11ти септември и последиците от него от Referatite.com

Ако вероятният прицел на терористите, атакували САЩ - да поразят световната икономика чрез всяване на страх и у икономическите субекти, и у гражданите, не бе достигнат, то поне в няколко сфери камикадзетата и техните организатори поразиха част от поставените цели. Редица американски компании със световно значение усетиха първите жестоки трусове в своите текущи резултати.

Авиокомпаниите са сред първите редици на ощетените. Дневните загуби на американските въздухоплавателни компании достигат 300 млн. USD. Заплашени са около 100 хил. работни места в тази сфера, спадът на икономическата активност е около 20%.Това не е изненада за американското държавно ръководство. Министърът на финансите Пол О' Нийл заяви категорично, че федерацията няма да остави своите авиопревозвачи да капитулират. А такава перспектива е доловима на фона на прогнозите за спад в заявките за пътувания със самолети на американски авиокомпании. При откриването на Нюйоркската фондова борса след четиридневното прекъсване акциите на American Airlines, United Airlines и Continental Airlines спаднаха съответно с 39, 40 и 48%. Тенденцията едва ли може да се сметне за необратима, но поне за известно време щетите ще са катастрофално високи.

Президентът на Continental Airlines Гордън Бетюн посочи, че в резултат на атентатите в САЩ американската сфера на въздушен транспорт преминава през безпрецедентна финансова криза. Само за няколко дни след атаките срещу Световния търговски център и Пентагона резервациите за полети с компанията са спаднали сериозно, а редица предприятия са посъветвали своите служители да не пътуват с американски превозвачи. Другите водещи авиокомпании по света се опасяват от "заразяване". Пътят на заразата е улеснен от създадените пет водещи световни авиоалианса, в които интересите и икономическите показатели на членуващите компании са тясно преплетени, както и самите компании. Петте - Star Alliance, One world, Wings, Skyteam и Qualiflyer, делят 60% от световното небе. Стабилността на полетите над северната част на Америка е от решаващо значение за финансовата стабилност на компаниите, извършващи тези полети.

Европейските и азиатските превозвачи реализират от една четвърт до една трета от своите приходи благодарение на полетите над САЩ, Канада и Мексико. Засега най-губещите от ситуацията, освен трите американски гиганта, са няколко азиатски превозвача - All Nippon Airlines губи 14.8% от котировката на акциите си в Токио, Japan Airlines и Singapore Airlines по 10.2%. Във въздушната яма, отворена в резултат на терористичните актове, пропаднаха и европейските фирми. Swissair се срива с 11%, Al Italia допълни негативните си резултати с допълнителни 9.3% и надхвърли 62% от началото на годината. British Airways осъществява над 35% от оборота си над Северния Атлантик и вследствие атентатите нейните акции паднаха рекордно за последните 10 г. до малко над 164 пенса. Компанията има вероятност да обяви съкращаването на нови 6 хил. работни места.

Редом с притесненията на работещите в British Airways дойде и анонсът от страна на друга британска авиокомпания - Virgin, за свиване с 1200 работни места. Най-мощната европейска авиокомпания - Lufthansa, която членува в Star Alliance, е свидетел на собствения си крах с почти 60% от борсовия си курс от началото на годината досега. (Само след 11 септември - с 32%.) Към това се прибавят и последиците от атентатите и превозвачът вече е "на червено". Air France е под двустранен огън: от една страна - атентатите, от друга - съюзяването в рамките на Skyteam с Delta, която съкрати полетите си с 20%, и най-вече родството в рамките на въздушния алианс с Continental. Самата Continental предвижда съкращения от порядъка на 12 хил. места от общо заетите в компанията 56 хил. души. Президентът Гордън Бетюн призова американския държавен глава Джордж У. Буш да бъдат предприети незабавни мерки за подпомагане на въздухоплавателния сектор.

