ЗАПАДЕН ТРAКИЙСКО-РОДОПСКИ РАЙОН
Западният Тракийско-Родопски район се формира на територията на Пловдивска област (бившите Пловдивски, Пазарджишки и Смолянски окръг) под въздействието на редица районообразуващи фактори, решаващо значение от които имат социално-икономическите. Те определят достигнатото равнище на стопанско развитие на територията. Районът на север достига до билото на Стара планина, на запад граничи с Югозападния район (Рила, долината на р. Места и рида Дъбраш), на изток с Източния Тракийско-Родопски район (Сърнена гора, Старозагорското поле, Източните Родопи), а на юг границата съвпада с държавната граница с Република Гърция. В тези си граници районът заема територия, възлизаща на 13 585 кв.км. (12,3% от територията на страната). Пловдивска област има важно кръстопътно местоположение, което е играло важна роля в стопанското му развитие през всички исторически времена. В нея се пресичат диагоналният път от Западна Европа за Истанбул с меридионалния път от Свищов-Троян-Карлово-Пловдив-Смолян. От значение са пътните магистрали, свързващи Югозападна България с Б лгарското черноморско крайбрежие. Природни условия и ресурси. В областта се включват паралелно разположени части от няколко морфоструктурни единици, по-голямо стопанско значение от които имат южните склонове на Средна Стара планина, Задбалканските полета (Карловско, Същинска Средна гора), Горнотракийската низина (Пловдивско-Пазарджишкото поле), Западните Родопи. Релефът оказва съществено влияние върху развитието на редица отрасли, но в най-голяма степен той важи за селското стопанство и транспорта. За селското стопанство от значение са Горнотракийската низина и Карловското поле, както и земите с надморска височина до 600-700 м. Релефът благоприятства механизацията на земеделския труд и строителството на напоителни съоръжения. Долината на р. Марица е подходяща за отглеждане на ранни зеленчуци, главно домати, а склоновете на Западните Родопи и на Същинска Средна гора - за трайни насаждения. Карловската котловина е специализирана в отглеждането на етерично-маслодайни култури, а северните склонове на Родопите - на ориенталски сортове тютюн. За тяхното ефективно стопанско усвояване обаче е необходимо влагане на допълнителен труд и средства. Релефът влияе и върху изграждането и поддържането на пътната мрежа. В планинските и полупланинските терени строителството на жп линии и шосета се оскъпява и се влошават редица експлоатационни характеристики на подвижния състав. Промишлената дейност може да се развива по цялата територия на района. По-добри условия за нейната концентрация съществуват в низинните и котловинните части, където са изградени близо 70% от промишлените мощности на областта. Тук са съсредоточени предимно предприятия на обработващата промишленост. В планинската част, особено в Западните Родопи и Същинска Средна гора, са развити главно дейности от добивната промишленост - добив и първична преработка на руди на цветни метали, дърводобив и др. В тях се намират 30% от промишления потенциал на района. В планинските части са пасищата и горските ресурси. Половината от площта на областта е покрита с гори. Повечето са иглолистни гори, поради което в района е изграден пълен производствено-технологичен цикъл на дървообработващата промишленост. Полезни изкопаеми. Находищата на полезни изкопаеми са в тясна връзка със сложната геоложка история на територията. Оловно-цинковите руди, образувани в Западнородопския руден район, са с полиметален характер. В него се намират 80% от запасите на олово и цинк в България. Медните находища са от медно-порфирен тип (“Медет", “Асарел") или масивни руди (“Радка", “Елшица"). Те са с ниско метално съдържание, но. значителна част от тях може да се добива по открит способ. Разкрити са находища на хром (Смолянско), волфрам (Велинградско), молибден (“Медет"), които имат малко значение за развитие на стопанството. По-големи по количества, но разнообразни по състав са нерудните изкопаеми - слюди (Родопите), дистен (Чепеларе), фелдшпат (Стрелча), талк (Пазарджишко и Смолянско). Големи запаси на мрамори има във Велинградско, на варовици - при Огняново и Марково. Климатът е преходно-континентален, а във високите части планински. Голямата продължителност на вегетационния период в Пазарджишко-Пловдивското поле (над 210 дни) и високата температурна сума