Стопанска Академия
“Димитър Апостолов Ценов”
гр. Свищов
Изработил: Дияна Георгиева Дянкова;
Специалност: Информатика - I I курс, 11 група.
Съдържание
Увод - 3стр.
Как работи Интернет - 3стр.
Увод в Интернет технологиите
Архитектура на Интернет
Интернет протоколи
Система за имена на домейни
3. Технологии за изграждане на Website - 10стр.
3.1 HTML
3.2 JavaScript
3.2 CGI
4. Разглеждане на ИТ инфраструктурата - 12стр.
4.1 Платформа
4.2 Базов Интернет Софтуер
5. Избор на среда за развиване на е-бизнес - 14стр.
5.1 Електронна поща
5.2 Управление на мрежата и системите
5.3 Софтуер за обезпечаване на сигурността
6. Изграждане на приложения за е-бизнес чрез Интернет технологиите - 17стр.
6.1 Обединяване на отделните модули
6.2 Интегриране
7. Използвана литература - 19стр.
1. Увод
Wоrld Wide Web, или за краткост Web, е една от най популярните услуги предлагани в Интернет. Най-доброто нещо в Web е това , че той обединява привлекателността от изследването на екзотични места с вълнението от видео игрите, слушането на музикални компакт дискове или дори режисирането на филми. Вие можете да правите всичко това със средствата на интуитивен, лесен за използване графичен интерфейс. Но вероятно най-привлекателния аспект на Web е обстоятелството, че той не е предназначен само за зрители. След като се придобие опит с инструментите за авторство в Web, всеки може да предложи в Web всякаква информация, която желаете да направите публично достъпна - от резултатите от последното проучване на дадена фирма до личен документален филм за живота на бедните и богатите.
Какво точно е Web? Web е съвкупност от всички браузъри сървъри, файлове достъпни чрез браузър услуги в интернет. Създаден е през 1989г. от компютърния учен Тим Бърнърс-Лий. Неговата първоначална цел е била да опрости комуникациите между учените изследователи. Докато работи в CERN, Европейската организация за атомни изследвания (или също Европейска лаборатория за физика на частиците), в Женева, Швейцария, Бърнърс-Лий проектира Web и прави така, че документите от един компютър в Интернет да осигуряват връзка към документи на други компютри в интернет.
За много хора най-добре познатия елемент от Web е браузърът. Браузърът е прозорецът на потребителя към Web. Той осигурява възможност за разглеждане на Web документи и достъп до Web базирани услуги и приложения. Най-популярните браузъри са Netscape Navigator, Microsoft Internet Explorer и Opera. Тези браузъри са наследници на браузъра Mosaic, разработен от Марк Андерсен от националния център за суперкомпютърни приложения към университета в Илинойс при градчетата Urbana-Champaign. Удобния графичен потребителски интерфейс (GUI) на Mosaic трахсформира изследователското средство, което беше Web, в глобалната среда за побликуване, която виждаме в наши дни.
2. Как работи Интернет
2.1 Увод в Интернет технологиите
През последните няколко века правителствата играеха важна роля в изграждането и регулирането на транспортната, комуникационната и енергийната инфраструктура. Движещата сила на технологията бе политиката. Въпреки, че тя помогна за преминаване на обществото от селското стопанство към индустрията, се прикри прехода от индустриално към информационно общество. Понастоящем движещата сила на технологията е частния сектор, а правителствата имат все повече и повече проблеми с това да бъдат в крачка с последните новости, за да могат да осъществят подходящо регулиране.
През последните десетилетия бяха приватизирани много индустрии, като транспортна, комуникациите и енергетиката, с което се постигна разделяне на политиката от икономиката и обратно.
За бъдещото разширяване на Интернет играят роля четири ключови технологични области: Телекомуникационни компании, разпространителите на сателитни технологии, доставчиците на безжични мрежи и кабелни компании.
2.2 Архитектура на Интернет
По същността си Интернет представлява мрежа от компютърни мрежи, които са физически разделени и са свързани помежду си само на определени места. Всяка мрежа, която ще бъде включена в Интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като Интернет протоколи (IP).
Една мржа се състои от възли и канали, които осигуряват основната комуникацикаонна инфраструктура. Има два типа възли: крайни и междинни. Така наречените крайни възли в повечето случаи са сървъри и клиенти, осигуряващи или набор от услуги, или изискващи набор от услуги. Клиентите са компютри, през които потребителите комуникират с други възли, а сървърите са централизирани доставчици на услуги, които предлагат услуги за клиентите, като например web сървър и mail сървър.
