съкровището от Летница от Referatite.com

Бронзовият съд, сфероиден, е висок 18 см и с диаметър в най-издутата си част 36 см, а на устието 24 см. Той е имал две дръжки, съставени от по едно ухо с неправилна четвъртита форма със страни по 4 см, приковани при устието на съда с два гвоздея и с халка на външната си страна, на която има нанизана втора халка — самата дръжка. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр.н.е., находката съдържа и една добре запазена юзда, съставена от две железни скоби, на които юздата се е поставяла на оглавника и един зъбалец-верига. Скобите са дълги по 17 см, а звената на зъбалеца, дълъг 28 см, имат диаметър 4 см. Подобни юзди са известни от няколко гробни находки, които са намерени в устата на погребания заедно с владетеля кон. Те се срещат главно през V и през първата половина на IV в. пр.н.е.

Присъствието на юздата показва ясно, че конската амуниция, от която се състои съкровището, е била прибрана заедно с ремъците, върху които са били поставени украшенията, в съда. Но самата конска амуниция буди доста съмнения. Досега в Тракия са открити множество конски амуниции, които образуват цели гарнитури. Всички те се състоят от чифтове апликации, разположени от двете страни на конската амуниция. Във всяка гарнитура, обаче, има по една апликация, която е единична и е стояла върху челото на коня — т. нар. начелник. В гарнитурата от Летница също има много апликации и начелник и в една част от тях ние можем да разпознаем ясно гарнитура от украшения на коне. Но почти всички находки, апликациите за конски амуниции са изработени по един и същи начин: те са ажурни и представляват обикновено глави или цели изображения на животни, а понякога и само животински орнамент — главно две лапи, които излизат от едно рамо. Тези изображения са релефни и никога не са върху фон. Контурът на рамката следва контура на фигурата. [1]

Митологическият разказ върху тракийските релефи повтаря разказа върху апликациите от амуницията в Летница, като е развил по-нататък митовете, предадени в него. Траките правят оброците на почти всички важни гръцки божества точно такива, каквито биха ги представили по това време и гърците, и римляните. Но те изработват и релефи на хероя, които по брой далеч надминават всички вотиви на гръцко-римските богове, взети заедно. Това показва, че старата религия е много по-жива в Тракия, отколкото култът на което и да е друго божество в останалите области на Римската империя, например в Галия, Германия, Испания или в Илирик. Малко са релефите, в които всичкимотиви от иконографията на бога-херой са събрани заедно. В някой той е представнен сам, другаде с прислужника си, а в трети язди към жената при олтара, до която много често е изобразено и дървото със змея.

Разбира се всичките тези общи мотиви междурелефите от римската епоха, които са от ІІ - ІІІ в. от н.е. и амуницията от Летница от първата половина на половино на ІV в. пр. н.е.се различават значително помежду си. И това е лесно обяснимо. Те са разделени от повече от половин хилядолетие, време, през което култовете са се развивали и видоизменяли. Освен това амуницията от времето на Котис, т.е. от първата половина на ІV в. пр. н.е., принадлежи на епохата, в която траките живеят в свободни царства, докато оброчните плочки на хероя са от римската епоха и то главно от ІІ и ІІІ в. от н.е. Естествено е през римската епоха култът на хероя да е бил изместен на заден план от почитаните от римските завоеватели божества като двойките Зевс и Хера, Асклепий и Хигия, Силван и Диана, или от самостойните Аполон,Арес, Адес, Дионис и т.н. Всички тези богове са заварили в Тракия една хероична религия и в много случаи са се слели в този странен бог-конник, който навсякъде има различни и многообразни аспекти. На фиг.1 е показана Конска амуниция от Летница. Апликации‚ сребро с позлата. Начелник‚ сребро с позлата. Ажурни апликации‚ сребро с позлата. Датирана от средата на 4-ти в. пр. н. е.

