Зависимост между големината и риска на Банковите Холдингови Компании; доколко успешната диверсификация редуцира този риск – пример от САЩ
Университет за Национално и Световно Стопанство
Зависимост между големината и риска на Банковите Холдингови Компании; доколко успешната диверсификация редуцира този риск - пример от САЩ
Настоящата разработка се опитва да установи дали съществува зависимост между размера на Банковите Холдингови Компании(БХК) и риска, съответстващ на дейностите, предприемани от раличните по големина БХК. Анализът е изграден под влияние на два базови принципа на портфейлната теория: (1) диверсификацията намалява риска; (2) възможността за диверсифициране нараства с нарастване на портфейла.
Приемайки, че големите БХК(ГБХК) - тези с размер на активите по- голям от 25 млрд $ - са по-добре диверсифицирани от малките БХК(МБХК) - тези, чиито акриви са по-малки от 5 млрд. $ - става ясно, че по-добрата диверсификация не означава намаляване на цялостния риск. Потенциалното редуциране на риска от по- успешната диверсификация на ГБХК се компенсира от по-ниските стойности на капиталовите коефициенти, по- голямото отпускане на търговски и индустрияни заеми( смятани за много рисков актив) и по-голямото използване на деривати.
N.B. Използаванитв данни са от Center for Research in Securities Prices(CRSP)
Броят на банките в САЩ намалява от около 14 500 в началото на 80-те години на миналия век до 11 000 15-години по-късно, а размерите на притежаваните от банките активи нараства средно с около 40% (отчитайки инфлацията). Тази тенденция към по-малък брой, но по-големи банкови образувания повдига интересния въпрос: Как размерът на банковата компания влияе върху големината и видът на риска който тя поема? Отговорът му е особенно важен за институциите, заинтересовани от нивото на риска в банковата система.
За периода, разглеждан тук(1987- 1995) може да се заключи, че нивото на риска поман от ГБХК не се различава значително от този на МБХК. Но трябва да се отбележи, че има значителни разлики в същността на този риск. При все, че преимуществото на по-големият размер на активите позволява на по-големите БХК да диверсифицират по-успешно риска, който поемат, различията в специализацията на извършваните от тях дейности и по-ниските нива на ливъридж противодействат на на това предимство, поставяки ГБХК в ситуацията да нямат по-малък риск от МБХК.
От 1991г. започна да се проявява друг модел на поведение. Кредитирането и задбалансовите операции се развиват и различията в ливъриджа на ГБХК и МБХК намаля значително. Това съответно засили преимуществото на ГБХК с оглед на по-големите възможности за диверсификация.
Най-вероятно значителното редуциране на риска от ГБХК в сравнение с МБХК, произлиза от реформите в сферата на регулациите на банковата дейност в началото на 90-те. Поддържането на капиталови изисквания основани на определени норми на риска, най-силнозасягат банковите компании, които имат ниски капиталови коефициенти и са били силно обвързани в рисково кредитиране и задбалансови дейности. Тези дейности най-общо са характерни за ГБХК.
Най-големите БХК може да се изправят и пред допълнителният натиск за намаляване на риска в резултат на Federal Deposit Insurance Corporation Impruvement Act, дефакто налагащ отдръпване от политиката too-big-to-fail.
При все това ГБХК все още поемат по-голям риск. Няколко фактора способстват за това:
Рисковите дейности(такива като търговските и индустриялни заеми и участието на пазарите на пазарите на деривати) най-често са най-печеливши за БХК, независимо от тяхната големина. Големите компании са способни по-агресивно да следват такова поведение, тъй като са подкрепени от предимството на по-големия портфейл, предлагащ шанс за по-добра диверсификация. Затоа те могат да си позволят да опрират с по-маки капиталови коефициенти.
ГБХК могат да си позволят по-добър мениджърски екип, който специализирайки се в рискови дейности ще генерира по-големи печалби за БХК.