Междинните възли нормално са машини, които предават трафика между мрежовите сегменти. Тези устройства се наричат маршруторизатори и бриджове. Понякога те предлагат възможност за филтриране на определени заявки и за ограничаване на достъпа до определени устройства в мрежата, но нито клиентите нито сървърите могат да имат достъп до услугата предлагана от междинните възли.
Не е задължително крайните и междинните възли да бъдат различни устройства. Сървърите могат едновременно да бъдат и сървъри, и клиенти, така както могат да бъдат едновременно сървъри и маршруторизатори (или обратното). Всеки възел има уникален идентификатор, наречен IP - адрес. По-големите системи могат да имат повече от един IP - адрес и на този IP адрес се задава име на домейн, тъй като то се помни по-лесно.
Каналите необходими за комуникация между възлите могат да се изпълнят по различни начини. В повечето случай се използва част от кабел, който свързва крайните възли с междинните. Кабелът може да бъде коаксиален, оптичен или меден. В зависимост от типа на кабела са получават различни скорости на обмен, но тъй като протоколите за предаване са едни и същи, приложенията не трябва да се променят за различните видове канали. В допълнение на физическите връзки може да се изпълни и безжично предаване. Тези електромагнитни предавания се осъществяват на различни честоти, като например инфрачервени предавания, предавания с микровълни, комуникации с клетъчни телефони и комуникации през сателитни връзки.
Съвсем общо може да се каже , че всеки възел може да извършва обмен с всеки друг възел в Интернет. Тъй като това не винаги е желателно, междинните възли могат да окажат връзки до определени възли. Така наречените firewalls защитават само интернет мрежите от външни потребители. Поради факта, че интранет мрежите използват същите протоколи, всеки може да получи достъп до конфиденциални за компанията данни. Firewalls защитите се използват за защита на данни и всякаква друга информация, до която трябва да се осигури достъп само на определена група потребители.
ARPANet мрежата предшественика на Интернет, бе създадена от правителството на САЩ. Нейната първоначална идея бе да се създаде мрежа, която да продължи да работи като едно цяло, когато отделни части от нея откажат. За да се постигне това е необходимо мрежовата архитектура да не е йерархична. Нито ARPANet, нито Интернет имат правила относно начина на свързване на възлите. В повечето случаи клиентите ще имат една единствена връзка към останалите възли, но сървърите и маршруторизаторите ще имат повече от една връзка. При тази “хаотична” структура Интернет предлага в повечето случай за всяка връзка между два възела да има повече от една връзка. В случай на отказ на междинен възел, връзката може да се пренасочи през останалите мрежови сегменти без потребителска намеса, т.е. мрежата може да се реорганизира сама.
Наборът от Интернет протоколи, позволява на всяка двойка възли да обменят директно данни като трябва да знаят IP адреса или името на домейна на отсрещния възел. Понастоящем всяка операционна система осигурява основна Интернет функционалност.
Поради факта, че Интернет не пренадлежи на никой е доста учудващо, че тя все още работи перфектно. Една причина за това е, че днес мрежите не са свързани директно една с друга, а използват опорни мрежи. Тези опорни мрежи представляват високоскоростни връзки, които свързват, които свързват мрежови сегменти, които са физически разделени и предлагат връзки до други мрежи посредством точки или портали. Интернет опорните мрежи са частта, която може да се нарече Information Highway (Магистрала за предаване на информация). Локалните мрежи са нещо като градове, в които пътищата са по-претъпкани и тесни.
Основните протоколи в Интернет са изградени и се контролират на йерархичен принцип. Въпреки, че всеки може да допринесе за развитието на нови технологии и протоколи, само малко организации могат да определят това, което ще бъде включено в набора от Интернет протоколи.
IETF (Internet Engineering Task Force - http://www.ietf.org) е движещата сила за новите стандарти. Тя е отворена международна общност от компании, които проектират и изпълняват мрежи, проучват нови технологии и продават продукти, базирани на тези технологии. Въпреки, че е отворена за всеки, тази организация се води от компании, които се опитват да приемат единодушно нови стандарти, които да позволят въвеждането на нови услуги в Интернет. Интернет стандартите наложени от IETF (RTF - http://www.ietf.org/rtf/ ). Въпреки, че RTFs представляват проекти, те запазват своето име, когато се превърнат в стандарт.
IESG (Internet Engineering Steering Group - http://www.ietf.org/iesg.html) е отговорна за техническото управление на действията на IETF и за интернет стандартите.