Двата основни мотива в римските релефи са: хероят-ловец на дивеч го поразява с копието си, и богинята при олтара, свързана с виещия се около дървото змей. Както в апликациите от Летница, конника-херой, брадат или голобрад, издига копието си, безразлично дали е насочено към дивеч или не. Положението с богинята и змея е малко по-различно. В единствения мотив за богиня и змей на змея се приписват две различни роли. Едната е като страж на богинята, тъй като тя винаги се пази от змейове. Именно затова Зевс се превръща на змей, за да се промъкне при дъщеря си Коре. Това е другата му роля. В релефите на бога-херой мотивът за връзката между Зевс и Коре, т.е между хероя и богинята Майка на боговете (Деметра и Коре) е само загатнат чрез представянето на богинята, пазена от змея. Ловът на конника-херой се разиграва пред олтара на богинята на мъртвите, която го приема като жертва, принесена в нейна чест. Действието безпорно се разиграва там, където живеят тракийските богове и богини. В спомената късна, римска Аргонавтика Язон отива в светилището, пазено от Артемида Вратарка, която държи факла в ръка - символ на Задгробното царство; така тя е представена и в един релеф от светилището при Глава Панега, към нея отива бога-херой. Това в действителност синкретичен образ на Коре. Конникът е брадат. В друг подобен вотив (IGBR II 544) хероят и богиня с дълга дреха са разделени от олтар, над който се издига дърво с виеща се около него змия. В надписа под изображението те са наречени Асклепий и Хигия. [3]

2. Кучето и прислужникът.Както вече видяхме, в апликациите отЛетница са използвани два мотива, които имат в основата си тракииския вариант на мистериалната легенда на Зевс, Деметра и Персефона - за богинята и вълка. Тези мотиви преработени значително, се явяват в римските оброчни плочи и надгробни релефи от Тракия. Но в тях са вмъкнати цяла редица нови действащи лица, които в Летница не съществуват - кучето и прислужника на бога. Представяли ли са си траките своите богове в подобно обкръжение още във времето, когато са изработени апликациите от Летница? Много е вероятно още по това време около бога-ловец на диви зверове да са се появили въпросните му спътници, които дори и преди нашето съкровище са се свързвали с божествените ловци. Един от малкото паметници, които показват тази връзка е фрагмент от сребърен позлатен колан, в който божеството конник също е централна фигура.[4]

Въобще ловът на глиган е действието, чрез което юнакът показва силата си:Ериманския глиганза Херакъл, Каледонския за Мелагър. Изглежда че в Мала Азия глиганът е имал много по-важно значение, защото той е свързан с Подземното царство и във финикийските легенди. Според Филон от Библос финикиец писал на гръцки език през ІІ - ІІІ в., и преразказан у християнския писател Евсебий, финикийският бог Баал, придружаван от седем Кабири, слизал в подземното царство всеки седем години и тогава на земята настъпвал глад. И Баал и Кабирите водели със себе си по един глиган. Подобен мит се разказва и зза друг финикийски по произход бог - Адонис. Според Аполодор и Метаморфозите на Овидий Артимида от ревност заради любовта му с Афродита, изпратила глиган,който разкъсал Адонис. Малоазиатските митове представят винаги глигана или като причинител на смъртта на хероя, или като причина за нея. За разлика от гърците, в които той е само изпитание за юнака. [5]

В голямата част от релефите дивечът, преследван от бога, се намира или под коня му, бягащ в същата посока, или пред него, или идващ на среща му, излизайки иззад олтара. Така се означава, че ловът всъщност е посветен на бога-херой. Той е и жертвоприношение, което се прави пред дървото или олтара. По този начин двата основни мотива в рамкираните апликации от Летница: жената приятелка на змея и хероят-ловец на глиган или друг дивеч (в тракийските оброчни релефи от римската епоха) се явяват обикновено свързани в едни и същи паметници. Наистина в съкровището от Летища те са разделени в различни апликации, обаче са свързани в една амуниция и представят един непрекъснат разказ, който не се явява в никоя друга гарнитура от украшения за кове.[6]

Митологическият разказ върху тракийските релефи повтаря разказа върху апликациите от амуницията в Летница, като е развил по-нататък митовете, предадени в него. Траките правят оброците на почти всички важни гръцки и римски божества точно такива, каквито биха ги представили по това време и гърците, и римляните. Но те изработват и релефи на хероя, които по брой далеч надминават всички вотиви на гръцко-римските богове, взети заедно. Това показва, че старата религия е много по-жива в Тракия, отколкото култът на което и да е друго божество в останалите области на Римската империя, например в Галия, Германия, Испания или в Илирик. Малко са релефите, в които всички мотиви от иконографията на бога-херой са събрани заедно. В някои той е представен сам, другаде с прислужника си, а в трети язди към жената при олтара, до която много често е изобразено и дървото със змея.