Доста преди 11 септември анализаторите предвиждаха драматичен ход на икономическите показатели на авиокомпаниите. Като се добави и ефектът от атентатите, загубите през следващите години може да достигнат 10 млрд. USD. Ръководствата на водещите авиокомпании призовават отпреди черния вторник на атентатите федералното правителство за помощ. Спадът във въздушните превози ще предизвика мултипликационен ефект и върху други икономически сфери. Авиокомпаниите превозват туристи, товари, поща. За намаляването на броя пътници и количеството товари влияе не само страхът от повторение на въздушните пиратства, но и наложените строги мерки за сигурност по летищата - просто спада броят възможни полети. Точно в този аспект бе изказването на президента на American Airlines Доналд Карти - с оглед мерките за сигурност компанията съкращава драстично своите полети. Подобна е ситуацията и при другите американски компании, не остават назад и останалите световни въздушни асове.

По преценка на експерта по въздушен транспорт в Изследователския институт в Бъкингам Илейн Бекер загубите на авиопревозвачите ще достигнат общо 7 млрд. USD за 2001 г. Догодина нещата няма да се подобрят значително и загубите ще бъдат около 4 млрд. USD общо, смята г-жа Бекер. Според нея компаниите нямат достатъчно резерви да посрещнат тези катастрофални резултати.

Прекратяването на полетите заради атентатите доведе до огромни загуби за съвсем кратко време, които могат да се равняват с досегашните загуби на компаниите за цялото трето тримесечие. Според Джим Хигинс, анализатор от Credit Suisse First Boston, до ударите срещу САЩ загубите са били общо 400 млн. USD за третото тримесечие на 2001 г., а само за два дни след ударите загубите са били 500 млн. USD. Отново ще цитирам президента на Continental Гордън Бетюн, който смята, че ако не се вземат конкретни мерки, десет водещи компании няма да съществуват в края на годината.

Видимо разтревожени за състоянието на въздухоплавателния сектор в САЩ, членовете на Конгреса вече дискутират действията за избягване на верижни въздушни фалити. Джон Майка, председател на подкомисията по въздухоплаване към Камарата на представителите, сочи обсъжданите суми в интервала между 2.5 и 12 млрд. USD. Сред предлаганите мерки се предвиждат преки финансови помощи, заеми и изработването на специален закон за ограничаване на дълговете на компаниите.

Една година след 11 септември светът не е същият и никога няма да бъде. Милиарди долари, евро и йени всеки ден преминават през Уолстрийт или която и да е от останалите големи борси по света. Всяко съмнение за катаклизъм на геополитическата карта на света, глобалната икономика или дори на пръв поглед незначителни трусове може да накара парите учудващо бързо да обиколят Земното кълбо. Какво да кажем за терористично нападение над водещата световна икономика - американската. За броени минути фондовият пазар преживя кошмар и единственият начин бе затварянето му. Капиталите се втурнаха към златото, петрола и съкровищните книжа, в резултат, на което цените им отчетоха драстичен ръст.

Експлозиите от двата самолета, които се врязаха в кулите на Световния търговски център, разтърсиха и намиращата се наблизо Нюйоркска фондова борса. Буквално защото сградана на NYSE се намира на няколко пресечки от руините на небостъргачите. Трусът беше още по-голям за самите инвеститори по целия свят, които приеха терористичните атаки срещу Манхатън като удар по световната финансова система и устоите на съвременното пазарно стопанство.

NYSE остана затворена четири работни дни, което не се беше случвало от Първата световна война досега. Фондовата борса спря работа първо поради физическите затруднения за работата си - на практика системата за разплащане на сделките беше унищожена. А и едва ли някой можеше да работи в условията на гъстия дим и праха от пожарите на двете кули. Инвеститорите получиха неколкодневна почивка, за да се отърват от стреса и ужаса на картините, които още тормозят Америка. Ако почивката не беше определена за всички борси на САЩ, включително и търгуващите с деривати, вероятно търгуваните инструменти щяха да достигнат още по-ниски стойности, докато се формират дъната на индексите. Икономиката и без това вече беше в рецесия и спадът на фондовите индекси следваше сесия след сесия. През следващите месеци /тримесечия/ фондовите пазари покачиха основните си индекси между 20 и 23% от загубите си преди това.