за този период (3800-3900°С) позволяват отглеждането на редица ранни и топлолюбиви култури (ранни зеленчуци, памук, ориз и др.). Голямата продължителност на периода без слани (около 200 дни) се отразява благоприятно върху развитието на земеделието. В планинските райони до 1200-1400 м климатичните условия са подходящи за отглеждането на някой видове овощия, картофи, ръж, фуражни култури и др. В Карловското поле и северното подножие на Родопите вегетационният период се скъсява на 130-170 дни и няма достатъчно топлина (2200-3100°) за узряване на почти всички виреещи в България земеделски култури, без най-топлолюбивите. В областта е измерена най-високата температура в България през 1916 г. - +45,2°С. Тук в участъка Садово-Пловдив-Пазарджик средногодишно падат до 450 мм валежи. В Тракийската низина (останалата част) валежите са до 550 мм. Те се увеличават от низините към планинските части. По-голямата част от района има летен максимум и зимен минимум на валежите. Климатичните условия и ресурси имат много важно значение и за нормалното функциониране на транспорта. Снежната покривка, заледяванията, мъглите през зимата затрудняват работата най-вече на автомобилния транспорт в планинските части, тъй като жп линиите минават през места с малка надморска височина. Съчетанието на богати на хумус алувиално-ливадни и черноземни почви с преходно-континентален климат в Тракийската низина е добра предпоставка за развитие на светло и топлолюбиви земеделски култури. В Карловското поле има идеални условия за виреене на розата и лавандулата, а съчетанието на делувиални почви с умерен климат по северните склонове на Родопите - за отглеждане на ориенталски сортове тютюн. Пловдивска област разполага с едни от най-значителните водни ресурси. Тук се формират 20,8% от водните ресурси на страната. Най-голямо значение има р. Марица с нейните родопски (Чепинска, Стара река, Въча, Чая и др.) и средногорски (Тополница, Луда Яна, Пясъчник, Стряма и др.) притоци. Районът е богат и на подземни води - 24% от подземните води на страната. Особено богата на подземни води е западната част на Горнотракийската низина. Водните ресурси на района са неравномерно разпределени (в бившия Смолянски окръг те са 47%, 31%в бившия Пазарджишки и само 22% в бившия Пловдивски окръг). Близо 72% от водите се използват от поливното земеделие. За електропроизводство са изградени Баташкият водносилов път, ВЕЦ “Белмекен", ВЕЦ “Сестримо". Областта е богата на термоминерални води, главно в Западните Родопи и Задбалканските полета. Част от тях се използват за балнеолечение, за оранжерийно зеленчукопроизводство и за бутилиране (Хисаря, Велинград, Наречен, Михалково). Пловдивска област е най-богата на горски ресурси. Има близо 50% лесистост. От общия горски фонд 57% е зает с иглолистни гори и 43% - с широколистни гори. Областта задоволява 60% от потребностите на дървообработващата и мебелната промишленост в района, при средна задоволеност на страната 1/3. Широколистните гори имат по-малки площи и значение - предимно в средногорската част на района. Обработваемите земи в областта са 29,0% от нейната площ (при средно 42% за България). В бившия Смолянски окръг делът на обработваемата земя е едва 9%. Почвената покривка е разнообразна. В Средногорската част са разпространени канелени почви, в Горнотракийската низина - ливадни, чернозем-смолници и канелени горски почви, в Западно-родопската част светлокафяви планински горски почви. В Пловдивско-Пазарджишкото поле, в резултат на дългото отглеждане на ориз, на много места има засолени почви, наречени солонци и солончаци. Съчетанието на почви, релеф, климат, води, растителност в отделните части на района оказва силно влияние върху развитието и специализацията на селското стопанство. В областта има 1 народен парк, 15 резервата, 251 природни забележителности, 30 защитени местности и 171 исторически места. Населението на района е 1214 хил. д. или 14,5% от това на страната. Поради по-ниската раждаемост (8,6%о) и по-високата смъртност (12,1%о) естественият прираст е отрицателен (-3,5%о). Миграциите са предимно към големите районни и микрорайонни центрове. Възрастовата структура на населението клони към прогресивен тип - висок относителен дял на населението под и в трудоспособна възраст. Средната гъстота на населението (89 д./кв.