Вследствие на икономиите от мащаба, за БХК може да е по-ефективнио да се специализира в рискови дейности. Например ако дилърите на деривати инваестират в по-разходоемки ресурси(напр. сложни компютърни системи), такива инвестиции биха си стрували само при широкомащабни операции. По подобен начин ГБХК имат преимущества в разходите при откриване и поддържане на търговски и индустриални заеми. До размера, до който има икономии от мащаба в оперирането с рискови инструменти, е вероятно ГБХК да ги извършват по-често от малките такива, дори ако МБХК са също добре диверсифицирани.
Съществен фактор е и проблема за т.нар. “moral hazard”, стоящ в основата на политиката too-big-to-fail. Moral hazard възниква тогава, когато осигуреността, следваща гарантирането на депозитите,намали стремежа на депозитирите и кредиторите да следят степентатна поемане на риск от страна на банките. Ако големите депозитори са дефакто застраховани, наблюдението над рисковите дейности на банките ще намалее. Така moral hazard и политиката too-big-to-fail може да доведе до по-голямопоемане на риск от големите в сравнение с малките БХК.
За оценка на риска се използва информация за възвръщаемостта на акциите на публично търгуемите БХК. В частност анализът е основан на т. нар. “Риск на акциите”, дефиниран като”степента,до която седмичната възвръщаемост на на акциите на една БХК се изменя за едногодишен период”. Рискът на акциите е обобщен измерител, свързан с БХК като цяло - той съдържа рискът, произлизащ от всички дейности на холдинговите компании и отразява диверсификацията върху тях.
В настоящата разработка риска на акциите е разделен в два компонента и измерва връзката между размера на активите и всеки рисков компонент.
Първият, т. нар “систематичен риск”, отразява промените на възвръщаемостта на акциите, свързана с основните икономически условия, влияещи на банковата индустрия като цяло.
Останалите колебания във възвръщаемостта на акциите се отразява във специфичния за всяка фирма риск - т. нар “уникален риск”. Той е характерен само за дейността на всяка фирма.
Всеки компонент се получава, като се измерва степента,до която възвръщаемостта на акциите на дадена компания съвпада с възвръщаемостта на изграден голям образец на БХК
Декомпозирането на риска по такъв начин осигурява удобен метод за отразяване на ролята на диверсификацията в обясненито на връзката между размерът на БХК и рискът, поеман от тях. Тъй като по-лошо диверсифицираните банкови компании са обект на шокове, произтичащи от идустриални, регионални или други видове показатели, много вероятно е да се прояви уникалния риск, който добре диверсифицираната компания има шанс да избегне.
Диверсификацията обаче не може да помогне,дори и на много добре въползващи се от нея компании, да елиминират систематичния риск, който е свързан с базовите икономически условия, влияещи на цялата банкова индустрия(напр. регулаторни промени - в капиталовите изисквания, в премията за осигуряванв на депозитите и др.)
Ако приемем, че две БХК имат еднакво ниво на риск, но при първата преобадава уникалният риск, можем да заключим, че тя е по-лошо диверсифицирана от другата. Но ако тя подобри своята диверсификация(напр. чрез разширяване на сферата на извършваното от нея кредитиране в нови индустрии или неразработени региони на страната), тогава уникалният риск ще се понижи. Без повишаване на систематичният риск, цялостния риск на акциите на първата компания ще с намяли със същата стойност.
От тук може да се направи следния извод: при условие, че ГБХК са само уедрени, по-добре диверсифицирани версии на МБХК, тогава колкото по-голям е размера на БХК, толкова по-малък би бил уникалния риск. Тъй като диверсификацията редуцира само уникалния риск, не може да се наблюдава връзка между размера на БХК и систематичния риск. Както в хипотетичният пример, разгледан по-горе, крайният резултат би бил обратна връзка между размера и съвкупния риск на акциите на БХК.
