Възникване и обособяване на психологията като самостоятелна наука. Вилхелм Вунд. Предмет на психологията
Възникване и обособяване на психологията като самостоятелна наука. Вилхелм Вунд. Предмет на психологията
Вилхелм Вунд е психолог и философ. Живял е от 1832 до 1920 година. Бил е професор по психология в Хайделберг, професор по философия в Цюрих и Лайпциг. В биографията на Вунд от особено значение е 1879 година, когато Лайпциг е основал първия институт по експериментална психология. Вунд има голямо значение за физиологията и психологията, както и в експерименталната психология въобще.
Той е противник на така нареченото чисто психологическо познание, което отхвърля понятието на духовната субстанция. Той иска да обоснове психологията на принципите на емпиричните знания, особено на волята и чувствата.
Волята за Вунд е практически основа на целия духовен живот, а и по въпроса за отношение на душата и тялото стои зад специфичен психофизически паралелизъм. В своето произведение “Психология на народа” той излага и своята философия за духа на психологическите специфики на отделните общества. В “Психология на народа” Вунд компаративно говори за това колко отделните народи се различават помежду си и казва, че всеки народ има своя психология, която идва от “народния дух”, който е в природата на всички народи.
Психологията за Вунд е основното знание и в неговата философия за логиката, етиката и метафизиката.
За Вунд философията трябва да направи синтеза на знанията за разума, защото там е отговора за живота и света.
В етиката Вунд твърди, че човекът търси доброто за това, че то го прави щастлив. Обаче самото добро не е материално, то е духовно.
В естетиката Вунд отрежда особено значение на златното сечение. Размерът в който цялото се отнася към своето по-голямо творение като по-голям към по-малък, чувства се като средство за съединяване на най-голямото множество с помощ на най-малко усилие и тогава естетическото удоволствие е резултат на менталната икономия.
Предметът на психологията като наука
Всяка наука може да бъде самостойна ако съдържа следните условия:
1. Науката трябва да има своя собствена област на проучване
2. Всяка наука трябва да има свои собствени научни и изследователски методи
3. Всяка наука трябва да има свои собствени задължения
Самата дума психология е съставена от две думи: Психика - дух и логос - наука. Значи психологията е наука за душата.
Душата е нематериална субстанция, която е вечна, безсмъртна, и съществува при човека от самото раждане до самия край на живота. Тя напуска тялото докато спим, а след това пак се връща. Завинаги напуска тялото след смъртта.
Това е религиозно учение.
Някои философи са говорили и къде се намира душата. Това са различни мнения на най-големите философи в света. Аристотел - душата се намира в сърцето на човека. Рене Декарт - душата се намира в пинеалната жлеза. Но с развитието на науките душата започва да се отхвърля и все повече да се проучват съзнателните явления, както например съзнанието. На съзнанието пръв указва Рене Декарт, който под съзнание подразбира всичко това, което се случва в човека и за което той самият има знание. Тогава психологията е била наука за съзнанието и тогава за пръв път се разделя от философията.
Човекът, който е основал психологията на съзнанието е Вилхелм Вунт, значение има и Тичънър.
Тези, двамата, са мислили че трябва да се изучат елементите на съзнанието.
Демокрит и Лукреций са мислили че светът е съставен от отделни елементи и всеки предмет е съставен от тези елементи.
Но и тази дефиниция не е добра. Някои учени са обърнали внимание и на това, че съществуват несъзнателни инстинкти. Същите изпращат и критика на методите на психологията на съзнанието, която според някои последователи била интроспекцията. Указва се на това, че с този метод всеки може да опознае себе си, но не и хората около него.
Обаче психологията би била наука само ако е обективна и говори за психиката на всички хора, а не на един или двама човека. Затова психологията на съзнанието на се смята за истинска. Остра критика на психологията на съзнанието има и от група американци, начело с Джон Уотсън. Той отрича съществуването на съюз и казва, че единственото, което психологията трябва да изучава е поведението и отношението. Учените, които са възприели това учени се наричат бихейвиористи. Под понятието отношение се подразбира всяка реакция, която се вижда при индивида, реакция която настъпва като резултат на някое външно влияние.
S - R
S - дразнене - стимулус
R - реакция - респонс
Ако се знае стимулът, знае се и рeспонса и обратно. Уотсън прави психологията по-близка до другите науки, създава и нови методи в проучването на същата. Бихейвиоризмът тогава е възприет от много психолози и има много последователи.
Обаче по-нататък и в него ще се открият слаби места. Той говори само за обективната страна на психологията, а субективната е просто забравена. Бихейвиористите смятат, че съзнанието не съществува, дори и да съществуваше не може да бъде изучавано с обективни методи.
По-нататък бихейвиоризмът създава нови методи и така се превръща в необихейвиоризъм. При него се откриват слаби точки.
Психологията на съзнанието и психологията на поведението са два екстрема и затова не са приети нито в едното, нито в другото течение. Така се тръгва по един среден път, а това означава, че се взима и съзнанието и поведението. Но и в този случай някои психолози обръщат внимание повече на съзнанието, а някои на поведението. Някои твърдят, че по-важна роля в психологията са взели менталните процеси, защото психологията се занимава и с животните, които са на по-ниско ниво. Така Кегън твърди, че психологията е наука, която систематически изследва поведението, което може да се изследва и неговото отношение към невидимите ментални процеси.
С това определение обаче изкуствено се свързват съзнанието и поведението.
Но Леонтиев казва, че всеки опит психичното да се свърже с материалното създава проблем в научните позиции. Затова неправилно е определението на психологията като наука за съзнанието, и като наука за поведението или като наука със среден път на движение по между преходните определения. Най-голямата на тези определения е това, че обективната и субективната страни са разглеждани по отделно.