км) е по-висока от тази на България. Най-голяма е гъстотата в Тракийската низина (до 250 д./кв.км.), а най-малка в Западните Родопи - под 30 д./кв.км. Градското население е 65,0% и по относителни величини е по-малко от средното за страната (68,1%). Районът има добре развита селищна мрежа. В Горнотракийската низина селата са по-големи, което е свързано с използването на поземлените и ресурси. В резултат на развитието на промишлеността, транспорта, благоустрояването на селищата и т.н. броят на градовете нарасна от 16 и Родопите, отличаващи се с по-ниска степен на стопанско развитие и комплексност. Селско стопанство. Селското стопанство е високо-интензивно. Развива се благодарение на благоприятните почвено-климатични условия, на създадената мощна преработвателна промишленост и на прилагането на съвременни агротехнически мероприятия. Поливните площи заемат 60% от обработваемата земя. Селското стопанство увеличи своята продукция. Областта е специализирана в производство на зеленчуци - по 29% от републиканското производство на пипер и салати, 16,5% от доматите, 25,3% от ябълките, 100% от ориза. Почти цялото количество ориз се произвежда в Маричината низина (Пловдивско-Пазарджишкото поле). В Карловското поле се отглеждат предимно етерично-маслени и лекарствени култури (роза, мента, лавандула) и трайни насаждения (лозя, овощия). В Пловдивско-Пазарджишкото поле се произвеждат ранни домати и пипер, овощия (ябълки, дюли, череши) ориз и фъстъци. То с право може да се нарече “зеленчуковата градина на България". В много от селищата има големи площи с оранжерии - в Пазарджик, с. Звъничево, Първомай, с. Баня, Стрелча и др. В областта, главно в родопската част, се отглеждат 31,3% от картофите на страната. Говедовъдството има най-висок относителен дял (46%) в структурата на животновъдството и 14,5% от броя на говедата в страната. Млеконадоят е над средния за страната. В Родопите се отглежда късорого родопско говедо. Овцевъдството (9,6% от овцете в България) е характерно за Средногорието и Родопите. Нараства значението на свиневъдството (9,8%) и птицевъдството (7,6%). Място на Пловдивска област в националното стопанство. Пловдивска област се специализира в производството на промишлени и селскостопански изделия. Специализиращи промишлени отрасли за областта са цветната металургия (29,9% от продукцията в страната), целулозно-хартиената (48,9%), дърво-добивната и дървообработваща (21,4%), кожаро-кожухарската и обувна промишленост (22,2%). В областта се произвеждат 100% от тракторите, пишещите машини и мотокарите, 80% от мотокултиваторите, 27% от копринените Платове, 47% от хартията, 38% от дъските, 34% от зеленчуковите и 21% от плодовите консерви, 15% от обувките, 100% от ориза, 25% от червения пипер, 30% от зеления пипер, 25% от ябълките, 17% от доматите, 31% от картофите. Транспорт. Разнообразните природно-географски условия са обусловили развитието на различни видове транспорт. На автомобилния транспорт се пада най-голям дял от превозените товари и пътници. Той има изключително значение за Западните Родопи, където няма условия за изграждане на жп линии. Огромно значение има автомагистрала “Тракия". Голямо стопанско значение имат електрифицираните жп линии София-Пазарджик-Пловдив-Ст. Загора и София-Карлово-Бургас. Пловдивско-Пазарджишкото поле се свързва чрез жп линии и шосе с Карловското поле. Голяма е пропускателната способност на двойната и електрифицирана жп линия София-Пловдив, която е част от международната жп линия Западна Европа - Близкия изток. Контейнерни терминали има на гара Филипово (Пловдив) и в Пазарджик. В Пловдив и Пазарджик вътрешноградският транспорт се осъществява с автобуси и с тролейбуси. Пловдив разполага с гражданско летище. Вътрешни и междурайонни икономически връзки. Съществуват интензивни вътрешни връзки. Селищата от Горнотракийската низина изпращат на населението в Родопите и Средна гора зеленчуци, плодове, мляко, машини, хранителни продукти (ориз. брашно и др.), а получават от Родопите дървен материал, риба, картофи, от Средна гора - широколистен дървен материал, а от Карловското поле - етерични масла. Областта изнася предимно зеленчуци, мотокари, пишещи машини, акумулатори, магнитни дискове, цигари, вина, мебели, дограма, а внася брашно, черни метали, някои видове текстил. Най-оживени са връзките на областта със София, с Хасковска и Бургаска област. Туризмът в областта е