Разбира се ако ГБХК не са уедрени версии на малките, то тези зависимости могат и да не се сътоят. Ако например ГБХК извършва по-рискови дейности, може да се наблюдава положителна връзка между размера и двата компонента на риска на акциите, дори ако ГБХК е добре диверсифицирана. Връзката между размера и съвкупния риск би била неясна.
Като потвърждение на тези твърдения са и емпиричните резултати, получени от Demsetz, R. и Ph. Strahan(1995), които изследват приблизително 100 публично ттъргуеми БХК в САЩ. Техния модел измерва размера на БХК, използвайки всечките и активи. Резултатите са отразени в диагр.1:
Щом размера надхвърли 5 млрд.$ се наблюдава положителна връзка между него и систематичния риск . Уникалният риск е най-висок за групата на най-малките БХК. Така уникалният риск има най-голям дял за сравнително големия съвкупен риск на МБХК(уникалния риск намалява от 73% до 53% с нарастване на размера на активите).
Комбинирайки двата елемента на риска, диагр.2 показва как съвкупния риск на акциите се променя с промяната на размера на БХК. Наблюдава се едва забележима зависимост между размера на нактивите и съвкупния риск на акциите.
Така тези данни подкрепят твъдението, че размера засилва диверсификацията, тъй като уникалният риск има по-малък дял за съвкупния риск на ГБХК.
Също така,нарастването на размера на БХК би Трябвало да доведе до завишен стремеж към определени рискови дейности: систематичния риск нараства със 70% при движение от компании с активи 5-10% към тези с повече от 25 млрд.$. Различните профилирани дейности на МБХК и ГБХК скриват отрицателната връзка, между уникалният риск и размера, която би трябвало да се забележи, ако ГБХК бяха само уедрани версии на МБХК.
За да се обясни връзката между размера на БХК и компонентите на риска се съставя уравнение от типа multiple regression, в което систематичния и уникалния и систематичния риск са функции от размера на на БХК и серии от променливи, описващи дейностите и характеристиките им. Така се оценяват следните регресии:
където Е/А се равнява на отношението СК/активи;
Целта на тези регресии е да се определи как размера на БХК е свързан с компонентите на риска на БХК, следейки дейностите и характеристиките, включени в Z. Частично интересът е насочен и дали коефициентита на размера остава положителен в регресията за систематичен риск(уравнение 1). Трябва да се отчете и степента,до която елементите на Z помагат за изясняването на положителната зависимост между размера и систематичния риск. Ако приемем, че БХК е един портфейл от активи, пасиви и инструменти, отчитани задбаласово, тогава увеличаването на мащаба би довело до намаляване на уникалния риск, но не и на систематичния риск.
Според портфейлната теория s=0. Също така можем да оценим частичният ефект на размера върху уникалния риск u: до размера, до който най-малката БХК в модела не изчерпи обема на редуциращия риска потенциял на диверсификацията, u<0.
Векторът Z в уравнения (1) и (2) включва променливи, описващи активите, пасивите, допълнителната диверсификация и задбалансовите позиции на всяка БХК.
Конструкция на активите. Измерва се чрез отношението на търговските и индустриялни заеми/всички активи. Може да се включи и индекс за концентрация на заемите за определяме на дисперсията за кредитиране в следните категории: заеми къ реалния сектор; търговски и идустриялни заеми, потребителски заеми, селскостопански и др. заеми. Използваният индекс е Herfindahl-Hirschman index(HHI). За целите на модела HHI семодифицира и е равен на (на дела на всеки заем)2/ всички заеми. Нарастването на индекса отразява засилването в специализацията на дадена категория заеми.
Конструкция на пасивите. Включва отношението всички депозити/ всички активи.(...). Също толкова грубо описание на атрибутите на на консолидирането на частта на банковата дейност на холдинговата компания се приема отношението нелихвоносните депозити/всиччки депозити. Включва се и отничението депозити от чуждестранни източници/ чуждестранни депозити - мярка за диверсификация по геогртафски принцип, от деиности извън САЩ.