Третата група, която има отношение към новите стандарти е ISOC (Internet Society - http://isoc.org/), която е организация от Интернет експерти, които дискутират политиките и практиката. Тази група ръководи няколко борда, които се занимават с мрежовата политика.
Добре известният консорциум W3C (World Wide Web Consortium - http://w3c.org/) няма директно влияние върху интернет стандартите. Тази организация е отговорна за Web стандартите, които са изградени върху Интернет стандартите.
2.3 Интернет протоколи
За осъществяване на комуникация между свързаните към интернет възли са установени специални правила. Тези правила съдържат много функции, групирани в протоколи. Тази фамилия протоколи се нарича Internet Protokol Suite (IPS) или понякога я наричат TCP/IP.
Протоколите са базирани на нивата от модела OSI/ISO. По-ниските слоеве от модела изпълняват технически функции, докато средните слоеве се използват от приложения и разчитат на факта, че функциите в по-ниските слоеве работят безпроблемно. Протоколите от горните слоеве са базирани на функционалността, която изисква дадено приложение откъдето следва, че се намалява значително сложността на приложенията. Всяко едно приложение може да установи лесно връзка през интернет, без да се налага да знае нещо за хардуера, който се използва за достъп до Интернет, като например модем или маршрутизатор.
Въпреки, че пълният OSI/ISO модел се състои от седем слоя, IPS модела използва само четири от тези слоеве: слоя за връзка, мрежовия слой, транспортния слой и слоя за приложения. Най-ниският слой е слоя за връзка и той е отговорен за мрежовия достъп. Той свързва възела и канала и определя правилата за това свързване. В резултат на това, по канала се изпраща сигнал. Този сигнал се образува от пакети, изградени от серии от битове, които съдържат информацията. Сигналът се предава през физически порт (например паралелен или RJ - 11port) на канал, който може да е оптичен или меден кабел. Типичните протоколи за слоя за връзка са FDDI (Fiber Distributed Data Interface), и PPP(Point to Point Protocol). Софтуерът за слоя на връзка е известен като драйвер за устройство и обикновенно е вграден в мрежата.
Мрежовият слой се намира над слоя за връзка. Той е отговорен за администрирането на данни и за прехвърляне на информацията. Протоколите определят начина на предаване на пакетите в мрежата, т.е. по какъв начин информацията се маршрутизира от начален към краен възел. Информацията се представя в сегменти и пакети. Един пакет се състои от набор от битове и байтове. Протоколът използван за мрежовият слой се нарича Internet Protocol - IP. Друг протокол използван на това ниво е отговорен за мулти-предаването, изразяващо се в изпращането на едно съобщение до множество получатели, като се намалява необходимата честотна лента за изпращане на информацията. Този протокол се използва за аудио и видео предавания в Интернет и се нарича Internet Group Management Protocol (IGMP).
Следващото ниво е транспортния слой, който е отговорен за доставката на данните до определен възел. Той показва как и дали може да се гарантира пълното, и точно получаване на информация. Информацията се представя в формата на съобщения и сегменти. Съобщенията се състоят от група пакети. Транспортният слой накъсва по-големите съобщения на сегменти, които се предават. При този слой имат значение два протокола. Transmission Control Protocol (TCP). Този протокол е основен и осигурява надежно предаване. Вторият протокол в User Datagram Protocol (UDP) и предлага не-гарантирана услуга, която работи с парадигмата на най-доброто усилие.
Слоят за приложенията гарантира доставката на данни от едно приложение до друго, като приложението, от което се предават данните е разположено на същият или друг възел в мрежата. При предаването на информация този слой използва съобщения. Протоколите на това ниво са HyperText Transfer Protocol (HTTP), който гарантира предаването на HTML документи, Simple Mail Transfer Protocol (SMTP), който предава пощи от един възел към друг и File Transfer Protocol(FTP), който предава файлове между възлите.
Въпреки, че тези структури може да изглежда сложна, тя действително опростява изпълнението на набора протоколи IPS.
2.4 Система за имена на домейни
Както вече видяхме, мрежовия слой е отговорен за адресирането на възлите и начина, по който са свързани. Всеки възел в интернет има уникален IР адрес. Поради факта , че IР адресите се запомнят трудно, вместо тях се използват имена на домейни. За повечето хора е по-лесно да запомнят името на домейнa www.hp.com, вместо отговарящото на него IР адрес - 192.151.11.13. Името на домейн hp.com има повече от един IР адрес и посредством специален механизъм клиентите се изпращат към една от четирите машини, което се прави с цел постигане на еднакво натоварване на всички компютри.