Анализаторите на пазарите предричаха, че покачването цените на акциите на Уолстрийт през ноември-декември м.г. е само корекция. Икономистите станаха черни вестоносци, че цикълът на оздравяване на икономиката не е завършил и тя съвсем не е здрава. Естевствено много отрасли отбелязяха огромни загуби - транспортът и особено въздушният беше парализиран няколко дни, а неохотата от пътуване със самолети продължава и до днес. Застрахователните компании, брокерските къщи и големите институционални инвеститори натрупаха огромни загуби от преките щети от терористичните удари и от последвалия спад на котировките, който изпари стотици милиарди долари пазарна капитализация само за няколко дни на търговия. Инвеститорите реагираха веднага и някои от силно пострадалите сектори като авиопревозвачите и самолетостроителите отбелязаха чувствително понижение на котировките на акциите си. Спадът беше повсеместен през първите дни на търговията на Уолстрийт, като бяха достигнати невиждани стойности на водещите индекси. Индексът на 30-те най-реномирани индустриални компании Dow Jones Industrial Average загуби почти 1400 пункта през първата седмица от търговията на Уолстрийт. Dow достигна ниво от 8235,81 пункта на 21 септември, когато всъщност беше отчетена най-ниската стойност за периода. По същото време Nasdaq слезе от 1695,38 пункта на 1423,19, а широкият индекс Standard&Pool's 500 се срина до 965,8 пункта от нивото 1095.

Те пуснаха допълнително количество пари на финансовите пазари в своите страни, за да изпреварят появата на ликвидни кризи. ЕЦБ отпусна на банките от еврозоната 63 млрд. USD по фиксиран лихвен процент от 4,25%. Bank of Japan наля във финансовата система на Япония 17 млрд. долара, подобен ход предприе и централната банка на Швейцария. Bank of England също тогава заяви готовност да подкрепи паричния пазар във Великобритания при поява на сигнали за недостиг на ресурси.

Но думите не бяха достатъчни - необходими бяха действия за завръщане на пълното инвеститорско доверие. Това осъзнаха както централните банкери, така и политиците в индустриалните страни и около месец по-късно по-голямата част от водещите в света централни банки понижиха лихвите. Федералният комитет по паричната политика на САЩ, Комитетът по парична политика на Великобритания и Управителният съвет на ЕЦБ свалиха агресивно лихвените си равнища с по 50 базисни пункта. Подобна стъпка предприеха и по-малки страни като Канада и Нова Зеландия.

След 11 септември инвеститорите бяха сигурни, че тероризмът ще играе огромна роля върху фондовите пазари. Година след това вече е ясно, че зад значителните продажби се крият други фактори, започнали да действат много по-рано върху пазарите. Естествено не може да се отрече съвсем влиянието на тероризма върху формирането на цените на определени акции или цели индустриялни сектори. След шока от сриващите се кули на Световния търговски център инвеститорите просто добавиха един нов риск - тероризъм. Освен масовите убийства, терора и заплахата от ответен удар върху пазарите остана да тегнат “обичайните” заплахи - креативното счетоводство, създало по-розова картина в корпоративна Америка, както и икономическите трудности.

Ролята на тероризма в изненадващо дългия спад на пазарите не трябва да се принизява. Акциите на авиопревозвачите пострадаха много, след като американците се уплашиха от полетите. Военната промишленост пък се покачи в очакване на ответен удар и последвалата война в Афганистан. Перспективите за нов военен удар сращу Ирак и постоянното напрежение в Близкия изток са това, което искат изпълнителните директори на фирмите за оръжия и стоки с двойна употреба. А Walt Disney например пострада от спада на туризма. Какво обаче освен тероризма движеше акциите нагоре и надолу?