Върху тях той се явява с почти всички иконографски белези, както и в оброчните релефи, при това не само във вътрешна Тракия, но и в гръцките колонии по тракийското крайбрежие. Голяма група изображения на тракийския конник върху надгробни плочи ни предлага Одесос на Черно море. В една от тях умрелият е седнал на стол и богът-конник върви към него. В друга, издигната в чест на гражданин, заемал различни длъжности в Одесос, между които и жрец на Аполон, богът е представен като млад конник. Срещу него, под клоните на дърво, около което се вие змия, зад олтар стон жрецът, а зад него синът му, който е издишал паметника. От другата страна на олтара се подава бик. Върху едното лице на надгробна плоча има погребално угощение: на леглото лежи мъж, а на противоположния му край е седнала жена. От другата страна богът-конник, придружен от куче, върви към глиган и олтар, обслужван от малък прислужник. В надгробна плоча двете сцени са събрани на едно място: конникьт-бог язди към леглото ла мъж, пред което има триножник, обслужван от малък слуга. Изображения на тракийския бог се срещат н върху саркофази. Очевидно е, че в тези случаи самите гърци са приели тракийското божество като бог на мъртвите.[7]

Действието безспорно се разиграва там, където живеят тракийските богове и богини. В споменатата късна, римска Аргонавтика Язон отива в светилището, пазено от Артемида Вратарка, която държи факла в ръка — символ на Задгробното царство; така тя е представена и в един релеф от светилището при Глава Панега, към нея отива бопьт-херой. Това в действителност е синкретичен образ на Коре. Конникът е брадат. В друг подобен мотив хероят и богиня с дълга дреха са разделени от олтар, над който се издига дърво с виеща се около него змия. В надписа под изображението те са наречени Асклепий и Хигия.

5. Тракийски оброчни плочки. Така например в съкровището от Летница са открити две оброчни плочки с изображения на хероя-конник и с фризове под тях. Във фризовете са скулптрирани лъв и мечка, които нападат бик , елен или други животни. В светилището при Малка Верея, Старозагорско два фрагмента от релефи на бога-херой с фризове представят борба на човек (мъж) с мечка, с лъв и с друго животно (може би елен). Във вотивна плоча от светилището при с. Воден, недалеч от Лозен, Харманлийско, под образа на бога-херой следват два фриза с изображения на зверове, които се бият с животни. Това са сцени, близки по сюжет до борбите в апликациите от Летница, при които виждаме каклъв напада бик, грифон - елен и две мечки, които се борят помежду си. [2]

6. Мечката - като образ на великата богиня майка. Според тракийския орфизъм първоначално съществува Великата Богиня - майка, тя е Вселената: самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце, а през нощта - огън /персонифициран като Загрей или Сабазий/. Тракийският орфизъм се свързва пряко с името на Питагор. Той не харесвал уредбата на космоса, понятийно уредена чрез антропоморфизираните богове на Олимп. Питагор означил съставките на орфическия космос с числа, а от едно по-късно време неговата система се свързва и с тоновете. Въздухът е “ре”, Земята - “ми”, Водата - “фа”, Огънят - “сол”. Въздухът обгръща Земята, както е у Хезиодовата теогония , но оплождащата сила при орфизма е Водата, която в същото време е и пречистваща. Тогава се ражда Енергията, която е Огън, Слънце и Син на Великата Богиня - майка. Затова към първите четири тона ще бъде прибавен и пети “ла”, който е нейното звучене.