Всяко име на домейн отговаря на един или повече IP адреса и всеки IP адрес отговаря на един или повече имена на домейни. В случай, че има повече от един IP адрес за едно име на дамейн, това означава, че на едно и също място има няколко сървъра, които споделят входящите заявки, и ако няколко имена на домейни отговарят на един IP адрес, тогава няколко клиента споделят един голям web сървър при доставчика на Интернет услуги.
За да се направи връзката между имената на домейни и IP адреси се изисква специализирана услуга, наречена DNS (Domain Name System). Йерархичното представяне пространство с DNS имена се използва за свързване на имена на домейни с IP адреси и обратно. То се състои от последователност от имена, от най-общото до най-специфичното (в посока от ляво на дясно), отделени с точки, като например www.ferrari.it.
Както се вижда от фигура 1, коренът на системата няма име. Подкоренът има набор от имена на домейни от високо ниво, които или се състоят от двубуквените кодове на отделните страни (както са описани в ISO-3166) или по-общи като например “.com”, “.edu”, “.net” и “.org”. Повечето държави, като например Германия (“.de”) позволяват регистрирането на индивидуални организации директно под името на домейни от високо ниво, което прави йерархията “плоска”. В други държави като например Великобритания тези домейни от второ ниво са “.ac” за академични организации, като университети, “.co” за търговски организации, “.org” за всякакви други видове организации и “.gov” за правителствени организации.
фигура 1 - DNS Йерархия
Име на домейни от високо ниво “.us” за САЩ е базирано на географски домейни от второ ниво. Домейните “.us” ще станат много дълги и неизплзваеми.
Възли, които са перманентно свързани към Интернет не променят своя IP адрес или име на дамейн. Много хора обаче се свързват към Интернет с модем и не им е нужна непрекъсната връзка. Поради факта, че броят на IP адресите е ограничен се използват динамични връзки които нямат постоянен IP адрес. При всяко свързване към Интернет посредством модем се задава IP адрес от мястото, на което се съхраняват тези IP адреси. При това положение, могат да се свързват хиляди хора само с няколко стотици IP адреса, просто защото всички потребители не са онлайн.
По време на първите години на Интернет, DNS системата бе съхранявана в един голям файл, от който всички възли трябваше да теглят информация от време на време, за да я поддържат актуална. С увеличаването броя на възлите в Интернет стана ясно, че това решение трябва да се промени. Имаше нужда от нов децентрализиран подход, който да дава възможност за получаване на информация от хиляди сървъри, свързани към Интернет.
Новата система позволява директно запитване към DNS източника. При търсене на web страница, разположена на домейна www.rus.uni-stuttgart.de от компютъра с име на домейн tmbbvafl.bbn.hp.com, възелът с име “tmbbvafl” изпраща заявка до локалния DNS сървър. Последния може да види, че името на домейна не е локален адрес и изпраща заявката до сървъра с домейн “.de”. Имената на домейните в домейна “bbn.hp.com” могат да се анализират локално и не е нужна връзка към “външния свят”. Сървърите за всички домейни от високо ниво са единствените, които се разделят от една централна точка и е почти невероятно да се променят с течение на времето. Сървърът “.de” предава заявката до DNS сървъра на университета в Щутгарт (uni-stuttgart.de), който на свой ред информацията до “rus.uni-stuttgart.de”, който може да върне IP адреса на “tmbbvafl.bbn.hp.com”.
Въпреки че това изглежада доста сложно, IP адреса стига до клиента в рамките на части от секундата. Процесът се ускорява чрез поддържане на локална кеш памет с информация за IP адреси. Ако се опитате да се свържете към определен сайт и след известно време някой друг потребител от вашата локална мрежа се опита да се свърже със същият този сайт, локалният DNS ще има копие от заявката в паметта си. Това намалява мрежовото натоварване и ускорява процесите.
3. Технологии за изграждане на Website
3.1 HTML
Езикът за форматиране на хипертекст, или HTML, e универсален език за Web. Той се използва за създаване на Web страници и е подобен на кодове, използва за създаване на web страници и е подобен на кодовете, от някои текстообработващи програми, особено от WordPerfect.
За представяне на web страниците HTML използва обикновени текстови файлове в ASCII код. Файловете се състоят от текст, който бива визуализиран, и тагове, които определят как да беде визуализиран текстът (например <H2>Title</H2>).
Употребата на тагове за дефиниране на елементи в web документа се нарича форматиране (markup). Едни тагове се използват за задаване на заглавието на документа, други за идентифициране на заглавия, параграфи и хипервръзки, а трети - за поставяне на формуляри, изображения, мултимедиини обекти и други елементи на web документите.