бързо развиващ се отрасъл. Основно значение има високопланинският комплекс Пампорово, туристическите бази около яз. “Батак" и “Камен проход" (бивш “В. Коларов"). Балнеолечението е съсредоточено във Велинград, Хисаря, Наречен. За познавателния туризъм голямо значение имат историческите и културни паметници в Пловдив, Панагюрище, Батак, Брацигово, Пазарджик, Бачковския манастир и др. Областта е вторият след Черноморското крайбрежие формиран туристически район. Перспективи за развитие на областта. В бъдеще Пловдивска област ще се развива в направление на усъвършенстване на отрасловата структура на стопанството. С изпреварващи темпове ще се развиват цветната металургия, химическата промишленост и наукоемките машиностроителни отрасли, особено в селищата с висококвалифицирани трудови кадри (Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Карлово). Хранително-вкусовата и особено консервната, тютюневата и пивоварната промишленост ще изпълняват авангардни функции. Още no-широко развитие ще получи зеленчукопроизводството и овощарството в Горнотракийската низина. Туризмът в Западните Родопи (Пампорово, Смолян), Пловдив и Задбалканските полета ще получи по-модерна материална база. Ще продължи изграждането на автомагистрала “Тракия". Предвижда се изграждането на листа за хеликоптери за превозване на туристите до курортните комплекси в Родопите. Проблеми на развитието. Перспективното развитие на областта е свързано с решаването на редица проблеми от икономически, социален и организационен характер. Преобладаващата част от трудовите ресурси е в южните части на областта, главно в Родопите, а производствените мощности са разположени най-вече в Тракийската низина и Задбалканските полета. Това предизвиква постоянен миграционен поток на работна сила от юг на север. Друг важен проблем е намаляването количеството на висококачествените медни и оловно-цинкови руди. Това е свързано с откриването и разработването на нови месторождения на цветни метали, както и подобряване технологиите на обогатителните фабрики и на КЦМ край Пловдив с оглед пълното оползотворяване на всички полезни компоненти, съдържащи се в рудите. Запасите на дървен материал в Родопите и Средна гора са на изчерпване. Вносът на дървен материал от Коми и доставянето му в дървообработващите предприятия е свързано с големи транспортни разходи. Налага се по-активното използване от дървообработващите и от мебелните предприятия на заместители на дървесина, главно пластмасови изделия. Регионална таксономична структура. Пловдивска област включва бившите Пловдивски, Пазарджишки и Смолянски окръг. Формирани са 12 икономически микрорайона. Те се развиват като динамични териториално-стопански системи. Всеки има свой специфичен облик и различна степен на комплексност. Пловдивският микрорайон разполага с най-големи трудови ресурси и стопански потенциал. Със своята гравитационна сила Пловдив е и районен център. Пловдив (344 хил. ж.) е вторият по големина град в България .след София и главен стопански, културен и административен център на областта. Разположен е по двата бряга на р. Марица почти в центъра на Горнотракийската низина, при 6-те сиенитни тепета. Пловдив е един от най-старите градове в България. Основан е от траките (Пулпудева), при Филип II - Филипопол, при римляните - Тримонциум, при славяните - Пловдив, при турците - Филибе. През Средновековието градът е известен като център на занаяти. Между двете световни войни се развива и като център на леката промишленост, предимно тютюнева, консервна, текстилна, захарна и др. По-късно леката промишленост се модернизира, уедри се и се разшири. Изградиха се редица предприятия на тежката промишленост. Пловдив днес е първокласен център на машиностроенето (мотокари, електротехнически изделия, пишещи машини и др.), текстилна, шивашка, свързочни материали, агрохимически препарати, консервна, обувна промишленост. В града има голям тютюнев комбинат, консервно предприятие, месокомбинат, млекопреработващ завод, оризопреработващо предприятие. На базата на дървесина от Западните Родопи се развива дървообработващата и мебелната промишленост. С построяването на КЦМ край града в промишлената структура на града доминира тежката промишленост. Градът е средище на етерично-маслодайната и парфюмерийно-козметичната промишленост. Има завод за производство, на захарни изделия. Пловдив