Космосът изглежда завършен, но още не е, защото устният орфизъм урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата Богиня - майка в орфически инцес. Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев слънце или при залез, когато слънчевите лъчи пронизват земята. Тяхното сливане звучи в тона “си” последван от “до”. Следва узряването на плода, който ще се роди заедно с тона “ла”. Роден е Синът на Сина, неговият ПАЙС /чедо и служител/, роден е доктриналният цар-жрец, уредникът на социума, който е кръг - Слънце. Този мислен кръг постоянно се очертава от движението но царя из неговите резиденции - светилища. Там той изпълнява обреда на смъртта и възраждането с жертвоприношението на кон. Първите четири тона съдържат цялата космическа уредба в себе си: 4 съдържа 1, 2 и 3, а 4+3+2+1=10. Десетицата е съставена от три фази 4+3+3. Триадата е провъзгласена за типично индоевропейска структура.

В тракийското общество връзката между двата свата се осъществява от царя-жрец. Орфическият 4+3+3 фазен ритъм е числово и тоново промислен, той може да бъде чут и видян от мистериално просветените. В него вероятно е въведена една друга докринална многозначност, която е питагоровата добавка и тълкуване. В нея единицата (монада) е абсолютното единство - тя е мъжкото начало. Двойката е диада - тя е женското начало. Тройката е монада и диада и симовлизира първата повърхност. Четворката (тетрада) е 2+2, е степенувана природа т.е. абсолютното равенство. Петицата (пентада) 2+3 - чувственост, шестицата (хексада) - възмъжаване и зрялост. Седмицата (хептада) 4+3 - степенувана природа и симетрия, а в орфическата религия инцес между Богинята-майка и Сина. Осмицата (октада) - уравновесеност, девятката (енеада) две мъжки начала и три по три. С десетицата (декада) приключва докриналния цикъл с триумфа на Сина на Сина на Великата Богиня-майка, който е сбор от женското и мъжкото начало на космоса, тяхното единство и разум. Устройството на света е завършено. Роден е царят-жрец, който се явява единствен медиатор между двата свята. Един надпис от Рогозенското съкровище е неоспоримо потвърждение на тезата, доказана по съвършен начин от Александър Фол

Изглежда съкровището от Летница за пръв път ни предчага тракийската интерпретация на теого-ннчната легенда. Така в апликации 5 и 6 са представени връзките на Деметра и Коре с бога змей. И Деметра в апликация 5 гали триглавия змей, и Коре чудовищния змей-грифон. В апликация 15 е пресъздаден свещеният брак на Коре с този бог, вече в апторопоморфен образ. Той става в присъствието на Деметра (Майката на боговете), която държи двата материални атрибута: съда със свещеното питие и вейката, с която благославя божествената двойка. От техния свещен брак ще се роди Загрей. Мистериал-ннят Зевс тук е представен брадат, като боговете-конници в апликации 10—14. Той очевидно е местен покровител на дивата природа, свързан с типичшгге местни тракийски зверове: мечката и вълка (апликации 13 и 14). Синът на стария бог-херой и богинята е младият бог-херой, който също като баща си има за основен атрибут копието, макар да не се бори с диви зверове или да е придружен от домашни животни. Единствено в апликациите от Луковит присъствието на пантерата показва, че мистериалният син е Дионис.