След 11 септември тези, които предсказваха апокалипсис, смятаха, че потребителите ще спрат да харчат и ще купуват единствено най-необходимите стоки. Книжата на производителите на цигари и напитки се качиха значително след отварянето на борсите, докато акциите в сектори като туризъм, развлечения, облекло се сриваха. Тези “предсказания” обаче не включиха падащите лихви и ефекта им за стимулиране на търсенето. Благодарение на ниската цена на капитала американците увеличиха покупките на нови домове и изплащаха старите си заеми, за да може да купуват повече луксозни стоки. Това обяснява защо четири от най-добре представилите се на 11 септември отрасли в класификацията на S&P са свързани пряко с потребителското търсене и големите разходи. Те включват строителството на жилища, потребителската електроника и дори облеклото.

Страховете на инвеститорите от подправените счетоводни книги вече са по-големи от страховете от тероризъм. Да вземем предвид книжата на фармацевтичната компания Bristol-Myers Squibb, около която няколко пъти имаше вълни от инвеститорска паника именно заради счетоводни съмнения. По ирония на съдбата тя беше една от малкото акции, които се покачваха след възобновяването на търговията след 11 септември. Тогава инвеститорите сграбчиха всяка възможност за печалби, преценявайки, че фармацевтиката е нещо, от което всеки се нуждае. Това е азбучна истина, но Bristol-Myers загуби 55% от пазарната си капитализация през последната година, защото инвеститорите се съмняват в счетоводството на компанията. По подобен начин пострадаха енергийните компании, които не се регулират строго от правителството. Имената им са познати на всички инвеститори - Dynegy, Mirant и, разбира се Enron. Акциите с най-големи загуби през последната година са предимно от този бранш.

Те показаха ясно как смятат да харчат парите си. По-добър пример от хазарта - акциите на такива компании бяха третият най-пострадал сектор на борсите при отварянето след 11 септември. Година по-късно казината са на 11-о място по представяне на котировките си сред 113 групи компании. Когато се натрупа психологически натиск върху хората, те търсят начин да избягат от реалността и хазартът е едно от средствата за това.

Въпреки че терористичните атаки се оказаха огромно препятствие за някои компании, други успяха лесно да прескочат проблемите. Големите авиокомпании закъсаха от срива в потока пътнищи и новите засилени мерки за сигурност, но техните малки и по-гъвкави конкуренти като Southwest и JetBlue се представят далеч по-добре. Подобна е и ситуацията в Холивуд. Въпреки рекордната 2001 г. благодарение на някои касови филми киностудиата загубиха. Медийният гигант AOL Time Warner се срина с 61% на борсите от 11 септември миналата година досега, въпреки че част от групировката е именно студиото Warner Bros. Около тази компания също имаше съмнения за счетоводни игри, а Интернет бизнесът просто никъде не върви.

Инвеститорите се върнаха към обичайното си състояние на тревога за водещите световни икономики и това ясно се вижда в технологични и телекомуникационни книжа, които продължават да са най-зле на пазарите по света. Ниските корпоративни печалби накараха висшия мениджмънт да прибегне първо до съкращение на разходите за технологични продукти.

Големите американски авиокомпании, пострадали от икономическото забавяне още преди 11 септември видяха спасението си след тази дата главно във финансовата подкрепа от държавата. Още в деня на атентатите беше гласувана помощ от 10 млрд USD за авиокомпаниите. United Airlines, втората по големина компания в света и САЩ, поиска помощ от 2 млрд. долара, от които държавата й отпусна 1,8 млрд. Авиокомпаниите на всички континенти съкратиха с близо 20% мощностите си сочи статистиката. Транатлантическите полети спаднаха с 21,5%. Дори и в активния сезон за туристите авиотранспортът продължава да е в спад. От началото на 2002 г. пътницити по международните дестинации са се понижили с 12%. За финансовата 2001 г. обемът е достигнал 13,37 млн. души спрямо 15,14 млн. за предходната. Съкращението на полетите за същия период е както следва за САЩ с над 15%, а за Европа - 4,7%.