е важен транспортен възел с районно, междурайонно и републиканско значение. От него водят жп и шосейни пътища за София, Бургас, Карлово, Хасково, Пещера, Панагюрище и др. Градът има аерогара. Център е на международен пролетен и есенен панаир, на свободна и безмитна зона. Посещава се много заради прекрасните възрожденски ансамбли върху Трихълмието - архитектурен резерват с неповторим чар, който буди възхищение и естетическа наслада. За това старинната му част е обявена за “град-музей". Пловдив е голям културен и просветен център. Има 5 ВУЗ - университет, медицински, селскостопански, МЕИ и Институт по хранително-вкусова промишленост, радиопредавателен център, богата народна библиотека, театър, опера и др. Асеновградският микрорайон е в непосредствена близост и поддържа тесни връзки с Пловдив. Специализира се в производството на детски храни, карбид, машини, консерви, тютюн. Асеновград (53 хил. ж.) е разположен в подножието на Родопите. Той е стар град. В миналото бе селскостопански център с отглеждане на тютюн, грозде и производство на вино. Днес той е голям промишлен център, който все повече се слива в промишлената агломерация на Пловдив. Има фабрики за карбид, металорежещи машини, пластмасови изделия, дървообработване, консервна промишленост и тютюнопреработване. Изнася висококачествен тютюн, вино, плодове, консерви, детски храни. Посещава се заради ценната възрожденска архитектура, Асеновата крепост и Бачковския манастир. Стамболийски (13 хил. ж.) е нов град, развил се при важна възлова гара с отклонение на жп линия за Пещера. Има развита целулозна и консервна промишленост. Произвеждат се целулоза, полуцелулоза, натронови хартии, книжни торби, дъбилен екстракт и разнообразни плодови и зеленчукови консерви. Първомай (17 хил. ж.) е център на Първомайски микрорайон - аграрно-промишлен център с обширен район, на консервна промишленост и предприятие за стълбове и метални конструкции, за пасмантерия и за тютюнопреработване. Произвеждат се спирачни системи и автосцепки на автомобили и жп вагони. Има оранжерия върху площ 500 дка. Раковски (16 хил. ж.) е нов град с аграрно-промишлена структура. Има стоманолеярна, керамична фабрика и станция за семепроизводство. Хисаря е нов град със специфична икономическа структура на прочут бански курорт с много модерни балнеосанаториални и почивни станции. В северната част на района са микрорайоните на Карлово и Панагюрище. Карлово (30 хил. ж.) със своите промишлено-транспортни функции интегрира градовете Сопот, Клисура, Калофер и Хисаря. Той е важно средище на шосейни и жп линии. Родно място на видния революционер В. Левски. Има голям машиностроителен комбинат за производство на лозарски трактори, месокомбинат, памуко- и копринено-текстилни предприятия, розоварни, Винпром с прочутия карловски мискет.Посещава се от много туристи заради родната къща на Апостола на свободата В. Левски и ценната си възрожденска архитектура. Сопот (12 хил. ж.) е известен икономически център на Възраждането. Бил е известен с произвежданите тук шаяци и гайтани. Родно място е на Иван Вазов. Ръководен отрасъл на промишлеността е тежкото машиностроене - Вазовските машиностро телни заводи. Посещава се заради музеите в града и околността му. Калофер е бил прочут текстилно-занаятчийски център в епохата на Възраждането. Сопот и Калофер са били известни с името “Алтън", т.е. златен заради икономическото си процъфтяване. Родно място на поета-революционер Христо Ботев. В града е развита шивашка промишленост. Има завод за електромагнитни съединители, открити са горски техникум и климатично училище. Пазарджишки микрорайон има промишлено-аграрна структура. Главен негов център е Пазарджик (81 хил. ж.) - основен икономически, политически и културен център на микрорайона и целия регион. Възникнал е през XV век на р. Марица при важен кръстопът. При феодализма е бил земеделско-занаятчийски 'център. До Втората световна война се е развил като селскостопански център със слабо развита лека и хранително-вкусова промишленост. Днес той променя съществено икономическата си структура и благоустройствения си план. Икономическият профил на града се определя от модерния акумулаторен завод, завода за магнитни дискове, предприятието за металорежещи машини, големия консервен комбинат, фабриката за конопени изделия, мебелното предприятие и др. Край града има голям оранжериен комбинат. Септември е нов град и важна гара с обширен селскостопански район. НПЛВК “Акад. Н. Неделчев" произвежда висококачествени вина. В града се произвеждат плодови и зеленчукови консерви. Белово е нов град с промишлено-транспортни функции. Има предприятие за тънка амбалажна хартия, завод за импрегниране на траверси. Изнася обработен дървен материал. Велинград (25 хил. ж.) е създаден през 1948 г. при сливането на кварталите Каменица, Лъджене и Чепино. Градът носи името на Вела Пеева - студентка по география. Средище е на най-голямото у нас дървообработващо предприятие. Има завод за производство на .