Интересно е да отбележим, че всички изобразени в Летища богове се представят като конници-ловци, макар че в тракийската торевтика има изображения и на други богове. Пред нас този факт поставя въпроса, защо боговете в Тракия, които участвуват в мистериалпата легенда, не са представени като Зевс или като Дионис, както в гръцките или в старите източни паметници. Всички изброени в текста лица са разпространители на мистериите на Майката на боговете: Дардан от Самотраки отива в Мала Азия, Еетион е цар на фригийската Тива, Мидас — цар на фригите, а Одрис епоним на одрисите — тракийско племе в източните Родопи и днешно Одринско. Всички те са смъртни, царе или синове на царе от северна Мала Азия или Тракия. Мюонт в Атака прилича на тях. Но какъв е смисълът на сравняването им с Мюонт и свързването им с лова? Изглежда че ловът играе голяма роля в мистериите на Майката на боговете, както е и у Климент Александрийски. Според една от многобройните легенди за партньора на Майката на боговете — Атис, дадена у Павзанин, смъртният Атис бия много предан на култа на Майката на боговете (Деметра) и предизвикал ревността на Зевс, който пратил срещу него един глиган. В лова на глигана Атис загинал. В друго предание пак на същото място у Павзаний Атис има божествен произход. На фригийски името на този обожествен смъртен значи „татко", макар че в нито един от митовете за него той не става баща. В палеофригийските надписи от VII—V в. пр.н.е. името му се среща като означение на баща. Подобна легенда се разказва у финикийците за Адонис роден смъртен , от кръвосмесителна връзка между баща и дъщеря, като Дионис, Адонис, чието име означава господар, в преработения от гърдите мит се люби зиме с Персефона в подземното царство, а лете с Афродита. Ревнивата Артемида праща един глиган и при лова Адонис загива и подобно на Дионис става бог след гибелта си. Митът за Адонис е разказан у Аполодор, който споменава и за Мюонт. В основата на легендата за Адонис стои един стар финикийски мит за Баал, името на който също значи господар. Според данните на Евсебий той умира всеки седем години. При слизането си в Подземното царство Баал е придружен, според Филон от Библос (преразказан у Евсебий), от седем свои служители Кабири, които също водят със себе си по един глиган, жертва, принасяна и на Адес в Елевзина, според Климент Александрийски. Очевидно глиганът и въобще свинята е свързана с Подземното царство.

Глиганът заема важно място в изображенията на боговете-ловди. Наистина в Летница го няма, но го намираме в колана от Ловец и в каничка 159 от съкровището от Рогозен, свързан с двама богове-ловци. Той е преследван от боговете-херои и в тракийските оброчни релефи от римската епоха, където е предпочитаният дивеч. Явно е, че в Тракия мотивът е обърнат: не глиганът побеждава човека-бог, а човекът-бог побеждава глигана. Това е един постоянен мотив и при хероя в Гърция. Аполодор разказва как хероят Мелеагър убил на лов Каледонския глиган и как Херакъл убил царя-мантския глиган. Изображенията на двата змея в апликации 5 и 6 в съкровището отЛетница са като излезли от хероични разкази за чудовищни змии: триглавия змей и змея с глава на грифон, които пазят богиня или смъртна. Нещо повече — самите богове-конници са представени в своите ловни приключения на лов или в борба с мечки и вълци. Ние виждаме как тези богове започват да се различават един от друг в разните паметници. Богът държи рог в пръстена от Гложене, богинята — ритон в пръстена от Брезово. Брадатият бог носи тържествено над главата си фиала в една от апликациите от Летница. Впечатлението, което оставят тези богове, е, че всъщност траките са имали само богове-херои и че у тях мистериалната легенда е дошла от хититите, като легендите за Слънцето от Аринна и Ерешкигал като майка на умрелия бог са били пренесени върху хероите.

Хититските местни богове на бурята отговарят на тракийските местни херои. Боговете на бурята у хититите са или анонимни или носят същото име, което носи и баща им, означаван също като бог на бурята, който макар да им е баща е и техен брат. Те са родени от една майка и затова тя е Майка на боговете. В тракийската религия от V—IV в. пр.н.е. тези богове под влияние на хититската религия са образували нещо като един своеобразен тракийски пантеон. Ние виждаме в колана от Ловец и в каничката от Борово, че хероите имат различ1ш функции и че може да има на едно място двама херои. В римско време хероич-ните елементи в оброчните релефи на хероя се засилват. Змеятне пази само богинята, но и дървото, около ствола на което се увива, а също и култовото място — олтара. Това са реликти от старата мистериална легенда, в която змеят пази Коре. Той вече не е змеят-съпруг, а змеят-страж. Хероят идва при богинята, било за да поднесе своето излияние с фпала в ръка, било гонейки дивеча към култовото място на богинята, било поднасяйки в ръката си жертвения лов.