Тези разбирания са решени с помощта на диалектичнят материализъм, в който се прави връзката между психиката и обективността. И сега можем да определим психологията като наука за психиката и нейните обективни манифестации.
Под психика се разбира съвкупността на психичните прояви.
Под обективни манифестации се разбира поведението на индивида.
Под поведение са разбират всички прояви и промени в организмът, срещу които се изразява психиката. Запорожец казва, че психиката е отражение в мозъка, на която ни заобикаля реалността. Леонтиев - психиката е свойство на висшите организми. Това свойство се състои в способността да рефлектират своите състояния независимо от заобикалящата го реалност.
Рефлектирането е субективно отражение на обективната реалност. Това е субективно и обективно. Субективно е затова, че винаги може да рефлектира само на конкретния субект, при което присъства неговото лично изкуство, неговите особености на състоянието му в момента. Обективно е затова, че се рефлектират /отразяват/ обективни предмети. Създава се като резултат на функцията на нервната система и се изразява с физиологични промени и процеси в поведението на индивида. Структура на психиката.
В нея влизат повече психически процеси. Още от самото си раждане човекът се запознава с предметите и явленията около него. В това нещо успява с помощта на психическите процеси, които са перцепции и усещания. Перцепция е рефлектирането на предметите и явленията като цяло в момента когато ги приема нашият рецепторен орган.
С усещанията се рефлектират само отделни особености на предмета в момента когато действат върху нашите рецепторни органи. От всичко това се създават следи в мозъкът, това са най-характерните особености на предмета или явлението. Тези следи са в резултат на нашата представа, която може да бъде запомнена или забравена.
Психичните процеси като се състоят в запомняне разпознаване и репродукция се наричат помнене.
Имагинацията е психически процес, с който се отразяват тези предмети и прояви , които отдавна не са били предмети на пряко наблюдение. Прояви, които по-рано не сме доживели и прояви, които въобще не съществуват. Психичните процеси, с които могат да се рефлектира връзката между предметите се наричат мислене. Предметите може да познаваме доколкото ги сравняваме с други предмети, а това става само с мисленето.
Всичките тези процеси са познавателни процеси. Обаче човекът трябва да вземе определено отношение спрямо предметите, а не само да се вземе. Така някои за него представляват радост, тъга, страх, гняв и други. Всички тези процеси, с които показваме нашето отношение към предметите се наричат емоции.
Съществуват и волеви процеси, освен емоционалните и познавателните. Волевите процеси се създават затова, че човекът трябва да се нагоди към средата и към своите потребности. Средата няма влияние върху човека, той е активен и нагажда средата към своите потребности. Всички психически процеси, които протичат в процеса на активност на хората, което е следствие от предходно поставени задачи и цели се оказват волеви процеси.
Психологията проучва и различията между хората. Всеки човек има своя особена такава, според който се различава от другите хора. Всички тези особености заедно представляват личността на човека. Психологията изучава особеностите на личността на човека. Такива особености има повече, от които най-важни са : а) темпераментът - чрез него се изразява бързината и силата на емоционалните реакции; б) характер - изразява отношението на човекът към другите хора, към работата, към себе си; в) способност, с които се проучва интелигентността. г) мотиви, склонности и т.н.
Психологията е една от най-младите науки и в същото време най-стара. Смята се за най-стара, защото за психическите явления е имало интерес още от най-стари времена. Хората още тогава са се питали за студа и другите явления, с които са се сблъсквали. Още по това време се формира дух и душа, тези понятия влизащи в религиозните учения. Още първите философи смятат, че светът е материален. Хераклит смята, че всичко се намира в движение и самото то прави промените.
Демокрит, Левкип, Лукреций, Кар смятат, че светът е изграден от материята, която се движи и съществува празно пространство. Това движение и това празно пространство са причина за появата на различни предмети и явления в живота. Тези философи смятат, че е материята се състои от атоми. Тук се обръща внимание и на ролята на рецепторните органи.
1. Алкмеон - мозъкът е център на психическият живот на хората. Хипократ, Талес - реакциите на хората, отношението и поведението зависят от физиологичните процеси. Важна роля играят и теченията, които предопределят на кой темперамент отговаря човекът. Обаче се появява и друго учение противоположно на материалното. Сократ е представител на субективният идеализъм, а неговият ученик Платон е представител на обективният идеализъм. От всички философи в античното време най-значим е Аристотел. Той синтезира материалистическото и идеалистическото учения, но по-късно доказва, че това не е правилният подход. Аристотел има голямо значение за всички философски учения. Важна част в психологията е психическият живот на човека. Аристотел е написал трактатът “За душата”, в който говори за усещания, перцепции, емоции.
През Средновековието се появява учението на Августин, който говори за съзнателното и за интроспекцията. Тома Аквински иска да различи религията от науката. След разпадането на феодализма църквата вече губи авторитета си.
Задачи и значение на психологията като наука.
Кои са основните задачи на психологията? Като основна задача психологията има описанието на психическите явления, които са и предмети на изследване. Друга задача е обяснението на тези явления. Трета е да изследва материалният субстрат на психиката. Връзките между психическите и физическите явления се налага в изследването на физиологичните процеси. Първо се изследват процесите, които са резултат от дейността на нервната система, ендокринната система, биохимическите процеси.
Друга задача на психологията е да разширява собствената си научна система. В светът има различни схващания за психиката. От тук е следствието, че психологията трябва да се бори против всички ненаучни течения. Психологията има голямо значение и за научните изследвания на много други науки като връзките по между им могат да бъдат директни или индиректни. Психологията намира приложение в медицината.
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