колофон и предприятие за обработка на мрамори, добивани край града. Велинград се нарича “Българският Нюрнберг" поради производството на детски играчки. Произвежда се екипировка за металорежещи машини. Градът е прекрасен балнеоложки курорт с много топли бани, балнеосанаториум и почивни домове. Ракитово е нов град, прочуто летовище и голямо средище на дървообработване. Има памуко-предачница. Батак е наследник на старо историческо селище. Населението му по време на Априлското въстание взема активно участие в борбата срещу турците. Посещава се заради историческата църква (Баташкото клане), Баташката каскада и прекрасните околности около яз. “Батак". Има шивашко предприятие и дървообработващ завод. В Пещерския микрорайон главен център е Пещера (19 хил. ж.) Разположен пред важен проход към Родопите. Градът вече има промишлен профил - застъпено е дървообработването, производството на обувки, антибиотици и микробиални препарати, винопроизводство. Брацигово е прочуто с героичните си борби против османското иго. Изградени са заводи за дървообработване и емайлирани съдове. Произвежда амбалаж, дограма, килими и др. Главен център на Панагюрски микрорайон е град Панагюрище (25 хил. ж.). Икономическо средище за северната част на района. Известно е с Априлското въстание. От занаятчийски център градът прераства в промишлен. Най-добре са развити дървообработването и текстилната промишленост. Произвеждат се хавлии и кърпи, пластмасови изделия. Оптико-електронни изделия се произвеждат в завод “Оптикоелектрон". Край града се намира МОК “Медет". Стрелча е нов град. Има предприятия за първична обработка на лен и розоварна. Край града се добива фелдшпат, който намира приложение в химическата промишленост. Водите на минералните бани се използват за лечение. Град Смолян е главен център на Смолянски микрорайон. Градът бе най-малкият окръжен център - с 40 хил. ж. Той е бързо развиващ се промишлен център, формиран от сливането в едно на трите селища: Смолян, Райково и Устово. Много добре са застъпени дървообработването, машиностроенето (производство на кабели, контактни елементи), хранително-вкусовата промишленост, тютюнопреработването. В града се произвеждат прочутите “родопски одеяла", халища, килими, мозайка, конфекция, губери. В язовирите край града се лови много риба, главно шаран и пъстърва. В града има учителски институт. Чепеларе е известно летовище, център на дървообработването, на производството на спортни уреди, ски (на фирма “Атомик"), на витаминозно брашно. Лъки е нов град с развит рудодобив и флотация на оловно-цинкови руди. В Мадански микрорайон главен център е град Мадан - рудодобивен център с модерно жилищно и обществено строителство. Има флотационна фабрика и фабрика за технически каучукови изделия. Рудозем е миньорски град, важно средище на рудодобив с голяма флотационна фабрика. От 1960 г. Рудозем е признат за град. От 416 ж. през 1946 г., той достигна 8500 ж. през 1992 г. фирма “Рубела" е най-големият производител на паста за зъби. Девин има модерен дървообработващ завод и завод за слаботокови съединители. На базата на местните минерални извори се превръща в балнеолечебен център. Златоград е център на едноименен микрорайон. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи памукотекстилно предприятие. Градът е много благоустроен. Има два музея - на образованието и пощенското дело в България. места (в т.