3.2 JavaScript
Езикът за програмиране JavaScript представлява много компактен, обектно базиран, платформено независим, основаващ се на събития, интерпретиран скрипт език, който може да се използва за създаване на Интернет приложения за сървъри и клиенти. Дори и без никаква мрежова комуникация, дадена HTML страница с включен JavaScript може да интерпретира въведения текст и да уведоми потребителя ако въведения текст е грешен. Освен това, JavaScript може да се използва и за извършване на действия, примерно възпроизвеждане на аудио файл, стартиране на аплет или комуникация с plug-in. JavaScript има определена клиентска насоченост и не може да комуникира със сървъра за обмен на данни.
JavaScript позволява между-платформен скриптинг на събитията (примерно натискане бутона на мишката), обекти (примерно обект от форми) и действия. JavaScript може да се използва и за създаване на взаимовръзка между HTML, Java и plug-in. За разлика общоприетото мнение, JavaScript не е орязана версия или средство за замяна на CGI скриптовете. JavaScript е създаден от Netscape - не от Sun (които създадоха Java), но използва подобно име поради маркетинговите цели на Netscape. Първоначално JavaScript се наричал “Mocha”, след това “LiveScript”, но в края се наложи JavaScript. Действителния JavaScript интерпретатор в повечето браузъри се базира на стандарта ECMAScript, създаден от европейската ECMA органицазия (http://www.ecma.ch/).
3.2 CGI
CGI (Common Gateway Interface - Общ шлюзов интерфейс) е стандарт, който определя начина, по който Web сървърите могат да използват външни програми. Програмите, които съблюдават CGI стандарта, се наричат CGI програми. Те могат да се използват за обработване на данни, подадени от формулярите, за търсене в бази данни и за поддържане на други видове Web приложения, като например карти изображения (Image maps).
Заявката за URL адреса на дадена CGI програма се получава след като потребителят избере хипервръзка или подаде формуляр. За да направи заявката , браузърът използва HTTP. Kaгато Web сървърът я получи, той изпълнява CGI програмата и, като и предава изпратените от браузъра данни. Когато CGI програмата извърши обработката им, обикновенно тя генерира данни под формата на Web страница, която връща на браузъра чрез Web сървура.
Стандарта CGI определя начина, по който CGI програмите обменят данни с Web сървъра. В Таблица 1ще резумирам тези интерфейси.
Таблица 1: CGI в резюме
Метод на комуникация
Интерфейс
Описание
Аргументи на команден ред
Web сървър към CGI програма
Данните се предават на CGI програмата на командния ред, с който тя се стартира. Предаването на аргументи на командния ред към CGI програмите се извършва при ISINDEX заявки.
Променливи на обкръжението
Web сървър към CGI програма
Web сървърът предава данни към CGI програмата, която стойности на специални променливи, наречени променливи на обкръжението. Променливите са достъпни за CGI програмата чрез нейното обкръжение.
Стандартен входен поток
Web сървър към CGI програма
Web сървърът предава данните към CGI програмата, като ги изпраща към стандартния знаков поток, асоцииран със CGI програмата. Тя чете данните така, както ако бяха въвеждани от потребителя ръчно на знаков терминал.
Стандартен изходен поток
Web сървър към CGI програма
CGI програмата връща резултат на сървъра, като ги изпраща към стандартния изходен поток ( например към терминал). Web сървърът прихваща даните и ги изпраща обратно към браузъра, направил CGI заявката.
4. Разглеждане на ИТ инфраструктурата
4.1 Платформа
Изборът на правилната платформа може да доведе до сериозни спорове в един ИТ отдел. Независимо от вашият избор, винаги ще имате хора, които ви поддържат и такива, които са против вашето решение. Въпреки, че не е съвсем логично , изборът на компютърна платформа често не е базиран на факти, а на лични предпочитания. Доказателство за това са споровете между Windows и LINUX.
В много компании хардуера диктува решенията, понеже служителите в ИТ отделите не са готови да поддържат платформа различна от това, което те предпочитат. Въпреки, че е лесно да се поддържа хомогенна мрежа, проблемът с този подход е, че може да не е възможно да намерите най-доброто решение на даден проблем. Но от друга страна, не е добре да използвате най-добрата за даден случай платформа, ако хората, ако хората които отговарят за нейната поддръжка просто не я предпочитат. Въпреки, че едно такова поведение не може да се разглежда като професионално, то се наблюдава по цял свят. Друг недостатък при хомогенните мрежи е, че при проява на проблем в част от мрежата е твърде вероятно този проблем да се появи и на други места по мрежата. Хакерите и вирусите също имат повече успех при хомогенните мрежи.