Значението на съкровището от Летница е много голямо преди всичко за историята на тракийската религии. Че тук наистина не са изобразени моменти от живота па един владетел или на смъртен, ние сме сигурни, поради това, че всички човешки образи, открити в Тракия върху златни и сребърни съдове, на-коленници, в много шлемове, произхождащи от Румъния и сравнително по-рядко върху конска амуниция, се явяват богове и богини или херои. Причината да мислим, че представените сцени са взети от мистериите, се вижда по двата мотива, които са използвани при представянето на богините: богинята, пазена от змея, и свещения брак между бог и богиня в присъствието на друга богиня. Тези мотиви не се срещат в други митове, освенв мистериалните. От друга страна, пренасянето намистериалните митове в една среда на богове-херои и назовавалото през римската епоха на боговете, представяш! като ловци с името херой ни показва, че други богове у траките не е имало. Но ние споменахме вече, че целият мит за Уран, Кронос и Зевс у гърците води началото си от индоевропейската хуритска религия и видяхме, че мистериалната тройка богове също произхожда от хититската религия: Слънцето от Аринна, богът на бурята и богът на бурята от Нерик на фона на останалите градски богове на бурята. Те се явяват като Зевс, Майката на боговете, убитият Корибант на фона на останалите Корибанти. Гърците наричат тази тройка Зевс, Деметра и Загрей. Хититите заменят в тройката Слънцето от Аринна с шумерската Ерешкигал и създават нов вариант на мита. Мистериалната легенда прави същото, представяйки Коре за дъщеря на Деметра и майка на Загрей. Само тракийските мистериални легенди са тракизирани и ние ги виждаме в съкровището от Летница претворени с главни действуващи лица: стария херой (Зевс) и младия (Загрей). Във всички легенди богът, който минава през смъртта е богьт-син: богът на бурята от Нерик, Корибант, Загрей и у траките това е младият херой. Тази стара хнтитска теогонична легенда проникнала в Тракия, като божествата, които заместват боговете на бурята от градовете била заменена от подобни домашни божества — хероите. Нейните митове са отразени в апликациите на амуницията от Летница.

За разлика от изображенията на другите божества през римската епоха в Тракия оброчните релефи на хероя запазват тоя наративен тон— хероят винаги действува. Ако обяснението, което даваме тук е вярно, траките са били носители първоначално на една съвсем различна религия, антропоморфните божества на която не са се били избистрили ясно и не се отличавали много едно от друго. Нещо повече — те и през римската епоха остават анонимни. И именно това поставя под съмнение цялата теория за една обща иидоевропейска религия от преди разделянето на индоевропейските народи.

ВЕНЕДИКОВ, И. Тракийското съкровище от Летница. С., 1995.
Извори за историята на Тракия и траките. І. С., 1981.
ИСТОРИЯ на България. Т.I. С., 1979.
Книга на мъртвите. С., 1982.
КОТОВА, Д. Тесмофориите. Женски празничен комплекс. С.,1995.
ЛАЗАРОВ, М. Антична рисувана керамика в България. С., 1990.
ЛОСЕВ, А.Ф.Мифология греков и римлян. М., 1997.
МАРАЗОВ, И. Белерофон и химера на тракийския мйстор. - Сп. Музеи и паметници на културата, 1988, 1.
МАРАЗОВ, И. Митология на траките. С., 1995.
МАРАЗОВ, И. Одриските царски подаръци в трибалското царство съкровище. - Сп. Проблеми на културата, 1987, 1.
МАРАЗОВ, Ив. Човек, мит, култура. Културни модели на древността. С.,1992.
МИХАЙЛОВ, Г. Траките. С., 1972.
ПОПОВ, Д. Тракология. С., 1999.
ФОЛ. А. Тракийският Дионис. Ч.I. Загрей. С., 1991.
ФОЛ. А. Трак. Дионис. Ч.II. Сабазий. С., 1994.
ФОЛ, А. Тракийската култура: казано и премълчано. С., 1998.
ФОЛ, А. Тракийският орфизъм. С., 1986.