В тази насока United Airlines понижиха заплатите на своите служители с 10,4%, влязло в сила от 14 май 2002 г. на база на поскъпналите цени на петрола и намалените цени на самолетните билети ВАВ успя да отчете разходи от порядъка на 1,068 млрд. USD, което е с 6% намаление. Това се отрази веднага на цените и на борсата и тя възвърна почти изцяло своята стойност от 30 USD като нивата на борсовата търговия през периода след приключването на финансовата година дори надвишиха състоянието на акциите преди 11 септември.

Air Canada съкрати още 5000 свои служители и с тях общия им брой възлиза на 9000 човека като така успя да понижи своите разходи и това веднага се отрази на цените на акциите й. Отпуснатите от държавата средства и намалението на разходите не успяха да възвърнат състоянието на акциите преди 11 септември, но за това са виновни и вътрешните неуредици във фирмата. Натрупалите се слаби финансови решения на анализаторите им са довели до спада преди събитията в NY м.г.

Delta Airlines пък от своя страна прибягна до премахване на комисионните по продажба на билети в Северна Америка от посредници. Досега агенциите печелеха по 5% от стойността на билета, което е 10 USD от вътрешните и 50 USD за външните линии. Това беше наложено след отчитането на драстични загуби в размер на 1,2 млрд. USD за 3-то тримесечие тя е отчела загуби в размер на 350 млн. USD, което е 4 пъти повече от второто. Това се отрази върху борсовия й индекс, като той падна с 55% и стигна до нива под 10 USD /минимално отчетена стойност 7,50 USD/.

Japan Airlines оценява загубите от пропуснати продажби на стойност 855 млн. USD. За да компенсира, тя намали международните дестинации. Тези действия за ограничаване на летателния капацитет е спестил на компанията 156 млн. USD и загубите й са в размер на 311 млн. USD. Продажбите на компанията към 31 март възлизат на 12 млрд. USD, но са с 6% по-ниски от нивата си предходната година.

USAirays, седмата по големина авиационна компания в Америка поиска помощ от 900 млн. USD. През август 2002 г. тя влезе в процедура по обявяване във фалит и отчете допълнителни загуби близо 6,5 млрд. USD. Те ще се прибавят към дълга й от 10,65 млрд. USD. Регионалният въздушен превозвач American West поиска разсрочване на плащанията си. Ръководството не крие, че компанията е застрашена от фалит.

През 2001 г. загубите на големите Еврокомпании възлизаха на 2,3 млрд. EUR. Опасностите за 2002 г. да останат на червено са значителни. British Airlines отчете загуби от 292 млн. GBP за финансовата година. (Акциите им към 31 март се движеха в границите на 35 USD и бяха с 38% по-високи от най-ниските си стойности през 2001 г.). Загуби отчетоха и трите най-големи компании в Централна Европа - полската LOT, унгарската Malev и чешката CSA, както и Alitalia и Lufthansa.

Печалбите на Boeing спаднаха двойно. Тя обяви 53% спад на чистата печалба до 578 млн. USD през първото тримесечие. Чистата печалба за акция е 72 цента спрямо 1,45 USD за същия период м.г. Очакваната печалба от анализаторите от First Call не се оказа действителни. Очакваха се нива от порядъка на 98 цента до 1,01 USD на акция. Въпреки тези числа за 3-те тримесечия общата загуба е 1,24 млрд. USD. За Boeing нещата не са толкова зле. Те спечелиха конкурса на ВВС на USA, който им осигурява работа по проекта до 2017 г. В техен актив са и поръчките за 300 самолета тази година и 376 за следващата.

Атентатите наложиха приемането на нови мерки за сигурност. Пътниците в първа класа на авиокомпанията Finnair вече режат поднесените им омари с дървени ножове. Милиони пътници в Китай преминават боси или по чорапи през контролните пунктове, преди да се качат на самолета. Клиентите се сблъскват с нови трудности - големите опашки, бавното предвижване през терминалите, както и честите случаи на конфискация на вещи от ръчния багаж.