"
тел. 50 71
- „Барякова механа"
тел. 44 82
- Механа „Шаркова къща"
тел. 50 24
- Механа „Стария комита"
тел. 44 50
- Обецанова къща, Механа „Лялев"
тел. 22 36
- Пицина механа
тел. 50 26; 45 68
- Механа „Пирин"
тел. 55 17; 44 47
- Механа „Ловна среща"
тел. 36 09
- Механа „Каменица"
тел. 42 45
- Механа „Тумбева къща"
тел. 51 87
- „Поптодорова механа „
тел.40 36
- Механа „Синаница"
тел. 23 11; 30 16
- Механа „Милуш"
тел. 25 10
- Механа „Чановете"
тел. 37 03
- Механа „Чорбаджи Георги"
тел. 37 05
- Механа „Бунара"
тел. 40 81
- Механа „Варна"
ул. „Пирин" П 40
- Ресторант „Мотиката"
тел. 30 89
СЪЩЕСТВУВАЩАТА ОСНОВНА БАЗА /ЗАВЕДЕНИЯ ЗА
ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ/
№ ПО наименование НА ЗАВЕДЕНИЯТА капацитет /БРОЙ
РЕД ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЕ МЕСТА ЗА СЯДАНЕ
1. ресторант ПРИ ХОТЕЛ "пирин" 240
2. дневен БАР ПРИ ХОТЕЛ "пирин" 40
3. столова при почивен ДОМ /бив АПК/ 50
4. механа ПРИ ПОЧИВЕН ДОМ /БИВШ АПК/ 30
5. столова И МЕХАНА КЪМ почивен ДОМ НА МИНЬОРА 110
6. столова КЪМ почивен ДОМ "респром" 60
7. ресторант-стол/ ДНЕВЕН БАР И МЕХАНА
ПРИ ПОЧИВЕН ДОМ НА МН 280
8. столова ПРИ ПОЧИВНИ ДОМОВЕ НА "В И К"
И ЧУЖДЕСТРАННИ СПЕЦИАЛИСТИ 48
12.ресторант "ОРЛОВО гнездо" 240
13.КАфЕ-СЛАДКАРНИЦА "дамяница" 40
14.механа "МОМИНИ двори" 60
16.дискотека "тодорини ОЧИ" 80
17.дискотека "младежки ДОМ" 70
18.туристическа спалня И туристически ДОМ 110
19.ресторант "белите ЧУЧУРИ" 80
20.ресторант "градина" 90
21.ресторант "здравец" 60
22.обекти ЗА ПОДКРЕПИТЕЛНО ХРАНЕНЕ 128
1. Закон за туризма, 1998г.
2. "Планински курорти", изд.Техника, 1987г. П. Еврев
3. "Пазарна икономика", изд. "Булвест"2001г. Г.Хартман
4. "Български курорти", изд. "Медицина и физкултура"1981г.
5. Закон за опазване на околната среда
6. Закон за защита на паметниците на културата
8. Маркетинг в туризма, 1999г., Д.Доганов
9. Преглед на алпийската география, кн.2-3/1992г.
10. Материали на Пирински туристически форум,1999-2001г.
11. Данни от метеорологична станция Пирин
12. Минералните извори и културните места в пиринския край, Наука и изкуство -1973г.
13. Материали и програми на община Банско
14. Списание "Българския туризъм", 1999-2001г.
15. Списание "Туристически пазар", 1999-2000г.
16. Статистически справочник " Туризъм", 1999г.
17. Учебни материали на НБУ програма "Туризъм"
18. Оферти и рекламни материали на курорта Банско
19. Програма "ФАР"-разработки за планинския туризъм и туристическата реклама
20. Програмни постановки на държавни органи в областа на приоритетното развитие на туризма
21. Собствени наблюдения, събрана информация, проучвания, анализи и разработки свързани с дипломната тема на дипломанта и др.
теоретична постановка, особености и тенденции на развитие на планинския туризъм
1. Постановка на проблема
2. Мащаби и характеристика на планинския туризъм
3. Тенденции на развитие на планинския туризъм
Състояние на туризма в Банско
1. Местоположение и транспортна достъпност
2. Климатични условия,ландшафт,природни забележителности
3. Хидроминераллни ресурси
Б.????????????????? ресурси
В. Оценка на курортно-туристическите ресурси в района
1. Оценка на природните условия и усвоеност за туризъм
2. Оценка на антропогенния потенциал
3. Изводи за състоянието и усвоеностите на туристическите ресурси
Г.Състояние на материално-техническата база на туризма и отдиха
1. Основна културно-туристическа база
1.1 Средства за настаняване
1.2 Заведения за хранене и развлечения
2. Културно туристически инфраструктури
3. Основни изводи за състоянието на материално-техническата база на туризма и отдиха
Маркетинг на курорта Банско
1. Нуждае ли се туризма от маркетинг ?
3. Цели на туристическия маркетинг
3.2 Цели на маркетинга в туризма
4. Значение на туристическия маркетинг
5. Главни фактори на маркетинга в туристическата практика
5.2 Туристическо предлагане
5.3 Инструменти на реализация
6. Видове туристически маркетинг
7. Елементи на туристическия маркетинг
8. Пазарен потенциал на курорта Банско
10. Изучаване и управление на туристическия пазар
11. Конкурентни туристически оферти
Туристическа реклама на Банско
2.Рекламни средства и носители на реклама
3. Рекламни средства и тяхното използване
5. Поощряване на продажбите
7. Качество на туристическия продукт
12. Състояние на рекламата и информацията в курорта Банско
13. Предложения по рекламата и информацията
Проблеми и перспективи за развитието на курорта Банско
1. Стратегия и цели за развитие на курорта
2. Подобряване на транспортните връзки и достъпността на курорта
3. Разширяване и разнообразяване на културно-туристическите функции на Банско
4. Опазване на природната среда
5. Развитие на материално-техническата база на туризма
6. Инвестиции и инвестиционна политика
|