Интернет променя значително приложенията. Вече няма значение с какъв хардуер и софтуер е реализирано дадено решение. За да може една среда да бъде готова за работа с интернет е необходимо използваната платформа да бъде независима. В миналото много компании изискваха различни хардуерни и софтуерни платформи, поради липса на стратегия за платформа или просто поради промяна в стратегията. Интернет технологиите позволиха на тези платформи да работят заедно, да обменят по между си информация и да ползват общи услуги.
За електрония бизнес представляват интерес две платформи. Това са крайните търговски UNIX системи и Intel базираните операционни системи - Windows XP/2000/NT/2003 Server, Linux, FreeBSD & …. Операционни системи като Windows98 и MacOS са доста популярни сред крайните клиенти, но те не са подходящи за хостинг на електронни услуги.
4.2 Базов Интернет Софтуер
Интернет протоколите, разгледани в последната секция са необходими за базовия Интернет софтуер, който понастоящем работи на повечето компютри. Основните клиенти на базовият софтуер са web клиентите и тези, които използват електронна поща за осъществяване на бизнес през Интернет. Те се свързват към e-mail сървъри и web сървъри за да обменят информация. Тези софтуерни пакети могат да се стартират във всички Интернет възли (не само на клиентските компютри), на сървъри и междинни хостове, тъй като тези видове възли винаги могат да бъдат и клиенти. В действителност, всяко устройство работещо в мрежа може да бъде клиент и сървър. Това е възможно благодарение на глобалната свързаност.
Интернет протоколите се изпълняват от софтуер, който се стартира на всички Интернет възли, включително работни станции, хостове и междинни възли. В някои случаи софтуера, който изпълнява определен протокол може да бъде отделна програма, а в други случаи това може да е функция на някое приложение или да бъде вграден в системния софтуер.
Най-ниския слой - слоя на връзката, се използва протокола PPP за връзка с Интернет през модем. Тази част от софтуера е вградена във всички съвременни операционни системи и осъществяването на връзка е лесно. Всичко, което е необходимо да се въведе при съвремените изпълнения на РРР е телефонен номер, име за влизане и парола.
Протоколите за мрежовия и транспортния слой (TCP/IP) са също вградени в операционната система и работят на заден план. Хората, които искат да комуникират през Интернет не трябва да знаят как работят TCP/IP протоколите. При някой системи е необходимо ръчно да се добавя информация, необходима за работа на тези протоколи. Тази информация включва IP адреса, DNS сървъра, портал и мрежова маска. Така наречения DHCP сървър може да зададе цялата информация от сървъра, като при това положение намесата на потребителя при настройката на Интернет връзката е излишна.
При сървърите и маршруторизаторите се изпълняват допълнителни команди, които ви позволяват да конфигурирате маршрутизирането и останалите правила, свързани с мрежата. Тези средства са доста мощни, но не трябва да се използват от потребители без техническа грамотност при настройката на Интернет връзката.
На ниво слой на приложения се използват програми, предназначени за крайни потребители. Тези програми използват описаните по горе протоколи. В този слой работят услугите, които вие предлагате на вашите клиенти. Компютрите с web сървъри (например IIS - Internet Information Services или Apache - http://www.apache.org) използват протокола HTTP за разпространение на техните документи. Един файлов сървър (който е вграден в всички версии на Unix) използва протокола FTP за да разреши достъп до файлове, а mail сървърите използват протоколите SMTP, POP3 и IMAP4 за да предадат електронната поща на клиентите.
Самите клиенти имат нужда от приложения, които да осъществяват връзката до предлаганите им услуги. E-Mail клиентите (като Eudora - http://eudora.com/) вземат електронната поща на свойте потребители, като използват същите протоколи, който използват и mail сървърите - SMTP, POP3 и IMAP4. Web броузърите (като Netscape Communicator - http://www.netscape.com/ и Internet Explorer - http://www.microsoft.com/windows/ie/ ) използват HTTP протокола за изтегляне на HTML документи, а FTP клиентите използват протокола FTP за качване и изтегляне на файлове на и от сървъри.
За да предложите ценна и добре приемаща се от клиентите услуга трябва да се опитате да разберете кои протоколи се поддържат от инсталирания при вашите клиенти софтуер. В случай, че се създава приложение, което изисква нов протокол трябва да се опита да се интегрира този нов протокол в Java аплет, който може да се изпълни от web браузър. Това е по-добрия вариант, отколкото да предложите отделно решение/софтуер, което трябва да се тегли от Интернет и след това да се инсталира от потребителя. При всички случай клиентите ще предпочетат да използват браузъра, тъй като не всеки от тях ще може да изтегли и инсталира вашия софтуер, а освен това всяка нова инсталация на такъв вид софтуер е свързана и с някакви рискове.