ч. 34 града, 430 села и 110 махали, колиби, минни и гарови селища), обединени в 34 общини. В областта, като изключим Пловдив, Пазарджик, Смолян и Асеновград, преобладават малките градове - Клисура, Брезово, Садово, Стрелча, Съединение, Раковски и др. Тук са и едни от най-големите села в България - Куклен, Цалапица, Маноле и др. Делът на населението под трудоспособна възраст (19,8%) е по-голям от този на страната Броят на безработните нарасна на 87 хил. д. (15,7% от икономически активното население). От общия брой на населението 85,5% са българи, 8,9% - турци, 4,4% - цигани и 1,2% - други народности. Обща характеристика на националното стопанство. В областта има необходимите условия за развитие на всички отрасли на националното стопанство. В резултат на стопанското усвояване на наличните ресурси, на изграждане на нови производствени мощности, на интегрирана икономика на областта с тази на останалите области, настъпиха съществени изменения в структурата на стопанството. Сега промишлеността осигурява 61,9% от брутния вътрешен продукт (фиг.З). В селското стопанство се произвеждат 15,8% от ВВП, а в транспорта и съобщенията - около 8,4%. Съотношението между заетите в отраслите от сферата на материалното и нематериалното производство е 68,5:31,5 (фиг.2). В областта се произвеждат 13,5% от промишлената и 12,2% от селскостопанската продукция на България. Промишлеността е основният стопански отрасъл. Нарастването на материално-техническата база на промишлеността е съпроводено с количествени и качествени изменения и усложняване на нейната отраслова структура. В промишлените отрасли от група “А" се намират 60% от основните производствени фондове, в тези предприятия са ангажирани над 53% от заетите в промишлеността и се произвеждат около 56% от промишлената продукция. Най-важни структуроопределящи отрасли на промишлеността са хранително-вкусовата промишленост (18,3%), цветната металургия (13,4%), химическата и каучуковата промишленост (12,7%). Направленията на развитие на енергетиката са насочени към осигуряване на хидроелектроенергия. Досега в района са изградени 15 ВЕЦ, използващи хидропотенциала на родопските и рилските реки. Те имат сумарна мощност около 1370 мгвт, т.е. близо 70% от мощността на всички ВЕЦ в страната. ВЕЦ са обединени в три каскади: Баташки водносилов път с 233 мгвт мощност, Белмекен-Сестримо с мощност 735 мгвт и Доспат-Въча с мощност 340 мгвт. Съществуват неизползвани възможности за ново хидроенергийно строителство главно по р. Марица и р. Места. ТЕЦ са малки - по-голяма е ТЕЦ Пловдив. Цветната металургия (13,4% в областта, 29,9% от продукцията на отрасъла в страната) има затворен териториално-производствен цикъл: рудодобив-флотация-метали-готови изделия (акумулатори, електроника, електротехника). Добиваните в района оловно-цинкови и медни руди са с ниско метално съдържание. Те се преработват в КЦМ край Пловдив, където се произвеждат 18 вида цветни и редки метали. В областта се извършва само добив и обогатяване на медни руди (МОК “Медет"). Увеличаването на производството на цветни метали ще бъде свързано с експлоатацията на нови находища (Ерма река, Асарел и др.) и с нарастване степента на комплексно използване на преработваните руди и на все по-големи количества вторични суровини. Важно значение ще има реконструкцията, модернизацията и обновлението на производствените мощности. Предприятията на цветната металургия създават големи екологични проблеми. Все още са малко предприятията, които прилагат малкоотпадни и безотпадни технологии. Например до КЦМ е построено предприятието “Агрия", което преработва отпадъците на комбината и произвежда препарати за растителна защита. Машиностроенето (10,4% в областта) е представено от голям брой подотрасли. В Пловдивска област се произвежда 14,9% от машиностроителната и 12,8% от електронната продукция на страната (4,2% в областта). Областта се специализира в производството на нисковолтова апаратура, мотокари (Пловдив), трактори (Карлово), пишещи машини (Пловдив), магнитни дискове, акумулатори (Пазарджик). В тясна връзка с производството на цветни метали е производството на акумулатори (Пазарджик) и на кабели (Смолян). В областта са съсредоточени важни производства на подемно-транспортното и селскостопанското машиностроене - съответно в Пловдив и в Карлово. Производството на агрегатни металорежещи машини, на стругове и бормашини е съсредоточено в Пазарджик, на дървообработващи машини - в Пловдив и Батак. Широко развитие получи металообработването - изработка на метални изделия с производствено и битово предназначение (в Пловдив). В областта са разположени няколко ремонтни заводи - авторемонтни (Пловдив и Смолян), вагоноремонтен (Карлово). Химическата промишленост (12,7% в областта) е един от важните отрасли на специализация на областта, който произвежда 6,7% от продукцията на отрасъла в България. В завода в Пазарджик се произвеждат гумени маркучи, транспортни ленти, велосипедни и мотоциклетни гуми, а в завода за технически каучукови изделия в Мадан - различни изделия и уплътнители. Микробиални препарати се произвеждат в Пещера, а средства за растителна защита в Пловдив. Карбид се произвежда в Асеновград. Натурални етерично-маслодайни изделия се произвеждат в Карлово, а в Пловдив и фабриката в Рудозем - парфюмерийно-козметични изделия и композиции. Във Велинград е единственият лесохимически комбинат в страната (колофон, терпентин и др.). Промишлеността за строителни материали (1,1% в областта) има добре изразена суровинна ориентация. Най-голямо значение има варовиковото производство (с. Огняново), и добивът и обработката на мрамори (Велинградско). 5,5% от републиканската продукция на отрасъла се произвеждат в Пловдивска област. Дърводобивната и дървообработващата промишленост (4,2% в областта) произвежда 21,4% от продукцията на отрасъла в страната. Произвеждат се предимно иглолистни и по-малко широколистни дъски, детайли, дограма, амбалаж, плочи от дървесни частици, мебели. В областта е формиран пълен производствено-технологичен цикъл. Дървообработването е широко застъпено във Велинград, Смолян, Девня, Чепеларе, Брацигово, Батак, Пещера. Най-големият дървообработващ завод в страната е този във Велинград. Мебелни предприятия работят в Пловдив, Пазарджик и Смолян. Високите темпове на развитие на целулозно-хартиената промишленост (8,1% в областта) се обуславят от наличието на подходяща суровинна база, която позволява разширяване на производствените мощности. В областта се произвеждат 48,9% от продукцията на отрасъла в страната, Целулоза и хартия се произвеждат в гр. Стамболийски, малограмажни хартии - в Белово, амбалаж и велпапе - в Пазарджик и Пловдив. Леката промишленост в областта се отличава с многобройни и разнообразни производства. Текстилната и трикотажна промишленост (3,6% в областта) се характеризират с най-голям обем (12,7% от продукцията на отрасъла в страната) и най-много заети сред отраслите на леката промишленост в Пловдивска област. По-добре са развити традиционните отрасли - памучни Платове (Пловдив), копринени Платове (Карлово), тъкани, хавлиени Платове и изделия, килими (в Панагюрище). Нараства относителният дял на трикотажната промишленост - най-вече производство на вълнен трикотаж (Пловдив, Доспат). Увеличава се производството на пасмантерийни изделия (Първомай). Висококачествени родопски одеяла се произвеждат в Смолян. На шивашката промишленост (1,2% в областта) се падат 13,5% от продукцията на отрасъла в страната. Тя се специализира в производството на горно облекло (Пловдив) и ризи (Панагюрище). Работно и детско облекло се шие в Батак и Мадан, а униформено облекло - в Калофер. Широко развитие получи кожаро-кожухарската и обувна промишленост (2,2% в областта). На Пловдивска област се падат 22,2% от продукцията на отрасъла в страната. Висококачествени кожени облекла и кожена галантерия се произвежда в Пловдив, дамски обувки - също в Пловдив, а мъжки обувки - в Пещера. Голямо е значението на хранително-вкусовата промишленост (18,3% в областта). Пловдивска област осигурява 15,4% от продукцията на отрасъла в страната. Най-голям е делът на консервната промишленост (Стамболийски, Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Карлово, Първомай), която е добре осигурена със суровини. Тютюневата промишленост (Пловдив, Асеновград) произвежда 1/5 от продукцията на подотрасъла в страната. Месопреработващата и млекопреработващата промишленост са съсредоточени предимно в Пловдив, Пазарджик, Смолян. Висококачествени и маркови вина се произвеждат в Карлово, Асеновград, Септември, Перущица, Карабунар, Ветрен и др. Оризопреработването е съсредоточено в Пловдив и Пазарджик. Пивоварната и хлебната промишленост и производството на безалкохолни напитки имат пазарна ориентация. Те са съсредоточени предимно в големите консумативни центрове. Високо-качествена бира се произвежда в Пловдив. Промишленият комплекс на района се утвърждава предимно около интегриращата ос Асеновград-Пловдив-Стамболийски-Пазарджик-Септември-Белово. Към нея гравитират Средногорието.