Допълнителна диверсификация. Трябва да се прави разлика между БХК опериращи на територията на цялата страна, от тези концентритрани сямо в определен ррегион. Чрез включването на на индикатор - променлива = 1 за БХК с търговска банка като дъщерно дружество, установила се(с клоновата си мрежа) в повече от един регион. Тъй като вторичният пазар на дълг позволява на БХК да отпуска заеми в различни региони, БХК имта по-голяма защита срещу шокове, възникнали в определен регион.
Задбалансови дейности. Две променливи са включени в използването на деривати всички БХК: отношението на лихвените суапи/всички активи и фючърсите в чужда валута/всички активи. Тези отношения се изпозват за да се отрази обема на дейностите с деривати, при условието, че те не представляват пазарните стойности на на рискът, свързан с контрактите. Няма, обаче, достъпни данни за операциите сдеривати за разглеждания период.
Към тази подсекция може да се включи и приходът от нелихвоносни операции/нетния лихвен приход като мярка за задбалансовите дейности на БХК
Капитал. Векторът Z проверява за разлики в дейностите на БХК, които влияят на риска чрез техните ефекти върху актива, пасива и задбалансовитте позиции. Включва се и log(собствен капитал/активи)2 - за проверка на ефекта от ливъридж-а върху нивата и на систематичния, и на уникалния риск. Понеже всяко колебание в стойността на активите, прехвърля в голяма степен стойността на акциите, при компаниите с по-голям ливъридж, с очаква отрицарелна връзка между отношението собствен капитал/активи и специфичния и уникалния риск.
Честота на търгуване на акциите. Промените в Z не отразяват пълно основните вариации на активите, пасивите и задбалансовите позиции на БХК, в модела се включва и мярка за чесотата,с която акциите на всяка БХК се търгуват. Тя замества нивото на пристигане на нова инфирмация за икономическата стойност на акциите на БХК, която по прзумция е свързана с основните промени на активите, пасивите и задбалансовиттепозоции на БХК. Честотата на търгуване на акциите се измерва чрез променливата оборот, дефинирана като общия търгуем обем/ ср. Дяловете акции, неизплатени през перииода за който възвръщаемостта се измерва.
Дефиницията на размерите на БХК е направена от Demsetz R. и Ph. Strahan (1995)
Разбира се напълно възможно е голяма БХК да даде един голям заем, вместо по-голям брой по-малки заеми на повече кредитополучтели. Тук вече няма диверсификационно преимущество от размера.
Diamond(1984) показва, че диверсификацията всъщност може да намали разходите по мониторинга на рисковите заеми, затова е по-ефективно рисковото кредитиране да е концентрирани при по-големите ипо-добре дивврсифицирани БХК.
Този подход има много предимства, но и някои недостатъци - главно, че се ограничава до тези компании, които търгуват своите акции. Главното му преимущество е, че осигурява съвременно гледище за оценка на риска, тъй като оценките на фондожите пазари отразяват очакванията на пазарните участници. Друго предимство - улеснява едновременното измерване на риска и на диверсификацията пометодологоята, описана по-долу.
Друг модел може да използва сравнение на възвръщаемостта на акциите на БХК с други променливи, като индекс на финдива борса, ниво налихвените проценти и др.
Обикновенно HHI се използва за анализ на концентрацията на капитали за антитръстовски цели.
Нелихвоносните депозити вкючватдепозитите на виждане, нелихвоносните сметки по банковите книжки и нелихвоносните сметки.
Boyd и Gertler(1994) показват, че отношението на приходите от нелихвоносни операции/ нетните лихвени приходи може да се интерпретира като отношението на настоящата стойност на задбалансовите контракти на БХК/балансовите активи на БХК при наличието на две условия: (1) средните приходи от задбалансовите и балансовитте активи да са равни и (2) нелихвените разходи се разпределят в задбалансови и балансови активи в пропрция, отговаряща на съответната стойност.
|