5. Избор на среда за развиване на е-бизнес
5.1 Електронна поща
В Интернет могат да бъдат разгледани две групи потребители на решения за електронна поща и съвместна работа. От една страна са частните системи за електронна поща, които се използват в компаниите и се управляват от самите компании, а от друга страна са обществените системи за електронна поща, които се използват от отделни хора и са разположени основно на сървърите на доставчиците на Интернет услуги. Въпреки, че функционалността на софтуера за електронна поща и сътрудничеството е близка, в двете области се използват съвсем различни продукти. При частните системи за e-mail доминират Lotus Notes, microsoft Exchange, Novell, OpenMail на Hewlett-Packard и Netscаpe, а обществените системи за електронна поща се управляват от InterMail (http://www.software.com) на Software.com, Netscape, Sun SIMS, Sendmail и MCIS.
Повече от една трета от обществената електронна поща в Интернет се управлява от InterMail, въпреки че почти никой не знае за това. Тези системи предлагат web базиран интерфейс, който стана много популярен през последните няколко години. Вместо да се използват приложения като Eudora, Pine, Elm и Netscape Messenger, които е част от Netscape браузъра, все повече и повече хора започнаха да използват web-базирани програми за електронна поща. Основното предимство е, че e-mail клиента се използва много лесно. Всеки, който може да използва браузър може да изпраща и получава поща, баз да прави допълнителни конфигурации, които ще са необходими за всеки друг тип e-mail клиенти.
Второто предимство е, че електронната поща може да се чете от всеки терминал, който има инсталиран браузър и е свързан към Интернет. Тази възможност е интересна за бизнесмените, които пътуват и имат нужда от достъп до електронната си поща. От тук се вижда обединяване между корпоративните и частни електронни пощи, което ще доведе до обединени решения, които да позволяват и web базирано четене, и четене от клиент на електронна поща, в зависимост от това къде се намира клиента.
5.2 Управление на мрежата и системите
В днешно време компаниите срещат големи предизвикателства при управлението на своите инфраструктури. Причините за това са три. Преди всички съществуващата инфраструктура се разраства много бързо - Интернет изисква нови устройства и софтуер, които стават част от бизнеса много бързо. Втората причина е, че технологичните преходи към мрежите, базите данни, приложенията, хардуерните и софтуерните платформи продължават да се разграничават. И накрая, бизнес успеха в днешната икономика изисква конкурентни цени при по-голямо и качествено предлагане на стоки, и услуги. Тези причини изискват наличие на добро мрежово и системно управление.
Архитектурата на ефективното мрежово и системно управление ви позволява да управлявате централно всички мрежи и системи. Това означава, че вие можете да контролирате всяка отделна система и всеки компонент от мрежата, и така ще получавате мигновен отговор от системата в случай на грешка, при което ще може веднага да я коригирате през мрежата, или ако това не е възможно тогава локално.
Едно такова решение е подходящо за отворените системи и за инфраструктури с много платформи. Това означава, че всички типове хардуер и софтуер трябва да могат да се управляват посредством този централен интерфейс, включващ всички операционни системи и всички мрежови протоколи. Почти невъзможно е да намерите компания, която да работи с един тип хардуер или един тип операционна система. След време в компаниите се въвеждат системи, които не могат да бъдат заменени с по-нови, тъй като са особено важни за работата. Промените в стратегиите на компаниите също водят до поява на различен хардуер и софтуер. Следователно тези неща трябва да се имат предвид при вземането на решения, свързани с мрежата и управлението.
Системата за управление трябва да интегрира всички необходими функции, като запаси, разписания и сигурност. Тя трябва да е отворена за разширения от трети компании и да позволява промени от страна на персонала и доставчиците на услуги. Контролът на предприятието изисква цялостен мениджмънт на ИТ структурата. Всичко свързано с управлението не се ограничава от спецификата на технологиите. Следователно системата за цялостно управление трябва да обхваща всички видове ресурси: системи, мрежи, компютри, бази данни и приложения. С помоща на потребителски интерфейс, администраторите ще могат да откриват проблеми в мрежата и в системата по-лесно, и в случай на необходимост ще предприемат нужните действия. Препоръчително е да има глобален поглед върху цялата мрежа и при необходимост да се предоставя възможност за преглед на ниво определен компонент. Процесът на управление може да се улесни с помоща на интегрирана в модула за управление система, която да предупреждава за възникналите проблеми.
5.3 Софтуер за обезпечаване на сигурността
По подразбиране, комуникацията посредством Интернет е отворена и неконтролируема, и е в конфликт с бизнес нуждите от компютъризиран бизнес. Конфиденциалноцтта и целостта на бизнес транзакциите е проблем при Интернет, когато не се прилагат допълнителни нива на защита. Разпространяването на електрония бизнес също засилва необходимостта от средства за защита и нарастват безпокойствата свързани с осигуряването на тази защита. Все по-често се говори за хипер-критичното състояние на сигурността в Интернет и това засилва страха на потребителите и компаниите. Проблемите свързани със сигурността на мрежата нарастват значително и именно поради тази причина въпроса за Интернет бизнес стратегията се превърна от технически въпрос, които се решава на ниво ИТ отдел, във въпрос - интригуващ всички участници в е-бизнеса. По-настоящем технологията е в състояние да гарантира системна сигурност, но за целта е необходимо нещо повече от чиста технология. В миналото имаше много проблеми, но едно е сигурно - в бъдеще ще има още повече. Ако обаче погледнете по-задълбочено в тези проблеми ще видите, че при много от тях главната причина е в човешка грешка, липсваща продцедура или неправилно конфигуриран софтуер. Тези грешки не могат да се избегнат с технологията, те изискват обучение на всеки служител.
Принципно сигурността не е технически въпрос, а по-скоро политически, и свързан с обработката въпрос. Съществуват много софтуерни продукти гарантиращи конфиденциалност. Проблемът е в това, че в своите стратегии за сигурност компаниите често забравят фактора “човек”. Винаги когато в една верига има една слаба връзка и тя се скъса, целостта на веригата се нарушява без значение колко са силни останалите връзки.
За да предпазите фирмената информация от хакери трябва да помислите за някаква защитна мрежа (firewall). На пазара продуктите за сигурност варират от безплатни софтуерни програми (например FreeBSD - http://www.freebsd.org/ - има вградени основни firewall функции) до сложни мулти-слойни решения (използващи софтуер като firewall 1 на CheckPoint - http://www.checkpoint.com/). Изборът на решение зависи от нуждите и финансовите възможности на компаниите. Но все още хакерите могат лесно да вземат информация от вашата компания просто като изпратят електронна поща до някой от служителите ви и го помолят да изпрати определен документ. В случай, че служителите ви не са обучени за различните начини, по които може да излиза фирмена информация извън рамките на компанията, дори и най-доброто софтуерно решение няма да ви помогне.
6. Изграждане на приложения за е-бизнес чрез Интернет технологиите
6.1 Обединяване на отделните модули
Сега след като вече имаме поглед върху необходимите модули за изграждане на Интернет бизнес, трябва да се намерят най-подходящите модули за случая и да се обединят. Съществуващите системи са проблем, тъй като при тях стандартите не са общодостъпни. Все още има достатъчно много компании, които не са готови да споделят своите стандарти с останалите и искат от клиентите да изберат определен софтуер за работа на определена платформа.
Очаква се, че това ще се промени през следващите няколко години. Тъй като все повече и повече технологии се изграждат върху Интернет, интеграцията на модули в едно работещо решение ще бъде по-лесна.
Поради факта, че изчислителната парадигма преминава към глобална свързаност, отделно приложение става по-незначително, а определящото нещо стават свързаните с това приложение услуги. По-настоящем хората залагат основно на приложението, а в бъдеще те ще залагат основно на услугите. Те вече няма да се интересуват от приложение, което предлага услуги, а от самите услуги. Вместо да поръчват Star Office те ще поръчват текстов вход, услуга за печат и оформление. Тези три услуги могат да се получават от различни източници и клиента ще решава от къде да избере дадена услуга. Най-вероятно в бъдеще няма да се продават приложения, а те просто ще се наемат за определен период от време.
6.2 Интегриране
За да задоволите клиентите си и да ускорят доставката на продуктите, много компании започнаха да интегрират коренно различни приложения. С интегрирането на стратегически бизнес приложения, като приложения за е-бизнес, виртуални вериги за доставка и центрове за обслужване на повикванията, те могат да намалят значително разходите и да опростят интеграцията с клиентите, и доставчици.
Посредством интегрирането на всички приложения, използвани в дадена компания, може да се създаде среда, която да се противопоставя на променищия се електронен свят. По този начин разширяването или добавянето на приложения се улеснява, тъй като основната система, която свързва тези приложения не се променя.
7.Използвана литература
